Около 3:00 часа следобед на 1 декември 1946 г. едно

Около 3:00 часа следобяд на 1 декември 1946 година едно момиче с алено палто се разхожда по път 67А близо Бенингтън, Върмонт. Луис Кнап вижда дамата, до момента в който минава с автомобила си и взема решение да спре. Луис работи като строител и прави търговия с разнообразни строителни материали. Домът му се намира на няколко километра от точката. Отбивайки, Луис пита непознатата къде е тръгнала. Нейната посока е дългата пътека – към 10-15 километра от Гластънбърската планина.

Въпросната локация е известна за планинарите в зоната. Пътешественичката не е готова за този преход, само че Луис взема решение да не разяснява. В късният следобяд към този момент стартира да става по-хладно и не толкоз приветливо. Строителят взема решение да спре, тъй като постоянно вижда студенти от колежа Бенингтън, които вървят на стоп. Още преди да се качи в камиона, с цел да спести малко километри, момичето се спъва, което след време ще се трансформира в един доста сериозен проблем. Кнап кара до път 9 към Гластънбери. Само на 2-3 километра от пътя стартира самата пътека. Момичето благодари и продължава в вярната посока.

Пътят е толкоз прав, че Кнап може да види щерка си, която излиза на двора на дома. Само дни по-късно, дъщерята на Луис ще съобщи, че когато е видяла в далечината татко ѝ да отбива, не е видяла безусловно никого да слиза от колата. Никой не може да мине един километър толкоз бързо, че да се скрие в гората.

Името на незнайното момиче е Пола Уелдън и през идващите няколко седмици ще е тематика на диалог в дребното канадскко градче. Нейната орис ще накара множеството хора да имат вяра, че тази пътека е прокълната, тъй като тя не е единствената, която изчезва безследно. Жителите се майтапят, че въпросната пътека е като бермудски триъгълник за изгубването на хора.

На 12 ноември 1945 година 74-годишен алпинист на име Мъди Ривърс ще каже на доведения си наследник, че отива да ловува и ще се върне към обяд. Отива в района покрай въпросната пътека, която е част от планинска верига от над 500 километра – стартира от Върмонт и стига до канадската граница. Ривър в никакъв случай не се връща. Към 3 часа следобяд, неговите другари потеглят да го търсят. Стрелят във въздуха в гората, с цел да привлекат внимание и да ориентират остарелия ловджия. През идната седмица близо 300 души ще търсят Ривърс. Сред следотърсачите са извикани даже някогашни бойци. Времето е неприятно и завалява сняг. Откриват един празен пълнител за ловна пушка и нищо повече. Ривърс в никакъв случай повече не е видян.

Твърди се, че тъкмо тази точка не е най-познатата на Ривърс и е било допустимо да се изгуби, само че с Пола излиза наяве, че към този момент се приказва за мода. Тя е млада, има опит в катереното на планини. Преди две седмици, тя е предходна по други пътеки и е направила задоволително положителни фотоси.

На 1 декември е споделила на своята съквартирантка Елизабет Джонсън, че ще отиде на преход. Около 2 часа и 45 минути е поставила своите джинси, аленото си палто, дебели облекла и по-леки обувки, които наподобяват повече на маратонки. Момичето няма проекти да остава там, тъй като през нощта температурите падат под нулата. Логично е, че Пола е желала да се върне преди този момент.

Полицията по-късно ще има някаква карта на придвижванията ѝ. Собственик на една бензиностанция от другата страна на колежа ще каже, че е видял момиче със същото яке, което се движело усмихнато по чакълестата пътека. Червеното палто е единственото, което прави усещане.

Малко по-късно е качена от Луис Кнап в неговия камион и се движи с него съвсем до дома му. След 45 минути е била видяна от други хора, които са се прибирали и продължава нагоре по пътеката. Ърнест Уитман има кабина в този регион и си спомня, че момичето е минало и е поговорило с него. Уитман изяснява, че пътеката е към 7-8 километра до първото нагорнище, само че се тормози, че облеклото ѝ не е доста положително.

С рухването на нощта, съквартирантката ѝ стартира да се тормози за нейната липса. После си помислила, че най-вероятно Пола е отишла да учи в някое от другите крила на колежа. След като не се връща на идната заран, съквартирантката ѝ незабавно уведомява факултета. Деканът ще се обади на фамилията на Уелдън и ще ги попита дали се е прибрала. Отговорът е отрицателен и чувството за неволя стартира да се прокрадва доста съществено в цялата обстановка. Търсенето стартира с вярата, че не е късно.

Първият проблем е забележим, липсва инфраструктура. По това време във Върмонт няма щатска полиция, локалните би трябвало да се провеждат сами и да харчат своите лични запаси. Извикани са 370 студенти и преподаватели. Те потеглят на по групи от 20 души и заповат да стрелят и да пускат конфети, с цел да ориентират момичето.

Потърсена е щатската полиция в Ню Йорк и Кънектикът за помощ, предлага се и премия от 5000 $. Всички се надяват, че ще я открият премръзнала, само че в някакъв миг е добре най-малко да бъде намерено тялото. Всеки носи храна и би трябвало да се пази самичък, само че макар огромните опити, студентката не е открита.

Хората от хижите си спомнят, че трима души също са ходили в планината във въпросния ден. Единият остава куфарче, в което има разнообразни публикации за планинарски облекла. Имената на публикациите са Джей Каръл, Уилям Уотс и М. Голдър. Издирени от полицията, те декларират, че няма да кажат за какво са били там. Като Уелдън, те също не са били добре облечени за дълга разходка. Ако обаче са забъркани в някакво закононарушение, най-вероятно в никакъв случай нямаше да оставят имената си толкоз елементарно. Оказва се, че нищо не е разумно, когато човек се приближи до това място.

В идващите месеци и години ще има още изненади. Други хора също ще изчезнат в планината, като че ли тя ги гълтам. През декември 1949 година 68 година Джеймс Тедфорд пътува до въпросната локация, с цел да направи една дълга разходка. Той е някогашен боец и има доста опит в ориентирането. След слизането от рейса, Джеймс като че ли изчезва. Полицията е известена и откакто се ангажира с издирването, никой не може да ги открие. Сагата продължава и през 50-те години на предишния век, когато 8-годишно момче като Пол Джепсон ще изчезне. Заедно със фамилията си, Пол е тръгнал на разходка, само че в идващия миг е обхванат в гората и изчезва вечно. Извикани са хрътки, които хващат посоката и следват пътеката, само че следвата изчезва малко по-навътре в планината. Единственото опрощение е, че малко по-късно е валял дъжд, който заличава следите.

Седмици след него ще се изгуби и Фреда Лангер, която е на пикник със своето семейство покрай едно от поточетата. Жената потегля нагоре, с цел да види върха и повече не е видяна. Когато околните се прибират в лагера, виждат, че тя не може да бъде открита. Нейното тяло е намерено към 7 месеца по-късно в близката река. По думите на полицията, Фреда най-вероятно се е удавила сама. По мнението на планинари, тя се е пробвала да редуцира маршрута и ненадейно и прилошава.

Когато 16-годишната Марта Джоунс е оповестена за изчезнала, полицията схваща, че я няма от един месец. Момичето е учило в интернат в Манчестър и декларирала, че ще си върви на стоп до дома. След като не се явява, преподавателите вземат решение, че е останала за малко по-дълго.

В интервал от 5 години ще изчезнат още 6 индивида и никой няма разумно пояснение какво се случва. Една от разумните версии е, че някой отвлича хора. Някои са открити, а други изчезват вечно. От Пола няма никаква диря, а медиите единствено покачват напрежението като задават нови и нови въпроси. При Пола има и още по-интересна история. Само няколко дни след изгубването, сервитьорка от ресторант във Фол Ривър ще опише една странна история.

По нейните думи, Пола е пристигнала с мъж, който наподобява малко по-стар, несъмнено над 25-годишна възраст. Изглеждал е малко сърдит и не толкоз вежлив. Преди да си тръгнат, Пола попитала какъв брой надалеч е от Бенингтън. Сервитьорката ще уточни най-близката автобусна спирка, само че се оказва, че Бенингтън се намира на към 400 и повече километра. Пола загатнала, че няма пари, а по-късно изчезва.

До през днешния ден има подозрения дали в действителност в този ресторант е била Пола, само че чиновниците остават безапелационни. Полицията прави претършуване на всички къщи в региона, само че няма резултат. Арчибалд Уелдън (бащата) ще прекара цялото си време в гонене на следи. Той също търси мъжът, който е бил с щерка му, само че в никакъв случай не може да разбере кой е. Нает е частен детектив, който обаче има доста малко информация. Единственото умозаключение е, че момичето е станало жертва на закононарушение и най-вероятно е мъртва.

Има и друга версия, че когато Кнап я оставя покрай дома си, момичето е хванало втора различна пътека със същото име, която обаче е изцяло непозната. След това падат тежките снегове и планинарката се губи. Една година след нейното изгубване, жена идва в туристическия район на Чарлстън в Южна Каролина. Хората са сигурни, че са видели Пола Уелдън. Още по-странното е, че непознатата се показва като Мери Уелдън. Полицията потегля да я разпита, само че преди да стигнат, тя към този момент е изчезнала и декларирала, че пътува до Мисури. Когато е залавят по пътя, служителите на реда я карат да се обади на майката на Пола. След един диалог, майката ще съобщи, че която и да е Мери Уолдън, тя не е Пола.

През 1950 година чиновник на Wester Union твърди, че е доставил пакет на жена с името Пола Уолдън. По изложение приличала на него, само че след следващата инспекция и търсенето на следи, Арчибалд пропуща да ревизира адреса. Оказва се, че в същия ден имал още 200 сигнала, които да проверява.

Години преди огромните изгубвания, хората вярвали, че има някаква мистична мощ. Мнозина приказват за извънземни или за по този начин наречената огромна стъпка. Оказва се, че не всичко може да е толкоз магическо, колкото си мислим. През 2008 година Робърт Сингли взема решение да счупи каръка и да тръгне по същата диря на Пола. Той влиза от същото място. По неговите думи, там всичко е толкоз дезориентирано, че човек може да се изгуби, даже и в случай че следва пътеката. Колата му, която си мисли, че е единствено на километър от него, действително се оказва на повече от 10. Бърка се от падналите дървета и търси някои други забавни направления.

Неговата разходка от няколко часа се трансформира в 24-часово преживяване и полицията към този момент го търси. Заключението на Сингър е, че в случай че човек не е задоволително добре облечен, възможностите му клонят към нула. Пола е имала същият проблем и несъмнено е обикаляла, до момента в който има сили, само че след рухването на температурите, към този момент е била изгубена.

Вярва се, че може да е била отвлечена от по пътя към пътеката, въпреки всичко дъщерята на Кнап не го е видяла въобще. Всички показания карат полицията да не има вяра, че Пола е била видяна въобще, както на самата пътека, по този начин и през идващите години, когато идват сигнали.

Тялото на Пола в никакъв случай не е намерено и по думите на проверяващите, най-вероятно има и различен участник, който е оказал помощ за изгубването ѝ. За всички останали в района, тази пътека е просто прокълната.