Наистина ли копчетата на униформите провалят Наполеон в Русия
Октомври 1812 година става значим преломен миг в нахлуването на Наполеон в Русия. Въпреки че французите неотдавна бяха декларирали победа в борбата при Малоярославец, изтощената войска в този момент е в оттегляне. От силата на Наполеон от над половин милион, единствено 10 000 съумяват да се измъкнат от Русия живи.
Оттогава историците са комплицирани от този боен гаф, само че през последните години беше показана нова доктрина, която може най-малко частично да изясни злополуката. Нека да я разгледаме и какво имат да кажат специалистите за обстановката.
Според тази доктрина една от аргументите Наполеон да има проблеми с войската си е копчетата на униформите на неговите бойци. По това време французите постоянно са употребявали калаени копчета върху униформите си, само че тогава те не са знаели, че калаят може да се предлага в доста разнообразни алотропи, някои от които не могат да се оправят добре с извънредно ниски температури.
Алотропите няколко елементарни субстанции, с разнообразни свойства и градеж, на един химичен детайли. Например диамантите, въглищата и графитът са алотропи на въглерода – всеки от тях е формиран от въглеродни атоми, само че при всеки самите атоми са подредени друго, създавайки материали с разнообразни свойства.
По същия метод калаят има редица алотропи и това би могло да бъде огромен проблем за войските на Наполеон. Двата му съществени са алфа-калай и бета-калай. Алфа-калаят е нежен, прахообразен, матово-сив материал, който не е изключително потребен за нищо.
Междувременно бета-калаят е ослепителен сребрист железен материал, който е ковък и може елементарно да се оформя. Въпреки това, в случай че бета-калайът е изложен на температури под 13°C за по-продължителен интервал от време, той се разгражда до алфа-калай и безусловно се трансформира в прахуляк. Това събитие е известно като „ калаена чума “.
Французите са употребявали бета-калай, защото той може да бъде изкован елементарно във форма по избор и по този начин да се произведат спретнати, лъскави копчета за униформите, само че евентуално не са знаели, че той може и непринудено да се трансформира в алфа-калай при ниски температури. При естествени условия едни такива калаени копчета биха служили добре, само че когато са изложен на извънредно студената съветска зима (която доближи до -40°C) за дълги интервали от време, калаената чума може да е развалил метала.
Армията на Наполеон също е ударена и опустошена от заболявания, апетит, дезертиране и гибел по време на тяхното отдръпване, тъй че не е като несъответствуващите метал да е само отговорен.
Въпреки че това събитие може да е било забележителен фактор за отстъплението на Наполеон, мнозина дефинират концепцията за легенда. Има няколко казуса с видимо разумното деградиране на копчетата. Първо, доста армии по това време употребяват копчета от кост или дърво, защото са доста по-евтини. Въпреки че армията на Наполеон сигурно е употребила частично калай, малко евентуално е той да е постоянно срещан.
Следващият проблем е обвързван със самата калаена чума. Тя визира най-вече чистия калай и може да бъде избегната посредством смесването му с други детайли като олово. Калаят, употребен от Франция, би бил много мръсен, тъй че несъзнателно за французите би бил по-устойчив на мраз.
Лабораторните проби разкриват, че чистият калай би трябвало да бъде изложен на ниски температури в продължение на към 18 месеца, с цел да се повреди доста от чумата, което е повече от два пъти по-дълго от интервала на нашествието. Въпреки че въпреки всичко температурите, които войските срещат в Русия, са доста, доста по-ниски, което би ускорило вредите по метала…
И най-после, в разказите на бойците, взели участие в събитията, не се загатват такива шокиращи проблеми с техните униформи…
Засега учените към момента не знаят каква роля са изиграли калаените копчета в загубите на Наполеон в Русия.
