Съдбата на Русия след Путин - разновидност на великоимперска диктатура или разпад на държавата
Огнян Минчев*
След 1991 година пред Русия имаше опция за избор сред три съществени формата на държавна самоидентификация - интегрирана национална страна, демократична федерация или възобновяване на империята. До 2005-2007 година изборът сред тях бе доста сложен. Русия мъчно би могла да се конституира като интегрирана - унитарна страна заради голямата си териториална протяжност и етническа хетерогенност. Тези две трудности осуетяваха и реализирането на втория формат - на демократичната федерация. (Демократична - тъй като властническият федерализъм свежда страната до една от другите две варианти: унитарна национална страна или възродена империя.) През 90-те години заплахата от раздробяване на федерацията бе забележителна и един от първите актове на Путин отпред на Кремъл бе анулацията на изборите за районни губернатори. За възобновяване на империята до началото на 21 век не доближиха запаси - материални и властови.
Със своята тирада в Мюнхен от 2007 година Путин заявява, че съмненията по отношение на вероятните пътища на Русия след рухването на Съветския съюз са прекъснати. Русия избира пътя за възобновление на империята и тази задача Кремъл ще взема решение на стабилно антизападна основа. Така изборът, който Путин направи е както геополитически, по този начин и цивилизационен. Възраждането на имперския план може да се случи напълно на основата на директно нарушение на главните правила и правила на интернационалната система, построена върху националните суверенитети и обезпечена от хегемонията на Запада след края на Студената война. Неизбежният спор със Запада можеше да бъде модериран само посредством доближаване на връзките на Русия с Китай.
Евентуалната рецесия и срутване на режима на Путин не трябва да основават илюзии за завръщане на Русия в интернационалната общественост като виновен и неагресивен сътрудник. Всеки правоприемник на днешния режим в Кремъл ще се изправи пред същата алтернатива, с която стартира ръководството на Путин при започване на 21 век - избора на модел за държавно устройство. Днес - и в обозримо бъдеще - изборът на разновидностите демократична федерация или унитарна национална страна ще бъде неведнъж по-труден в сравнение с през 90-те години или при започване на нашия век. Един либерален политически режим - колкото и малко евентуално да е неговото пораждане - ще се сблъска с големите напрежения и вътрешни спорове, подбудени от диктатурата на Путин и нейния разпад. Най-вероятният сюжет за пост-Путинова Русия е трансформация на диктатурата при запазване външната легитимност на имперския държавнополитически избор. Русия е доста надалеч от статута на благонадежден и безвреден комшия и сътрудник в обозрима бъдеща вероятност. Единствената по-вероятна опция на съхраняването във преобразен тип на великоимперската тирания е разпада на страната. Този вид е още по-опасен и травматичен в сравнение с запазването на проимперското диктаторско ръководство след Путин. Защото разпадът ще породи спорове и разтърсвания, чийто отзив неведнъж ще надвиши границите на самата Русия.
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието на Faktor.bg
След 1991 година пред Русия имаше опция за избор сред три съществени формата на държавна самоидентификация - интегрирана национална страна, демократична федерация или възобновяване на империята. До 2005-2007 година изборът сред тях бе доста сложен. Русия мъчно би могла да се конституира като интегрирана - унитарна страна заради голямата си териториална протяжност и етническа хетерогенност. Тези две трудности осуетяваха и реализирането на втория формат - на демократичната федерация. (Демократична - тъй като властническият федерализъм свежда страната до една от другите две варианти: унитарна национална страна или възродена империя.) През 90-те години заплахата от раздробяване на федерацията бе забележителна и един от първите актове на Путин отпред на Кремъл бе анулацията на изборите за районни губернатори. За възобновяване на империята до началото на 21 век не доближиха запаси - материални и властови.
Със своята тирада в Мюнхен от 2007 година Путин заявява, че съмненията по отношение на вероятните пътища на Русия след рухването на Съветския съюз са прекъснати. Русия избира пътя за възобновление на империята и тази задача Кремъл ще взема решение на стабилно антизападна основа. Така изборът, който Путин направи е както геополитически, по този начин и цивилизационен. Възраждането на имперския план може да се случи напълно на основата на директно нарушение на главните правила и правила на интернационалната система, построена върху националните суверенитети и обезпечена от хегемонията на Запада след края на Студената война. Неизбежният спор със Запада можеше да бъде модериран само посредством доближаване на връзките на Русия с Китай.
Евентуалната рецесия и срутване на режима на Путин не трябва да основават илюзии за завръщане на Русия в интернационалната общественост като виновен и неагресивен сътрудник. Всеки правоприемник на днешния режим в Кремъл ще се изправи пред същата алтернатива, с която стартира ръководството на Путин при започване на 21 век - избора на модел за държавно устройство. Днес - и в обозримо бъдеще - изборът на разновидностите демократична федерация или унитарна национална страна ще бъде неведнъж по-труден в сравнение с през 90-те години или при започване на нашия век. Един либерален политически режим - колкото и малко евентуално да е неговото пораждане - ще се сблъска с големите напрежения и вътрешни спорове, подбудени от диктатурата на Путин и нейния разпад. Най-вероятният сюжет за пост-Путинова Русия е трансформация на диктатурата при запазване външната легитимност на имперския държавнополитически избор. Русия е доста надалеч от статута на благонадежден и безвреден комшия и сътрудник в обозрима бъдеща вероятност. Единствената по-вероятна опция на съхраняването във преобразен тип на великоимперската тирания е разпада на страната. Този вид е още по-опасен и травматичен в сравнение с запазването на проимперското диктаторско ръководство след Путин. Защото разпадът ще породи спорове и разтърсвания, чийто отзив неведнъж ще надвиши границите на самата Русия.
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието на Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ