Добрият пример! Д-р Младен Таиров- пътят на младия лекар от Сатовча до Спешно отделение на болница Лозенец
Около 340 са жителите на дребното село Жижево, в община Сатовча. Единственото учебно заведение в селото е „ Яне Сандански “ до 4-ти клас. Именно там приключва началното си обучение доктор Младен Таиров, а пътят от там до Спешното поделение на болница „ Лозенец “ е продължение на фамилна традиция.
Желанието ми се появи още в детска възраст, заради това че татко ми работи като фелдшер на село и от там стартира ползата ми към медицината. Записах се в Стара Загора, в началото не ми хареса концепцията да съм в огромен град, какъвто е София и по тази причина взех решение да аплайвам в Стара Загора.
доктор Младен Таиров, шеф на Спешно поделение в УМБАЛ „ Лозенец “,разказва доктор Таиров пред Евронюз.
След като приключва Тракийския университет, доктор Таиров стартира първите си стъпки в специалността в общинската многопрофилна болница в Гоце Делчев.
„ Първоначално като приключих нямаше опция за специализация, нямаше места. Имаше няколко години, които бяха с нулев банкет. След това започнах работа в болничното заведение в Гоце Делчев, до момента в който се разгласят места за специализация. В следствие като се оповестиха, се явих на конкурс в София и по този начин започнах да специализирам в болница „ Св. Екатерина “. Доста време работих там, само че в течение на времето ми се наложи да потърся друго място и да се преместим по справедливи аргументи. Така през 2017 година Попаднах в болница Лозенец по покана на тогавашния шеф на Спешно поделение и оттогава съм част от екипа на болничното заведение “, разяснява доктор Таиров.
Към днешна дата доктор Младен Таиров завежда Спешното поделение на болничното заведение, което посреща пациенти с разнообразни недоволства. Наред с това, младият доктор е и практикуващ анестезиолог в операционната активност на лечебното заведение.
Лекарят споделя, че един от най-трудните моменти в неговата кариера е бил интервалът на пандемията от Ковид. Тогава с изключение на отговорностите си в болница „ Лозенец “, той непринудено се отзовава на помощ и на общинската болница в Гоце Делчев.
Имам връзка с сътрудниците от болничното заведение в Гоце Делчев и с нейния шеф и при нужда и когато имам опция също оказвам помощ на активността на болничното заведение. Доколкото си припомням тъкмо болничното заведение там остана без анестезиолог. Да, тъкмо тогава се постановяваше да отивам за по няколко дни и да оказвам помощ с каквото мога. Да, човек осъзнава тези неща тъкмо когато настъпи потребност от експерти и експерти.
Професията „ Анестезиолог “ е измежду дефицитните в българската здравна система. Все по-малко млади лекари избират тази компетентност.
Според доктор Таиров съществена причина може би е невъзможността за работа в извънболнична конюнктура, каквато е опцията за останалите експерти.
„ От вътрешни заболявания могат да работят в ДКЦ или да си отворят личен кабинет. Тази опция не съществува при нас “, показва медикът.
Въпреки това доктор Таиров не губи мотивацията си за идеята да избавя животи, дори в противен случай, предлага специалността си на бъдещите млади лекари.
