Очите на новородените са с 3 мм по-къси (от носа

Очите на новородените са с 3 мм по-къси (от носа до слепоочието) от очите на възрастните.
Бебетата също имат релативно огромни очни ябълки, роговицата е по-дебела, бялата мембрана на окото е по-тънка от тази на техните майки и татковци, а лещата е съвсем кръгла. Поради това детето се ражда с далекогледство: зрителната заостреност през първата година от живота е плюс 3-4 диоптъра.

Роговицата и конюнктивата (съединителната мембрана, която покрива външната част на окото и задната част на клепачите) не са толкоз чувствителни, колкото при възрастните, тъй че мъниците не усещат, когато нещо попадне в окото.
Папебралната фисура е тясна и подхожда на размера на зеницата.
Слъзните жлези към момента не работят с цялостен потенциал, тъй че в първите дни от живота бебетата плачат без сълзи.

Зрението се развива последователно

0–1 месец

Веднага след раждането детето разграничава единствено светлина и мрачевина, след няколко дни към този момент вижда света, въпреки и доста неясно, като в мъгла. Това се дължи на обстоятелството, че централната зона на ретината (макулата) към момента не е развита.
През първите 6 месеца от живота, под въздействието на светлината, тя последователно ще се усъвършенства.

На една седмица бебето стартира да реагира на ярка светлина, като затваря очи.

На 2-3 седмици то може за малко да концентрира погледа си върху всеки източник на светлина. По това време то може да развие по този начин наречения физиологичен страбизъм. Не се тревожете. Това е вид на нормата, който е обвързван с неналичието на бинокулярно зрение. Просто бебето към момента не знае по какъв начин да употребява двете очи за зрение едновременно.

Освен това такова кривогледство не е непрекъснато: ту едното, ту другото око се отклонява към носа, ту към слепоочието, само че по-често очите стоят на едно равнище.
Като предписание, до 4 месеца физиологичният страбизъм изчезва.

Съвет: В идеалния случай прозорците на детската стая би трябвало да гледат на изток или югоизток, тъй като потребността на детето от дневна светлина е по-голяма от тази на възрастен. В допълнение, това ще сведе до най-малко изкуственото осветяване, което бързо уморява очите.

1 месец

Детето стартира за малко, за към 3-4 секунди, да фиксира погледа си върху играчка, ситуирана на 30-40 cm от него.

2–3 месеца

Бебето може да фиксира погледа си по-дълго върху предмет и да го наблюдава с взор, в случай че се движи. То вижда това, което се намира на разстояние 1 м от него и малко по-късно започва да разпознава околните си.

6  месеца

Бебето развива обективно зрение. То може да вижда предмети, ситуирани на разстояние няколко метра от него, да реалокира погледа си от една движеща се играчка към друга и да гледа дълго време нещата, които го интересуват. Това става допустимо, защото централната зона на ретината (макулата) към този момент е задоволително развита.

Продължава на страницата на Новите родители