Историята на една снимка - Наим Сюлейманоглу и Тато
Олег Попов/Архив БТА Късната есен на 1986 година. От Партийния дом звънят в Българска телеграфна агенция с разпореждане допустимо най-бързо да бъде изпратен дежурния фоторепортер. Трябва незабавно да се снима другарят Тодор Живков. Дежурен в този ден е младият фотограф Олег Попов, който потегля по най-бързия метод към Партийния дом. Отведен е напряко в кабинета на Тато, който е самичък и незабавно му задава въпрос: "Къде да застанем да се снимаме? "
"Снимка с напътствие " за издание на първа страница на всички национални вестници
"По това време имаше ясни правила по какъв начин да се снима Тодор Живков ", спомня си Олег, през днешния ден фотограф на Investor Media Group.
"Фотографите нямахме право да се доближаваме на повече от 3 метра до него. Нямахме и право да го заговаряме. От протокола му идваше разпореждане къде тъкмо застава Живков преди фотография, а в този момент трябваше аз да му кажа къде да застане ", споделя фамозния ни фотограф и продължава:
"Тогава нормално сходни фотоси се правеха от няколко фотографа - от Българска телеграфна агенция, националния списък, персоналния фотограф на Тодор Живков, снимаха и от Българската телевизия. Странното беше, че в оня миг бях безусловно самичък. Нямаше други снимащи в кабинета ".Олег Попов обаче бързо взима решение и споделя на Първия къде да застане, с цел да стане фотографията допустимо най-хубава. Веднага по-късно в стаята е доведен и международният ни първенец във повдигането на тежести Наим Сюлейманов. Двамата би трябвало да се снимат един до различен, да се показва по какъв начин всички са щастливи и удовлетворени от промяната на имената по време на Възродителния развой.
Снимката, която Олег Попов би трябвало да направи, е специфична и с напътствие от Централен комитет на Българска комунистическа партия. От пресфото на Българска телеграфна агенция към този момент са съобщили на всички вестници, излизащи тогава, че фотографията би трябвало да е на първа страница. Подобни фотоси като се изключи че би трябвало да са съвършени като визия, би трябвало и да носят обръщение, което ръководещите желаят да насочат. А утвърждението за публикуването им идва персонално от Милко Балев.
"Застанаха, здрависаха се и започнах да фотографирам. Снимах цяла лента. А след това до момента в който чаках да ми се прояви филмът изпуших десетина цигари, наложително беше всичко да е наред ", спомня си Олег Попов. И признава, че при гаф с сходни фотоси нормално следва уволняване. Защото на другия ден тази фотография би трябвало да се появи във всички издания - от "Работническо дело " до "Народен спорт ".
В последна сметка всичко е без спънки. Демонстрираната непосредственост сред Живков и популярния състезател обаче е привидна - единствено дни по-късно Наим Сюлейманов потегля с националния тим на България за международната купа в Мелбърн и повече не се връща в България.
Но каква е историята на бягството му?
Наим е роден на 23 януари 1967 година в семейство на български турци от село Птичар, Момчилградско. Започва да се занимава с повдигане на тежести от ранна детска възраст и още на 15-години стартира да печели трофеи и да усъвършенства върхове.
Когато е на 16 печели сребърен орден за България от международното състезание в Москва. Следващите 2 години той стъпва на най-високото ходило в света в своята категория и печели 2 трофеи за България. Последната е на международното състезание в София през ноември 1986 година - по-малко от месец преди Наим да избяга в Турция. Разбира се, "Джобния Херкулес " прави 2 международни върха в своята категория до 60 кг - изхвърля 147.5 кг, а другият му връх е в дуела - 335 кг.
По време на така наречен Възродителен развой името му е променено на Наум Шаламанов, а това става мотив той да емигрира в Турция през декември 1986 година по време на Световната купа в Мелбърн. Както по-късно излиза наяве, всичко е планувано и добре квалифицирано.
През късната есен на 1986 година двама мъже изчакват първенеца след следващата подготовка в София и му разкриват проекта за деяние. Той се съгласява, тъй като по думите му по-късно, не може да се помири със промяната на своето име. Така една вечер по време на престоя в Мелбърн проекта влиза в деяние. Същият ден Наим печели следващото съревнование от международната купа. Вечерта има проведен прием за всички щангисти, само че Наим отива при треньорите и им оповестява, че се прибира в стаята си, тъй като не се усеща добре след тежкия ден. Така малко преди среднощ Джобния Херкулес отива в стаята си, небрежно си стяга багажа и излиза на открито, където го чакат трима души с кола.
Твърди се, че те са български турци, които живеят към този момент в южната ни съседка. Датата е 8 декември 1986 година. Мъжете откарват Наим в къща, намираща се в един от крайните квартали на Мелбърн. Няколко дни след изгубването си Наим е качен на аероплан за Лондон, където го чака президентският аероплан на президента на Турция Тургут Йозал.
Така Сюлейманов се озовава в Турция, където е посрещнат като народен воин. А и има за какво - в своята славна кариера Наим Сюлейманоглу става 3 пъти олимпийски първенец (1988, 1992, 1996 година).
Каква е реакцията на България?
В първите дни Сюлейманов публично се води липсващ. На 10 декември 1986 година държавната Българска телеграфна агенция оповестява в резюме: "От понеделник заран в Мелбърн световноизвестният щангист Наум Шаламанов е в неопределеност. От известията в някои австралийски вестници се подразбира, че 19-годишният българин е станал обект на особено внимание на избрани среди. Отведен е в някакво жилище с незнаен адрес, само че е известно, че се употребява от турци. От информациите се схваща, че върху него се оказва влияние да не се върне в родината си ".
Два дни по-късно Българска телеграфна агенция добавя информацията за щангиста, като отбелязва, че "злонамерени сили, пренебрегвайки нормите на интернационалните връзки и правата на личността, работят непозволено против български жител ".
Докато в България публично никой нищо не споделя какво става в първенеца, на 12 декември британските медии в детайли разказват случилото се: "Българският първенец във повдигането на тежести Наум Шаламанов дойде в петък заран в Лондон на път за Турция, където ще получи политическо леговище. Турски дипломати го посрещнаха на летището и го водиха в посолството на Турция ".
Британските медии оповестяват и още нещо любопитно, което очевидно демонстрира, че българската страна е била в незнание до последно за протичащото се.
"Няколко часа, откакто самолетът напусна Австралия, управляващите в Канбера се свързаха публично с консула на България Желязко Димитров и обясниха случилото се. Те са обяснили на българския представител, че австралийските управляващи нямат желание да задържат в страната непознати жители, които желаят да я изоставен ".
Едва след демократичните промени медиите в България търсят гледната точка на Наим. А той изяснява, че е решил да избяга от страната когато българските управляващи сменят името му.
В последна сметка Наим получава турско поданство и трансформира името си на Наим Сюлейманоглу. Българското държавно управление действително не се пробва да попречи на присъединяване му в Олимпиадата в Сеул през 1988 година и получава парична отплата от 1 250 000 $. За триумфите на тежкоатлета в първите години у нас обаче се приказва под сурдинка.
Нататък Сюлейманоглу записва името си със златни букви в историята на щангите. Той е троент олимпийски първенец, седемкратен международен и слага над 40 международни върха.
"Снимка с напътствие " за издание на първа страница на всички национални вестници
"По това време имаше ясни правила по какъв начин да се снима Тодор Живков ", спомня си Олег, през днешния ден фотограф на Investor Media Group.
"Фотографите нямахме право да се доближаваме на повече от 3 метра до него. Нямахме и право да го заговаряме. От протокола му идваше разпореждане къде тъкмо застава Живков преди фотография, а в този момент трябваше аз да му кажа къде да застане ", споделя фамозния ни фотограф и продължава:
"Тогава нормално сходни фотоси се правеха от няколко фотографа - от Българска телеграфна агенция, националния списък, персоналния фотограф на Тодор Живков, снимаха и от Българската телевизия. Странното беше, че в оня миг бях безусловно самичък. Нямаше други снимащи в кабинета ".Олег Попов обаче бързо взима решение и споделя на Първия къде да застане, с цел да стане фотографията допустимо най-хубава. Веднага по-късно в стаята е доведен и международният ни първенец във повдигането на тежести Наим Сюлейманов. Двамата би трябвало да се снимат един до различен, да се показва по какъв начин всички са щастливи и удовлетворени от промяната на имената по време на Възродителния развой.
Снимката, която Олег Попов би трябвало да направи, е специфична и с напътствие от Централен комитет на Българска комунистическа партия. От пресфото на Българска телеграфна агенция към този момент са съобщили на всички вестници, излизащи тогава, че фотографията би трябвало да е на първа страница. Подобни фотоси като се изключи че би трябвало да са съвършени като визия, би трябвало и да носят обръщение, което ръководещите желаят да насочат. А утвърждението за публикуването им идва персонално от Милко Балев.
"Застанаха, здрависаха се и започнах да фотографирам. Снимах цяла лента. А след това до момента в който чаках да ми се прояви филмът изпуших десетина цигари, наложително беше всичко да е наред ", спомня си Олег Попов. И признава, че при гаф с сходни фотоси нормално следва уволняване. Защото на другия ден тази фотография би трябвало да се появи във всички издания - от "Работническо дело " до "Народен спорт ".
В последна сметка всичко е без спънки. Демонстрираната непосредственост сред Живков и популярния състезател обаче е привидна - единствено дни по-късно Наим Сюлейманов потегля с националния тим на България за международната купа в Мелбърн и повече не се връща в България.
Но каква е историята на бягството му?
Наим е роден на 23 януари 1967 година в семейство на български турци от село Птичар, Момчилградско. Започва да се занимава с повдигане на тежести от ранна детска възраст и още на 15-години стартира да печели трофеи и да усъвършенства върхове.
Когато е на 16 печели сребърен орден за България от международното състезание в Москва. Следващите 2 години той стъпва на най-високото ходило в света в своята категория и печели 2 трофеи за България. Последната е на международното състезание в София през ноември 1986 година - по-малко от месец преди Наим да избяга в Турция. Разбира се, "Джобния Херкулес " прави 2 международни върха в своята категория до 60 кг - изхвърля 147.5 кг, а другият му връх е в дуела - 335 кг.
По време на така наречен Възродителен развой името му е променено на Наум Шаламанов, а това става мотив той да емигрира в Турция през декември 1986 година по време на Световната купа в Мелбърн. Както по-късно излиза наяве, всичко е планувано и добре квалифицирано.
През късната есен на 1986 година двама мъже изчакват първенеца след следващата подготовка в София и му разкриват проекта за деяние. Той се съгласява, тъй като по думите му по-късно, не може да се помири със промяната на своето име. Така една вечер по време на престоя в Мелбърн проекта влиза в деяние. Същият ден Наим печели следващото съревнование от международната купа. Вечерта има проведен прием за всички щангисти, само че Наим отива при треньорите и им оповестява, че се прибира в стаята си, тъй като не се усеща добре след тежкия ден. Така малко преди среднощ Джобния Херкулес отива в стаята си, небрежно си стяга багажа и излиза на открито, където го чакат трима души с кола.
Твърди се, че те са български турци, които живеят към този момент в южната ни съседка. Датата е 8 декември 1986 година. Мъжете откарват Наим в къща, намираща се в един от крайните квартали на Мелбърн. Няколко дни след изгубването си Наим е качен на аероплан за Лондон, където го чака президентският аероплан на президента на Турция Тургут Йозал.
Така Сюлейманов се озовава в Турция, където е посрещнат като народен воин. А и има за какво - в своята славна кариера Наим Сюлейманоглу става 3 пъти олимпийски първенец (1988, 1992, 1996 година).
Каква е реакцията на България?
В първите дни Сюлейманов публично се води липсващ. На 10 декември 1986 година държавната Българска телеграфна агенция оповестява в резюме: "От понеделник заран в Мелбърн световноизвестният щангист Наум Шаламанов е в неопределеност. От известията в някои австралийски вестници се подразбира, че 19-годишният българин е станал обект на особено внимание на избрани среди. Отведен е в някакво жилище с незнаен адрес, само че е известно, че се употребява от турци. От информациите се схваща, че върху него се оказва влияние да не се върне в родината си ".
Два дни по-късно Българска телеграфна агенция добавя информацията за щангиста, като отбелязва, че "злонамерени сили, пренебрегвайки нормите на интернационалните връзки и правата на личността, работят непозволено против български жител ".
Докато в България публично никой нищо не споделя какво става в първенеца, на 12 декември британските медии в детайли разказват случилото се: "Българският първенец във повдигането на тежести Наум Шаламанов дойде в петък заран в Лондон на път за Турция, където ще получи политическо леговище. Турски дипломати го посрещнаха на летището и го водиха в посолството на Турция ".
Британските медии оповестяват и още нещо любопитно, което очевидно демонстрира, че българската страна е била в незнание до последно за протичащото се.
"Няколко часа, откакто самолетът напусна Австралия, управляващите в Канбера се свързаха публично с консула на България Желязко Димитров и обясниха случилото се. Те са обяснили на българския представител, че австралийските управляващи нямат желание да задържат в страната непознати жители, които желаят да я изоставен ".
Едва след демократичните промени медиите в България търсят гледната точка на Наим. А той изяснява, че е решил да избяга от страната когато българските управляващи сменят името му.
В последна сметка Наим получава турско поданство и трансформира името си на Наим Сюлейманоглу. Българското държавно управление действително не се пробва да попречи на присъединяване му в Олимпиадата в Сеул през 1988 година и получава парична отплата от 1 250 000 $. За триумфите на тежкоатлета в първите години у нас обаче се приказва под сурдинка.
Нататък Сюлейманоглу записва името си със златни букви в историята на щангите. Той е троент олимпийски първенец, седемкратен международен и слага над 40 международни върха.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ