Дефицит на витамин В12: Какво е пернициозна анемия
Около 6% от хората в Съединени американски щати и Англия страдат от дефицит на витамин В12. Това положение е прието от Световната здравна организация за световен здравен проблем, който може да засегне живота на милиони хора. Дефицитът на В12 нормално се характеризира със признаци като мощна отмалялост, липса на сила, мускулна уязвимост и даже проблеми с паметта. Той също може да аргументи редица съществени здравословни проблеми, като необратимо увреждане на нервите, тревога или меланхолия, или нарушавания, които засягат координацията, равновесието и говора.
Въпреки че някои случаи се дължат на хранителния режим, най-честата причина в международен мащаб е автоимунно заболяване, наречено пернициозна анемия. Това е хронична форма на дефицит на В12, която може да има съществени последствия за здравето, в случай че не се лекува дълго време. Тъй като обаче признаците на болестта нормално наподобяват на други общи положения, то постоянно се диагностицира неправилно като меланхолия или тревога. Състоянието освен предизвиква физически премеждия, само че стигмата на живота с него може да аргументи съществени психически вреди.
Витамин В12 – прочут още като кобаламин – е водоразтворим витамин, който се съдържа в скотски артикули, като месо, риба и млечни артикули. Други източници са обогатените зърнени храни, самун и растителни млека. Съответно хората, които не употребяват постоянно скотски артикули, са изложени на риск от дефицит на витамина. За да се понижи този риск, на веганите се предлага да употребяват най-малко три микрограма В12 на ден посредством обогатени храни или посредством добавка.
Въпреки това, най-често ниските равнища се дължат на пернициозна анемия. Това положение затруднява преработката на В12, защото имунната система въздейства върху действието на значими париетални кафези в стомаха. Тези кафези създават протеин, наименуван „ вътрешен фактор “, който е от значително значение за усвояването на кобаламин. Хората с тази анемия създават антитела против вътрешния фактор, които го унищожават. Без В12 организмът не е в положение да създава задоволително здрави червени кръвни кафези. Състоянието може да бъде породено и от отслабена лигавица на стомаха, което може да се случи заради атрофичен гастрит – хронично инфектиране в стомаха, което в последна сметка отслабва лигавицата му.
Приблизително петима на всеки 100 000 души в Обединеното кралство страдат от пернициозна анемия. Тя визира хора от всички възрасти и признаците могат да стартират когато и да е. Състоянието обаче е по-често срещано при хора над 60 години, защото по-възрастните са по-склонни да развият атрофичен гастрит, който усилва риска от недостиг на В12. Броят на хората с това заболяване в международен мащаб може да е по-голям от хипотетичния. Трудно е обаче да се направи достоверна оценка на равнищата на недостиг на В12, защото няма общоприето определение за това какъв брой ниски би трябвало да са те, с цел да се класифицират като дефицитни.
Затова бяха направени нови насоки, с цел да се решат проблемите с актуалните способи за диагностика – и в тях се показва, че признаците на пациента са най-хубавият индикатор за възможен недостиг. Също по този начин, в случай че има противоречие сред резултата от теста и обявените от пациента признаци, пациентът въпреки всичко би трябвало да бъде лекуван със сурогат на В12, с цел да се предотвратят възможни необратими увреждания.
Дефицитът предизвиква необятен набор от изтощителни неврологични и физически признаци. Най-често срещаните са отмалялост, загуба на паметта и проблеми с концентрацията. Въпреки това финият и неспецифичен темперамент на първичните признаци на болестта може да затрудни вярното диагностициране на хората. Едно изследване, извършено измежду членовете на Дружеството за пернициозна анемия, откри, че съвсем половината от тях са били неправилно диагностицирани. Други 20% са чакали две или повече години за слагане на вярна диагноза. При доста от тях признаците в началото са били обяснени със забързания метод на живот или са били диагностицирани като тревога или меланхолия.
Ниските равнища на В12 могат да доведат до увреждане на нервите, защото витаминът е от значително значение за производството на миелин, който защищава нервните кафези. Симптомите в началото могат да се почувстват като изтръпване или мравучкане в ръцете и краката или усложнения с равновесието. Ако пернициозната анемия не се лекува, тези признаци могат да доближат инвалидни равнища, а увреждането на нервите да стане необратимо.
Когато дефицитът е породен от погрешно хранене, той се лекува посредством определяне на таблетки В12 или инжекции с хидроксокобаламин. След като дефицитът бъде поправен, равнищата могат да бъдат следени посредством смяна на диетата или постоянен банкет на добавка.
При хората с пернициозна анемия обаче лекуването е доживотно. В Обединеното кралство мнозина се нуждаят от чести инжекции на всеки 8 до 12 седмици, с цел да заместят витамина. Въпреки това мнозина не престават да изпитват изтощителни признаци или откриват, че признаците им се връщат преди идната планувана инжекция, защото лекуването им не е било задоволително.
Когато пациентите показват сходна угриженост или желаят по-чести инжекции по друга причина, доста здравни експерти реагират негативно, даже слагат под въпрос легитимността на болестта. Подобни въпроси могат да усилят психологическия стрес и да повлияят на качеството на живот на страдащите.
Те също по този начин чакат високи равнища на стигма, обвързвана със здравето. Много хора с хронични болести се опасяват, че здравословното им положение ще докара до подценяването им от обществото или ще бъде източник на дискриминация. Тази стигмата освен оказва въздействие върху взаимоотношенията с доставчиците на здравни услуги, само че може да докара и до нараснала периодичност на тревога и меланхолия.
Липсата на подобаващи насоки за диагностициране и лекуване на пернициозна анемия е проблематична и има незабавна потребност от преразглеждането ѝ. Важно е както необятната общност, по този начин и здравните експерти да бъдат по-добре осведомени за признаците, които пораждат при незадоволителни равнища на В12, с цел да може положението да бъде диагностицирано, преди да се стигне до дълготрайно увреждане.
