Офицерският бунт е опит за военен преврат в България през

Офицерският протест е опит за боен прелом в България през 1887 година
Организиран е от офицери русофили, емигрирали след неуспеха на проруския прелом от август 1886 година В заговора от 1887 година се включват групи офицери от гарнизоните в Силистра и Русе, само че протестът не получава огромна поддръжка и е сподавен за няколко дни.
Родена е Людмила Улицка
Людмила Улицка е родена на 21 февруари 1943 година в Давлеканово, Башкирия. По обучение е биолог-генетик. Защитава дисертация, работи в...
История
Непосредствено след неуспеха на опита за прелом в някои селища, като Перущица и Яворово, са извършени проруски демонстрации, а в сходни прояви през октомври 1886 година в Бургас[1] и Сливен взимат присъединяване и военни. В началото на 1887 година част от избягалите в Румъния офицери, отпред с майор Петър Груев и капитаните Радко Димитриев и Анастас Бендерев, основават в Румъния организация под името Революционен комитет, която си слага за задача да приготви въоръжено въстание в България против Регентството и държавното управление на доктор Васил Радославов.
За тази цел ръководителите на заговора се опират на армията, без да разчитат на каквато и да е поддръжка от страна на българската общност. Тяхната активност е едва разгърната и се лимитира в привличане на офицери от другите гарнизони в страната. Най-подготвени се оказват гарнизоните в Силистра и Русе.
Въпреки предпазливостта на уредниците управляващите съумяват да разкрият дейностите им в Силистра, което става мотив за прибързано започване на акцията. За да не бъдат задържани офицерите от Силистренския гарнизон, неговият шеф капитан Христо Кръстев афишира на 16 февруари въстание в града. След прехвърлянето на други военни подразделения към Силистра Кръстев е зарязан от бойците си и е разстрелян на брега на река Дунав.
Пламен Горанов се самозапалва пред постройката на Община Варна
Пламен Любчев Горанов е български фотограф, планинар и покровител за цивилен права. Роден е през 1976 година. Завършва Варненския ик...
Примерът на Христо Кръстев е последван единствено от началника на Русенския гарнизон майор Атанас Узунов на 19 февруари и командващия 3-та пехотна бригада – подполковник Димитър Филов. В Русе към протеста се причисляват пионерните елементи, а Пети пехотен дунавски полк остава предан на държавното управление. Тъй като другите гарнизони в страната не въстават, протестът е бързо сподавен.
В изискванията на въведено изключително състояние, участниците в протеста са съдени от военно-полеви съдилища, като смъртните присъди се утвърждават от главнокомандващия майор Рачо Петров. На 22 февруари 1887 година в местността Левент табия край Русе са разстреляни майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, капитан Георги Зеленогоров, подпоручик Кожухарски, подпоручик Димо Тръмбешки, подпоручик Енчев, подпоручик Божински и двама жители Тома Кърджиев и Александър Цветков. Смъртна присъда получава и капитан Болман, само че тя не е изпълнена, защото той е съветски гражданин. С 15 години затвор са сменени смъртните присъди на подпоручиците Мирков и Кръстев.
Със заповед на военния министър полковник Данаил Николаев военните формирования взели участие в преврата са разформировани, а бойните им флагове – изгорени.