Председателят на НС: Обществото трябва да има памет за жертвите и престъпленията на комунизма
Около 500 софиянци се събраха през днешния ден пред паметника на жертвите на комунизма, с цел да почетат паметта на хилядите мъченици на мракобесния комунистически режим в България.
След Цвета Караянчева и новият ръководител на Народното събрание Никола Минчев също участва на възпоменанието. На честването, проведено от самодейността „ Бъдеще с памет “ бяха още президентът Росен Плевнелиев (2012-2017), политици, депутати, политзатворници, някогашни лагеристи, наследници на жертвите на комунизма и доста жители.
Заупокойна молитва отслужи митрополит Геврасий. В словото си по-късно той посочи, че това е най-мрачното закононарушение, осъществено от Българска комунистическа партия в България през миналия 20 век, отчитайки, че в това разбойничество жертва са станали и няколко стотин духовници от българската православна черква. Духовникът приключи с думите, че и до през днешния ден белгийският парламент уважава жертвите, избити от комунистическата власт на 1 февруари 1945, за разлика от българския парламент, който гузно мълчи по тематиката.
Политическият пандизчия Ибрахим Рунтов означи, че за закононарушенията на комунистите и до през днешния ден няма отмъщение, а партията, която е техен правоприемник – Българска социалистическа партия, продължава политиката на разцепление и опълчване на обществото, отказвайки да поеме отговорност за аления гнет, който наложи с щитовете на алената войска.
Председателят на Народно събрание Никола Минчев, който е внук на наказан от Народния съд и жертва на комунистическия режим, уточни, че постоянно на този ден се пита какво ли е изживявал проф. Александър Станишев, който на 1 февруари 1945 година през нощта е проверявал пулса и е удостоверявал гибелта на всички наказани от комунистическия Народен съд, предчувствайки, че ще бъде последният погубен. Минчев съобщи още, че помни разказите на дядо си за това тъмно време. Той прикани обществото да има памет за този драматичен интервал от нашата история.
За втора поредна година десните са още веднъж разединени на този ден. Стана ясно, че от 12 часа цветя и венци пред паметника на жертвите на комунизма ще поднесат и от „ Демократична България “.
След края на възпоменанието от инициативния комитет, който е уредник на поклонението, беше прочетена Декларация.
Вижте цялостния текст:
Д Е К Л А Р А Ц И Я
на Инициатива „ Бъдеще с памет “
Уважаеми сънародници,
В деня, в който почитаме мъчениците на комунистическия режим, ние от Инициативата „ Бъдеще с памет “ заявяваме следното:
Паметта на всички избити и страдали по време на комунистическия режим – от есента на 1944 година до ноември 1989 година ни задължава да пазим полезностите, които те отстояваха – независимост, правдивост и отбрана на човешкото достолепие, България като равноправна европейска страна, а не източен васал.
България в Европа, а не в Евразия!
Днес, когато обществото ни от ден на ден наподобява на корабокруширал транспортен съд без капитан, люшкан в бурния геополитически океан, имаме потребност още по-силно да издигнем глас за нашето настояще и бъдеще, което не се гради без памет. Паметта, пред която всички ние сме длъжни, с цел да не завещаваме и на новите генерации българи ужасните линии на разделянето.
Кървавият гнет след 9 септември 1944 година пристигна със щиковете на Червената войска, с цел да наложи незаконния античовешки и антибългарски комунистически режим. Но това минало нито е далечно, нито е окончателно. България продължава да се върти в кръга на несвършващото си „ преди “. Минало несвършващо със 185 бетонни и чугунени истукана на руските убийци и на неизяснен брой локални ударници по изтребване на личния си народ. Техните имена към момента носят доста обитаеми места, улици и разнообразни обществени обекти.
Днес сме очевидци, по какъв начин сюжетите от есента на 1944 година още веднъж са на път да бъдат повторени и потомците на Червената войска, струпани край границата на суверенна Украйна, са подготвени още веднъж да я „ освободят “ и да я подчинят на Москва, лишавайки я от нейното право сама да дефинира своето настояще и бъдеще. Ние, българите, доста добре знаем какво значи това. Ето за какво, от Инициативата „ Бъдеще с памет “ настояваме:
1. В България да стартира да се ползва законът, който разгласи комунизма за човеконенавистна идеология и всички монументи и символни знаци, които го възхваляват да бъдат демонтирани от обществените места и изпратени там където им е мястото – в музея.
2. Народното събрание на Република България да сложи на видно място паметни плочи в постройката на Парламента с имената на всички избити депутати от така наречен „ Народен съд “ – с текст, указващ кой и за какво е унищожил политическият хайлайф на нацията ни.
3. Държавните институции изрично да заявят неотменимата принадлежност на България към европейската цивилизация, като не слагат под подозрение нейното участие в Европейския съюз и НАТО. Ние считаме, че би трябвало ясно да бъдат прокарани точните разграничителни линии, чието прекрачване е пагубно за националния ни интерес. Категорично осъждаме злоупотребата с плурализма в обществото и превръщането на публичните медии в рупор на хибридната война против България.
Без да реализираме идеала за европейска, просперираща, демократична България, пълностоен и заслужен член на Европейски Съюз и НАТО, душите на мъчениците от времето на комунизма няма да намерят покой, а ние ще останем маломерно, изгубено в дебрите на перестроечната машинация потомство, излъгало очакванията и заветите на дедите си, лишило от вероятност бъдещите генерации.
Да живее и да пребъде България!
След Цвета Караянчева и новият ръководител на Народното събрание Никола Минчев също участва на възпоменанието. На честването, проведено от самодейността „ Бъдеще с памет “ бяха още президентът Росен Плевнелиев (2012-2017), политици, депутати, политзатворници, някогашни лагеристи, наследници на жертвите на комунизма и доста жители.
Заупокойна молитва отслужи митрополит Геврасий. В словото си по-късно той посочи, че това е най-мрачното закононарушение, осъществено от Българска комунистическа партия в България през миналия 20 век, отчитайки, че в това разбойничество жертва са станали и няколко стотин духовници от българската православна черква. Духовникът приключи с думите, че и до през днешния ден белгийският парламент уважава жертвите, избити от комунистическата власт на 1 февруари 1945, за разлика от българския парламент, който гузно мълчи по тематиката.
Политическият пандизчия Ибрахим Рунтов означи, че за закононарушенията на комунистите и до през днешния ден няма отмъщение, а партията, която е техен правоприемник – Българска социалистическа партия, продължава политиката на разцепление и опълчване на обществото, отказвайки да поеме отговорност за аления гнет, който наложи с щитовете на алената войска.
Председателят на Народно събрание Никола Минчев, който е внук на наказан от Народния съд и жертва на комунистическия режим, уточни, че постоянно на този ден се пита какво ли е изживявал проф. Александър Станишев, който на 1 февруари 1945 година през нощта е проверявал пулса и е удостоверявал гибелта на всички наказани от комунистическия Народен съд, предчувствайки, че ще бъде последният погубен. Минчев съобщи още, че помни разказите на дядо си за това тъмно време. Той прикани обществото да има памет за този драматичен интервал от нашата история.
За втора поредна година десните са още веднъж разединени на този ден. Стана ясно, че от 12 часа цветя и венци пред паметника на жертвите на комунизма ще поднесат и от „ Демократична България “.
След края на възпоменанието от инициативния комитет, който е уредник на поклонението, беше прочетена Декларация.
Вижте цялостния текст:
Д Е К Л А Р А Ц И Я
на Инициатива „ Бъдеще с памет “
Уважаеми сънародници,
В деня, в който почитаме мъчениците на комунистическия режим, ние от Инициативата „ Бъдеще с памет “ заявяваме следното:
Паметта на всички избити и страдали по време на комунистическия режим – от есента на 1944 година до ноември 1989 година ни задължава да пазим полезностите, които те отстояваха – независимост, правдивост и отбрана на човешкото достолепие, България като равноправна европейска страна, а не източен васал.
България в Европа, а не в Евразия!
Днес, когато обществото ни от ден на ден наподобява на корабокруширал транспортен съд без капитан, люшкан в бурния геополитически океан, имаме потребност още по-силно да издигнем глас за нашето настояще и бъдеще, което не се гради без памет. Паметта, пред която всички ние сме длъжни, с цел да не завещаваме и на новите генерации българи ужасните линии на разделянето.
Кървавият гнет след 9 септември 1944 година пристигна със щиковете на Червената войска, с цел да наложи незаконния античовешки и антибългарски комунистически режим. Но това минало нито е далечно, нито е окончателно. България продължава да се върти в кръга на несвършващото си „ преди “. Минало несвършващо със 185 бетонни и чугунени истукана на руските убийци и на неизяснен брой локални ударници по изтребване на личния си народ. Техните имена към момента носят доста обитаеми места, улици и разнообразни обществени обекти.
Днес сме очевидци, по какъв начин сюжетите от есента на 1944 година още веднъж са на път да бъдат повторени и потомците на Червената войска, струпани край границата на суверенна Украйна, са подготвени още веднъж да я „ освободят “ и да я подчинят на Москва, лишавайки я от нейното право сама да дефинира своето настояще и бъдеще. Ние, българите, доста добре знаем какво значи това. Ето за какво, от Инициативата „ Бъдеще с памет “ настояваме:
1. В България да стартира да се ползва законът, който разгласи комунизма за човеконенавистна идеология и всички монументи и символни знаци, които го възхваляват да бъдат демонтирани от обществените места и изпратени там където им е мястото – в музея.
2. Народното събрание на Република България да сложи на видно място паметни плочи в постройката на Парламента с имената на всички избити депутати от така наречен „ Народен съд “ – с текст, указващ кой и за какво е унищожил политическият хайлайф на нацията ни.
3. Държавните институции изрично да заявят неотменимата принадлежност на България към европейската цивилизация, като не слагат под подозрение нейното участие в Европейския съюз и НАТО. Ние считаме, че би трябвало ясно да бъдат прокарани точните разграничителни линии, чието прекрачване е пагубно за националния ни интерес. Категорично осъждаме злоупотребата с плурализма в обществото и превръщането на публичните медии в рупор на хибридната война против България.
Без да реализираме идеала за европейска, просперираща, демократична България, пълностоен и заслужен член на Европейски Съюз и НАТО, душите на мъчениците от времето на комунизма няма да намерят покой, а ние ще останем маломерно, изгубено в дебрите на перестроечната машинация потомство, излъгало очакванията и заветите на дедите си, лишило от вероятност бъдещите генерации.
Да живее и да пребъде България!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ