„Хормонът на любовта“ окситоцин може да помогне за възстановяването на разбито сърце
Окситоцинът е хормон, създаван от мозъка (по-специално от хипоталамуса) и освобождаван в кръвта. Често се показва като „ хормон на любовта “ или „ любовен опиат “, тъй като може да ни помогне да се свържем обществено с другите и да генерира възприятие на благополучие. Но този хормон може да е в положение и да лекува сърцата след сърдечен удар, заключава изследване, употребяващо даниото, известно още като риба зебра, и човешки кафези.
Наред с предизвикването на позитивни усеща, окситоцинът в действителност има и други функционалности: този хормон може да провокира контракции в матката и да помогне за контролиране на лактацията, производството на тестостерон, превоза на спермата и еякулацията.
Сърцето се състои от пластове, в това число външния пласт (епикард) и междинния пласт (миокард). По време на инфаркт, кардиомиоцитите – високоспециализирани кафези, виновни за сърдечните контракции – умират. Това може да е проблем, защото те не могат да се заменят. Въпреки това, някои изследвания демонстрират, че подгрупа от кафези във външния пласт на сърцето може да претърпи препрограмиране, с цел да станат сходни на стволови кафези, наречени прогениторни кафези, получени от епикарда (EpiPC). Това е значимо, защото те могат да се регенерират в разнообразни типове сърдечни кафези, в това число кардиомиоцити.
При естествени условия производството им нормално е неефективно за регенерация на сърцето при хора, тъй че би трябвало да се разработят други механизми.
Изследователите употребяват точно риба зебра, с цел да изследват ролята на окситоцина, защото тя може да възвърне сърцето си, даже когато 1/4 от него е изгубено, нормално от кардиомиоцитна пролиферация и EpiPC.
Рибка зебра
Как рибките реализират това? Учените се пробват да отговорят на този въпрос, като нараняват сърцето на рибата (чрез замръзване) и откриват, че експресията на осведомителната РНК за окситоцин се усилва в мозъка 20 пъти. След това окситоцинът се придвижва до външните пластове на сърцето на рибата и се свързва с окситоциновия рецептор, което от своя страна задейства молекулярна каскада, в която локалните кафези в последна сметка се уголемяват и развиват в EpiPC. След това тези EpiPCs мигрират в междинния пласт на сърцето, с цел да се развият в кардиомиоцити.
„ В проучването си демонстрираме, че окситоцинът, невропептид, прочут още като хормона на любовта, е кадърен да задейства механизми за възобновяване на тъканта на засегнати сърца при рибата зебра и човешки клетъчни култури, отваряйки вратата към евентуални нови лечения за регенерация на сърцето при хора “, споделя водещият създател Д-р Айтор Агире в изказване.
Не. Изследователският екип по-късно преглежда човешка тъкан ин витро като тества 15 разнообразни неврохормона и по този начин открива, че единствено окситоцинът подтиква култури от индуцирани плурипотентни стволови кафези (hIPSC) да станат EpiPC. Тази стимулация се прави при два пъти по-висока от базалната скорост (в биологията – скоростта на непрестанно доставяне с някакъв химикал или процес) и в действителност е доста по-силна от всички други молекули, за които е известно, че подтикват производството на EpiPC при мишки.
Когато окситоциновият рецептор е нокаутиран, EpiPC клетките не са задействани за регенериране в културата. Екипът също демонстрира, че има връзка сред стимулирането на EpiPC и окситоцин по път, за който е известно, че контролира миграцията, растежа и диференциацията на клетките.
„ Тези резултати демонстрират, че е евентуално стимулирането от окситоцин за производството на EpiPC да е еволюционно непокътнато при хората в забележителна степен. Окситоцинът се употребява необятно в клиниката по други аргументи, тъй че използването му при пациенти със сърдечно увреждане не изисква изключително въображение. Дори в случай че сърдечната регенерация е единствено частична, изгодите за пациентите могат да бъдат големи “, прибавя Агире.
„ След това би трябвало да разгледаме окситоцина при хора след сърдечно увреждане. Самият той е кратковременно в кръвообращението, тъй че неговите резултати при хората могат да бъдат възпрепятствани от това. Лекарства, особено създадени с по-дълъг полуживот или по-голяма успеваемост, могат да бъдат потребни в тази обстановка. Като цяло са нужни повече предклинични проби при животни и клинични проби при хора, с цел да продължим напред “, заключава Агире.
