Едуард III и придворният му алхимик
Около всеки крал се въртят всякакви легенди, само че малко на брой са толкоз митични, колкото Едуард III. 50-годишното ръководство на Едуард – от 25 януари 1327 до 21 юни 1377 година – утвърждава Англия като военна мощ, оцелява по време на Черната гибел, основава по-здрава гражданска администрация и закрепя британското превъзходство над голяма територия във Франция. Литературата от това време не просто прокламира нова златна ера; тя прогласява нов Камелот и самият Едуард е повече от склонен да влезе в балади и разкази, в случай че не като самия крал Артур, то като един от благородните му рицари.
Едуард III и Черният принц
Текстът „ Шестте последни крале “ се счита за антично знамение на Мерлин. Появява се за първи път през 1312 година (но става по-широко публикуван през 15 век и като про, и като анти-ланкастърска агитация по време на Войната на розите) и всичко, написано от именития вълшебник, наподобява се сбъдва буквално: Едуард I, „ глиган “ в текста, прави многобройни победи, които възвръщат националната горделивост след пагубното ръководство на „ козела “ Едуард II.
През 1348 година Едуард III продължава да „ сбъдва “ текста и започва собствен личен рицарски медал – Орденът на жартиерата – и през 1344 година даже основава Кръглата маса. Макар през цялото си ръководство Едуард III да е обвързван с героичния блян на артурското рицарство, по-късно фантастичните му подвизи го асоциират по-директно с крал Артур. И в действителност даже му приписват негов личен Мерлин.
Алхимията се появява в Европа през мавританския портал в Испания. Арабски документи, които се основават на по-ранните теории на античните гърци и египтяни, са преведени на латински от францискански монаси и по този начин се отваря един свят на окултни науки – превръщането на неблагородни метали в злато, лекове, еликсири и теории за безконечния живот. Първоначално църквата стартира да изследва „ натурфилософията “ като средство за схващане на Божието създание, само че към 1317 година настроенията се трансформират изцяло. Докато други религиозни водачи одобряват по-гръмотевичен звук, осъждайки алхимията като просвета на демоните, папа Йоан XXII просто издава декрет против подправените злато и сребро, направени посредством подправената процедура на алхимията.
Независимо от това ползата към „ подправената процедура “ нараства – обещанията за благосъстояния и дълъг живот се оказва примамливи за учените хора в Европа. Абатът Джон Кремер от Уестминстър жарко търси някой да го просвети в алхимията. И намира евентуален ментор в лицето на францисканския мъдрец Реймънд Лул. Когато идва, Лул показва своите качества и пред Едуард III, явно убеждавайки монарха, че това скрито познание може да финансира нов кръстоносен поход за връщане на Светата земя от турците.
Едуард III се съгласява неотложно и дава на Лул лаборатория в Лондонската кула, където 22 тона олово и калай са трансмутирани в чисто злато, което по-късно е изсечено в нова поредност монети, наречена „ розова благородна “. Вместо да си възвърне Йерусалим, Едуард III употребява този извънреден фонд, с цел да финансира нов напън във войната с Франция. Лул, според на кой източник вярвате, е или затворен и заставен да продължи работата си, или напуща страната, като отнася тайните със себе си. Според легенда от 16 век, до момента в който е в пандиза, Лул е посетен от ангели, които му разкриват още тайни.
В патентен документ от 1330 година се твърди, че Едуард III възнамерява да употребява алхимията за производството на сребро, а Джон льо Рус и Уилям де Далби се посочват като обвинени алхимици за тази цел. През 1350 година кралят заповядва Джон де Уолдън да бъде задържан и затворен в Лондонската кула, откакто му заплаща 5000 златни корони и 10 килограма сребро, с цел да „ работи върху тях с изкуството на алхимията в интерес на краля “, което до вежда до по-малко от задоволителни резултати.
Кралят имал и редица алхимични ръкописи, отдадени на него и приписани на Реймънд или на хора, които настояват, че са негови възпитаници. В реалност има нещо като лавина от езотерични трудове, неправилно приписвани на Лул, измежду тях и мощно авторитетният Testamentum, за който се счита, че е написан някъде покрай Лондонската кула. Testamentum дефинира алхимията като „ скрита част от естествената философия “, която се концентрира върху три съществени тематики: трансмутацията на олово в злато, основаването на скъпоценни камъни и лечебни средства. Ключът и към трите, несъмнено, е разпознат като Философският камък. Тази книга обаче е написана през 1322 година, до момента в който същинският Реймънд Лул – Рамон Люл – умира през 1315 година, когато Едуард е на три годинки – доста преди да се увлече по странните и алчни науки.
