Зам.-кметът на столицата: Жълтите павета са културна ценност и трябва да се пазят
Около 6 кв. м от историческите жълти павета са извадени от истинските им местоположения на вчерашния митинг, съобщи през днешния ден пред публицисти зам.-кметът на София Тодор Чобанов.
По думите му Столичната община прави всичко допустимо да запази жълтите павета, тъй като те са оповестени за културна полезност със заповед на министъра на културата.
Жълтите павета имат неповторим принос към софийската история и трансформират културния пейзаж. Те трансформират метода, по който мислим за центъра на София. Умоляваме жителите, без значение в каква обстановка се намират, да не вадят жълтите павета, да не ги чупят и да не им нанасят вреди, тъй като те са доста сложни за поддържане и доста скъпи, сподели Чобанов.
Цената им е 700 лева за квадратен метър, само че не това е най-важното. Нека ги предадем на нашите деца и внуци в истинския им тип, прикани Чобанов.
Той разгласи, че Столичната община има на склад 350 кв. м от жълтите павета. Общината води договаряния за пазаруване на технологията на произвеждане на паветата от фабриката в Будапеща, правоприемник на истинската, произвела преди време паветата.
Чобанов напомни смисъла на жълтите павета за историята на София. През 1906 година за кмет на София е определен изключителният българин Мартин Тодоров. Той принадлежи към жанр, дал цяла плеяда бележити персони на България, в това число - неговия брат акад. Александър Теодоров-Балан, който е един от създателите на актуалната българска граматична система. Още през 1906 година Тодоров предлага калните и криви столични улици да бъдат направени по съвременен метод. Провежда се доста огромен спор по какъв начин тъкмо да бъде направено това. Надделява тезата, че най-хубавият вид са точно паважните настилки, описа Чобанов. По думите му е извършен търг, извоюван от огромна българска компания, която обаче не има технологията за произвеждане на новите настилки, а точно керамични павета. Те са създадени и импортирани от Будапеща, защото в онази ера България поддържа тесни контакти с Австро-Унгария.
Чобанов сподели заготовка, която фабриката - правоприемник на истинската фабрика в Будапеща, е изпратила на Столичната община. За страдание тези павета са доста сложни за разработване. Използва се мергелова канара, която се намира единствено там - в кариери към Будапеща, и коства скъпо.
За страдание паветата през годините последователно се унищожават, поради интензивния трафик по тях. В момента имаме на склад от истинските павета за не повече от 350 кв. м настилка. При една най-обикновена обстановка с кърпежи към 30 на 100 е фирата, т.е. те са тежко развалени, счупени и неизползваеми.
Зам.-кметът Чобанов посочи, че жълтите павета в София са сравнявани със златните пътеки от "Вълшебникът от Оз ". Те са претърпели танкове, бомбардировки и всевъзможни исторически превратности, уточни Чобанов и още един път прикани столичани да ги пазят.
По думите му Столичната община прави всичко допустимо да запази жълтите павета, тъй като те са оповестени за културна полезност със заповед на министъра на културата.
Жълтите павета имат неповторим принос към софийската история и трансформират културния пейзаж. Те трансформират метода, по който мислим за центъра на София. Умоляваме жителите, без значение в каква обстановка се намират, да не вадят жълтите павета, да не ги чупят и да не им нанасят вреди, тъй като те са доста сложни за поддържане и доста скъпи, сподели Чобанов.
Цената им е 700 лева за квадратен метър, само че не това е най-важното. Нека ги предадем на нашите деца и внуци в истинския им тип, прикани Чобанов.
Той разгласи, че Столичната община има на склад 350 кв. м от жълтите павета. Общината води договаряния за пазаруване на технологията на произвеждане на паветата от фабриката в Будапеща, правоприемник на истинската, произвела преди време паветата.
Чобанов напомни смисъла на жълтите павета за историята на София. През 1906 година за кмет на София е определен изключителният българин Мартин Тодоров. Той принадлежи към жанр, дал цяла плеяда бележити персони на България, в това число - неговия брат акад. Александър Теодоров-Балан, който е един от създателите на актуалната българска граматична система. Още през 1906 година Тодоров предлага калните и криви столични улици да бъдат направени по съвременен метод. Провежда се доста огромен спор по какъв начин тъкмо да бъде направено това. Надделява тезата, че най-хубавият вид са точно паважните настилки, описа Чобанов. По думите му е извършен търг, извоюван от огромна българска компания, която обаче не има технологията за произвеждане на новите настилки, а точно керамични павета. Те са създадени и импортирани от Будапеща, защото в онази ера България поддържа тесни контакти с Австро-Унгария.
Чобанов сподели заготовка, която фабриката - правоприемник на истинската фабрика в Будапеща, е изпратила на Столичната община. За страдание тези павета са доста сложни за разработване. Използва се мергелова канара, която се намира единствено там - в кариери към Будапеща, и коства скъпо.
За страдание паветата през годините последователно се унищожават, поради интензивния трафик по тях. В момента имаме на склад от истинските павета за не повече от 350 кв. м настилка. При една най-обикновена обстановка с кърпежи към 30 на 100 е фирата, т.е. те са тежко развалени, счупени и неизползваеми.
Зам.-кметът Чобанов посочи, че жълтите павета в София са сравнявани със златните пътеки от "Вълшебникът от Оз ". Те са претърпели танкове, бомбардировки и всевъзможни исторически превратности, уточни Чобанов и още един път прикани столичани да ги пазят.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ