Битката за София в неделя е битка между два проекта за настояща и бъдеща политическа левица в България
Огнян Минчев*
Най-добре би било политическото ни държание като жители да бъде в единодушие както с убежденията, по този начин и със съвестта ни. За страдание това не постоянно е допустимо. Балотажът за кмет в неделя още веднъж ще сложи мнозина жители на София пред алтернативата с какво да създадат компромис. Аз съм един от тези, които нямат желан претендент от гл. точка на своите убеждения. Но не мога да " отида за гъби " - тъй като е доста евентуално в месеците и годините до идващите избори да скърбя, че съм оставил другите да вземат решение вместо мен.
Харесвам хора като Ваня Григорова, които са построили сами - с труд и персонални качества - своя житейски триумф. Но не мога да гласоподавам за нея. Зад Ваня Григорова доста надменно надничат физиономиите на тези, които през целия си живот съм желал да си отидат от върховете на българската политика. Преди всичко - Румен Радев. Моето отношение към политическата роля на този човек постоянно е било кардинално и поредно. Неговата политическа същина постоянно е била напълно явна - както за мен, по този начин и за всеки различен, който би поискал да я види. Известна е ролята на емисаря Решетников в неговото номиниране през 2016 година Това е не просто връзка на взаимозависимост от Москва. Това е
връзка на взаимозависимост от най-ретроградното имперско крило на Путиновата властова върхушка
- Решетников, Малофеев, Дугин... Още през 2016 година мнозина избраха да не виждат това - имаха по-голям приоритет, да махнат Бойко Борисов. Не съумяха да го махнат - само че сложиха индивида на Москва отпред на българската страна. Според някои - благодарение на самия Борисов, издигнал по известни единствено нему аргументи неизбираем противник на Радев...
През 2020 година мнозина мои другари и съидейници от 30 години насам ми се присмиваха и даже ме ругаеха за това, че не желая да припозная митинга на " индивида с юмрука " като мой митинг. Обвиняваха ме, че съм " гербаджия " - нямало различен метод да се разделим с Бойко, в случай че не бъдем поведени от Радев... Тогава си спомних какво споделяше доктор Тони Филипов за политическото водачество: " Тръгни след муха - ще те заведе на л@йно... " Не, аз не потеглих след индивида с юмрука. Защото доста добре знам от кое място идва и къде желае да ни заведе. През 2021 година на върха на страната за повторно го занесоха тези, които лицемерно се бориха за " смяна "... И той направи това, което чаках - опита се и съумя да узурпира цялата власт. Ако не беше " сглобката " - властта му до момента можеше да стане необратима. Но не, не ни се е разминало. Радев има своите положителни шансове.
Може да събори паянтовата " сглобка ".
Може и да сплоти " левицата " и да изиска да стъпи върху нея в ламтежа си за цялата власт.
В България партийната система е в рецесия - и левицата също е в рецесия. Кой ще бъде " левица " оттук насетне е въпрос с отворени благоприятни условия за отговор. Зад кандидатурата на Ваня Григорова, зад нейните билбордове и уверена предизборна акция стои избрана визия за " левица " - отпред с Румен Радев, дружно с неговите путинистки съдружници от придвижване русофили, АБВ... (довършете милиционерската азбука), Позитано (със скърцане на зъби), с пострадалите от глобите против Москва енергийни олигарси... В тази левица място търси - и намира - " европейското " крило на хранения от Москва хайлайф на 130 годишната партия. Ако има триумф - това " европейско крило " ще ни натресе по едно и също време И продължаваща колониална взаимозависимост от Путинова Москва, И Истанбулската спогодба с всички други " екстри " на ПЕС...
Пътят на тази левица към цялата власт стартира с триумфа в неделя на Ваня Григорова...
Бях срещу тях през 1990-та, през 1997-ма, през 2001-ва... през 2016-та, през 2021-ва... Против тях съм и през днешния ден. Съжалявам Ваня - нищо персонално...
Категоричен последовател съм на политическата смяна в България - само че не и на " Продължаваме промяната ". Нито на нейния претендент - Васил Терзиев. Между другото - неговата кандидатура парадоксално завоюва от публичната стихия, завихрила се към фамилния му генезис. Много значими проблеми на новата му обществена роля останаха в сянка. Семейната принадлежност към Държавна сигурност е морална алтернатива. Придружена от други, чисто политически алтернативи. Първо - бледото и спорно личностно наличие на Терзиев в обществената му акция. Роден със " сребърна лъжичка " в устата, той явно подценява нуждата да се самоизгради в политическа роля - да убеди хората, че желае те да гласоподават за него, желае поддръжката им, желае да бъде политически водач (да бъдеш бизнес водач е нещо друго...). Кампанията му за кметския стол е извънредно посредствена - по всички правила на професионалната политика. Не зная кои работят за тази акция, само че тези хора са ПР " каръци " - до един! Те не му помогнаха да построи безапелационна обществена роля, оставиха го
в ролята на безредно настоящ, неуверен, условно говорещ претендент
Срамота! С толкоз пари Терзиев заслужаваше да си купи нещо по-добро, доста по-добро - а не акция с качество на " (не)художествена самоинициатива "...
В естествени условия на политически избор не бих подкрепил Терзиев - не числя се към неговата политическа среда. За мен ПП-ДБ е спорна, само че към момента известна поръчка за ролята на ляволиберален политически център - за ролята на модерна европейска българска левица. Тази левица към този момент пази полезностите на постмодерния европейски демократизъм - световна стопанска система, мултикултурализъм, полов плурализъм... Нейният министър на културата " сред два джоинта " подписа план за финансиране с държавни пари на мил шоу в софийски гей бар. Ако получи опция, " смяната " ще се съюзи с ПЕС левицата с цел да прокара Истанбулската спогодба в България. Ценностите на постмодерното левичарство не са мои полезности... Тогава може би да си остана у дома...? Не, въпреки всичко ще би трябвало да гласоподавам за Терзиев.
Битката за София в неделя е борба сред гореописаните два плана за сегашна и бъдеща политическа левица в България. Аз не съм ляв човек - моят политически избор е в десния център. Но ще прекрача през личната си политическа яснота и ще гласоподавам
за по-малко рисковата политическа платформа в ляво
Няма по-голям приоритет от изтласкването на путинизма и на кремълския колониален надзор върху България. България няма да тръгне напред, в случай че не се раздели дефинитивно с най-успешния колониален великодържавен план на Русия у нас - плана на компрадорския български комунизъм. Този план получи мощен удар през 1990-те, само че оцеля. Осакатен и още по-уродлив, този план се преля в структурите на новосъздадената посткомунистическа олигархия, раздели се с доста от идейните и политическите си " свещени крави ", само че запази ядрото на своята еднаквост - слугинажа на кремълския имперски колониализъм. Българският болшевишки план се маскира като " европейски " през последните десетилетия, влезе в ПЕС, вкара плосък налог, съобщи и продаде всичките си свещени крави, само че остана правилен на най-свещената - на своята работа на Москва за попречване независимостта и естествената европейска еднаквост на българската нация. Този български болшевишки план няма да получи в никакъв случай моята поддръжка. Нито дейна, нито пасивна поддръжка. Не, няма да го подкрепя даже и единствено с това да си остана у дома и да не гласоподавам.
Е, хубава работа, ще кажете - за Радев и Станишев, дето надничат зад билбордовете на хубавата Ваня няма да гласуваш, а ще гласуваш за Терзиев - за третото потомство на тези репресивни служби, които от 80 години пазят компрадорския болшевишки план в България! Да, ще го направя, тъй като ненапълно познавам парадоксите, през които работи остарялата присмехулница - историята. Тя е предала в ръцете на хора като Терзиев награбеното от българския комунизъм национално благосъстояние, само че е направила ролята им на наследници според
от тяхното единодушие да работят в интерес на европейския избор на България
След 1989-та висшата номенклатура се разклони в две направления. По първата посока поеха милиционерските генерали, които свършиха мръсната работа за промяна на комунистическата власт в престъпна олигархия. Те построиха димната завеса на проведено мутренско принуждение и сътвориха днешния български икономически и политически хибрид сред Изтока и Запада. С течение на времето алените генерали избледняха в задкулисието. Видимата, действителна власт попадна в ръцете на техните водачи и телохранители. Те станаха забележимите разпоредители със ориста на България. Безсрамно грабиха - и грабят обществото и страната. Направиха стопанска система на джунглата, политика на измамата и публични нрави в ритъма на чалгата. Направиха ложи, " тамплиери ", виенски бал, о Боже, единствено в операта и балета не влязоха напълно... Изпълниха главната задача - да запазят колониалната взаимозависимост на България от Москва.
По втората посока на самозапазване поеха синовете и внуците на Централен комитет и милиционерските генерали. Те отидоха на Запад, приключиха университети, поеха бизнеси и се приготвиха за един иден вододел... Западът пое геополитическия надзор върху европейския Изток, само че не бързаше да интегрира пълноценно европейската външна страна в своето главно русло на развиване. Възползва се от човешкия капацитет на Изтока, пое надзор върху " огромния роман " на публичната смяна, само че остави граничните територии за " общо прилагане " с тази Русия, с която искаше да си сътрудничи и с която избягваше да си съперничи - 30 години след 1990-та... И по този начин до 2022-ра, до февруари... Дойде време за внезапно " изтегляне на чертата " сред Изтока и Запада. Кой можеше да свърши това " на място "? На Балканите и в постсъветската външна страна опитите за основаване на различен хайлайф пропаднаха, а посткомунистическите олигархии взеха цялата власт - под повърхността на демократичното устройство и пазарното стопанство. Шофьорите и телохранителите играха заместващата роля на " хайлайф " десетилетия наред. Ще продължат ли да я играят и отсега нататък? Едва ли - тяхната система на жесток олигархичен надзор под съветско въздействие не е част от настъпващото бъдеще. Други публични елити няма... Освен... Да, познахте - децата и внуците на тези, които след 1989-та сякаш паднаха от власт. Ще се оправят ли? Не знам - не е несъмнено дали имат задоволително качества с цел да се оправят. Едно е несъмнено -те ще ръководят в новата геополитическа рамка, в която Русия остава извънновоочертаната граница сред Изтока и Запада. Затова те ще бъдат европейски - западни елити по границата с Изтока.
Дългогодишният слугинаж на българския болшевишки план на великодържавна Москва доближава към своя край. Старата присмехулница историята
поставя завършек на съветската колониална ера в Изтока на Европа и в България
Прави го през ръцете на внуците - на внуците на тези, които с кръв и опустошение постановиха съветския колониален болшевизъм у нас. Прави го постепенно, трудно, в грозна битка сред тези, които въплъщават статуквото и тези, които - желаят неискат - би трябвало да го унищожат и да вървят напред. Настръхнали едни против други кохорти на единородни наследници на болшевишкия политически план в България - единородни, тъй като бащите им унищожиха всичко друго, което можеше да води... Не е красиво, не е морално, не е заслужено... Това е действителността, която обитаваме. От нас зависи какъв брой време ще продължи мъката на посткомунистическата олигархия и какъв брой сполучливо ще се наложи един нов модел, който би трябвало да показва доста по-категорично пълноценния европейски път на България. От всички нас зависи дали ще позволим още веднъж някой да се разпорежда с бъдещето ни под една нова фасада на " демократично ръководство ". Защото след съвсем столетие на тежки тествания, България би трябвало най-сетне да се завърне вкъщи си - в Европа, да се преизгради като самостоятелна страна и сполучлив народен план. И да заплати цената за това... Надявам се България да бъде в положение най-сетне да излъчи собствен публичен хайлайф, кадърен да отиде оттатък тесните рамки на опитите за публичен хайлайф, подбудени от последните спазми на колониалния болшевишки план и неговите наследници. Надявам се... Докато вдишвам - се надявам...
В неделя ще гласоподавам за Васил Терзиев - без наслаждение, с тежкото възприятие за оптимален компромис, който се постанова да направя. Дано е за последно, само че надали...
*Текстът на създателя е оповестен във Facebook, заглавието е на Faktor.bg.
Най-добре би било политическото ни държание като жители да бъде в единодушие както с убежденията, по този начин и със съвестта ни. За страдание това не постоянно е допустимо. Балотажът за кмет в неделя още веднъж ще сложи мнозина жители на София пред алтернативата с какво да създадат компромис. Аз съм един от тези, които нямат желан претендент от гл. точка на своите убеждения. Но не мога да " отида за гъби " - тъй като е доста евентуално в месеците и годините до идващите избори да скърбя, че съм оставил другите да вземат решение вместо мен.
Харесвам хора като Ваня Григорова, които са построили сами - с труд и персонални качества - своя житейски триумф. Но не мога да гласоподавам за нея. Зад Ваня Григорова доста надменно надничат физиономиите на тези, които през целия си живот съм желал да си отидат от върховете на българската политика. Преди всичко - Румен Радев. Моето отношение към политическата роля на този човек постоянно е било кардинално и поредно. Неговата политическа същина постоянно е била напълно явна - както за мен, по този начин и за всеки различен, който би поискал да я види. Известна е ролята на емисаря Решетников в неговото номиниране през 2016 година Това е не просто връзка на взаимозависимост от Москва. Това е
връзка на взаимозависимост от най-ретроградното имперско крило на Путиновата властова върхушка
- Решетников, Малофеев, Дугин... Още през 2016 година мнозина избраха да не виждат това - имаха по-голям приоритет, да махнат Бойко Борисов. Не съумяха да го махнат - само че сложиха индивида на Москва отпред на българската страна. Според някои - благодарение на самия Борисов, издигнал по известни единствено нему аргументи неизбираем противник на Радев...
През 2020 година мнозина мои другари и съидейници от 30 години насам ми се присмиваха и даже ме ругаеха за това, че не желая да припозная митинга на " индивида с юмрука " като мой митинг. Обвиняваха ме, че съм " гербаджия " - нямало различен метод да се разделим с Бойко, в случай че не бъдем поведени от Радев... Тогава си спомних какво споделяше доктор Тони Филипов за политическото водачество: " Тръгни след муха - ще те заведе на л@йно... " Не, аз не потеглих след индивида с юмрука. Защото доста добре знам от кое място идва и къде желае да ни заведе. През 2021 година на върха на страната за повторно го занесоха тези, които лицемерно се бориха за " смяна "... И той направи това, което чаках - опита се и съумя да узурпира цялата власт. Ако не беше " сглобката " - властта му до момента можеше да стане необратима. Но не, не ни се е разминало. Радев има своите положителни шансове.
Може да събори паянтовата " сглобка ".
Може и да сплоти " левицата " и да изиска да стъпи върху нея в ламтежа си за цялата власт.
В България партийната система е в рецесия - и левицата също е в рецесия. Кой ще бъде " левица " оттук насетне е въпрос с отворени благоприятни условия за отговор. Зад кандидатурата на Ваня Григорова, зад нейните билбордове и уверена предизборна акция стои избрана визия за " левица " - отпред с Румен Радев, дружно с неговите путинистки съдружници от придвижване русофили, АБВ... (довършете милиционерската азбука), Позитано (със скърцане на зъби), с пострадалите от глобите против Москва енергийни олигарси... В тази левица място търси - и намира - " европейското " крило на хранения от Москва хайлайф на 130 годишната партия. Ако има триумф - това " европейско крило " ще ни натресе по едно и също време И продължаваща колониална взаимозависимост от Путинова Москва, И Истанбулската спогодба с всички други " екстри " на ПЕС...
Пътят на тази левица към цялата власт стартира с триумфа в неделя на Ваня Григорова...
Бях срещу тях през 1990-та, през 1997-ма, през 2001-ва... през 2016-та, през 2021-ва... Против тях съм и през днешния ден. Съжалявам Ваня - нищо персонално...
Категоричен последовател съм на политическата смяна в България - само че не и на " Продължаваме промяната ". Нито на нейния претендент - Васил Терзиев. Между другото - неговата кандидатура парадоксално завоюва от публичната стихия, завихрила се към фамилния му генезис. Много значими проблеми на новата му обществена роля останаха в сянка. Семейната принадлежност към Държавна сигурност е морална алтернатива. Придружена от други, чисто политически алтернативи. Първо - бледото и спорно личностно наличие на Терзиев в обществената му акция. Роден със " сребърна лъжичка " в устата, той явно подценява нуждата да се самоизгради в политическа роля - да убеди хората, че желае те да гласоподават за него, желае поддръжката им, желае да бъде политически водач (да бъдеш бизнес водач е нещо друго...). Кампанията му за кметския стол е извънредно посредствена - по всички правила на професионалната политика. Не зная кои работят за тази акция, само че тези хора са ПР " каръци " - до един! Те не му помогнаха да построи безапелационна обществена роля, оставиха го
в ролята на безредно настоящ, неуверен, условно говорещ претендент
Срамота! С толкоз пари Терзиев заслужаваше да си купи нещо по-добро, доста по-добро - а не акция с качество на " (не)художествена самоинициатива "...
В естествени условия на политически избор не бих подкрепил Терзиев - не числя се към неговата политическа среда. За мен ПП-ДБ е спорна, само че към момента известна поръчка за ролята на ляволиберален политически център - за ролята на модерна европейска българска левица. Тази левица към този момент пази полезностите на постмодерния европейски демократизъм - световна стопанска система, мултикултурализъм, полов плурализъм... Нейният министър на културата " сред два джоинта " подписа план за финансиране с държавни пари на мил шоу в софийски гей бар. Ако получи опция, " смяната " ще се съюзи с ПЕС левицата с цел да прокара Истанбулската спогодба в България. Ценностите на постмодерното левичарство не са мои полезности... Тогава може би да си остана у дома...? Не, въпреки всичко ще би трябвало да гласоподавам за Терзиев.
Битката за София в неделя е борба сред гореописаните два плана за сегашна и бъдеща политическа левица в България. Аз не съм ляв човек - моят политически избор е в десния център. Но ще прекрача през личната си политическа яснота и ще гласоподавам
за по-малко рисковата политическа платформа в ляво
Няма по-голям приоритет от изтласкването на путинизма и на кремълския колониален надзор върху България. България няма да тръгне напред, в случай че не се раздели дефинитивно с най-успешния колониален великодържавен план на Русия у нас - плана на компрадорския български комунизъм. Този план получи мощен удар през 1990-те, само че оцеля. Осакатен и още по-уродлив, този план се преля в структурите на новосъздадената посткомунистическа олигархия, раздели се с доста от идейните и политическите си " свещени крави ", само че запази ядрото на своята еднаквост - слугинажа на кремълския имперски колониализъм. Българският болшевишки план се маскира като " европейски " през последните десетилетия, влезе в ПЕС, вкара плосък налог, съобщи и продаде всичките си свещени крави, само че остана правилен на най-свещената - на своята работа на Москва за попречване независимостта и естествената европейска еднаквост на българската нация. Този български болшевишки план няма да получи в никакъв случай моята поддръжка. Нито дейна, нито пасивна поддръжка. Не, няма да го подкрепя даже и единствено с това да си остана у дома и да не гласоподавам.
Е, хубава работа, ще кажете - за Радев и Станишев, дето надничат зад билбордовете на хубавата Ваня няма да гласуваш, а ще гласуваш за Терзиев - за третото потомство на тези репресивни служби, които от 80 години пазят компрадорския болшевишки план в България! Да, ще го направя, тъй като ненапълно познавам парадоксите, през които работи остарялата присмехулница - историята. Тя е предала в ръцете на хора като Терзиев награбеното от българския комунизъм национално благосъстояние, само че е направила ролята им на наследници според
от тяхното единодушие да работят в интерес на европейския избор на България
След 1989-та висшата номенклатура се разклони в две направления. По първата посока поеха милиционерските генерали, които свършиха мръсната работа за промяна на комунистическата власт в престъпна олигархия. Те построиха димната завеса на проведено мутренско принуждение и сътвориха днешния български икономически и политически хибрид сред Изтока и Запада. С течение на времето алените генерали избледняха в задкулисието. Видимата, действителна власт попадна в ръцете на техните водачи и телохранители. Те станаха забележимите разпоредители със ориста на България. Безсрамно грабиха - и грабят обществото и страната. Направиха стопанска система на джунглата, политика на измамата и публични нрави в ритъма на чалгата. Направиха ложи, " тамплиери ", виенски бал, о Боже, единствено в операта и балета не влязоха напълно... Изпълниха главната задача - да запазят колониалната взаимозависимост на България от Москва.
По втората посока на самозапазване поеха синовете и внуците на Централен комитет и милиционерските генерали. Те отидоха на Запад, приключиха университети, поеха бизнеси и се приготвиха за един иден вододел... Западът пое геополитическия надзор върху европейския Изток, само че не бързаше да интегрира пълноценно европейската външна страна в своето главно русло на развиване. Възползва се от човешкия капацитет на Изтока, пое надзор върху " огромния роман " на публичната смяна, само че остави граничните територии за " общо прилагане " с тази Русия, с която искаше да си сътрудничи и с която избягваше да си съперничи - 30 години след 1990-та... И по този начин до 2022-ра, до февруари... Дойде време за внезапно " изтегляне на чертата " сред Изтока и Запада. Кой можеше да свърши това " на място "? На Балканите и в постсъветската външна страна опитите за основаване на различен хайлайф пропаднаха, а посткомунистическите олигархии взеха цялата власт - под повърхността на демократичното устройство и пазарното стопанство. Шофьорите и телохранителите играха заместващата роля на " хайлайф " десетилетия наред. Ще продължат ли да я играят и отсега нататък? Едва ли - тяхната система на жесток олигархичен надзор под съветско въздействие не е част от настъпващото бъдеще. Други публични елити няма... Освен... Да, познахте - децата и внуците на тези, които след 1989-та сякаш паднаха от власт. Ще се оправят ли? Не знам - не е несъмнено дали имат задоволително качества с цел да се оправят. Едно е несъмнено -те ще ръководят в новата геополитическа рамка, в която Русия остава извънновоочертаната граница сред Изтока и Запада. Затова те ще бъдат европейски - западни елити по границата с Изтока.
Дългогодишният слугинаж на българския болшевишки план на великодържавна Москва доближава към своя край. Старата присмехулница историята
поставя завършек на съветската колониална ера в Изтока на Европа и в България
Прави го през ръцете на внуците - на внуците на тези, които с кръв и опустошение постановиха съветския колониален болшевизъм у нас. Прави го постепенно, трудно, в грозна битка сред тези, които въплъщават статуквото и тези, които - желаят неискат - би трябвало да го унищожат и да вървят напред. Настръхнали едни против други кохорти на единородни наследници на болшевишкия политически план в България - единородни, тъй като бащите им унищожиха всичко друго, което можеше да води... Не е красиво, не е морално, не е заслужено... Това е действителността, която обитаваме. От нас зависи какъв брой време ще продължи мъката на посткомунистическата олигархия и какъв брой сполучливо ще се наложи един нов модел, който би трябвало да показва доста по-категорично пълноценния европейски път на България. От всички нас зависи дали ще позволим още веднъж някой да се разпорежда с бъдещето ни под една нова фасада на " демократично ръководство ". Защото след съвсем столетие на тежки тествания, България би трябвало най-сетне да се завърне вкъщи си - в Европа, да се преизгради като самостоятелна страна и сполучлив народен план. И да заплати цената за това... Надявам се България да бъде в положение най-сетне да излъчи собствен публичен хайлайф, кадърен да отиде оттатък тесните рамки на опитите за публичен хайлайф, подбудени от последните спазми на колониалния болшевишки план и неговите наследници. Надявам се... Докато вдишвам - се надявам...
В неделя ще гласоподавам за Васил Терзиев - без наслаждение, с тежкото възприятие за оптимален компромис, който се постанова да направя. Дано е за последно, само че надали...
*Текстът на създателя е оповестен във Facebook, заглавието е на Faktor.bg.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ