Националният интерес не е отстъпление от европейска принадлежност - добър пример за това е въглищната енергетика
Огнян Минчев*
Реакциите на парламентарното решение за удължение периода на въглищната енергетика демонстрират сериозен проблем на българския обществен спор. От една страна, естествените хора би трябвало да пазят българската принадлежност към Европа и Запада от бруталната пропагандна война, която Кремъл води на българска територия против българското участие в Европейски Съюз и НАТО. От друга страна, българското публично мнение би трябвало да има дарба за диференцирана оценка на националния интерес по отношение на преобладаващите европейски решения и политики. Защитата на народен интерес не е " оттегляне " от европейска принадлежност. Тази отбрана е проявяване на европейска принадлежност. Въглищната енергетика е добър образец за това.
Българското държавно управление необичайно мълчеше когато крайният период за договаряне на удължени периоди за въглищните Топлоелектрическа централа изтичаше. Затова Полша контракти удължение до 2040 година, а ние трябваше де факто да приемем общата граница - 2025-2028 година Следващо българско държавно управление направи чудноват план за " акумулатори ", който по мащаб се равнява на всички " акумулатори ", употребявани на територията на Съединени американски щати. Не знам какви са били скритите мотивации - както при първия, по този начин и при втория случай. Вчерашното решение на Народното събрание е дълго чакана среща с действителността, доколкото затварянето на Топлоелектрическа централа би било поредна стъпка в деиндустриализацията - демодернизацията на България, изключително в интервал на всеобща европейска енергийна рецесия (породена и от войната в Украйна).
Не е належащо особено да подчертаваме какви са мащабите на разликите сред България и западна Европа по оста развитост - неразвитост. Но е належащо да имаме поради, че ударната тактика на " зелената договорка ", родена от зеленото придвижване в северозападна Европа, може да се окаже прекомерно скъпа за общество като българското, което едвам е почнало да се възвръща от рецесията на посткомунистическия си преход. Отговорният метод за отбрана на националния интерес би трябвало да бъде задоволително закостенял, с цел да отговори на един главен аршин: мощности ще се затварят едвам тогава, когато бъдат основани нови и надеждни енергийни производства - дали зелени, дали възобновими, дали нуклеарни или други.
Не бива да забравяме, че зелената договорка е авангарден план, на който с известно удивление гледат от други - неевропейски - развити страни и райони. Ако позеленяването ни е обвързвано с това, елементарният български жител да не може да си купи автомобил, да не може да си разреши артикули и услуги, обложени с големи еко-такси - то тогава цената, която ще платим за безкритичното осъществяване на наставления, правени за други равнища на развиване, може да се окаже сложна за заплащане - в това число от политическа гл. точка.
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Реакциите на парламентарното решение за удължение периода на въглищната енергетика демонстрират сериозен проблем на българския обществен спор. От една страна, естествените хора би трябвало да пазят българската принадлежност към Европа и Запада от бруталната пропагандна война, която Кремъл води на българска територия против българското участие в Европейски Съюз и НАТО. От друга страна, българското публично мнение би трябвало да има дарба за диференцирана оценка на националния интерес по отношение на преобладаващите европейски решения и политики. Защитата на народен интерес не е " оттегляне " от европейска принадлежност. Тази отбрана е проявяване на европейска принадлежност. Въглищната енергетика е добър образец за това.
Българското държавно управление необичайно мълчеше когато крайният период за договаряне на удължени периоди за въглищните Топлоелектрическа централа изтичаше. Затова Полша контракти удължение до 2040 година, а ние трябваше де факто да приемем общата граница - 2025-2028 година Следващо българско държавно управление направи чудноват план за " акумулатори ", който по мащаб се равнява на всички " акумулатори ", употребявани на територията на Съединени американски щати. Не знам какви са били скритите мотивации - както при първия, по този начин и при втория случай. Вчерашното решение на Народното събрание е дълго чакана среща с действителността, доколкото затварянето на Топлоелектрическа централа би било поредна стъпка в деиндустриализацията - демодернизацията на България, изключително в интервал на всеобща европейска енергийна рецесия (породена и от войната в Украйна).
Не е належащо особено да подчертаваме какви са мащабите на разликите сред България и западна Европа по оста развитост - неразвитост. Но е належащо да имаме поради, че ударната тактика на " зелената договорка ", родена от зеленото придвижване в северозападна Европа, може да се окаже прекомерно скъпа за общество като българското, което едвам е почнало да се възвръща от рецесията на посткомунистическия си преход. Отговорният метод за отбрана на националния интерес би трябвало да бъде задоволително закостенял, с цел да отговори на един главен аршин: мощности ще се затварят едвам тогава, когато бъдат основани нови и надеждни енергийни производства - дали зелени, дали възобновими, дали нуклеарни или други.
Не бива да забравяме, че зелената договорка е авангарден план, на който с известно удивление гледат от други - неевропейски - развити страни и райони. Ако позеленяването ни е обвързвано с това, елементарният български жител да не може да си купи автомобил, да не може да си разреши артикули и услуги, обложени с големи еко-такси - то тогава цената, която ще платим за безкритичното осъществяване на наставления, правени за други равнища на развиване, може да се окаже сложна за заплащане - в това число от политическа гл. точка.
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ