Глухонямо момче, момиче с Даун и 10 роми в клас за пример в ...
Оформила от " пъстрота " клас три групи съгласно равнището
Без възприятието за триумф детето бързо губи интерес
И завършек на осредняването!
Как се преподава дейно, когато в клас с 19 възпитаници за 10 от тях българският език не е майчин и две деца са със специфични просветителни потребности - глухонямо момче и момиче със синдром на Даун?
Недялка Томаатанасова от ОУ „ Георги Караславов “ в Първомай откри подобаващия метод - работа на 3 скорости с другите групи, като за всяка се употребяват обособени материали. Учителката ги основава персонално.
А методът „ Образователни направления “ й донесе премия от петия народен конкурс на МОН и Синдиката на българските учители - за положителни педагогичен практики в региона на просветителната интеграция на деца и възпитаници от етническите малцинства.
Призванието на преподавател провокирало Недялка Томаатанасова да се оправи с „ шарената “ среда на кварталното първомайско учебно заведение със 180 възпитаници, за част от които българският език не е майчин. Школото е със 150 година история, която датира още от 1860 година, когато тогавашните възрожденци от днешния кв. „ Дебър “ създали учебно заведение в задна стаичка на църквата „ Св. Никола “, а първият даскал почнал да преподава без заплата, като локалните осигурявали прехраната му. В тази стаичка след това правел секрети събрания Левски, до момента в който школото в причерковните килии отесняло и след Освобождението било издигнато ново. Днес Недялка Томаатанасова работи в него с паметта за будните българи, които са го основали, само че и с персоналната си убеденост, че учебното заведение се крепи не на вградените в него камъни, а на учителите.
Преди 4 години учителката поела сложен клас -
освен с деца от разнообразни етноси, само че и с разнообразни физически и интелектуални проблеми.
Оказало се, че в първи клас знаят по 3-4 букви, а някои нито една. Когато се връща към първите дни, преподавателката си спомня фразата на Бранислав Нушич от „ Автобиография “: „ Това беше в действителност една непрекъсната и продължителна битка, в която от една страна бяха учителите и науката, а от другата - аз “.
„ Има сътрудници, на които от 20 година не се е налагало да ограмотяват, тъй като поемат децата научени да четат. При нас не е по този начин, само че това не прави нито едно дете по-малко способно - споделя Томаатанасова. - То идва с готовност. Но без възприятието за триумф бързо губи интерес. Затова ключът към напредъка е да се съобразим с равнището на всеки, като му създадем обособен „ учебен маршрут “, съхраним характерността му и го накараме да повярва в своите сили. “
За да реализира това, учителката оформила от класа 3 групи - от първолаците с най-слаба подготовка, децата със приблизително равнище и най-напредналите. И проработила с всяка от тях по друг метод, който включва и фронтално преподаване, и самостоятелни задания, и групова работа в хомогенни или смесени групи.
Винаги когато разпорежда задание, фиксира време за осъществяване - да вземем за пример 3 минути. Ако то е прекалено много за групата на отличниците, в хода на работа те получават спомагателна задача. А другите две употребяват помощни материали, с цел да се оправят с главната.
За да може да си разреши да работи на три скорости, Томаатанасова сама си основава материалите, като не се лимитира какви да бъдат те. Десетичните единици е преподавала и посредством легендата за снопа пръчки на Хан Кубрат. Но употребява
и перфокарти, и капачки, и бонбони, и банкнота от 2 лева -
все неща, които могат да се пипнат с ръка. А един от методите си е нарекла шеговито „ Светът е огромен и избавление дебне отвред “ като отпратка към паметния разказ и кино лентата по него и мъдростта на една от героините.
Диференциацията по време на урок в „ пъстрота “ клас е на няколко равнища. От една страна, дилемите за трите групи са разнообразни по компликация, размер образователен материал и творчество. Различна е организацията - до каква степен се работи независимо или се употребява помощ.
В рамките на едно занимание да вземем за пример децата, които имат най-големи усложнения, би трябвало да открият на глобуса прилежащите на България страни. За второто равнище задачата е усложнена с вкарването и на понятието Балкански полуостров. А най-напредналите са провокирани да влязат в роля и да интерпретират фактологията, като опишат за България на утопичен другар от прилежаща Гърция - Димитриус. Така за по-напредналите възпитаници се прибавя детайл на досетливост и игровизация. Те работят независимо, до момента в който за тези с най-големи усложнения се ползва класическият насрещен способ на преподаване.
Една задача в час по математика също наподобява друго за трите групи. Ако да вземем за пример изискването гласи, че на клон седят 80 птици и 2 отлитат на юг преди останалите, едната група употребява материали за преброяване, втората - рисунка, а третата счита без спомагателна помощ.
Освен всичко останало, децата могат да получат и право на избор по коя задача да работят. Опитът обаче посочил, в началните класове те към момента мъчно си вършат действителна самокритика.
Учителката постоянно споделя работата си във Facebook и посредством своя Ютуб канал, където
видеата й доближават до над 8000 гледания.
Автор е и на електронни книжки и има вяра, че на всяка възраст учителят има още какво да научи, в това число и във връзка с технологиите.
А своя триумф вижда най-много в постигнатата мотивация на учениците - мощните да получат опция за прогрес, по-слабите - късмет за триумф. И завършек на осредняването.
След като извела извънредно „ шарената “ паралелка от начален курс, тази година Томаатанасова още веднъж е учителка на първолаци. И дружно с децата е подготвена да сменя и методите си, като деликатно се вглежда какво им е забавно и какво обичат да вършат. На новия клас му идват отръки приложните изкуства. И в школото към този момент има клуб „ Магии с хартии “.
Ръкопляскане вместо записка
Въпреки че съумява да реализира резултати с образованието на три скорости, Недялка Томаатанасова среща компликации при оценяването. За да отразява то в действителност постигнатото от учениците, би трябвало да се приложи така наречен формиращо оценяване. Предимството му е, че прави оценка напредъка, а не моментното равнище. В учебно заведение обаче държавният учебен стандарт е насочен точно към засичането на знанията в даден миг.
Затова, в случай че някои прави крачка напред, учителката търси метод да му покаже това, дори с ръкопляскане. „ В клас ръкопляскаме и на дете, което се е научило да чете чак в 4. клас. В края на образователната година то няма да получи най-високата оценка, а евентуално най-ниската. Но по този начин няма да се усеща новобранец. Това проваля бъдещето му, в случай че го превърнем в несретник още в начален стадий “, безапелационна е учителката. И приканва при смяната на политиките на МОН във връзка с оценяването да се регистрира, че единният тест е добър вид, само че не всеки път най-подходящият. Защото трудът е безумен, а неизмерим с резултатите на такива деца при стандартизирано изпитване.
Без възприятието за триумф детето бързо губи интерес
И завършек на осредняването!
Как се преподава дейно, когато в клас с 19 възпитаници за 10 от тях българският език не е майчин и две деца са със специфични просветителни потребности - глухонямо момче и момиче със синдром на Даун?
Недялка Томаатанасова от ОУ „ Георги Караславов “ в Първомай откри подобаващия метод - работа на 3 скорости с другите групи, като за всяка се употребяват обособени материали. Учителката ги основава персонално.
А методът „ Образователни направления “ й донесе премия от петия народен конкурс на МОН и Синдиката на българските учители - за положителни педагогичен практики в региона на просветителната интеграция на деца и възпитаници от етническите малцинства.
Призванието на преподавател провокирало Недялка Томаатанасова да се оправи с „ шарената “ среда на кварталното първомайско учебно заведение със 180 възпитаници, за част от които българският език не е майчин. Школото е със 150 година история, която датира още от 1860 година, когато тогавашните възрожденци от днешния кв. „ Дебър “ създали учебно заведение в задна стаичка на църквата „ Св. Никола “, а първият даскал почнал да преподава без заплата, като локалните осигурявали прехраната му. В тази стаичка след това правел секрети събрания Левски, до момента в който школото в причерковните килии отесняло и след Освобождението било издигнато ново. Днес Недялка Томаатанасова работи в него с паметта за будните българи, които са го основали, само че и с персоналната си убеденост, че учебното заведение се крепи не на вградените в него камъни, а на учителите.
Преди 4 години учителката поела сложен клас -
освен с деца от разнообразни етноси, само че и с разнообразни физически и интелектуални проблеми.
Оказало се, че в първи клас знаят по 3-4 букви, а някои нито една. Когато се връща към първите дни, преподавателката си спомня фразата на Бранислав Нушич от „ Автобиография “: „ Това беше в действителност една непрекъсната и продължителна битка, в която от една страна бяха учителите и науката, а от другата - аз “.
„ Има сътрудници, на които от 20 година не се е налагало да ограмотяват, тъй като поемат децата научени да четат. При нас не е по този начин, само че това не прави нито едно дете по-малко способно - споделя Томаатанасова. - То идва с готовност. Но без възприятието за триумф бързо губи интерес. Затова ключът към напредъка е да се съобразим с равнището на всеки, като му създадем обособен „ учебен маршрут “, съхраним характерността му и го накараме да повярва в своите сили. “
За да реализира това, учителката оформила от класа 3 групи - от първолаците с най-слаба подготовка, децата със приблизително равнище и най-напредналите. И проработила с всяка от тях по друг метод, който включва и фронтално преподаване, и самостоятелни задания, и групова работа в хомогенни или смесени групи.
Винаги когато разпорежда задание, фиксира време за осъществяване - да вземем за пример 3 минути. Ако то е прекалено много за групата на отличниците, в хода на работа те получават спомагателна задача. А другите две употребяват помощни материали, с цел да се оправят с главната.
За да може да си разреши да работи на три скорости, Томаатанасова сама си основава материалите, като не се лимитира какви да бъдат те. Десетичните единици е преподавала и посредством легендата за снопа пръчки на Хан Кубрат. Но употребява
и перфокарти, и капачки, и бонбони, и банкнота от 2 лева -
все неща, които могат да се пипнат с ръка. А един от методите си е нарекла шеговито „ Светът е огромен и избавление дебне отвред “ като отпратка към паметния разказ и кино лентата по него и мъдростта на една от героините.
Диференциацията по време на урок в „ пъстрота “ клас е на няколко равнища. От една страна, дилемите за трите групи са разнообразни по компликация, размер образователен материал и творчество. Различна е организацията - до каква степен се работи независимо или се употребява помощ.
В рамките на едно занимание да вземем за пример децата, които имат най-големи усложнения, би трябвало да открият на глобуса прилежащите на България страни. За второто равнище задачата е усложнена с вкарването и на понятието Балкански полуостров. А най-напредналите са провокирани да влязат в роля и да интерпретират фактологията, като опишат за България на утопичен другар от прилежаща Гърция - Димитриус. Така за по-напредналите възпитаници се прибавя детайл на досетливост и игровизация. Те работят независимо, до момента в който за тези с най-големи усложнения се ползва класическият насрещен способ на преподаване.
Една задача в час по математика също наподобява друго за трите групи. Ако да вземем за пример изискването гласи, че на клон седят 80 птици и 2 отлитат на юг преди останалите, едната група употребява материали за преброяване, втората - рисунка, а третата счита без спомагателна помощ.
Освен всичко останало, децата могат да получат и право на избор по коя задача да работят. Опитът обаче посочил, в началните класове те към момента мъчно си вършат действителна самокритика.
Учителката постоянно споделя работата си във Facebook и посредством своя Ютуб канал, където
видеата й доближават до над 8000 гледания.
Автор е и на електронни книжки и има вяра, че на всяка възраст учителят има още какво да научи, в това число и във връзка с технологиите.
А своя триумф вижда най-много в постигнатата мотивация на учениците - мощните да получат опция за прогрес, по-слабите - късмет за триумф. И завършек на осредняването.
След като извела извънредно „ шарената “ паралелка от начален курс, тази година Томаатанасова още веднъж е учителка на първолаци. И дружно с децата е подготвена да сменя и методите си, като деликатно се вглежда какво им е забавно и какво обичат да вършат. На новия клас му идват отръки приложните изкуства. И в школото към този момент има клуб „ Магии с хартии “.
Ръкопляскане вместо записка
Въпреки че съумява да реализира резултати с образованието на три скорости, Недялка Томаатанасова среща компликации при оценяването. За да отразява то в действителност постигнатото от учениците, би трябвало да се приложи така наречен формиращо оценяване. Предимството му е, че прави оценка напредъка, а не моментното равнище. В учебно заведение обаче държавният учебен стандарт е насочен точно към засичането на знанията в даден миг.
Затова, в случай че някои прави крачка напред, учителката търси метод да му покаже това, дори с ръкопляскане. „ В клас ръкопляскаме и на дете, което се е научило да чете чак в 4. клас. В края на образователната година то няма да получи най-високата оценка, а евентуално най-ниската. Но по този начин няма да се усеща новобранец. Това проваля бъдещето му, в случай че го превърнем в несретник още в начален стадий “, безапелационна е учителката. И приканва при смяната на политиките на МОН във връзка с оценяването да се регистрира, че единният тест е добър вид, само че не всеки път най-подходящият. Защото трудът е безумен, а неизмерим с резултатите на такива деца при стандартизирано изпитване.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ