Животът е като гардероб – от време на време трябва да изхвърляш ненужните неща
Това, което най-вече ни тежи, е бремето на отговорността пред другите. С всеки минал ден трупаме от ден на ден от това задължение – упованията на родителите, упованията на обществото, упованията на институциите. Трупаме непотребен багаж, който от ден на ден смазва плещите ни.
Животът е като дрешник – понякога би трябвало да изхвърляме ненужните неща.
Привързваме се към притежанията си, последователно ставаме плебеи на рутината, боязън ни е да се разделим с нещо, което познаваме и с което сме привикнали. Няма по какъв начин да пуснем новите неща в живота си обаче, в случай че не се научим да се разделяме със старите. Това се отнася и за движимостите, и за хората.
Нито развалените движимости, нито развалените хора заслужават да бъдат част от живота ни.
Колкото повече остарели и неизползваеми движимости изхвърляме, толкоз повече място освобождаваме за нови.
Да се освободим от остарели взаимоотношения, остарели задължения, остарели вражди, може да бъде освежаващо и презареждащо.
Няма по какъв начин да сложим ново начало в живота си, в случай че сме в плен на предишното си. Дължим на самите себе си да си дадем късмет да бъдем щастливи и свободни.
