Охлаждане на кредитирането както на фирмите, така и на домакинствата,

Охлаждане на кредитирането както на компаниите, по този начин и на семействата, на фона на възходящите опасности на икономическата среда и начисляването на награда за риск върху вземанията от нефинансовия бранш, което ще докара до последователно повишение на лихвените проценти по заемите.

Това сочи макроикономическата прогноза на Института за стопански проучвания при Българската академия на науките (ИИИ при БАН). Тя се основава на допускания по отношение на динамичността в средносрочен проект (до 2026 г.) на интернационалните цени и външното търсене, както и на заложените стопански политики на държавното управление, обрисувани в средносрочната бюджетна прогноза за интервала 2024-2026 година

При липса на нов потрес върху енергийните цени, стопанската система ще навлезе в интервал на дезинфлация, като този развой ще бъде по-скоро муден. Изпълнението на Маастрихтския аршин за инфлацията надали ще бъде допустимо в границите на прогнозния интервал, което значи, че приемането на страната в еврозоната през 2025 година може да се отсрочи, предвиждат от Българска академия на науките.

Според учените има сериозна неизясненост във връзка с пазара на труда. Безработицата не е значителен стопански проблем, макар повишаването на заплащането на труда в края на 2023 година и началото на 2024 година По-скоро се следи дефицит на работна мощ, който значително се дължи на влошаващата се демографска обстановка и продължаващата трудова емиграция, а не толкоз на забавянето на икономическата интензивност, написа в разбора.

Предвид неподходящата външна и вътрешна икономическа конюнктура, действителният напредък на Брутният вътрешен продукт се предвижда да остане под евентуалния, като през 2024 година се чака да бъде малко над 2%. До 2026 година растежът гладко ще се възвърне до междинните равнища преди пандемията, като вътрешното търсене ще продължи да бъде главен фактор на икономическия напредък.

Динамиката на потреблението ще се дефинира от повишаването на работните заплати, умереното повишение на заетостта и ниския, само че въпреки всичко позитивен напредък на кредитната интензивност в страната. Инвестициите ще се въздействат главно от темповете на асимилиране на средствата от Европейски Съюз. За целия интервал 2024-2026 година приносът на външното търсене в икономическия напредък ще остане негативен.

В средносрочен проект икономическият напредък в България се чака да бъде в границите на 3-3.5% годишно. Нарастването на вложенията ще се дефинира главно от напредването на програмния интервал и допусканията за ускорено асимилиране на европейски средства по Националния проект за възобновяване и резистентност.

През интервала 2024-2026 година инфлацията последователно ще понижава, само че ще бъде по-висока от нормалната през предходното десетилетие. Това значително се дължи на външни фактори, както и на някои дискреционни ограничения на държавното управление (като осъществяване на политика на приходите, несъобразена в задоволителна степен с действителните бюджетни възможности).

Те способстват за по-високия ритъм на инфлацията в съпоставяне със междинните стойности за държавите-членки на Европейски Съюз. През интервала 2024-2026 година заетостта в страната ще продължи да се дефинира от темпа на стопански напредък при рестриктивните мерки, заложени от демографската обстановка. На този стадий не се регистрира смяна в предлагането на труд, подбудена от бежанската вълна от Украйна.

Основанията са свързани с това, че близо 1/3 от бежанците са под трудоспособна възраст, а останалата част (поне засега) не показват предпочитание за трайно определяне в страната. Безработицата се предвижда да остане на същите равнища, даже леко да намалее през 2025 и 2026 година Очакванията са динамичността на заплащането на труда да остане позитивна в действително изражение, само че по-ниска от предходните години, показват от БАН