Наш експерт в лондонско кметство: Очаквайте десетки хиляди българи да се върнат след Брекзит
OFFnews.bg, фотография: Уикипедия "
*Нишан Джингозян живее и работи във Англия от двайсет години след довеждане докрай на Кингстън юнивърсити в Лондон. Работил е в Националната здравна система на Обединеното кралство, а сега дава отговор за стратегии за обществена интеграция на етнически малцинства в две от кметствата в Лондон. Секретар на Европейски, Социалдемократически и Социалистически партии - Лондон. Съосновател на Български център за обществена интеграция и просвета - Лондон. Заглавието е на редакцията.
Енфийлд, Северен Лондон. Едно от учебните заведения в тази част на града, в което учат над шестдесет деца от България. Това и още шест други учебни заведения в тази част на английската столица се пробват обезверено да намерят излаз от обстановката с българските родители. Всички опити за по-добра връзка сред тях досега са били безуспешни. Поканен съм на среща, проведена от управлението на учебното заведение с родителите от България. Разговарям с млада дама и момиче, което e с нея – на забележима възраст не повече от 14-15 години.
- Вие знаете, че образованието е наложително във Англия, за какво децата Ви не посещават постоянно образователните занятия? - задавам първия си въпрос.
- Да, знам - дава отговор страхливо тя.
- Имате ли непрекъснат адрес, National Insurance Number (документ, който наложително би трябвало да се притежава)?
- Не - дава отговор тя.
- Работите ли? Знаете ли, че в случай че не можете да докажете непрекъснати приходи, в случай че нямате контракт за наето жилище, трудов контракт, най-вероятно няма да можете да останете във Англия след напускането ѝ на Европейски Съюз. – не преставам с въпросите.
- Не, не знам - споделя тя.
- Колко индивида живеете в това жилище? – задавам идващия си въпрос.
- 10 човека - дава отговор тя. - Моето семейство и брат ми с неговото семейство.
- Получавате ли помощи от страната, знаете ли, че имате опция да учите гратис британски, да повишите квалификацията си?
- Не - дава отговор тя.
-На черно ли работите? - Настоявам с въпросите си. Отговор не последва.
Тази среща с едно от хилядите фамилии от България, живеещи в тази част на Лондон, обрисуват в огромна степен част от проблемите, с които институциите във Англия се сблъскват при работата си с българската общественост в Обединеното кралство.
Енфийлд е регион в Северен Лондон, с огромна българска общественост. Шест от учебните заведения в тази част на Лондон изпитват компликации в връзката си с българските родители. Слабо или на практика невладеене на британски език, културни разлики, недоумение на системата и на практика отвод от страна на част от родителите да вземат присъединяване във всевъзможен жанр действия и мероприятия, проведени от учебните заведения, са част от проблемите на учебното управление. Също в тази част на Лондон, съгласно информация, изнесена от полицията и отдела в локалното кметство за битка с антисоциално държание, над 80 % от секс служащите в тази част на Лондон са от български и румънски генезис. Става въпрос за стотици млади девойки на възраст под 20 години.
Преди към една година, когато българската общественост в Лондон бе избрана от екипа на кмета на Лондон, господин Садик Кан, като hard-to-reach, т.е. изпитваща характерни проблеми в процеса на интеграция, това повдигна въпроса за бъдещето на българската общественост във Англия след Брекзит и за компликациите, които ще зародят пред доста българи на Острова след март 2019 година, когато се чака Англия да напусне Европейски Съюз и когато огромна част от българите във Англия ще аплайват за приемане на непрекъснат статут в Обединеното кралство. Според неофициални данни броят на нашите сънародници на Острова е 250 000. Определянето на българската общественост от кмета на Лондон като една от шестте предпочитани за работа от неговия екип бе голям късмет за българите в Лондон - освен заради опцията отрицателният имидж на българите да бъде изменен, само че и тъй като даде благоприятни условия за достъп до просветителни стратегии, финансиране, присъединяване в работни групи по характерни проблеми и т.н, и като цяло за първи път сложи проблемите на българската общественост във Англия на толкоз високо политическо равнище.
За страдание, това удостовери и фактът, че българската общественост във Англия не взе участие пълноценно и интензивно в обществения, културния, политическия и икономическия живот в Обединеното кралство. Потвърди също и обстоятелството, че няма посланичество на политическо равнище в локалната власт в Лондон (за разлика от други емигрантски общности), както и това, че българската диаспора по-скоро е приоритет за Садик Кан, надлежно за локалните кметства в Лондон, в сравнение с за българската политическа класа.
Проблемите с интеграцията на българите във Англия, макар че са извънредно сложни, могат да бъдат систематизирани най-общо в две групи:
Първата се отнася до проблеми, които пораждат вследствие незадоволително ефикасната система за интеграция във Англия и неналичието на “support network ” или мрежа от организации, които да оказват поддръжка на българската общественост във Англия : непризнаване на дипломи, шофьорски книжки и документи, обществена изолираност, загуба на личностна еднаквост, беднотия, възприятие на дезориентация, трудова претовареност и приобщаване, липса на схващане от институции, липса на информация, враждебно публично мнение и медийна среда.
Към втората група проблеми бих добавил тези, които пораждат следствие неналичието на ясна и съответна политика и тактика за работа с българските общности в чужбина от страна на България : непоставяне на проблемите на българите в чужбина, и в частност на проблемите на българите във Англия, във фокуса на институциите и политическия спор в България, липса на представител на българите в чужбина в Народното събрание, по този начин както е в множеството страни в Европа. Липса на министерство за работа с българите в чужбина – такова има в Румъния, една от другите огромни държави-донори на емигранти в Европа, което работи интензивно с румънската диаспора по света. Липса на ефикасен продан на информация сред българските институции, българските общности в чужбина и институциите в съответните страни с огромни български общности. Като характерна за България специфичност бих добавил и политическата ленивост и неглижиране на проблемите на българите в чужбина – тези съвсем два милиона български жители, гласоподаватели и данъкоплатци, живеещи в чужбина.
В процеса на овакантяване на Европейски Съюз от страна на Англия стана ясно, че е дна голяма част от българите в Обединеното кралство няма да могат да придобият статут на непрекъснато пребиваващи . Преди няколко дни на среща, проведена от Home Office (британското Министерство на вътрешните работи) и Представителството на Европейска комисия във Англия, с присъединяване на представители на 27-те посолства на Европейски Съюз в Обединеното кралство и организации, подпомагащи жителите от тези страни, най-често задаваният въпрос бе каква ще е ориста на тези, които заради една или друга причина не могат да дават нужните документи или да потвърдят техния престой във Англия . За страдание, огромна част от българите на Острова попадат в тази категория. Сезонни служащи, които работят в сивата стопанска система, детегледачки, болногледачи, служащи в строителството, в селското стопанство, студенти, които работят на черно във Англия, пенсионери от България, които живеят с децата си и доста други. Въпреки опростената процедура, езиковата преграда и невъзможността да се дават нужните документи, както и да се заплати таксата за тази услуга, ще сложи хиляди българи в извънредно сложна обстановка с неразбираем край.
Неминуемо една част от тези 250 000 българи на Острова ще се завърнат в България. Възниква въпросът, до каква степен България и обществената система на страната е подготвена да поеме вълна от завръщащи се? Представете си 10 000 българи, които ще се запишат за персонален доктор или ще аплайват за обществени помощи. Или 20 000? Или може би 50 000?
Друг проблем са българчетата, родени във Англия . За огромна част от тях българският не е техният роден език и връзката на български е сведена до няколко часа на ден след учебно заведение. Една вероятно връщане в България ще сложи тези деца в извънредно сложна обстановка, в среда, която не е позната за тях, и език, който не владеят добре.
Според формалната статистика, българите, които работят в чужбина, са най-големите вложители в стопанската система на България. Според Българска народна банка единствено за първите седем месеца на 2017 година те са изпратили над 1 милиард лв. в България. Голяма част от тези средства са за погасяване на ежедневни разноски и на заеми. Основните парични прехвърляния на българите са от Съединени американски щати, Испания, Англия, Италия и Гърция. Намаляването на тези средства, които играят голяма роля върху потреблението и имат стабилизиращ фактор върху приходите на популацията, ще има сериозен резултат върху стотици хиляди българи, които на практика се устоят от тези средства.
Има ли България проект Б за тази спешна обстановка? Какви ограничения е подхванала и приготвя ли се за възможен сюжет за овакантяване на Европейски Съюз от страна на Англия без реализиране на публична договорка и по какъв начин ще бъдат предпазени правата на жителите на България във Англия в този случай? Има ли институция, организация в България, която да работи по проект за вероятно завръщане на хиляди българи?
От отговорите на тези въпроси и решенията, които ще бъдат взети, ще проличи дали България има визията и потенциала да реагира съответно и навреме в една спешна обстановка. “Think globally, act locally ”, споделя една известна фраза. Мисли световно, действай локално. Готова ли е България за това? Времето ще покаже.
*Нишан Джингозян живее и работи във Англия от двайсет години след довеждане докрай на Кингстън юнивърсити в Лондон. Работил е в Националната здравна система на Обединеното кралство, а сега дава отговор за стратегии за обществена интеграция на етнически малцинства в две от кметствата в Лондон. Секретар на Европейски, Социалдемократически и Социалистически партии - Лондон. Съосновател на Български център за обществена интеграция и просвета - Лондон. Заглавието е на редакцията.
Енфийлд, Северен Лондон. Едно от учебните заведения в тази част на града, в което учат над шестдесет деца от България. Това и още шест други учебни заведения в тази част на английската столица се пробват обезверено да намерят излаз от обстановката с българските родители. Всички опити за по-добра връзка сред тях досега са били безуспешни. Поканен съм на среща, проведена от управлението на учебното заведение с родителите от България. Разговарям с млада дама и момиче, което e с нея – на забележима възраст не повече от 14-15 години.
- Вие знаете, че образованието е наложително във Англия, за какво децата Ви не посещават постоянно образователните занятия? - задавам първия си въпрос.
- Да, знам - дава отговор страхливо тя.
- Имате ли непрекъснат адрес, National Insurance Number (документ, който наложително би трябвало да се притежава)?
- Не - дава отговор тя.
- Работите ли? Знаете ли, че в случай че не можете да докажете непрекъснати приходи, в случай че нямате контракт за наето жилище, трудов контракт, най-вероятно няма да можете да останете във Англия след напускането ѝ на Европейски Съюз. – не преставам с въпросите.
- Не, не знам - споделя тя.
- Колко индивида живеете в това жилище? – задавам идващия си въпрос.
- 10 човека - дава отговор тя. - Моето семейство и брат ми с неговото семейство.
- Получавате ли помощи от страната, знаете ли, че имате опция да учите гратис британски, да повишите квалификацията си?
- Не - дава отговор тя.
-На черно ли работите? - Настоявам с въпросите си. Отговор не последва.
Тази среща с едно от хилядите фамилии от България, живеещи в тази част на Лондон, обрисуват в огромна степен част от проблемите, с които институциите във Англия се сблъскват при работата си с българската общественост в Обединеното кралство.
Енфийлд е регион в Северен Лондон, с огромна българска общественост. Шест от учебните заведения в тази част на Лондон изпитват компликации в връзката си с българските родители. Слабо или на практика невладеене на британски език, културни разлики, недоумение на системата и на практика отвод от страна на част от родителите да вземат присъединяване във всевъзможен жанр действия и мероприятия, проведени от учебните заведения, са част от проблемите на учебното управление. Също в тази част на Лондон, съгласно информация, изнесена от полицията и отдела в локалното кметство за битка с антисоциално държание, над 80 % от секс служащите в тази част на Лондон са от български и румънски генезис. Става въпрос за стотици млади девойки на възраст под 20 години.
Преди към една година, когато българската общественост в Лондон бе избрана от екипа на кмета на Лондон, господин Садик Кан, като hard-to-reach, т.е. изпитваща характерни проблеми в процеса на интеграция, това повдигна въпроса за бъдещето на българската общественост във Англия след Брекзит и за компликациите, които ще зародят пред доста българи на Острова след март 2019 година, когато се чака Англия да напусне Европейски Съюз и когато огромна част от българите във Англия ще аплайват за приемане на непрекъснат статут в Обединеното кралство. Според неофициални данни броят на нашите сънародници на Острова е 250 000. Определянето на българската общественост от кмета на Лондон като една от шестте предпочитани за работа от неговия екип бе голям късмет за българите в Лондон - освен заради опцията отрицателният имидж на българите да бъде изменен, само че и тъй като даде благоприятни условия за достъп до просветителни стратегии, финансиране, присъединяване в работни групи по характерни проблеми и т.н, и като цяло за първи път сложи проблемите на българската общественост във Англия на толкоз високо политическо равнище.
За страдание, това удостовери и фактът, че българската общественост във Англия не взе участие пълноценно и интензивно в обществения, културния, политическия и икономическия живот в Обединеното кралство. Потвърди също и обстоятелството, че няма посланичество на политическо равнище в локалната власт в Лондон (за разлика от други емигрантски общности), както и това, че българската диаспора по-скоро е приоритет за Садик Кан, надлежно за локалните кметства в Лондон, в сравнение с за българската политическа класа.
Проблемите с интеграцията на българите във Англия, макар че са извънредно сложни, могат да бъдат систематизирани най-общо в две групи:
Първата се отнася до проблеми, които пораждат вследствие незадоволително ефикасната система за интеграция във Англия и неналичието на “support network ” или мрежа от организации, които да оказват поддръжка на българската общественост във Англия : непризнаване на дипломи, шофьорски книжки и документи, обществена изолираност, загуба на личностна еднаквост, беднотия, възприятие на дезориентация, трудова претовареност и приобщаване, липса на схващане от институции, липса на информация, враждебно публично мнение и медийна среда.
Към втората група проблеми бих добавил тези, които пораждат следствие неналичието на ясна и съответна политика и тактика за работа с българските общности в чужбина от страна на България : непоставяне на проблемите на българите в чужбина, и в частност на проблемите на българите във Англия, във фокуса на институциите и политическия спор в България, липса на представител на българите в чужбина в Народното събрание, по този начин както е в множеството страни в Европа. Липса на министерство за работа с българите в чужбина – такова има в Румъния, една от другите огромни държави-донори на емигранти в Европа, което работи интензивно с румънската диаспора по света. Липса на ефикасен продан на информация сред българските институции, българските общности в чужбина и институциите в съответните страни с огромни български общности. Като характерна за България специфичност бих добавил и политическата ленивост и неглижиране на проблемите на българите в чужбина – тези съвсем два милиона български жители, гласоподаватели и данъкоплатци, живеещи в чужбина.
В процеса на овакантяване на Европейски Съюз от страна на Англия стана ясно, че е дна голяма част от българите в Обединеното кралство няма да могат да придобият статут на непрекъснато пребиваващи . Преди няколко дни на среща, проведена от Home Office (британското Министерство на вътрешните работи) и Представителството на Европейска комисия във Англия, с присъединяване на представители на 27-те посолства на Европейски Съюз в Обединеното кралство и организации, подпомагащи жителите от тези страни, най-често задаваният въпрос бе каква ще е ориста на тези, които заради една или друга причина не могат да дават нужните документи или да потвърдят техния престой във Англия . За страдание, огромна част от българите на Острова попадат в тази категория. Сезонни служащи, които работят в сивата стопанска система, детегледачки, болногледачи, служащи в строителството, в селското стопанство, студенти, които работят на черно във Англия, пенсионери от България, които живеят с децата си и доста други. Въпреки опростената процедура, езиковата преграда и невъзможността да се дават нужните документи, както и да се заплати таксата за тази услуга, ще сложи хиляди българи в извънредно сложна обстановка с неразбираем край.
Неминуемо една част от тези 250 000 българи на Острова ще се завърнат в България. Възниква въпросът, до каква степен България и обществената система на страната е подготвена да поеме вълна от завръщащи се? Представете си 10 000 българи, които ще се запишат за персонален доктор или ще аплайват за обществени помощи. Или 20 000? Или може би 50 000?
Друг проблем са българчетата, родени във Англия . За огромна част от тях българският не е техният роден език и връзката на български е сведена до няколко часа на ден след учебно заведение. Една вероятно връщане в България ще сложи тези деца в извънредно сложна обстановка, в среда, която не е позната за тях, и език, който не владеят добре.
Според формалната статистика, българите, които работят в чужбина, са най-големите вложители в стопанската система на България. Според Българска народна банка единствено за първите седем месеца на 2017 година те са изпратили над 1 милиард лв. в България. Голяма част от тези средства са за погасяване на ежедневни разноски и на заеми. Основните парични прехвърляния на българите са от Съединени американски щати, Испания, Англия, Италия и Гърция. Намаляването на тези средства, които играят голяма роля върху потреблението и имат стабилизиращ фактор върху приходите на популацията, ще има сериозен резултат върху стотици хиляди българи, които на практика се устоят от тези средства.
Има ли България проект Б за тази спешна обстановка? Какви ограничения е подхванала и приготвя ли се за възможен сюжет за овакантяване на Европейски Съюз от страна на Англия без реализиране на публична договорка и по какъв начин ще бъдат предпазени правата на жителите на България във Англия в този случай? Има ли институция, организация в България, която да работи по проект за вероятно завръщане на хиляди българи?
От отговорите на тези въпроси и решенията, които ще бъдат взети, ще проличи дали България има визията и потенциала да реагира съответно и навреме в една спешна обстановка. “Think globally, act locally ”, споделя една известна фраза. Мисли световно, действай локално. Готова ли е България за това? Времето ще покаже.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ