Украинска одисея: Костадинов и черният печат
Оживлението измежду тези в България, които очевидно или скрито симпатизират на Путин, е парадоксално и възмутително, само че не и изненадващо.
Явно политиците, които се препитават от сходни благосклонности, надалеч не са изчезващ тип, отбелязва Петър Чолаков в.
Украинската „ одисея” на Костадин Костадинов смайва във време, в което на практика целият цивилизован свят се сплоти против войната, стартирана от Кремъл против Украйна. Ако задачата на водача на „ Възраждане” беше заявената – да помогне най-малко на някои от стотиците хиляди украински жители, които се дефинират като българи там – това би било почтено за почитание.
Той също по този начин не би станал по-малко патриот, в случай че отделеше време и сили да направи нещо положително, нещо свястно за бягащите от войната украинци въобще. Ала имайки поради биографията и досегашното политическото държание на „ Копейкин”, както у нас е прочут Костадинов, допускам, че „ походът” му е на първо място политическа каскада, която да пожъне дивиденти измежду родните путинофили.
Каква част от тази история е истина?
В миг, когато милиони хора по света се мъчат да оказват помощ на жертвите на съветската експанзия, „ епосът” на Костадинов намирисва на нарцистичен опит за персонална възхвала, воден от пътеводната светлина на Кремъл.
Не е изцяло изключено водачът на „ Възраждане” и да е скалъпил и/или мощно „ разкрасил” цялата история. На апелите на свои съидейници в обществените мрежи да опровергае подозренията, като покаже фотоси, към този момент той отхвърля, тъй като по този начин щял да изложи на риск съидейниците си в Украйна. Колко комфортно.
Възможно е също Костадинов да пропуща значими „ детайли” към „ черния щемпел в паспорта”, който по думите му украинските управляващи са му сложили. Обвиненията му към българската страна, която го била „ предала” и "подписала смъртната му присъда ", са колкото мелодраматични, толкоз и смехотворни.
Съмнителни правила
Ако, както твърди той, нашите специфични служби в действителност са предизвестили украинците за височайшата му аудиенция, те в действителност са си свършили работата изненадващо добре. Костадинов е водач на парламентарно показана партия у нас. Опитите за провокации, в които като нищо би се забъркал, биха могли да опетнят България пред очите на целия свят. Ако са „ позвънили” на сътрудниците си, нашите служби са създали услуга и на самия Костадинов. В противоположен случай украинците можеха да се отнесат надалеч по-сурово към неканения посетител.
В политологичен, а и в по-широк – „ художествен” проект, епосът на Костадинов може да бъде обсъждан като опит за нов „ жанр”, противопоставен по заряд и резултат на „ Одисеята “. Вместо, както е в Омировата традиция, подвизите на героя да водят до неговото извисяване и катарзис, в „ копейкиадата” той подхваща несръчни, причудливи дейности, воден от съмнителни правила, с които се обгръща в още по-голям позор.
Казвам позор, тъй като огромна част от хората в света са съпричастни към украинците. В България войната на Кремъл също докара до внезапна ерозия в другояче мощните благосклонности към съветския президент Путин. Дали обаче това значи, че електоралната ниша за „ кремълските патриоти” у нас се свива?
Дори да има изгледи за такава смяна в политическия ландшафт, тя ще проличи на идващите избори. Сигурно е, че „ мисията” на Костадинов и шумотевицата, която подвигна към себе си, обаче ще се понравят най-малко на част от гласоподавателите. Някои у нас харесват таман такива политици. Ето за какво е прекомерно допустимо Костадинов да натрупа още политически капитал с тази и други сходни акции.
Ожесточена конкуренция в "кремълския сегмент "
Легитимността на Кремъл се срина в световен проект. В България конкуренцията в прокремълския сегмент на политическия пазар е още по-ожесточена. Някои се гордеят с това, че от години са твърдо срещу глобите, наложени на Москва (лидерката на Столетницата – Нинова). Скоро можем да забележим и партия на натовски военачалник, отишъл на антинатовски митинг, който, говорейки за военна интервенция в Украйна, в действителност цитира Путин (Янев).
Ето за какво Костадинов и хората му би трябвало доста да се стараят, изключително след разхлабването на противоепидемичните ограничения – те построиха огромна част от акцията си за последните избори върху битката против тях. Дали ще хвърлят снежни топки по премиера Петков на Шипка, запасани с възрожденски чифтета, дали ще се насочат на „ рисковани мисии” или ще припяват на съветската посланичка на концерти – няма значение. Каквото и колкото е нужно – толкова; всичко за фронта, всичко за успеха.
Оживлението тъкмо в този момент измежду тези у нас, които очевидно или скрито симпатизират на Путин, е парадоксално и възмутително, само че не и изненадващо. То вещае, че политическите животни, които се препитават от сходни благосклонности, надалеч не са изчезващ тип.
Явно политиците, които се препитават от сходни благосклонности, надалеч не са изчезващ тип, отбелязва Петър Чолаков в.
Украинската „ одисея” на Костадин Костадинов смайва във време, в което на практика целият цивилизован свят се сплоти против войната, стартирана от Кремъл против Украйна. Ако задачата на водача на „ Възраждане” беше заявената – да помогне най-малко на някои от стотиците хиляди украински жители, които се дефинират като българи там – това би било почтено за почитание.
Той също по този начин не би станал по-малко патриот, в случай че отделеше време и сили да направи нещо положително, нещо свястно за бягащите от войната украинци въобще. Ала имайки поради биографията и досегашното политическото държание на „ Копейкин”, както у нас е прочут Костадинов, допускам, че „ походът” му е на първо място политическа каскада, която да пожъне дивиденти измежду родните путинофили.
Каква част от тази история е истина?
В миг, когато милиони хора по света се мъчат да оказват помощ на жертвите на съветската експанзия, „ епосът” на Костадинов намирисва на нарцистичен опит за персонална възхвала, воден от пътеводната светлина на Кремъл.
Не е изцяло изключено водачът на „ Възраждане” и да е скалъпил и/или мощно „ разкрасил” цялата история. На апелите на свои съидейници в обществените мрежи да опровергае подозренията, като покаже фотоси, към този момент той отхвърля, тъй като по този начин щял да изложи на риск съидейниците си в Украйна. Колко комфортно.
Възможно е също Костадинов да пропуща значими „ детайли” към „ черния щемпел в паспорта”, който по думите му украинските управляващи са му сложили. Обвиненията му към българската страна, която го била „ предала” и "подписала смъртната му присъда ", са колкото мелодраматични, толкоз и смехотворни.
Съмнителни правила
Ако, както твърди той, нашите специфични служби в действителност са предизвестили украинците за височайшата му аудиенция, те в действителност са си свършили работата изненадващо добре. Костадинов е водач на парламентарно показана партия у нас. Опитите за провокации, в които като нищо би се забъркал, биха могли да опетнят България пред очите на целия свят. Ако са „ позвънили” на сътрудниците си, нашите служби са създали услуга и на самия Костадинов. В противоположен случай украинците можеха да се отнесат надалеч по-сурово към неканения посетител.
В политологичен, а и в по-широк – „ художествен” проект, епосът на Костадинов може да бъде обсъждан като опит за нов „ жанр”, противопоставен по заряд и резултат на „ Одисеята “. Вместо, както е в Омировата традиция, подвизите на героя да водят до неговото извисяване и катарзис, в „ копейкиадата” той подхваща несръчни, причудливи дейности, воден от съмнителни правила, с които се обгръща в още по-голям позор.
Казвам позор, тъй като огромна част от хората в света са съпричастни към украинците. В България войната на Кремъл също докара до внезапна ерозия в другояче мощните благосклонности към съветския президент Путин. Дали обаче това значи, че електоралната ниша за „ кремълските патриоти” у нас се свива?
Дори да има изгледи за такава смяна в политическия ландшафт, тя ще проличи на идващите избори. Сигурно е, че „ мисията” на Костадинов и шумотевицата, която подвигна към себе си, обаче ще се понравят най-малко на част от гласоподавателите. Някои у нас харесват таман такива политици. Ето за какво е прекомерно допустимо Костадинов да натрупа още политически капитал с тази и други сходни акции.
Ожесточена конкуренция в "кремълския сегмент "
Легитимността на Кремъл се срина в световен проект. В България конкуренцията в прокремълския сегмент на политическия пазар е още по-ожесточена. Някои се гордеят с това, че от години са твърдо срещу глобите, наложени на Москва (лидерката на Столетницата – Нинова). Скоро можем да забележим и партия на натовски военачалник, отишъл на антинатовски митинг, който, говорейки за военна интервенция в Украйна, в действителност цитира Путин (Янев).
Ето за какво Костадинов и хората му би трябвало доста да се стараят, изключително след разхлабването на противоепидемичните ограничения – те построиха огромна част от акцията си за последните избори върху битката против тях. Дали ще хвърлят снежни топки по премиера Петков на Шипка, запасани с възрожденски чифтета, дали ще се насочат на „ рисковани мисии” или ще припяват на съветската посланичка на концерти – няма значение. Каквото и колкото е нужно – толкова; всичко за фронта, всичко за успеха.
Оживлението тъкмо в този момент измежду тези у нас, които очевидно или скрито симпатизират на Путин, е парадоксално и възмутително, само че не и изненадващо. То вещае, че политическите животни, които се препитават от сходни благосклонности, надалеч не са изчезващ тип.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ