Хората, които ни хранят, останаха без хляб – недопустимо е!Държавата

Хората, които ни хранят, останаха без самун – неприемливо е!

Държавата би трябвало да се погрижи за земеделските стопани и да построи ефикасна отбрана от градушките

Това написа в страницата си във Facebook ръководителят на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов.

Повод за думите му е опустошителната градушка, която удари едни от най-плодородните земи в България и унищожи десетки хиляди декари продукция.

По традиция страната я няма, има единствено оправдания. Сега занапред ще се разказват вредите. Компенсации ще получат единствено тези земеделци, чиито площи са на 100% наранени. За другите няма да има помощ и вредата си остава за тяхна сметка. Как ще си хранят тези хора фамилиите – страната нехае, възмущава се Каракачанов.

Преди две седмици от Агенцията за битка с градушките оповестиха, че се приготвят за сезона. Сега настояват, че не е имало никакво ранно предизвестие, изстреляли над 1100 ракети, само че вредите са факт. Започва огромното разказване, подаване на документи, а помощите може да се забавят с месеци, даже години. За следващ път дейностите са след дъжд качулка и за следващ път страната е неподготвена, гневи се още водачът на Вътрешна македонска революционна организация.

Той още веднъж обръща внимание на най-неглижирания от страната аграрни бранш, а точно плодове и зеленчуци. Точно тези хора в този момент се оказаха и под ударите на градушката, която не е била планувана и „ прихваната “ на време от Агенцията за битка с градушките. За следващ път.

Но отговорна ли е в действителност Агенцията? Експертите, които работят там са също жертва на неналичието на държавна тактика и политика. Тези хора от години получават заплати на ръба на обществените помощи. И стачкуват, само че никой не ги вижда. Ето по този начин се получава обаян кръг, от който печеливши са само спекулантите и вносителите на непозната и по-скъпа земеделска продукция – нещо, за което ние от Вътрешна македонска революционна организация от години приказваме и против, което се борим, акцентира и други проблеми в бранша войводата.

Той е безапелационен, че въпросът не е да се чака да падне градушката, а да се работи превантивно и тук е ролята на Агенцията за битка с градушките. Нейният потенциал обаче години наред не просто не е развиван, тъй като все нямало пари и все на някой не му е изключително значимо.

Това би трябвало да се промени, с цел да могат земеделските стопани да разчитат, че страната прави всичко допустимо да ги отбрани от градушки. Няма по какъв начин да желаеме съвременно и мощно земеделие без отбрана от градушки! “, безапелационен е в позицията си ръководителят на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов.

Прилагаме и цялостния текст на позицията:

Градушка унищожи хиляди декари земеделска продукция и трайни насаждения. Засегнати са площи в областите Стара Загора, Сливен и Пловдив.

По традиция страната я няма, има единствено оправдания. Сега занапред ще се разказват вредите. Компенсации ще получат единствено тези земеделци, чиито площи са на 100% наранени. За другите няма да има помощ и вредата си остава за тяхна сметка. Как ще си хранят тези хора фамилиите – страната нехае.

Преди две седмици от Агенцията за битка с градушките оповестиха, че се приготвят за сезона. Сега настояват, че не е имало никакво ранно предизвестие, изстреляли над 1100 ракети, само че вредите са факт. Започва огромното разказване, подаване на документи, а помощите може да се забавят с месеци, даже години. За следващ път дейностите са след дъжд качулка и за следващ път страната е неподготвена. Тя е в огромен дълг към земеделците, изключително към бранш „ Плодове и зеленчуци “. Вместо помощ, те още веднъж получават единствено спънки и документи за попълване.

Но отговорна ли е в действителност Агенцията? Експертите, които работят там са също жертва на неналичието на държавна тактика и политика. Тези хора от години получават заплати на ръба на обществените помощи. И стачкуват, само че никой не ги вижда. Ето по този начин се получава обаян кръг, от който печеливши са само спекулантите и вносителите на непозната и по-скъпа земеделска продукция – нещо, за което ние от Вътрешна македонска революционна организация от години приказваме и против, което се борим.

Въпросът не е да се чака да падне градушката, а да се работи превантивно. Тук е ролята на Агенцията за битка с градушките. Нейният потенциал години наред не просто не е развиван, тъй като все нямало пари и все на някой не му е изключително значимо. Това би трябвало да се промени, с цел да могат земеделските стопани да разчитат, че страната прави всичко допустимо да ги отбрани от градушки.

Хората, които ни хранят, останаха без самун – неприемливо е!

Няма по какъв начин да желаеме съвременно и мощно земеделие без отбрана от градушки!