Ново покорство пред Газпром не е решение на газовата криза, ако изобщо потече руски газ
Огнян Минчев*
Това надалеч не е първият образец за двусмислена публична позиция на ГЕРБ във връзка с газа. Договорът с Газпром не може " да се извърши " от българска страна. Не е българската страна тази, която е спряла осъществяването на контракта. Изпълнението е спряно от Газпром след едностранно слагане на спомагателни условия, които българското държавно управление е решило като рискови - капризът да се заплаща в рубли. Но даже и да бе продължено заплащането от българска страна - този път в рубли - това също не е гаранция за осъществяване на контракта от страна на Газпром. Редица страни в Европа поеха риска да заплащат на Газпром в рубли, само че все едно газовите доставки за тях бяха спрени или трагично понижени. Газпром ползва по отношение на европейските си клиенти произвол, с цел да упражнява заплашване - в случай че не вършиме това, което ви кажем, ще прекарате зимна злополука. Това държание е провокирано от решението на Европейски Съюз да спре използването на съветски въглеводороди до 2024 година - Москва подхваща превантивни дейности на шантаж.
Ако огромни европейски страни са обект на сходно държание, какъв брой по-вероятно е то да бъде упражнено по отношение на една страна като България, която е известна с покорното си и покорно отношение към шантажа на Газпром. През 2006 година енергийният министър Овчаров под напън от Москва приключи действието на преференциален за България контракт с Газпром, изтичащ през 2012 година и подписа нов дълготраен контракт с разнообразни условия. През 2017-19 година Кремъл реши, че ще спре преноса на газ през Украйна и наложи на България да построи нов водопровод като част от Турски поток с цел да получава въобще газ. Освен големите разноски за строителството - над 3 милиарда лв., България безропотно се отхвърли от големи доходи за пренос по остарелия контракт с Газпром.
Не мисля, че използването на нова доза смирение и молби към Газпром да си " извърши " контракта до края на тази година ще докара до решение на рецесията с доставките на газ. Ако въобще потече газ от Газпром, едно от изискванията ще бъде сключването на нов дълготраен контракт. Както и - по всяка възможност - нови условия, по които България ще би трябвало да " танцува " още веднъж на ръба на своите задължения към Европейски Съюз като страна членка. Доста понадежден би бил метода изчезналите незначителни по интернационалните ограничения количества газ за България (освен азерските доставки) да бъдат контрактувани с други снабдители. За да се избегне нов шантаж и обвързване на ръба на закона и на ръба на българския народен интерес.
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg.
Това надалеч не е първият образец за двусмислена публична позиция на ГЕРБ във връзка с газа. Договорът с Газпром не може " да се извърши " от българска страна. Не е българската страна тази, която е спряла осъществяването на контракта. Изпълнението е спряно от Газпром след едностранно слагане на спомагателни условия, които българското държавно управление е решило като рискови - капризът да се заплаща в рубли. Но даже и да бе продължено заплащането от българска страна - този път в рубли - това също не е гаранция за осъществяване на контракта от страна на Газпром. Редица страни в Европа поеха риска да заплащат на Газпром в рубли, само че все едно газовите доставки за тях бяха спрени или трагично понижени. Газпром ползва по отношение на европейските си клиенти произвол, с цел да упражнява заплашване - в случай че не вършиме това, което ви кажем, ще прекарате зимна злополука. Това държание е провокирано от решението на Европейски Съюз да спре използването на съветски въглеводороди до 2024 година - Москва подхваща превантивни дейности на шантаж.
Ако огромни европейски страни са обект на сходно държание, какъв брой по-вероятно е то да бъде упражнено по отношение на една страна като България, която е известна с покорното си и покорно отношение към шантажа на Газпром. През 2006 година енергийният министър Овчаров под напън от Москва приключи действието на преференциален за България контракт с Газпром, изтичащ през 2012 година и подписа нов дълготраен контракт с разнообразни условия. През 2017-19 година Кремъл реши, че ще спре преноса на газ през Украйна и наложи на България да построи нов водопровод като част от Турски поток с цел да получава въобще газ. Освен големите разноски за строителството - над 3 милиарда лв., България безропотно се отхвърли от големи доходи за пренос по остарелия контракт с Газпром.
Не мисля, че използването на нова доза смирение и молби към Газпром да си " извърши " контракта до края на тази година ще докара до решение на рецесията с доставките на газ. Ако въобще потече газ от Газпром, едно от изискванията ще бъде сключването на нов дълготраен контракт. Както и - по всяка възможност - нови условия, по които България ще би трябвало да " танцува " още веднъж на ръба на своите задължения към Европейски Съюз като страна членка. Доста понадежден би бил метода изчезналите незначителни по интернационалните ограничения количества газ за България (освен азерските доставки) да бъдат контрактувани с други снабдители. За да се избегне нов шантаж и обвързване на ръба на закона и на ръба на българския народен интерес.
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ