Сладоледените войни в Гласгоу
Оказва се, че в източната част на Глазгоу през 80-те години на предишния век са се случвали страхотни спорове за територия сред водачите на камиони за сладолед, които даже си имат име – Войните на сладоледа в Глазгоу. И като споделяме спорове – нещата са много съществени и постоянно стигат до принуждение, нормално всекидневно. В тях даже умират шестима души от фамилията на един водачите след което има двадесетгодишна правосъдна борба, която е и една от най-противоречивите в шотландската история.
По време на тези спорове водачите нахлуват в камионите на конкуренцията и даже стрелят по тях.
Нещата стават съществени на 16 април 1984 година, когато шестима членове на семейство Дойл са убити в пожар в жилищния квартал Ручази. Причината за този случай е, че 18-годишният Андрю Дойл, прочут още с прякора „ Дебелото момче “, отхвърля да популяризира опиати по маршрута с камиона си и на всичкото от горната страна се опълчва на всички следващи опити на локалния престъпен контингент да превземе маршрута. Преди палежа, до момента в който е на работа, по Момчето неидентифициран нападател изстреля.
Седалището на Стратклайдската полиция
Жителите на Глазгоу, напълно разбираемо, са изпълнени с отвращение от това гнусно закононарушение. Стратклайдската полиция прави няколко ареста през идващите няколко месеца като в последна сметка са повдигнати обвинявания против шест лица. Четирима души са изправени пред съд и наказани изобщо за закононарушения по време на тези сладоледени войни, а други двама мъже, Томас Кембъл и Джо Стийл, попадат в полезрението на органите на реда с помощта на Уилям Лав, който твърди, че ги чува по какъв начин заговорничат да санкционират Андрю Дойл за отхвърли му да сътрудничи. Кембъл и Стийл са наказани на пожизнен затвор за убийствата в пожара, от които трябваше да излежат не по-малко от 20 години. Кембъл също беше наказан и на 10 години за нахлуване с пушка от по-рано – още веднъж по Дойл; стрелбата, за която стана въпрос.
От момента, в който стартират да излежават присъдите си, Стийл и Кембъл предизвикват акции, с цел да потвърдят, че са почтени, макар решението на съда. След като опитът да излязат на независимост се проваля през 1989 година, двойката насочва вниманието си към подкопаването на причините на Стратклидската полиция.
Двама публицисти на име Лиза Браунли и Дъглас Скелтън издават книга през 1992 година, наречена „ Frightners “, която се отнася за сладоледените войни. Най-положителният резултат от нея за Стийл и Кембъл беше фактът, че когато е интервюиран за книгата, Уилям Лав подписва три публични показания, в които признава, че е излъгал, до момента в който свидетелства по време на процеса, макар че персонално той няма какво да завоюва от това.
Г-н Стийл взе участие в голям брой опити за бягство след признанието на Лав и притегля много внимание към себе си, когато се залепя (с лепило) за портите на Бъкингамския замък. Някъде по това време Кембъл стартира гладна стачка, която го довежда на крачка от гибелта на няколко пъти.
След продължителна правосъдна битка двойката е освободена под гаранция в края на 1996 година, в очакване на второ обжалване. Случаят попадна в съда още веднъж поради признанието на Лав, че показанията му в първия развой са били погрешни.
Накрая, на 16 март 2004 година, след още няколко обжалвания, господин Стийл и господин Кембъл най-сетне получават свободата си. Най-висшият арбитър на Шотландия, лорд Джил, заява, че двамата мъже са били жертва на неточност на съда по време на процеса им през 1984 година, а нови доказателства не могат да разрешат на първичните присъди да останат в действие.
Когато много тъмен Кембъл излиза от съда, той споделя:
