Как дивите лисици се влюбват в руски фотограф и го превръщат в знаменитост
Оказва се, че дивите лисици изпитват увлечение към индивида. Понякога то се показва в носенето на обувки, фенери и партенки.
Игор Шпиленок е прекарал съвсем целия си живот в гората. През 1980-те, когато той още няма 30 години, към този момент е прочут природозащитник и създател на резервата „Брянский лес“ в Югозападна Русия. Тогава той се увлича по снимането на животни и през днешния ден е един от най-известните фотографи на дивата природа в света. Фотографските му пристрастия са разнородни, само че изпитва особена обич към дивите лисици. С тези общителни и умни същества го свързват доста невероятни персонални истории.
„Лисиците стартират да се отнасят към мен като към част от природата“
Докато гледаш фотосите му, несъзнателно се замисляш – по какъв начин съумява да се приближи толкоз доста до животните? Защо те не се боят от индивида? „В европейската част на страната постоянно ще видите лисицата да бяга или да се крие някъде надалеч в полето“, споделя Игор Шпиленок. „А аз се старая да пребивавам на такива места, където лисиците не са толкоз наплашени. Освен това пребивавам там дълго – отпътувам за месеци, а от време на време и за години. За това време съумявам да установя контакт с доста животни и да им покажа, че не съм рисков за тях. Затова след няколко седмици внимателните лисици стартират да се отнасят към мен като към част от природата – и даже се пробват да се опитомят“.
„Веднъж взех решение да си направя опит и да пребивавам една година в тайгата, без да се връщам в цивилизацията. Заселих се в Кроноцкия естествен парк в Камчатка и още на първия ден лисиците пристигнаха да се запознаем“.
Как лисиците обезоръжават инспекторите на резервата
„За една година пристигнаха няколко лисици – всички те бяха разнообразни, имаха си темперамент и изначало мислех, че обичаната ми лисица е простоватият и граблив Кузя, само че след Кузя се появи приятелката му Алиса и тя също ми хареса. А след тях пристигна съседът Злодей Злодеич. Оказа се, че лисиците могат да те накарат да се влюбиш в тях“.
„Лисиците са клептомани – крадат всичко! Най-безобидното са партенките. Ако си ги оставил някъде да се сушат, наложително ще ги откраднат. Имат инстинктивна пристрастеност да крадат каквото им падне. Веднъж даже обезоръжиха инспекторите на резервата – а те бяха яки момчета, които не се опасяваха нито от мечки, нито от бракониери. И пристигнаха при мен, оставиха си обувките – три чифта – на ниския покрив на нашата землянка и до момента в който пиехме чай, Злодей Злодеич дотича и открадна дясната обувка на всеки един от тях. Обувките открих чак след половин година, изгризани от мечки“.
Веднъж Игор си купил скъпо финландско фенерче особено за тайгата, само че насладата от покупката му траяла единствено седмица. „Излязох за дърва вечерта, сложих фенерчето до себе си и внезапно виждам – стана мрачно, а фенерчето ми скача с голяма скорост по тундрата“, споделя фотографът. „Лисицата го беше откраднала и избягала в тундрата, осветявайки пътя си. Продължи да скача с това фенерче няколко часа, а след това изчезна. Оттогава си закупувам единствено евтини фенери. Лисиците не крадат какво да е – обичат да живеят красиво“.
Как лисиците употребяват индивида в собствен интерес
Лисиците доста обичат настойниците и умеят да свързват събитията, споделя фотографът. „Едно време не разбирах дейностите им. Например, за какво лисицата Алиса непрестанно върви след мен. Щом потегли из резервата, тя е зад мен – какво желае?“. Оказва се, че Алиса употребява Игор като ловно куче. Човекът плаши птиците, даже да не го вижда, а лисицата след това ги хваща.
Понякога лисиците употребяват индивида като отбрана от мечки. „Веднъж една мечка прояви интерес към лисицата и лисицата се завря в краката ми – като котка“, споделя Игор.
„Ако се заселиш в някоя барака, при теб незабавно ще дойдат една-две лисици и ще се опитат да ти станат домашни кучета. Те не лаят – реват непоносимо, само че по държанието им постоянно разбирам какво се случва към колибата“.
Разбира се, лисицата вижда и чува по-надалеч от индивида. Ако впери под напрежение взор настрани, значи идва мечка. Ако се загледат на другата страна, значи по реката плават лебеди. „За мен те са дребни точки, могат да ги видя единствено с бинокъл, само че лисицата към този момент ги държи под око. Още повече, в случай че се появи различен човек, лисицата го вижда отдалеч“, споделя фотографът.
Как лиса Алиса получава международно научно самопризнание
Лисиците имат принос в международната просвета! През 2017 година биолозите от Московския държавен университет изследват останките на антични беренгийски земни катерици и желаят да ги сравнят с камчатските им съвременници. Един от учените вижда точно такива животни на фотосите на Игор и го моли за няколко образеца за генетичен разбор.
„Алиса влачеше тези животни на дребните си и си замислих по какъв начин да я накарам да ми ги донесе. В оня миг, когато я видях с добива, извадих от джоба си бонбон и започнах да го хапвам сладко. Алиса се заинтригува и остави катерицата на земята. Дадох ѝ половин бонбон. Лисицата го взе и на идващия ден се втурна към мен в галоп с друга катерица и аз още веднъж ѝ дадох половин бонбон. За една седмица събрах всичко за учените, а лисицата продължи да ми носи животинки и да ги реди на верандата ми. И когато бизнесът ѝ се разпадна, беше доста недоволна“. Но в научното списание учените показаха благодарността си към Алиса, че е събрала материал за проучването.
Как котката Рисик гони лисиците от масата на стопанина
Веднъж Игор взема домашната си котка Рисик на експедиция в Кроноцкия резерват за 5 месеца – става по този начин, че няма на кого да я остави у дома. И към колибата на фотографа стартират да идват лисици, привлечени от миризмата на пържени яйца в мехлем, които той си готви заран. Те даже се редят на опашка, с цел да могат просто да подушат този изумителен мирис.
Естествено, котката е възмутена от тази безочливост – да миришат храната на стопанина ѝ! – и стартира да ги гони. Не е неистина, че няма по-страшни зверове от котките. Само да бяхте видели страха в очите на лисиците!
„Разбира се, котката гонеше лисиците, единствено когато стопанинът ѝ бе в близост, тъй като лисицата е дива и не познава чувствата“.
Тази фотография е победител в състезанието Wildlife Photographer of the Year 2009 в категорията Urban and Garden Wildlife („Дивата природа в града и градината“).
През дългите години на снимане на живота в горите на резерватите Игор се е срещнал с доста лисици и е запечатал ориста им – комплицирана, тежка, цялостна с рискове и битка за оцеляване. „Отначало ти се коства, че са еднакви“, споделя Игор. „Но те са разнообразни по държание, темперамент, някои имат неповторими белези“.
Камчатският Злодей Злодеец е многодетен татко, само че приключва живота си, впримчен в останките от риболовна мрежа. Съседката му Алиса живее 9 години и потомците ѝ изненадващо наподобяват на нея. Брянският лисугер Патрикей, любимецът на всички локални фотографи, все по-често навестява територията на бизоните и един път изчезва безследно.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Игор Шпиленок е прекарал съвсем целия си живот в гората. През 1980-те, когато той още няма 30 години, към този момент е прочут природозащитник и създател на резервата „Брянский лес“ в Югозападна Русия. Тогава той се увлича по снимането на животни и през днешния ден е един от най-известните фотографи на дивата природа в света. Фотографските му пристрастия са разнородни, само че изпитва особена обич към дивите лисици. С тези общителни и умни същества го свързват доста невероятни персонални истории.
„Лисиците стартират да се отнасят към мен като към част от природата“
Докато гледаш фотосите му, несъзнателно се замисляш – по какъв начин съумява да се приближи толкоз доста до животните? Защо те не се боят от индивида? „В европейската част на страната постоянно ще видите лисицата да бяга или да се крие някъде надалеч в полето“, споделя Игор Шпиленок. „А аз се старая да пребивавам на такива места, където лисиците не са толкоз наплашени. Освен това пребивавам там дълго – отпътувам за месеци, а от време на време и за години. За това време съумявам да установя контакт с доста животни и да им покажа, че не съм рисков за тях. Затова след няколко седмици внимателните лисици стартират да се отнасят към мен като към част от природата – и даже се пробват да се опитомят“.
„Веднъж взех решение да си направя опит и да пребивавам една година в тайгата, без да се връщам в цивилизацията. Заселих се в Кроноцкия естествен парк в Камчатка и още на първия ден лисиците пристигнаха да се запознаем“.
Как лисиците обезоръжават инспекторите на резервата
„За една година пристигнаха няколко лисици – всички те бяха разнообразни, имаха си темперамент и изначало мислех, че обичаната ми лисица е простоватият и граблив Кузя, само че след Кузя се появи приятелката му Алиса и тя също ми хареса. А след тях пристигна съседът Злодей Злодеич. Оказа се, че лисиците могат да те накарат да се влюбиш в тях“.
„Лисиците са клептомани – крадат всичко! Най-безобидното са партенките. Ако си ги оставил някъде да се сушат, наложително ще ги откраднат. Имат инстинктивна пристрастеност да крадат каквото им падне. Веднъж даже обезоръжиха инспекторите на резервата – а те бяха яки момчета, които не се опасяваха нито от мечки, нито от бракониери. И пристигнаха при мен, оставиха си обувките – три чифта – на ниския покрив на нашата землянка и до момента в който пиехме чай, Злодей Злодеич дотича и открадна дясната обувка на всеки един от тях. Обувките открих чак след половин година, изгризани от мечки“.
Веднъж Игор си купил скъпо финландско фенерче особено за тайгата, само че насладата от покупката му траяла единствено седмица. „Излязох за дърва вечерта, сложих фенерчето до себе си и внезапно виждам – стана мрачно, а фенерчето ми скача с голяма скорост по тундрата“, споделя фотографът. „Лисицата го беше откраднала и избягала в тундрата, осветявайки пътя си. Продължи да скача с това фенерче няколко часа, а след това изчезна. Оттогава си закупувам единствено евтини фенери. Лисиците не крадат какво да е – обичат да живеят красиво“.
Как лисиците употребяват индивида в собствен интерес
Лисиците доста обичат настойниците и умеят да свързват събитията, споделя фотографът. „Едно време не разбирах дейностите им. Например, за какво лисицата Алиса непрестанно върви след мен. Щом потегли из резервата, тя е зад мен – какво желае?“. Оказва се, че Алиса употребява Игор като ловно куче. Човекът плаши птиците, даже да не го вижда, а лисицата след това ги хваща.
Понякога лисиците употребяват индивида като отбрана от мечки. „Веднъж една мечка прояви интерес към лисицата и лисицата се завря в краката ми – като котка“, споделя Игор.
„Ако се заселиш в някоя барака, при теб незабавно ще дойдат една-две лисици и ще се опитат да ти станат домашни кучета. Те не лаят – реват непоносимо, само че по държанието им постоянно разбирам какво се случва към колибата“.
Разбира се, лисицата вижда и чува по-надалеч от индивида. Ако впери под напрежение взор настрани, значи идва мечка. Ако се загледат на другата страна, значи по реката плават лебеди. „За мен те са дребни точки, могат да ги видя единствено с бинокъл, само че лисицата към този момент ги държи под око. Още повече, в случай че се появи различен човек, лисицата го вижда отдалеч“, споделя фотографът.
Как лиса Алиса получава международно научно самопризнание
Лисиците имат принос в международната просвета! През 2017 година биолозите от Московския държавен университет изследват останките на антични беренгийски земни катерици и желаят да ги сравнят с камчатските им съвременници. Един от учените вижда точно такива животни на фотосите на Игор и го моли за няколко образеца за генетичен разбор.
„Алиса влачеше тези животни на дребните си и си замислих по какъв начин да я накарам да ми ги донесе. В оня миг, когато я видях с добива, извадих от джоба си бонбон и започнах да го хапвам сладко. Алиса се заинтригува и остави катерицата на земята. Дадох ѝ половин бонбон. Лисицата го взе и на идващия ден се втурна към мен в галоп с друга катерица и аз още веднъж ѝ дадох половин бонбон. За една седмица събрах всичко за учените, а лисицата продължи да ми носи животинки и да ги реди на верандата ми. И когато бизнесът ѝ се разпадна, беше доста недоволна“. Но в научното списание учените показаха благодарността си към Алиса, че е събрала материал за проучването.
Как котката Рисик гони лисиците от масата на стопанина
Веднъж Игор взема домашната си котка Рисик на експедиция в Кроноцкия резерват за 5 месеца – става по този начин, че няма на кого да я остави у дома. И към колибата на фотографа стартират да идват лисици, привлечени от миризмата на пържени яйца в мехлем, които той си готви заран. Те даже се редят на опашка, с цел да могат просто да подушат този изумителен мирис.
Естествено, котката е възмутена от тази безочливост – да миришат храната на стопанина ѝ! – и стартира да ги гони. Не е неистина, че няма по-страшни зверове от котките. Само да бяхте видели страха в очите на лисиците!
„Разбира се, котката гонеше лисиците, единствено когато стопанинът ѝ бе в близост, тъй като лисицата е дива и не познава чувствата“.
Тази фотография е победител в състезанието Wildlife Photographer of the Year 2009 в категорията Urban and Garden Wildlife („Дивата природа в града и градината“).
През дългите години на снимане на живота в горите на резерватите Игор се е срещнал с доста лисици и е запечатал ориста им – комплицирана, тежка, цялостна с рискове и битка за оцеляване. „Отначало ти се коства, че са еднакви“, споделя Игор. „Но те са разнообразни по държание, темперамент, някои имат неповторими белези“.
Камчатският Злодей Злодеец е многодетен татко, само че приключва живота си, впримчен в останките от риболовна мрежа. Съседката му Алиса живее 9 години и потомците ѝ изненадващо наподобяват на нея. Брянският лисугер Патрикей, любимецът на всички локални фотографи, все по-често навестява територията на бизоните и един път изчезва безследно.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ