83,8% от българите са против Македония в ЕС
Огромното болшинство от българите /83,8%/ са срещу поддръжката на Република Северна Македония за участие в Европейския съюз, до момента в който не бъде реализирано единодушие по отношение на обстоятелства от историческото минало на България. Това демонстрират данните от социологическо изследване на „ Алфа рисърч “, представено от БГНЕС.
Едва 10,2% от нашите сънародници считат, че страната ни би трябвало да поддържа районен съд Македония за Европейски Съюз, без значение от нейното отношение към обстоятелствата от историческото минало на България. 5,9% са дали отговор, че не могат да преценяват.
В проучването е потърсен отговор какво е отношението на българите по два значими въпроса свързани с македонската еднаквост и език.
Над половината от интервюираните /54,10%/ са на мнение, че България би трябвало признае актуалната македонска еднаквост, единствено в случай че Северна Македония признае, че при започване на ХХ век голямата част популацията ѝ се самоопределя като българско, а построяването на нова “македонска национална еднаквост “ стартира след 1944 година, без да визира жителите на България и техните предшественици.
Близо една трета /29,5%/ са срещу признаването на македонската еднаквост и единствено 6,10% са на противоположното мнение. 10,2% са декларирали, че нямат мнение и не се интересуват от този проблем.
На въпроса дали България би трябвало да признае съществуването на македонския език, в случай че районен съд Македония признае надлежно, че този език е почнал да се основава през 1944 година на база на западните български диалекти, позициите са съвсем разграничени, като доминират съперниците на признаването на македонския език.
45,5% считат, че страната ни въобще не би трябвало да признава неговото битие, до момента в който 42,2% са склонни да бъдат приет, съгласно формулировката на въпроса.
Едва 4,5% настояват, че България би трябвало абсолютно да признае македонския език. Не се интересуват – 7,6%.
Голямото болшинство също по този начин счита, че България би трябвало да даде единодушието си за начало на договарянията за участие на районен съд Македония в Европейски Съюз, в случай че тя се откаже от антибългарската основа, върху която построява актуалната си еднаквост, отричайки българската еднаквост на възрожденци като братя Миладинови, или революционери като Гоце Делчев.
Такава позиция се поддържа изцяло от 67,2%, на противоположното мнение са 15,8%. Нямат мнение – 17%.
76,1% от интервюираните обвързват българското единодушие за започването на договаряния и с премахването на текстове от учебниците и паметниците, на които написа, да вземем за пример, “български фашистки окупатор” във връзка с българската администрация през Втората международна война. Подобно искане не се поддържа от 10,5% и нямат мнение надлежно 13,4%.
Проучването на Алфа Рисърч е национално представително, извършено измежду 800 пълнолетни жители от цялата страна въз основата на стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка и асортимент на респондентите по квота, възпроизвеждаща социално-демографската конструкция на страната. Информацията е събрана по телефона в интервала 26-29 октомври 2020 година Проучването има за цел да записва настройките на българските жители по отношение на позициите на България преди започването на договаряния на Северна Македония с Европейски Съюз.
Едва 10,2% от нашите сънародници считат, че страната ни би трябвало да поддържа районен съд Македония за Европейски Съюз, без значение от нейното отношение към обстоятелствата от историческото минало на България. 5,9% са дали отговор, че не могат да преценяват.
В проучването е потърсен отговор какво е отношението на българите по два значими въпроса свързани с македонската еднаквост и език.
Над половината от интервюираните /54,10%/ са на мнение, че България би трябвало признае актуалната македонска еднаквост, единствено в случай че Северна Македония признае, че при започване на ХХ век голямата част популацията ѝ се самоопределя като българско, а построяването на нова “македонска национална еднаквост “ стартира след 1944 година, без да визира жителите на България и техните предшественици.
Близо една трета /29,5%/ са срещу признаването на македонската еднаквост и единствено 6,10% са на противоположното мнение. 10,2% са декларирали, че нямат мнение и не се интересуват от този проблем.
На въпроса дали България би трябвало да признае съществуването на македонския език, в случай че районен съд Македония признае надлежно, че този език е почнал да се основава през 1944 година на база на западните български диалекти, позициите са съвсем разграничени, като доминират съперниците на признаването на македонския език.
45,5% считат, че страната ни въобще не би трябвало да признава неговото битие, до момента в който 42,2% са склонни да бъдат приет, съгласно формулировката на въпроса.
Едва 4,5% настояват, че България би трябвало абсолютно да признае македонския език. Не се интересуват – 7,6%.
Голямото болшинство също по този начин счита, че България би трябвало да даде единодушието си за начало на договарянията за участие на районен съд Македония в Европейски Съюз, в случай че тя се откаже от антибългарската основа, върху която построява актуалната си еднаквост, отричайки българската еднаквост на възрожденци като братя Миладинови, или революционери като Гоце Делчев.
Такава позиция се поддържа изцяло от 67,2%, на противоположното мнение са 15,8%. Нямат мнение – 17%.
76,1% от интервюираните обвързват българското единодушие за започването на договаряния и с премахването на текстове от учебниците и паметниците, на които написа, да вземем за пример, “български фашистки окупатор” във връзка с българската администрация през Втората международна война. Подобно искане не се поддържа от 10,5% и нямат мнение надлежно 13,4%.
Проучването на Алфа Рисърч е национално представително, извършено измежду 800 пълнолетни жители от цялата страна въз основата на стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка и асортимент на респондентите по квота, възпроизвеждаща социално-демографската конструкция на страната. Информацията е събрана по телефона в интервала 26-29 октомври 2020 година Проучването има за цел да записва настройките на българските жители по отношение на позициите на България преди започването на договаряния на Северна Македония с Европейски Съюз.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ