Лакейство до шия
Огнян ГЪРКОВ, посланик
В брифинга на служебния ни външен министър на 14 този месец, на чиято подготвеност се надявах, ме изненада професионално следното мнение: на откриването на първата сесия на 48-ото Народно заседание да не бъдат поканени посланиците на Русия и Беларус. Явно заради военните дейности на Русия в Украйна. Озадачиха ме изказванията, че мнение от Министерство на външните работи са поискали партиите, като в същото време на ул. " Ал. Жендов " 2 постъпило предписание от администрацията на Народното събрание двамата посланици да не бъдат канени за откриващото съвещание на Народно събрание на 19 този месец.
При разхлабен парламент и неконституирано Народно заседание не ме напуща възприятието, че администрацията му, т.е. служителите, могат да имат въздействие върху решенията на министерството колкото неговите и охранителите на Народно събрание, или снабдителите с тоалетна хартия и банички в бюфетите или столовете в двете почитаеми ведомства. Но министърът застана зад мнението, изпратено от - допускам непрекъснатия секретар на " Жендов " 2 - по отношение на НЕпоканването на двамата посланици.
Министърът означи, че " тук има и детайл на взаимност " - българският дипломат в Москва, както и други 40 страни, които са оповестени за вражески, също не били получавали предложения. Дали това е по този начин не открих следи в интернет, допускам, че към този момент тематиката е и класифицирана информация. Но надълбоко ме съмнява, че умел посланик като съветския външен министър Сергей Лавров и говорителката и шеф на департамента за информация и щемпел Мария Захарова биха насрочили осведомителни или протоколни срещи с дипломатическия корпус при 40 непоканени посланици. Подобни срещи биха изгубили всевъзможен вътрешно- и външнополитически агитационен смисъл.
Че от служебното и вероятно " едно " бъдещо съдружно държавно управление на атлантико-европейско-съюзна основа не може да чакаме по тематиката освен това от политика на ибрика по отношение на Вашингтон и брюкселските му подчинени филиали на милитаристи за замесване на България във военния спор може да съдим индиректно - даже директно от време на време, от следните словосъчетания и абзаци в словото и мненията на служебния външен министър:
1. " Искането на Украйна към България за даване на оръжие към момента е настоящо. За задачата обаче е належащо ново решение на Народното събрание ".
2. " Към момента всички европейски страни резервират дипломатическото си наличие в Киев. Присъствието ни там е належащо, с цел да покажем взаимност ".
3. " България е изразила поддръжка за присъединението на Киев към НАТО още през 2008 година и я е препотвърдила през тази година. Въпросът е под каква форма това ще се случи и че то би трябвало да е под формата на консенсус... тъй като консенсусът е най-силното оръжие и гаранция за сигурността на страните в алианса ".
4. Министърът " добави " надали не извинително, че поканата на съветския дипломат госпожа Елеонора Митрофанова на церемонията за Съединението на България в Пловдив на 6 септември т.г. не е предходна през Министерство на външните работи.
5. Но в случай че се ограничим с последните 30-33 години, не помня случай при многочислените външни военни намеси и експанзии (в Ирак, Сирия, някогашна СФРЮ, Афганистан, Косово...) посланиците на империите-извършители да са били изолирани по сходен метод.
6. Липсваха истински повторения на израз на воля за мирни договаряния или да вземем за пример лансиране на самодейността " Черноморието - зона на мира ".
И най-после: Според медийна информация в Министерство на външните работи се подготвяли за искания за повишение на заплатите. При сегашната инфлация и рецесии евентуално чиновниците имат право, само че казусът е, че от години към този момент те не създават национално виновна българска външна, а колониално-васална политика и постоянно работят home office. Не би ли било по-целесъобразно повишението на заплатите да стане или за сметка на внезапно редуциране на персоналния състав, или да бъде поето от същинските метрополии и спонсори?
Фейсбук> >
В брифинга на служебния ни външен министър на 14 този месец, на чиято подготвеност се надявах, ме изненада професионално следното мнение: на откриването на първата сесия на 48-ото Народно заседание да не бъдат поканени посланиците на Русия и Беларус. Явно заради военните дейности на Русия в Украйна. Озадачиха ме изказванията, че мнение от Министерство на външните работи са поискали партиите, като в същото време на ул. " Ал. Жендов " 2 постъпило предписание от администрацията на Народното събрание двамата посланици да не бъдат канени за откриващото съвещание на Народно събрание на 19 този месец.
При разхлабен парламент и неконституирано Народно заседание не ме напуща възприятието, че администрацията му, т.е. служителите, могат да имат въздействие върху решенията на министерството колкото неговите и охранителите на Народно събрание, или снабдителите с тоалетна хартия и банички в бюфетите или столовете в двете почитаеми ведомства. Но министърът застана зад мнението, изпратено от - допускам непрекъснатия секретар на " Жендов " 2 - по отношение на НЕпоканването на двамата посланици.
Министърът означи, че " тук има и детайл на взаимност " - българският дипломат в Москва, както и други 40 страни, които са оповестени за вражески, също не били получавали предложения. Дали това е по този начин не открих следи в интернет, допускам, че към този момент тематиката е и класифицирана информация. Но надълбоко ме съмнява, че умел посланик като съветския външен министър Сергей Лавров и говорителката и шеф на департамента за информация и щемпел Мария Захарова биха насрочили осведомителни или протоколни срещи с дипломатическия корпус при 40 непоканени посланици. Подобни срещи биха изгубили всевъзможен вътрешно- и външнополитически агитационен смисъл.
Че от служебното и вероятно " едно " бъдещо съдружно държавно управление на атлантико-европейско-съюзна основа не може да чакаме по тематиката освен това от политика на ибрика по отношение на Вашингтон и брюкселските му подчинени филиали на милитаристи за замесване на България във военния спор може да съдим индиректно - даже директно от време на време, от следните словосъчетания и абзаци в словото и мненията на служебния външен министър:
1. " Искането на Украйна към България за даване на оръжие към момента е настоящо. За задачата обаче е належащо ново решение на Народното събрание ".
2. " Към момента всички европейски страни резервират дипломатическото си наличие в Киев. Присъствието ни там е належащо, с цел да покажем взаимност ".
3. " България е изразила поддръжка за присъединението на Киев към НАТО още през 2008 година и я е препотвърдила през тази година. Въпросът е под каква форма това ще се случи и че то би трябвало да е под формата на консенсус... тъй като консенсусът е най-силното оръжие и гаранция за сигурността на страните в алианса ".
4. Министърът " добави " надали не извинително, че поканата на съветския дипломат госпожа Елеонора Митрофанова на церемонията за Съединението на България в Пловдив на 6 септември т.г. не е предходна през Министерство на външните работи.
5. Но в случай че се ограничим с последните 30-33 години, не помня случай при многочислените външни военни намеси и експанзии (в Ирак, Сирия, някогашна СФРЮ, Афганистан, Косово...) посланиците на империите-извършители да са били изолирани по сходен метод.
6. Липсваха истински повторения на израз на воля за мирни договаряния или да вземем за пример лансиране на самодейността " Черноморието - зона на мира ".
И най-после: Според медийна информация в Министерство на външните работи се подготвяли за искания за повишение на заплатите. При сегашната инфлация и рецесии евентуално чиновниците имат право, само че казусът е, че от години към този момент те не създават национално виновна българска външна, а колониално-васална политика и постоянно работят home office. Не би ли било по-целесъобразно повишението на заплатите да стане или за сметка на внезапно редуциране на персоналния състав, или да бъде поето от същинските метрополии и спонсори?
Фейсбук> >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ