Страстите народни
Около Великден постоянно се сещам за английския минисериал в три епизода (1999), показван по Българска национална телевизия, в който щастливо омъжена жена се влюбва в хубав млад артист, пристигнал в селцето ѝ да играе Иисус в обичайната театрална интерпретация на Страстната седмица. Вместо да завихри фамилен скандал, разбиращият ѝ брачен партньор я оставя да изживее пристрастеността си, а около тях цялата локална общественост получава образец за християнското милосърдие, преосмисляйки понятия като грях и амнистия. Така оттатък прилежащата му религиозна, ритуална и просветителска функционалност представлението провокира достоверен катарзис в баналната реалност на една консервативна общественост и съумява да допре даже и най-заклетия нечестивец.Ритуални театрализации на Страстната седмица като тази, в която са пресъздадени осъждането, страданията, разпването, гибелта и възкресението на Христос, се провеждат на доста места в католическа и протестантска Европа още от Средновековието. А това, че в тях играят най-много дилетанти и всеки може да взе участие, непроменяемо води до колективен преобразяващ резултат.
Фотограф: Georgina Puig
Около Великден постоянно се сещам за английския минисериал в три епизода (1999), показван по Българска национална телевизия, в който щастливо омъжена жена се влюбва в хубав млад артист, пристигнал в селцето ѝ да играе Иисус в обичайната театрална интерпретация на Страстната седмица. Вместо да завихри фамилен скандал, разбиращият ѝ брачен партньор я оставя да изживее пристрастеността си, а около тях цялата локална общественост получава образец за християнското милосърдие, преосмисляйки понятия като грях и амнистия. Така оттатък прилежащата му религиозна, ритуална и просветителска функционалност представлението провокира достоверен катарзис в баналната реалност на една консервативна общественост и съумява да допре даже и най-заклетия нечестивец.
Ритуални театрализации на Страстната седмица като тази, в която са пресъздадени осъждането, страданията, разпването, гибелта и възкресението на Христос, се провеждат на доста места в католическа и протестантска Европа още от Средновековието. А това, че в тях играят най-много дилетанти и всеки може да взе участие, непроменяемо води до колективен преобразяващ резултат.
Фотограф: Georgina Puig
В Каталуня съществува сходна традиция и по Коледа - в доста градчета, села и квартали локалните хора приготвят любителски постановки, озаглавени " Пастирите ". Сюжетът е постоянно еднакъв с незначителни разлики според от района: наблюдава събитията към Рождество Христово в комедиен жанр, подлагайки на демонски изкушения овчарите, които първи отиват в яслите при светото семейство с младенеца. Представленията нормално се играят в дребни читалища, стартират в късен следобяд и свършват съвсем в среднощ , траят по три или четири часа, а в антрактите фенове и участници разпалено обменят усещания и опит от първа ръка в присъщия за всяко такова читалище бар с дървена ламперия от Франково време и цени в стила на " една боза от шест стотинки ". През тези наелектризирани от страст часове всички са едно, укрепвайки светото семейство на общността.
Към възстановките на Страстната седмица се подхожда по-сериозно и в прочут смисъл помпозно, което притегля фенове оттатък дребните социуми и даже задгранични туристи. Една от най-известните каталунски театрализации е в селцето Олеса в подножието на планината Монсерат, фамозна със зашеметяващия си релеф и с бенедиктинския манастир от IX век .
Реклама
През 1996 година уредниците ѝ слагат международен връх, побирайки 726 участници на сцена едновременно. Според откриватели от Сорбоната обаче най-старата съхранена до през днешния ден режисура по Страстите Христови в Европа е в средновековното градче Сервера, на стотина километра западно от Барселона, където от 1477 година насам всяка пролет локалните извървяват заедно пътя към Голгота дружно с Христос, а в днешно време представлението се играе всеки уикенд от края на март до края на април, както и на Разпети петък .
Сервера е богат на културно завещание град и дом на първия каталунски университет, учреден тук от Фелипе V след Войната за испанско завещание (1701 - 1714 г.), който е и прототип на Университета в Барселона - там през 1842 година са преместени всички специалности от Сервера. Наред с единайсетте здания с публично прието национално значение са оповестени за богатство на нематериалното културно завещание на Каталуня и Андора , а през 1969 година е издигнат особено за представлението с две спомагателни подиуми. Дотогава всичко се е случвало на открита краткотрайна сцена на централния площад.
В днешно време са въведени зрелищните специфични резултати, които в композиция с към 300 души участници съставляват жив и съвременен театър, предлагащ достоверна визия за обичайния прототип. Покрай актуалната сценография се разопознават някои остарели хартиени декори, а костюмите правилно възпроизвеждат облеклото от това време.
Въпреки че Страстите в Сервера са претърпели безчет обновления през повече от петте века живот, а художественото управление е станало професионално, драматургичният тект остава съвсем неизменен. Отначало действието е било концентрирано единствено върху Разпети петък, само че по-късно са включени всички знакови моменти от Страстната седмица: Влизането в Йерусалим, Съдът на Пилат, Поканата на Лазар, Разпятието, Слизането в Ада, Покаянието на Йоан и Магдалена, Снемането от кръста, Възкресението.
Фотограф: Georgina Puig Реклама
Непреходният във времето сюжет показва, че в същността на човешките и публични взаимотношения от Средновековието до през днешния ден остават насилието, корумпираната власт, малодушието, несправедливостта и националната слепота за това кои са подправените и кои същинските водачи. И не е чудно, че доста сходни театрализации са били обект на политическа цензура в Европа през вековете .
В един просторен за Страстите в Сервера на каталунския публичен ефирен канал TV3 публицистите интервюират мъж и жена, срещнали се на сцената, основали деца и трансформирали ги в участници от бебета; достолепни господа, които играят в представлението всяка година от половин век насам, преминавайки от роля в роля в хода на порастването си; камерите им улавят зад кулисите атрибут, домъкнат от домовете, и храна по рафтовете, което приказва, че животът на всички забъркани се е пренесъл тук. В Сервера седмиците към Великден са макромодел на тийм билдинг в подтекста на цяла една общественост, от който никой не излиза същият, а животът на някои следва този темп до финален мирис.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Неща
Фотограф: Georgina Puig
Около Великден постоянно се сещам за английския минисериал в три епизода (1999), показван по Българска национална телевизия, в който щастливо омъжена жена се влюбва в хубав млад артист, пристигнал в селцето ѝ да играе Иисус в обичайната театрална интерпретация на Страстната седмица. Вместо да завихри фамилен скандал, разбиращият ѝ брачен партньор я оставя да изживее пристрастеността си, а около тях цялата локална общественост получава образец за християнското милосърдие, преосмисляйки понятия като грях и амнистия. Така оттатък прилежащата му религиозна, ритуална и просветителска функционалност представлението провокира достоверен катарзис в баналната реалност на една консервативна общественост и съумява да допре даже и най-заклетия нечестивец.
Ритуални театрализации на Страстната седмица като тази, в която са пресъздадени осъждането, страданията, разпването, гибелта и възкресението на Христос, се провеждат на доста места в католическа и протестантска Европа още от Средновековието. А това, че в тях играят най-много дилетанти и всеки може да взе участие, непроменяемо води до колективен преобразяващ резултат.
Фотограф: Georgina Puig
В Каталуня съществува сходна традиция и по Коледа - в доста градчета, села и квартали локалните хора приготвят любителски постановки, озаглавени " Пастирите ". Сюжетът е постоянно еднакъв с незначителни разлики според от района: наблюдава събитията към Рождество Христово в комедиен жанр, подлагайки на демонски изкушения овчарите, които първи отиват в яслите при светото семейство с младенеца. Представленията нормално се играят в дребни читалища, стартират в късен следобяд и свършват съвсем в среднощ , траят по три или четири часа, а в антрактите фенове и участници разпалено обменят усещания и опит от първа ръка в присъщия за всяко такова читалище бар с дървена ламперия от Франково време и цени в стила на " една боза от шест стотинки ". През тези наелектризирани от страст часове всички са едно, укрепвайки светото семейство на общността.
Към възстановките на Страстната седмица се подхожда по-сериозно и в прочут смисъл помпозно, което притегля фенове оттатък дребните социуми и даже задгранични туристи. Една от най-известните каталунски театрализации е в селцето Олеса в подножието на планината Монсерат, фамозна със зашеметяващия си релеф и с бенедиктинския манастир от IX век .
Реклама
През 1996 година уредниците ѝ слагат международен връх, побирайки 726 участници на сцена едновременно. Според откриватели от Сорбоната обаче най-старата съхранена до през днешния ден режисура по Страстите Христови в Европа е в средновековното градче Сервера, на стотина километра западно от Барселона, където от 1477 година насам всяка пролет локалните извървяват заедно пътя към Голгота дружно с Христос, а в днешно време представлението се играе всеки уикенд от края на март до края на април, както и на Разпети петък .
Сервера е богат на културно завещание град и дом на първия каталунски университет, учреден тук от Фелипе V след Войната за испанско завещание (1701 - 1714 г.), който е и прототип на Университета в Барселона - там през 1842 година са преместени всички специалности от Сервера. Наред с единайсетте здания с публично прието национално значение са оповестени за богатство на нематериалното културно завещание на Каталуня и Андора , а през 1969 година е издигнат особено за представлението с две спомагателни подиуми. Дотогава всичко се е случвало на открита краткотрайна сцена на централния площад.
В днешно време са въведени зрелищните специфични резултати, които в композиция с към 300 души участници съставляват жив и съвременен театър, предлагащ достоверна визия за обичайния прототип. Покрай актуалната сценография се разопознават някои остарели хартиени декори, а костюмите правилно възпроизвеждат облеклото от това време.
Въпреки че Страстите в Сервера са претърпели безчет обновления през повече от петте века живот, а художественото управление е станало професионално, драматургичният тект остава съвсем неизменен. Отначало действието е било концентрирано единствено върху Разпети петък, само че по-късно са включени всички знакови моменти от Страстната седмица: Влизането в Йерусалим, Съдът на Пилат, Поканата на Лазар, Разпятието, Слизането в Ада, Покаянието на Йоан и Магдалена, Снемането от кръста, Възкресението.
Фотограф: Georgina Puig Реклама
Непреходният във времето сюжет показва, че в същността на човешките и публични взаимотношения от Средновековието до през днешния ден остават насилието, корумпираната власт, малодушието, несправедливостта и националната слепота за това кои са подправените и кои същинските водачи. И не е чудно, че доста сходни театрализации са били обект на политическа цензура в Европа през вековете .
В един просторен за Страстите в Сервера на каталунския публичен ефирен канал TV3 публицистите интервюират мъж и жена, срещнали се на сцената, основали деца и трансформирали ги в участници от бебета; достолепни господа, които играят в представлението всяка година от половин век насам, преминавайки от роля в роля в хода на порастването си; камерите им улавят зад кулисите атрибут, домъкнат от домовете, и храна по рафтовете, което приказва, че животът на всички забъркани се е пренесъл тук. В Сервера седмиците към Великден са макромодел на тийм билдинг в подтекста на цяла една общественост, от който никой не излиза същият, а животът на някои следва този темп до финален мирис.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Неща
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ