Оградата по границата с Турция, която вече глътна над 180

...
Оградата по границата с Турция, която вече глътна над 180
Коментари Харесай

Оградата по границата с Турция се оказа неустойчива на дъжд

Оградата по границата с Турция, която към този момент глътна над 180 млн. лв. и продължава да се строи, се оказа неустойчива на дъжд.

Дъждовете преди три седмици са я подкопали и тук-там са се отворили дупки с размер два на пет метра, през които необезпокоявано могат да минават хора, заяви телевизия ВIT.

" Ситуацията с нанесените от бедствието вреди е овладяна. Съоръжението е сериозно значим обект за сигурността както на България, по този начин и на Европа и политически спекулации по тематиката са неуместни при разрешаване на зародилия проблем ", успокоиха от Министерския съвет.

Оттам прецизират, че ремонтите на оборудването са на стадий привършване и защитата на границата се чака да се върне към естествен режим в най-скоро време.

" Екипи на Гранична полиция дежурят в региона на засегнатите от бедствието сектори ", показват от Министерски съвет.

В известието се напомня, че в община Малко Търново, където поройните дъждове отнесоха пътища, земна маса и дървета, е било оповестено и бедствено състояние.

" По публични данни на Национален институт по метеорология и хидрология, падналите превалявания в региона на Малко Търново в интервала 21-30 септември са избрани като рискови. Справка на ведомството демонстрира, че в Малко Търново количеството на преваляванията за интервала е било 163.6 литра на кв. м (304% над нормалното), в региона на с. Граматиково – 314 литра на кв. м (604% над нормата, втори най-тежък дъжд в историята на станцията), в с. Кости – 148.9 литра на кв. м (249% над нормата), а в село Резово – 94.5 литра на кв. м (161% над нормата) ", показват от Министерски съвет.

Преди ден Министерският съвет включи оградата по границата с Турция в листата на стратегическите за националната сигурност обекти.

През юни прокуратурата заяви, че е почнала инспекция по сигнал на някогашния народен представител от " Патриотичния фронт “ на Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ Велизар Енчев, който твърдеше, че е съществувала корупционна скица, обвързвана със градежа на оборудването. Още тогава Валери Симеонов отхвърли всички подозрения към плана и го назова " Великата българска стена ".

На този декор обаче има и подозрения за успеваемостта на оградата поради случаите на хванати мигранти на българо-сръбската граница. Симеонов омаловажи тематиката като разяснява, че не се интересува какъв брой хора са хванати и отхвърли опцията да се строи ограда и там.

Темата за възможните нередности към строителството на оградата беше повдигната от президента Румен Радев, който съобщи обществено, че " страната заплаща за два реда ограда по границата с Турция, а действително се строи единствено един ", само че служебният вътрешен министър Пламен Узунов заяви при започване на май, че проверяващият екип не е могъл да откри какъв тъкмо е видът на оборудването в избрани сектори на оградата.

Премиерът Бойко Борисов от своя страна твърди, че всичко, за което е платено, е построено.

Проектът за създаване на оградата по границата с Турция бе направен от Министерство на вътрешните работи, само че осъществяването му бе предоставено на регионалните шефове в трите области, граничещи с Турция.

По искане на държавното управление и с решение на Народното събрание договорите бяха подписани без конкурс с претекста, че оборудването би трябвало да се приключи бързо.

Спадът на мигрантския напън се дължи главно на затварянето на така наречен Балкански път към богатите страни от Западна и Северна Европа през предходната година. Бежанците и мигрантите всеобщо не желаят да остават в България поради неприятните условия на живот, а откакто граничният надзор в цяла Европа бе затегнат, към този момент заобикалят да минават през страната и директно.
Източник: mediapool.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР