Със съветски динозавър по Искърското дефиле. ФрогНюз пътува в БДЖ
От 7 май насам реорганизацията на придвижването на влаковете от и до Централната ЖП гара на София тече с цялостна мощ. Влакове закъсняват, пасажери се прекачат, понятието композиране на коловоз е малко илюзорно, безпорядък звучи като положително изложение, макар уверенията, че Централната гара не се затваря, а.
Причината за реорганизацията е ремонт по коловозите. Реорганизацията се, за самия ремонт има надалеч по-малко забележими знаци. Шегата с пиенето на кафета е изключително известна измежду пътуващите.
- не поради хаоса, в който са принудени да работят или от противоречие с него, а тъй като желаят нов групов трудов контракт. Изтъкват, че за последните 6 месеца имат изгубени повече от 200 работни места. В същото време НКЖИ е един от най-големите работодатели у нас, с над 10 500 чиновници.
И до момента в който пасажерите във влака описват, че постоянно чуват от кондукторите по какъв начин " нищо не зависи от тях ", представители на ЖП превоза обявиха, че за по-нормално пътешестване.
Във въпросния развой, БДЖ очевидно извади тежката артилерия - руски динозаври от 1971 година. Произведен в Рига, столицата на красива и през днешния ден НАТО-вска Латвия.
Стотици хора (вероятно хиляди) от Искърското дефиле пътуват всекидневно с трен до местоработата си в столицата. Именно линията, която те употребяват, е най-засегната от реорганизацията. Екип на ФрогНюз ревизира по какъв начин се стига до София с един от натоварените утринни влакове.
Качваме се от Своге във трен ПВ 20102, който потегля от Плевен, минава през Червен бряг и Мездра, Лакатник и Своге, с цел да стигне в София. По разписание би трябвало да отпътуваме в 07:03 часа, влакът закъснява с към 20 минути, към 07:25 идва. “Само 20 минути, добре е ”, чуваме по перона.
В дъждовното утро под капещите козирки (които май са предопределени да пазят от дъжда, не обратното), дочакваме идването на трена. Имаме превъзходен шанс - задава се руски динозавър, окичен с признаци на демократизация: компактно изрисувани графити покриват туловището на така наречен електричка, която БДЖ и НКЖИ нескромно ни показват като нормализиране на обстановката. На качване - в коридора заварваме мокет, вратите са дървени, по пода почива коктейл от прахуляк и люспи от слънчогледови семки, седалките посрещат с чистотата на затворническа килия, миризмите вътре са причудливи, прозорците мъчно пропущат светлина. Затворени сме в железно руско страшилище. Очакват ни 50 минути от този авангард.
Влакът е пътнически, от Своге до София стопира на десетина гари. Наблюдаваме смесицата от гадност и иронична веселба по лицата на пасажерите, качващи се от следващата гара. “Динозавър ” и “завръщане в предишното ” са най-отличителните мнения, които чуваме.
Говорим си с М., която споделя, че и през вчерашния ден пътувала в сходен руски динозавър, единствено че от София към Своге (с ПВ 20103). Подала сигнал за положението на влака с хорър детайл в, в този момент чака да ѝ отговорят шаблонно какъв брой е “важно нейното мнение ” за тях. Имало забавяне от 15 минути, само че тя не го брои - въпреки всичко е стигнала.
Седалките на динозавъра са тесни, случва се да чуем и някой различен спор за чанта, оставена където не и е мястото.
След първичното забавяне, идваме непосредствено на централната гара на София в към 08:05-10 часа. Директно там, тъй като сме сполучили на един един от влаковете, които пътуват до гарата, няма потребност от прехвърляне на гара Север. По разписание е трябвало да сме там в 07:55 часа, забавянето е пренебрежимо - изключително на фона на различен роман от пасажер: по какъв начин преди дни клиенти на БДЖ трябвало да вървят пешком по релсите, когато влакът просто спрял сред Север и Централна гара.
Коментарите на слизане варират сред “повече това няма да си го причиня ” и “е, въпреки всичко стигнахме ”. Наблюдава се и известно неодобрение от.
Пътешествието ни приключва с табела, на която написа “Сделано в Съюз на съветските социалистически републики ”. Има и година - 1971.
Десетки хора отиват към работните си места. Централната ЖП гара наподобява някак загадъчно призрачна, тази на Север - като спряло време. Довечера тези хора ще поемат по противоположния път. Традицията на прибиране ще повелява кенче бира, отворено с религиозна тържественост в секундите след тръгването на влака. От гара Север кенчето ще бъде купено от барче с надпис “Party Drinks ”. На тезгяха на барчето ще бъдат нахвърляни монети за улеснено връщане. От Централна гара изборът на бира ще е по-голям, и там обаче няма да се заплаща с карта.
Кадър от централната ЖП гара на столицата ни
Слизаме от влака. Навън вали. Вътре мирише. Мръсно е, само че прави работа. “Ние сме си отговорни, че го поносим ”. Но и вяра - всичко в последна сметка ще е наред. “И да не е, какъв избор имаме? ”.
Илияна Маринкова
Причината за реорганизацията е ремонт по коловозите. Реорганизацията се, за самия ремонт има надалеч по-малко забележими знаци. Шегата с пиенето на кафета е изключително известна измежду пътуващите.
- не поради хаоса, в който са принудени да работят или от противоречие с него, а тъй като желаят нов групов трудов контракт. Изтъкват, че за последните 6 месеца имат изгубени повече от 200 работни места. В същото време НКЖИ е един от най-големите работодатели у нас, с над 10 500 чиновници.
И до момента в който пасажерите във влака описват, че постоянно чуват от кондукторите по какъв начин " нищо не зависи от тях ", представители на ЖП превоза обявиха, че за по-нормално пътешестване.
Във въпросния развой, БДЖ очевидно извади тежката артилерия - руски динозаври от 1971 година. Произведен в Рига, столицата на красива и през днешния ден НАТО-вска Латвия.
Стотици хора (вероятно хиляди) от Искърското дефиле пътуват всекидневно с трен до местоработата си в столицата. Именно линията, която те употребяват, е най-засегната от реорганизацията. Екип на ФрогНюз ревизира по какъв начин се стига до София с един от натоварените утринни влакове.
Качваме се от Своге във трен ПВ 20102, който потегля от Плевен, минава през Червен бряг и Мездра, Лакатник и Своге, с цел да стигне в София. По разписание би трябвало да отпътуваме в 07:03 часа, влакът закъснява с към 20 минути, към 07:25 идва. “Само 20 минути, добре е ”, чуваме по перона.
В дъждовното утро под капещите козирки (които май са предопределени да пазят от дъжда, не обратното), дочакваме идването на трена. Имаме превъзходен шанс - задава се руски динозавър, окичен с признаци на демократизация: компактно изрисувани графити покриват туловището на така наречен електричка, която БДЖ и НКЖИ нескромно ни показват като нормализиране на обстановката. На качване - в коридора заварваме мокет, вратите са дървени, по пода почива коктейл от прахуляк и люспи от слънчогледови семки, седалките посрещат с чистотата на затворническа килия, миризмите вътре са причудливи, прозорците мъчно пропущат светлина. Затворени сме в железно руско страшилище. Очакват ни 50 минути от този авангард.
Влакът е пътнически, от Своге до София стопира на десетина гари. Наблюдаваме смесицата от гадност и иронична веселба по лицата на пасажерите, качващи се от следващата гара. “Динозавър ” и “завръщане в предишното ” са най-отличителните мнения, които чуваме.
Говорим си с М., която споделя, че и през вчерашния ден пътувала в сходен руски динозавър, единствено че от София към Своге (с ПВ 20103). Подала сигнал за положението на влака с хорър детайл в, в този момент чака да ѝ отговорят шаблонно какъв брой е “важно нейното мнение ” за тях. Имало забавяне от 15 минути, само че тя не го брои - въпреки всичко е стигнала.
Седалките на динозавъра са тесни, случва се да чуем и някой различен спор за чанта, оставена където не и е мястото.
След първичното забавяне, идваме непосредствено на централната гара на София в към 08:05-10 часа. Директно там, тъй като сме сполучили на един един от влаковете, които пътуват до гарата, няма потребност от прехвърляне на гара Север. По разписание е трябвало да сме там в 07:55 часа, забавянето е пренебрежимо - изключително на фона на различен роман от пасажер: по какъв начин преди дни клиенти на БДЖ трябвало да вървят пешком по релсите, когато влакът просто спрял сред Север и Централна гара.
Коментарите на слизане варират сред “повече това няма да си го причиня ” и “е, въпреки всичко стигнахме ”. Наблюдава се и известно неодобрение от.
Пътешествието ни приключва с табела, на която написа “Сделано в Съюз на съветските социалистически републики ”. Има и година - 1971.
Десетки хора отиват към работните си места. Централната ЖП гара наподобява някак загадъчно призрачна, тази на Север - като спряло време. Довечера тези хора ще поемат по противоположния път. Традицията на прибиране ще повелява кенче бира, отворено с религиозна тържественост в секундите след тръгването на влака. От гара Север кенчето ще бъде купено от барче с надпис “Party Drinks ”. На тезгяха на барчето ще бъдат нахвърляни монети за улеснено връщане. От Централна гара изборът на бира ще е по-голям, и там обаче няма да се заплаща с карта.
Кадър от централната ЖП гара на столицата ни
Слизаме от влака. Навън вали. Вътре мирише. Мръсно е, само че прави работа. “Ние сме си отговорни, че го поносим ”. Но и вяра - всичко в последна сметка ще е наред. “И да не е, какъв избор имаме? ”.
Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ