Около изборите в България отново ще се извият патриотични хорá.

Около изборите в България още веднъж ще се извият " патриотични " хорá. От някои може и да се родят положителни политически хрумвания. Но истината е, че доста от " патриотите " употребяват патриотичните усеща безконтролно и антинационално.

Партия на Валери Симеонов НФСБ ще се яви на изборите с " Воля " на Веселин Марешки

" Патриотичното " политическо пространство стартира да се структурира преди изборите и в него към този момент се извиха три разнообразни хорá. Незабравимият Тони Филипов - Доктора преди години беше дал чудесна метафора за процесите в този сегмент: " комасация на келеметата ", т.е. уедряване на кривите ниви в по-голям масив. Днес сме очевидци на противоположния развой - " фрагментация на келеметата ", който води и до по-сложна политическа хореография.
Редакцията предлага
" Патриотичните " хорá преди изборите

Първото хайдушко хоро ще е на Вътрешна македонска революционна организация и ще е в бели македонски носии. Хорото ще е с доста провиквания, прикляквания и натъртвания, като непрестанно ще се пуца по парцалените чучела на северно-македонската " открадната " история и Истанбулската спогодба. Второто хоро ще е от бургаско-варненския фолклорен район и ще е съобразено с условията за звук в морските курорти. Единият лидер на хорото - Веселин Марешки - ще размахва бензинова туба и торба с безвъзмездни медикаменти, като освен това ще дърпа на изток, към Русия. Другият лидер - Валери Симеонов - ще пристъпя ситно на запад и ще размахва каквото му попадне. Третото хоро ще се извърти от Атака на Волен Сидеров и ще съставлява нормалният фюжън от тракийски дионисиеви претекстове и съветски частушки.

" Патриотичният " гласоподавател сигурно ще остане удовлетворен от шоуто, което го чака. То стана належащо, тъй като в обединението Оперативна програма трите " патриотични " обединения започнаха да се възприемат като патерица на ГЕРБ, която е комфортна за Борисов, с цел да прикрива връзките на ръководещите с Движение за права и свободи. Малкият съдружен сътрудник нормално носи негативите на ръководството и Оперативна програма изгубиха доверието, което получиха през 2017 година. Новата фрагментирана хореография цели да накара гласоподавателите да не помнят негативите от присъединяване на " патриотите " във властта. Всеки един от тях ще може да се хвали с позитивите (доколкото ги има), а проблемите ще трансферира на останалите.

Тази тактика носи своите опасности, само че в актуалната обстановка наподобява единствената допустима. Според социологическите изследвания с най-хубави шансове за влизане в идващия парламент е хорото на Вътрешна македонска революционна организация. Това хоро е и най-удобно за ГЕРБ и Движение за права и свободи, които ще го подкрепят с каквото могат - да вземем за пример с медийно внимание, а е допустимо и някои региони с стилен ДПС-електорат необяснимо да се поддадат на чара на " воеводите " и да гласоподават за тях. Подобни рядкости са се случвали.

Възможен е обаче и отрицателен сюжет за тези обединения - те да си поделят по приятелски гласовете и никоя от тях да не мине 4-процентовата преграда. Това не е изключено, тъй като на " патриотичната " сцена има и нов състезател - Слави Трифонов, който с няколко професионални осъществявания на " Йовано, Йованке " може да надиграе аматьорските танцувални сформира на останалите. А и ГЕРБ в лицето на министър Екатерина Захариева потвърди, че има надарен реализатор на патриотичния репертоар на македонска тематика: и Борисовата партия ще цели да вземе някой различен " родолюбив " глас поради епопеята с ветото на Северна Македония.

Във всичко това няма проблем - естествени политически боричкания и позиционирания, някой би споделил. Нещо повече, всяка политическа общественост има право да повдига самочувствието си, като политизира историята си. Това неизбежно ражда политико-исторически кич, само че в удържането на възприятие за общественост има безспорна полезност макар него.

Опасното заиграване с национализма

Проблемът е, че политизирането на патриотизма в България генерира сила, която се канализира в най-малко две направления, разнообразни от националния интерес. Тук няма абсурд - инструментализацията на " патриотизма " постоянно е водила до национални произшествия. Хитлерова Германия и фашистка Италия са най-хубавите образци, въпреки и българската история да не е лишена от уроци в тази посока. Ето най-малко два образеца от актуалната ни политика, които ясно показват заплахите за националния интерес от заиграването с национализма и " патриотизма ".

Първият образец: политиката на България към Северна Македония. Българският народен интерес е да имаме засилени контакти с тази някогашна югославска републиканея, които да оказват помощ за превъзмогването на съществуващите в нея отрицателни настройки към България. Тези настройки, уви, са факт: те са артикул на цялата следвоенна история на района ни. Но макар тях държавното управление на Зоран Заев има предпочитание да стартира развой на доближаване в границите на предприсъединителния развой на Северна Македония към Европейски Съюз. Досега България, напълно вярно, поддържаше безусловно македонците по пътя им към Европа, което в последна сметка е и българският интерес - обединени Балкани, интегрирани в общо пространство на независимост и народна власт. В това пространство историческата ни непосредственост с македонците ще бъде неоспорим български плюс. С раздухването на патриотарски препирни за историята и идентичността ние обаче на процедура краткотрайно блокирахме процеса на интеграция на Балканите и даже го поставихме под въпрос. Още по-лошо е, че по този метод в действителност засилихме отрицателните настройки към България у съседите и скъсахме с облика си на безвъзмезден асистент по пътя им за Европейски Съюз. Това са негативи, които занапред ще би трябвало да преодоляваме.

Какво спечелихме в подмяна? Удовлетворение, че сме споделили " не " и сме застанали наобратно на целия Европейски Съюз? Или детска наслада, че сме избавили историята си от " кражба ", все едно тя е добиче, което може да бъде отмъкнато през нощта от конекрадци? Тези сякаш почтени наслади ще са в основата на предизборната акция на " патриотичните " обединения. И тъкмо това е образец за безконтролно и в последна сметка антинационално потребление на патриотичните усеща.

Вторият образец за " патриотична " корист с настройки е заклеймяването на цели общности - етнически, полови и така нататък " Патриотични " политици към този момент без срам приказват за " цигански паразитизъм ". С " циганската престъпност " към този момент свикнахме. Предлагат се специфични концепции за " ромите ", където се приказва, че те - като цяло - би трябвало да са обект на обособени възпитателни и дисциплинарни ограничения във връзка с обучение, трудови привички и така нататък Историята помни до какво е водила такава етнизация на политиката - до гета, отличителни знаци, че и по-лошо. Но и без да драматизираме с опита на нацизма, помислете си за следния образец. Ако, да кажем, в Люлин има по-висока престъпност от междинното за страната, може ли страната да излезе със специфична дисциплинарна стратегия за всички хора от Люлин - да им лишава обществените помощи, в случай че не си пращат децата в учебно заведение, да ги праща на насилствен труд и така нататък Или пък в случай че един район е систематично по-беден от другите и с по-високи индикатори на безработица, ранна бременност и така нататък - може ли страната да предприеме специфични възпитателни ограничения за всички в него? И хората от Люлин, и тези от Северозапада с право ще се вдигнат против сходен метод. А той по нищо не се отличава от един общ метод против " ромите ", какъвто за жалост имат най-малко част от " патриотите ".

Подобна етнизация на политиката има за задача просто да наскърбява дадени общности - тя няма да реши никакви проблеми. Никое общество не е прокопсало, когато е направило груповите обиди публична своя политика.

Емоциите размиват границите сред мечтано и фактически

Изводът е, че може да се любуваме на " патриотичното " шоу, само че не трябва да забравяме, че не всеки, който се е самоназовал " родолюбец ", в действителност работи за националния интерес. Някои може да са просто клоуни, а други да са напряко нездравословни за нацията. Разбира се, сред приклякванията и провикванията и в " патриотичния " бранш може да се родят някои положителни политически хрумвания. И това не е напълно изключено. За страдание, в епохата на обществените мрежи способността на гласоподавателите да отсяват плявата от зърното не набъбна: това е проблем за всички партии, само че най-засегнати наподобява са тези в национал-популисткия бранш, които у нас назоваваме " патриоти ". Причината за това е емоционалността на вота за сходни обединения - емоционалност, която размива границата сред мечтано и фактически.

Така или другояче " патриотичният " сегмент на политическото пространство е реалност у нас и метаморфозите му справедливо провокират публично внимание.