Изгнаници клети: Първият геноцид в историята
Огнян Стамболиев, ПЕН- България
На 24 април 1915 година с ареста и депортирането на стотици видни арменци стартира Арменският геноцид в Османската империя.
1 500 000 арменци стават жертва на турското безчовечие!
Тази дата е оповестена за Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид (1915-1923 г.). Назован е първо за Международен ден за взаимност с арменския народ от Европейския парламент през 1987 година по случай годишнина от началото на геноцида над арменците в Османска Турция през 1915 година За първи път се празнува през 1989 година В първите години на новия век е разгласен и за Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид. Геноцидът, именуван още Арменски холокост, е осъществен съзнателно и систематично от Османската империя по време на Първата международна война и малко по-късно. Характеризира се с всеобщи кланета и насилствена всеобща депортация на над 1 000 000 арменци, осъществени от младотурските управляващи на Кемал Ататюрк, който също се е отнасял безчовечен с арменците,в интервала 1915 и 1916 година Репресиите против арменското население стартират няколко години преди този момент, в края на ХІХ в. с така наречен „ Първи арменски кланета ”. Били са предхождани от редовно плячкосване, мъчения и прогонвания на арменското население. През 1914 в 16- милионна Турция са живеели 2 милиона арменци, и към половин милион евреи и също толкоз гърци, които също са били редовно тероризирани от турските управляващи. Налагали са им големи налози, отнемали са им имуществото, част от тях са били прогонвани от градовете и наложително настанявани в най- дивите региони на Анадола. След това е почнало Второто арменско кръвопролитие, най- огромното. Жертвите измежду арменците през този интервал са повече от 300 000 души. Геноцидът се разказва също
и с арменската дума " агхет " -
„ невъобразимо закононарушение “ или „ огромна злополука “. Между 1895 и 1921 година са избити 1 543 271 мъже, дами и деца, доста други са принудително изселени от родните си места.
Република Турция, през днешния ден директен правоприемник на нападателната Османска империя / с искания и към България!/,, настойчиво възразява против потреблението на термина " геноцид ", за разказване на събитията по това време, и не признава каквато и да било отговорност на турския народ или турската или османската администрация за тези събития. Наистина, невероятна безочливост и цинизъм от страна на държавното управление на Ердоган! А би трябвало да отбележим, че от 2007 година насам повече от 50 страни в света към този момент декларирааха формалното признание на събитията от този ужасяващ интервал от човешката история като геноцид, също както тях, тази позиция се приема без запаси и от откривателите и историците.
Първият разгром
През 1890 година в Османската империя живеят 2,5 милиона арменци. Руската империя поддържа арменската християнска общественост и нейните опити за автономност, защото по този метод счита, че ще отслаби османската страна. Поради бързото разгръщане на придвижването за автономност султан Абдул Хамид II подхваща дейности, с които да задържи властта си над териториите, обитаеми с арменци.
Зверското кръвопролитие в град Адана
Клането в Ерзурум, 1895 година В опитите си да разпали спор Високата врата подстрекава кюрдското население против своите съседи арменците. След кланетата от страна на кюрдите арменците подвигат въстание, което е потушено грубо от постоянна турска армия. По време на потушаването на въстанието през 1894 година умират 50 000 арменци, запалени са доста села.
Клането в Адана, 1909 година Степента на виновност на турското държавно управление в тези събития не е добре изяснена и е предмет на разногласия, само че е несъмнено едно, че ужасяващите по своя мащаб и свирепост зверства против арменската общественост се прави с безмълвното единодушие и утвърждение на формалната власт. Две години по-късно арменски революционери завземат постройката на „ Отоманската банка “ в Цариград, с цел да привлекат вниманието на интернационалната общественост към нещастието на сънародниците си в Турция.
Вторият разгром
Русия и Турция влизат в Първата международна война като врагове. Турските управляващи считат арменците в страната за съветски сътрудници, за съветска „ пета колона “. През февруари 1915 година всичките 60 000 мобилизирани арменски бойци са затворени в концлагери и по-късно са свиреп избити. Арменците, намиращи се в непосредствена непосредственост до фронта, както и други от вътрешността на страната, се пробват да избягат пешком през знойните пустинни земи на Сирия и Месопотамия.
Депортацията
Според други сведения, те са били принудително депортирани в кервани и обкръжени от турски бойци, след което са избивани целеустремено по пътя и в лагерите, в това число посредством апетит. При депортацията голям брой арменци са убити, а оживелите след края на войната не могат да се завърнат по родните си домове. Тези арменци емигрират в съветската част на Армения или Западна Европа / най- доста във Франция/, а също и в Северна Америка / Щатите и Канада/ и далечна Австралия. Част от тях намират леговище и в християнска България, където са посрещнати добре от локалното население. Създават свои домове, имат работа, своя общественост, учебни заведения, библиотеки, църкви, печатни издания. И през днешния ден, въпреки и малцинство, тяхното наличие в българския публичен и културен живот е очевидно.
Разпънати на кръста бременни арменски дами
А разногласията сред Армения и Турция за събитията към Арменския геноцид към момента не са завършили. Ереван твърди, че събитията довели до погрома над арменците, са доста добре планувани от страна на турската власт и това дава право те да бъдат класифицирани като геноцид. Това изказване е признато и от интернационалната общественост в лицето на Организация на обединените нации през 1985-1986 година, а година по-късно и от Европейския парламент. Турция продължава да твърди, че събитията от Първата международна война не са геноцид, а че просто някои турски военни са „ отишли малко по-далече в дейностите си и че за това били предизвикани от...самите арменци?! ”
Невероятен цинизъм от страна на Турция!
Въпросът за признаването на Геноцида от Турция беше издигнат и от известния турски писател- нобелист Орхан Памук, който при започване на 2005 година се изрече обществено, че Турция е виновна за геноцида.„ Никой не смее да го каже, само че аз го споделям –ние, турците, за наш позор, сме избили свиреп над 1 000 000 арменци и 300 000 кюрди “, споделя Орхан Памук. Това изказване, въпреки и само до момента, породи лавина от неодобрение и претенции за линчуването на писателя в Турция, развихри стихия и същинска в Европа и засилва още веднъж натиска на Армения и арменските организации по света за признание на геноцида. Заради своите изказвания Орхан Памук бе съден за уронване престижа на турската национална чест и престижа на турската войска. В края на декември той беше оневинен по предявените му обвинявания и бе освободен от ареста на 22 януари 2006 година
Когато упрекнали Адолф Хитлер за Холокоста, той декларирал, че не бил първият, бил взел за модел от турците Арменския геноцид.
Нашите ръководещи признаха Геноцида, въпреки и насилствено /може би от боязън пред Доган и Ердоган?!/, под мощния напън на обществото. През 1943 година България избави своите евреи от Холокоста, само че не трябва да забравяме, че през 1915 година одобри и приюти хиляди арменци- бежанци, съумели да се спасят от зверските кланета в Турция. За доста от тях нашата християнска страна става втора татковина, а великият Яворов написва едно от най- мощните си стихотворения „ Арменци ”. А в столицата на Армения, Ереван, му издигнаха заслужен монумент.
ПЕЙО К. ЯВОРОВ
АРМЕНЦИ
Изгнаници клети, отломка оскъдна
от постоянно смел народ страдалец,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на героизъм чутовно популярен -
надалеч от татковина, в край непознати събрани,
изпити и бледни, в срутен коптор,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, така както през сълзи се пей.
Те пият... В пиене щат елементарно не помни
предходни несгоди и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разрушени гърди;
глава ще натегне, от нея тогава
изчезна ще майчин мъченически лик
и няма да чуват, в пияна давност,
за помощ синовна всегдашния клик.
Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
разпръснати ей ги на всички места веч -
тиранин беснеещ, кръвник безмилостен,
върху им издигна за всеки път меч;
оставили в кърви нещастна татковина,
оставили в пламък и бащин си ъгъл,
немили-недраги в далека чужбина,
един - в механата! - открит им е път.
Те пеят.. И дива е тяхната ария,
че рани разяждат ранени сърца,
че завист ги дави в кипежа си гневен
и сълзи изстисква на бледни лица...
Че злъчка препълня сърца угнетени,
че огън в главите разум суши,
че молния свети в очи накървени,
че отплата, отплата кръвнишка жадуват души.
А зимната стихия им като че ли приглася,
бучи и завива ужасно в нощта
и стремително подема, издига, разнася
бунтовната ария необятно в света.
И все по-зловещо небето тъмнее,
и все по се мръщи студената нощ,
и все по-горещо дружината пее,
и стихия приглася с нечувана мощност...
Те пият и пеят... Отломка оскъдна
от постоянно смел народ страдалец,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на героизъм чутовно популярен -
надалеч от татковина, и боси, и голи,
в край непознати събрани, в срутен коптор,
те пият - пиене не помни несгоди,
и пеят, така както през сълзи се пей.
На 24 април 1915 година с ареста и депортирането на стотици видни арменци стартира Арменският геноцид в Османската империя.
1 500 000 арменци стават жертва на турското безчовечие!
Тази дата е оповестена за Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид (1915-1923 г.). Назован е първо за Международен ден за взаимност с арменския народ от Европейския парламент през 1987 година по случай годишнина от началото на геноцида над арменците в Османска Турция през 1915 година За първи път се празнува през 1989 година В първите години на новия век е разгласен и за Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид. Геноцидът, именуван още Арменски холокост, е осъществен съзнателно и систематично от Османската империя по време на Първата международна война и малко по-късно. Характеризира се с всеобщи кланета и насилствена всеобща депортация на над 1 000 000 арменци, осъществени от младотурските управляващи на Кемал Ататюрк, който също се е отнасял безчовечен с арменците,в интервала 1915 и 1916 година Репресиите против арменското население стартират няколко години преди този момент, в края на ХІХ в. с така наречен „ Първи арменски кланета ”. Били са предхождани от редовно плячкосване, мъчения и прогонвания на арменското население. През 1914 в 16- милионна Турция са живеели 2 милиона арменци, и към половин милион евреи и също толкоз гърци, които също са били редовно тероризирани от турските управляващи. Налагали са им големи налози, отнемали са им имуществото, част от тях са били прогонвани от градовете и наложително настанявани в най- дивите региони на Анадола. След това е почнало Второто арменско кръвопролитие, най- огромното. Жертвите измежду арменците през този интервал са повече от 300 000 души. Геноцидът се разказва също
и с арменската дума " агхет " -
„ невъобразимо закононарушение “ или „ огромна злополука “. Между 1895 и 1921 година са избити 1 543 271 мъже, дами и деца, доста други са принудително изселени от родните си места.
Република Турция, през днешния ден директен правоприемник на нападателната Османска империя / с искания и към България!/,, настойчиво възразява против потреблението на термина " геноцид ", за разказване на събитията по това време, и не признава каквато и да било отговорност на турския народ или турската или османската администрация за тези събития. Наистина, невероятна безочливост и цинизъм от страна на държавното управление на Ердоган! А би трябвало да отбележим, че от 2007 година насам повече от 50 страни в света към този момент декларирааха формалното признание на събитията от този ужасяващ интервал от човешката история като геноцид, също както тях, тази позиция се приема без запаси и от откривателите и историците.
Първият разгром
През 1890 година в Османската империя живеят 2,5 милиона арменци. Руската империя поддържа арменската християнска общественост и нейните опити за автономност, защото по този метод счита, че ще отслаби османската страна. Поради бързото разгръщане на придвижването за автономност султан Абдул Хамид II подхваща дейности, с които да задържи властта си над териториите, обитаеми с арменци.
Зверското кръвопролитие в град Адана
Клането в Ерзурум, 1895 година В опитите си да разпали спор Високата врата подстрекава кюрдското население против своите съседи арменците. След кланетата от страна на кюрдите арменците подвигат въстание, което е потушено грубо от постоянна турска армия. По време на потушаването на въстанието през 1894 година умират 50 000 арменци, запалени са доста села.
Клането в Адана, 1909 година Степента на виновност на турското държавно управление в тези събития не е добре изяснена и е предмет на разногласия, само че е несъмнено едно, че ужасяващите по своя мащаб и свирепост зверства против арменската общественост се прави с безмълвното единодушие и утвърждение на формалната власт. Две години по-късно арменски революционери завземат постройката на „ Отоманската банка “ в Цариград, с цел да привлекат вниманието на интернационалната общественост към нещастието на сънародниците си в Турция.
Вторият разгром
Русия и Турция влизат в Първата международна война като врагове. Турските управляващи считат арменците в страната за съветски сътрудници, за съветска „ пета колона “. През февруари 1915 година всичките 60 000 мобилизирани арменски бойци са затворени в концлагери и по-късно са свиреп избити. Арменците, намиращи се в непосредствена непосредственост до фронта, както и други от вътрешността на страната, се пробват да избягат пешком през знойните пустинни земи на Сирия и Месопотамия.
Депортацията
Според други сведения, те са били принудително депортирани в кервани и обкръжени от турски бойци, след което са избивани целеустремено по пътя и в лагерите, в това число посредством апетит. При депортацията голям брой арменци са убити, а оживелите след края на войната не могат да се завърнат по родните си домове. Тези арменци емигрират в съветската част на Армения или Западна Европа / най- доста във Франция/, а също и в Северна Америка / Щатите и Канада/ и далечна Австралия. Част от тях намират леговище и в християнска България, където са посрещнати добре от локалното население. Създават свои домове, имат работа, своя общественост, учебни заведения, библиотеки, църкви, печатни издания. И през днешния ден, въпреки и малцинство, тяхното наличие в българския публичен и културен живот е очевидно.
Разпънати на кръста бременни арменски дами
А разногласията сред Армения и Турция за събитията към Арменския геноцид към момента не са завършили. Ереван твърди, че събитията довели до погрома над арменците, са доста добре планувани от страна на турската власт и това дава право те да бъдат класифицирани като геноцид. Това изказване е признато и от интернационалната общественост в лицето на Организация на обединените нации през 1985-1986 година, а година по-късно и от Европейския парламент. Турция продължава да твърди, че събитията от Първата международна война не са геноцид, а че просто някои турски военни са „ отишли малко по-далече в дейностите си и че за това били предизвикани от...самите арменци?! ”
Невероятен цинизъм от страна на Турция!
Въпросът за признаването на Геноцида от Турция беше издигнат и от известния турски писател- нобелист Орхан Памук, който при започване на 2005 година се изрече обществено, че Турция е виновна за геноцида.„ Никой не смее да го каже, само че аз го споделям –ние, турците, за наш позор, сме избили свиреп над 1 000 000 арменци и 300 000 кюрди “, споделя Орхан Памук. Това изказване, въпреки и само до момента, породи лавина от неодобрение и претенции за линчуването на писателя в Турция, развихри стихия и същинска в Европа и засилва още веднъж натиска на Армения и арменските организации по света за признание на геноцида. Заради своите изказвания Орхан Памук бе съден за уронване престижа на турската национална чест и престижа на турската войска. В края на декември той беше оневинен по предявените му обвинявания и бе освободен от ареста на 22 януари 2006 година
Когато упрекнали Адолф Хитлер за Холокоста, той декларирал, че не бил първият, бил взел за модел от турците Арменския геноцид.
Нашите ръководещи признаха Геноцида, въпреки и насилствено /може би от боязън пред Доган и Ердоган?!/, под мощния напън на обществото. През 1943 година България избави своите евреи от Холокоста, само че не трябва да забравяме, че през 1915 година одобри и приюти хиляди арменци- бежанци, съумели да се спасят от зверските кланета в Турция. За доста от тях нашата християнска страна става втора татковина, а великият Яворов написва едно от най- мощните си стихотворения „ Арменци ”. А в столицата на Армения, Ереван, му издигнаха заслужен монумент.
ПЕЙО К. ЯВОРОВ
АРМЕНЦИ
Изгнаници клети, отломка оскъдна
от постоянно смел народ страдалец,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на героизъм чутовно популярен -
надалеч от татковина, в край непознати събрани,
изпити и бледни, в срутен коптор,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, така както през сълзи се пей.
Те пият... В пиене щат елементарно не помни
предходни несгоди и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разрушени гърди;
глава ще натегне, от нея тогава
изчезна ще майчин мъченически лик
и няма да чуват, в пияна давност,
за помощ синовна всегдашния клик.
Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
разпръснати ей ги на всички места веч -
тиранин беснеещ, кръвник безмилостен,
върху им издигна за всеки път меч;
оставили в кърви нещастна татковина,
оставили в пламък и бащин си ъгъл,
немили-недраги в далека чужбина,
един - в механата! - открит им е път.
Те пеят.. И дива е тяхната ария,
че рани разяждат ранени сърца,
че завист ги дави в кипежа си гневен
и сълзи изстисква на бледни лица...
Че злъчка препълня сърца угнетени,
че огън в главите разум суши,
че молния свети в очи накървени,
че отплата, отплата кръвнишка жадуват души.
А зимната стихия им като че ли приглася,
бучи и завива ужасно в нощта
и стремително подема, издига, разнася
бунтовната ария необятно в света.
И все по-зловещо небето тъмнее,
и все по се мръщи студената нощ,
и все по-горещо дружината пее,
и стихия приглася с нечувана мощност...
Те пият и пеят... Отломка оскъдна
от постоянно смел народ страдалец,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на героизъм чутовно популярен -
надалеч от татковина, и боси, и голи,
в край непознати събрани, в срутен коптор,
те пият - пиене не помни несгоди,
и пеят, така както през сълзи се пей.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ