Франко Неро - от спагети-уестърните до кинокласиката
Олга МАРКОВА
Редом с нестихващите овации и възторга на публиката, великият актьор Франко Неро, специфичен посетител на 32-рия МФФ " Любовта е полуда ", напусна България, носейки в ръце Наградата на Община Варна за повсеместен принос в международното кино. А срещите с него тук дълго ще се помнят. От конференцията с критици и публицисти, през диалога с варненската аудитория, до словото му на тържественото разкриване на фестивала, от което отеква в съзнанието ни перифразата на логото на форума: " В живота би трябвало да се втурнеш с доста обич и малко полуда. "
Самият той беше изумен от спонтанното шерване на доста българи (подобно на Куентин Тарантино) по какъв начин са израснали с пресъздадените от него герои - Джанго, Гарибалди, Матеоти... А креативната му амплитуда обгръща повече от 250 функции във филми от всички жанрове. Завидна кариера! Неуморен труд! Кадрите на екрана напомнят " Познавах я добре " (1965) на Антонио Пиетранджели, със Стефания Сандрели; " Джанго " (1966) - паметния уестърн на Серджо Корбучи, с неповторимото осъществяване на артиста като мистериозен мъж - уединен войник, дошъл в града, повлякъл след себе си оцапан с тиня ковчег; приключенската фентъзи комедия " Камелот " (1967) на Джошуа Логън, по време на която се среща с неповторимата актриса Ванеса Редгрейв и срещата с нея се оказва началото на едно значимо другарство и любов; " Тристана " (1970) на Луис Бунюел, по едноименния разказ на Бенито Перес, с Катрин Деньов и Фернандо Рей; " Последните дни на Мусолини " (1974) на Карло Лидзани; " Уважавани господа " (1975) на Луиджи Дзампа...
" Всеки има собствен избор в живота - твърди Франко Неро. - Аз персонално избрах пътя на същинския артист, който е подготвен да поема опасности и да прескача от род в род. Той минава през върхове и спадове, през популярност и отчаяние, само че " върви ", " движи се "... За благополучие не преставам да пребивавам единствено от изкуството си. Винаги съм отказвал присъединяване в реклами, за които от време на време са ми предложили астрономически числа. " А в актуалното кино са останали единствено трима артисти, които не могат да бъдат съблазнени от рекламната промишленост - Джак Никълсън, Робърт Редфорд и Франко Неро. За тях Седмото изкуство не е работа, а Мисия. И постоянно са подготвени да вземат участие в благотворителни акции...
Това лято варненската аудитория съумя да се наслаждения, по време на 32-рия фестивал, на последния към този момент приключен филм с присъединяване на Неро - " Щастливи дни ". Тази екзистенциална сантиментална драма, режисирана от младия италианец Симоне Петралия, явно изповяда личното верую на великия актьор за живота, гибелта и силата на любовта. В постигането на интимната, задушевна атмосфера на екрана от извънредно значение е и присъединяване на харизматичната му партньорка Анна Галиена в ролята на Маргарита. А драматургията на творбата е стройна и целенасочена: въпреки и разграничени от доста години по ясни аргументи, основните герои Антонио и Маргарита последователно възвръщат тлеещата връзка сред тях, с цел да напишат дружно Големия край на живота си. Всъщност същинската обич не умира - внушава филмът.
Но до Големия край на живота Франко Неро има още доста време. В момента завършва монтажът на новия му филм " Имението ", режисиран от неговия наследник Карло Неро (роден през 1969 г.), към този момент със сериозна кариера. В тази творба взе участие цялото му британско семейство. Явно и тук артистът още веднъж ще остане правилен на наложителното си изискване в практиката - да бяга от скуката при създаване на хубав воин, най-вече победител. За него " работата в киното е същинско развлечение "... Но не и облага. " Всичко, което съм вложил на екрана, съм го изгубил - споделя той. - Аз съм най-лошият вероятен финансист. А киното е целият ми живот. Влизал съм в киното на целия свят, само че единствено през Централните порти. Аз самият съм кино. Когато ми хареса един план, прегръщам го. Все едно дали е за екран, за спектакъл или за опера. Това е моята орис и в никакъв случай няма да я изоставя, до момента в който към момента ме желаят... "
Преди сегашната " Златна Афродита " последният ми персонален спомен за него датира от 1970 година, когато Джулиано Монталдо ме заведе в Рим на премиерата на кино лентата си " Бог с нас ". С основната роля в него Франко Неро свърза вечно името си с възраждането на политическото кино в Италия. Той е водещ артист и в последвалите произведения на това направление: " Изповедта на един комисар пред прокурора на Републиката " (1971); " Следствието е завършено: забравете " (1973) - и двата на Дамяно Дамяни; " Убийството на Матеоти " (същата година) на Флорестано Ванчини; " Последните дни на Мусолини "... Едва ли някой би не запомнил неговото искрено и мъжко лъчение посредством персонажите му, извикващо доверие в Истината и в личностите, които водят война за нея и я реализират!
А по какъв начин е стигнал до Големия екран?
" Най-важния съвет при започване на моята кариера, когато бях на 18 години, получих от младия тогава режисьор Ермано Олми, който през 50-те години снимаше документални филми - отбелязва Неро. - Тогава работихме дружно в общ офис на енергийната компания " Еdison Volta " в Милано. Като недодялан юноша (роден съм в Парма) се трепех през деня и нощем да си пробия път в живота. За да не ми личи умората от изтощителните нощни подготовки и представления, непрекъснато носех тъмни очила... Като разбра за интереса ми към киното, Олми възкликна: " Какво правиш тук, бягай в Рим. " Тогава столицата бе център на киноиндустрията в Италия. "
В средата на шестдесетте години спагет-уестърните набират скорост в международен мащаб. Това фаворизиращо събитие разрешава на Франко Неро да получи от режисьора Серджо Корбучи основната роля в неговия филм " Джанго ", с която той взривява международния екран. Тя става емблематична за артиста. С нея се трансформира в същинска киноикона. И то още в изгрева на кариерата си!
" Джон Форд имаше Джон Уейн, Серджо Леоне - Клинт Истууд, а аз попаднах на Франко Неро " - твърди Корбучи. Съдбовно попадение!
След Ермано Олми идната значима, решителна среща е с Джон Хюстън, чиито напрегнати драми се радват на необятна известност още през 40-те години на предишния век. Тогава, на 21-годишна възраст, Неро е помощник на един художник. Внезапно се появява различен фотограф и пожелава да му направи няколко крупни проекта, които по-късно демонстрира на Джон Хюстън. След седмица той се обажда още веднъж, към този момент от името на режисьора, с цел да му предложи да се срещнат в един гранд хотел в Рим.
" Влязох в голям апартамент с доста хубавици, които помагаха на продукцията - спомня си артистът. - Без особени церемонии Хюстън ми сподели: " Съблечи се. " Започвах... ненапълно. Той още веднъж: " Още, още... " Останах по слипове. Тогава режисьорът разпореди: " Сега можеш да си вървиш. " След няколко дни от негово име ми се обадиха за ролята на Авел в епичната му творба " Библията: първоначално " (1966). После разбрах, че за нея Дино де Лаурентис е упорствал за Пол Нюман или Марлон Брандо. "
Явно известният американски занаятчия е желал да покаже на екрана нови лица. Важното в тази ситуация е не ролята - задоволително дребна, а рекламата, която го стартира на първите страници на авторитетни издания като " откритието на Хюстън ". Освен това режисьорът натъртва на проучването на британски език, осигурявайки му дискове със записи на Лорънс Оливие и на други персони. А в театъра артистът се учи от Ричард Бъртън...
В половинвековната си кариера Франко Неро взаимодейства и с други крупни режисьори като Франко Дзефирели, Клод Шаброл, Елио Петри, Марко Белокио, Фасбиндер... и артисти - Бърт Ланкастър, Кари Грант, Чарлс Бронсън и на първо място сър Лорънс Оливие. Повечето от режисьорите го дефинират като " кинозвяр " и споделят своето рядко наслаждение да следят наличието му на снимачната площадка.
От своя страна, аз имах рядкото наслаждение да поддържам връзка с него три пъти. Първият - през 1970 година в Рим, когато Джулиано Монталдо ме показа след премиерата на кино лентата си " Бог с нас " ; вторият - през март 2015 година, по време на 19-ия " София филм фест ", преди международната премиера на " Децата на Маам " (с негово участие) на режисьора Паоло Консорти (там се превъплъщава в облика на цар Ирод), и третият - в този момент, при започване на 32-рия МФФ " Любовта е полуда " във Варна. Тук съумях да му подаря и една от книгите си - " Последните остават първи " (издадена от " Изток-Запад ", 2019 г.), където с просторен креативен портрет съм се пробвала да окачествявам неговото значимо място в територията на актуалното кино. Надявам се един ден и аз да прочета неотдавна приключената му книга " Джанго и останалите ", в която той споделя спомените си за видни режисьори.
Снимки Личен архив
Редом с нестихващите овации и възторга на публиката, великият актьор Франко Неро, специфичен посетител на 32-рия МФФ " Любовта е полуда ", напусна България, носейки в ръце Наградата на Община Варна за повсеместен принос в международното кино. А срещите с него тук дълго ще се помнят. От конференцията с критици и публицисти, през диалога с варненската аудитория, до словото му на тържественото разкриване на фестивала, от което отеква в съзнанието ни перифразата на логото на форума: " В живота би трябвало да се втурнеш с доста обич и малко полуда. "
Самият той беше изумен от спонтанното шерване на доста българи (подобно на Куентин Тарантино) по какъв начин са израснали с пресъздадените от него герои - Джанго, Гарибалди, Матеоти... А креативната му амплитуда обгръща повече от 250 функции във филми от всички жанрове. Завидна кариера! Неуморен труд! Кадрите на екрана напомнят " Познавах я добре " (1965) на Антонио Пиетранджели, със Стефания Сандрели; " Джанго " (1966) - паметния уестърн на Серджо Корбучи, с неповторимото осъществяване на артиста като мистериозен мъж - уединен войник, дошъл в града, повлякъл след себе си оцапан с тиня ковчег; приключенската фентъзи комедия " Камелот " (1967) на Джошуа Логън, по време на която се среща с неповторимата актриса Ванеса Редгрейв и срещата с нея се оказва началото на едно значимо другарство и любов; " Тристана " (1970) на Луис Бунюел, по едноименния разказ на Бенито Перес, с Катрин Деньов и Фернандо Рей; " Последните дни на Мусолини " (1974) на Карло Лидзани; " Уважавани господа " (1975) на Луиджи Дзампа...
" Всеки има собствен избор в живота - твърди Франко Неро. - Аз персонално избрах пътя на същинския артист, който е подготвен да поема опасности и да прескача от род в род. Той минава през върхове и спадове, през популярност и отчаяние, само че " върви ", " движи се "... За благополучие не преставам да пребивавам единствено от изкуството си. Винаги съм отказвал присъединяване в реклами, за които от време на време са ми предложили астрономически числа. " А в актуалното кино са останали единствено трима артисти, които не могат да бъдат съблазнени от рекламната промишленост - Джак Никълсън, Робърт Редфорд и Франко Неро. За тях Седмото изкуство не е работа, а Мисия. И постоянно са подготвени да вземат участие в благотворителни акции...
Това лято варненската аудитория съумя да се наслаждения, по време на 32-рия фестивал, на последния към този момент приключен филм с присъединяване на Неро - " Щастливи дни ". Тази екзистенциална сантиментална драма, режисирана от младия италианец Симоне Петралия, явно изповяда личното верую на великия актьор за живота, гибелта и силата на любовта. В постигането на интимната, задушевна атмосфера на екрана от извънредно значение е и присъединяване на харизматичната му партньорка Анна Галиена в ролята на Маргарита. А драматургията на творбата е стройна и целенасочена: въпреки и разграничени от доста години по ясни аргументи, основните герои Антонио и Маргарита последователно възвръщат тлеещата връзка сред тях, с цел да напишат дружно Големия край на живота си. Всъщност същинската обич не умира - внушава филмът.
Но до Големия край на живота Франко Неро има още доста време. В момента завършва монтажът на новия му филм " Имението ", режисиран от неговия наследник Карло Неро (роден през 1969 г.), към този момент със сериозна кариера. В тази творба взе участие цялото му британско семейство. Явно и тук артистът още веднъж ще остане правилен на наложителното си изискване в практиката - да бяга от скуката при създаване на хубав воин, най-вече победител. За него " работата в киното е същинско развлечение "... Но не и облага. " Всичко, което съм вложил на екрана, съм го изгубил - споделя той. - Аз съм най-лошият вероятен финансист. А киното е целият ми живот. Влизал съм в киното на целия свят, само че единствено през Централните порти. Аз самият съм кино. Когато ми хареса един план, прегръщам го. Все едно дали е за екран, за спектакъл или за опера. Това е моята орис и в никакъв случай няма да я изоставя, до момента в който към момента ме желаят... "
Преди сегашната " Златна Афродита " последният ми персонален спомен за него датира от 1970 година, когато Джулиано Монталдо ме заведе в Рим на премиерата на кино лентата си " Бог с нас ". С основната роля в него Франко Неро свърза вечно името си с възраждането на политическото кино в Италия. Той е водещ артист и в последвалите произведения на това направление: " Изповедта на един комисар пред прокурора на Републиката " (1971); " Следствието е завършено: забравете " (1973) - и двата на Дамяно Дамяни; " Убийството на Матеоти " (същата година) на Флорестано Ванчини; " Последните дни на Мусолини "... Едва ли някой би не запомнил неговото искрено и мъжко лъчение посредством персонажите му, извикващо доверие в Истината и в личностите, които водят война за нея и я реализират!
А по какъв начин е стигнал до Големия екран?
" Най-важния съвет при започване на моята кариера, когато бях на 18 години, получих от младия тогава режисьор Ермано Олми, който през 50-те години снимаше документални филми - отбелязва Неро. - Тогава работихме дружно в общ офис на енергийната компания " Еdison Volta " в Милано. Като недодялан юноша (роден съм в Парма) се трепех през деня и нощем да си пробия път в живота. За да не ми личи умората от изтощителните нощни подготовки и представления, непрекъснато носех тъмни очила... Като разбра за интереса ми към киното, Олми възкликна: " Какво правиш тук, бягай в Рим. " Тогава столицата бе център на киноиндустрията в Италия. "
В средата на шестдесетте години спагет-уестърните набират скорост в международен мащаб. Това фаворизиращо събитие разрешава на Франко Неро да получи от режисьора Серджо Корбучи основната роля в неговия филм " Джанго ", с която той взривява международния екран. Тя става емблематична за артиста. С нея се трансформира в същинска киноикона. И то още в изгрева на кариерата си!
" Джон Форд имаше Джон Уейн, Серджо Леоне - Клинт Истууд, а аз попаднах на Франко Неро " - твърди Корбучи. Съдбовно попадение!
След Ермано Олми идната значима, решителна среща е с Джон Хюстън, чиито напрегнати драми се радват на необятна известност още през 40-те години на предишния век. Тогава, на 21-годишна възраст, Неро е помощник на един художник. Внезапно се появява различен фотограф и пожелава да му направи няколко крупни проекта, които по-късно демонстрира на Джон Хюстън. След седмица той се обажда още веднъж, към този момент от името на режисьора, с цел да му предложи да се срещнат в един гранд хотел в Рим.
" Влязох в голям апартамент с доста хубавици, които помагаха на продукцията - спомня си артистът. - Без особени церемонии Хюстън ми сподели: " Съблечи се. " Започвах... ненапълно. Той още веднъж: " Още, още... " Останах по слипове. Тогава режисьорът разпореди: " Сега можеш да си вървиш. " След няколко дни от негово име ми се обадиха за ролята на Авел в епичната му творба " Библията: първоначално " (1966). После разбрах, че за нея Дино де Лаурентис е упорствал за Пол Нюман или Марлон Брандо. "
Явно известният американски занаятчия е желал да покаже на екрана нови лица. Важното в тази ситуация е не ролята - задоволително дребна, а рекламата, която го стартира на първите страници на авторитетни издания като " откритието на Хюстън ". Освен това режисьорът натъртва на проучването на британски език, осигурявайки му дискове със записи на Лорънс Оливие и на други персони. А в театъра артистът се учи от Ричард Бъртън...
В половинвековната си кариера Франко Неро взаимодейства и с други крупни режисьори като Франко Дзефирели, Клод Шаброл, Елио Петри, Марко Белокио, Фасбиндер... и артисти - Бърт Ланкастър, Кари Грант, Чарлс Бронсън и на първо място сър Лорънс Оливие. Повечето от режисьорите го дефинират като " кинозвяр " и споделят своето рядко наслаждение да следят наличието му на снимачната площадка.
От своя страна, аз имах рядкото наслаждение да поддържам връзка с него три пъти. Първият - през 1970 година в Рим, когато Джулиано Монталдо ме показа след премиерата на кино лентата си " Бог с нас " ; вторият - през март 2015 година, по време на 19-ия " София филм фест ", преди международната премиера на " Децата на Маам " (с негово участие) на режисьора Паоло Консорти (там се превъплъщава в облика на цар Ирод), и третият - в този момент, при започване на 32-рия МФФ " Любовта е полуда " във Варна. Тук съумях да му подаря и една от книгите си - " Последните остават първи " (издадена от " Изток-Запад ", 2019 г.), където с просторен креативен портрет съм се пробвала да окачествявам неговото значимо място в територията на актуалното кино. Надявам се един ден и аз да прочета неотдавна приключената му книга " Джанго и останалите ", в която той споделя спомените си за видни режисьори.
Снимки Личен архив
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ