Децата с големите очи: една от големите измами в изкуството
„ Очите на децата са огромни. Когато рисувам портрет, очите са постоянно най-изразителната част от лицето. И стават огромни, по-големи, още по-големи. “ ~ Маргарет Кийн
Тази история стартира в Берлин през 1946 година Млад американец, на име Уолтър идва в Европа, с цел да учи изобразително изкуство. Там вижда сърцераздирателни подиуми, в които деца с огромни тъжни очи се бият към боклукчийските кофи за останки от храна. По-късно споделя: „ Подтикнат от неистово обезсърчение, аз скицирах тези дребни, мръсни, дрипави жертви на войната, с техните насинени и раздрани мозъци и тела, сплъстени коси и течащи носове. Така сериозният ми живот на художник стартира. “
Петнадесет години по-късно Уолтър Кийн е същинска сензация в света на изкуството. Американските покрайнини преди малко са издигнати и хората имат доста празни стени за запълване. По-жизнерадостните избират картини на котета, играещи край басейн или кучета, играещи покер, само че тези с усет към меланхолията избират децата с тъжните огромни очи. Някои от тях стоят самотни измежду цветни поля. Други държат в ръцете си пудели с тъжни огромни очи. Или са облечени като арлекини и балерини. Но очите на всички са големи и тъжни. Изглеждат прочувствено почтени и нуждаещи се.
Самият Уолтър не е от най-меланхоличните хора. Обича заниманията, дамите и най-много себе си. Женен е за Маргарет Кейн, която схваща инцидентно, че брачният партньор й си приписва заслугите за картините, които в действителност тя рисува. Той й изяснява постъпката си по следния метод: „ Нуждаем се от пари. Хората са по-склонни да си купуват картини от художници, с които могат да имат персонална връзка. Не желая хората да си мислят, че не мога да рисувам и се постанова жена ми да прави това. Хората към този момент знаят, че аз рисувам огромните очи и в случай че им кажем истината, ще се получи сконфузно и може даже да ни осъдят. “ Предлага й решение на казуса: „ Научи ме аз да ги рисувам. “ Това, несъмнено се оказва невероятно.
В началото на 60-те, картините и пощенските картички с изображения на децата с огромните очи са на върха на своята известност. Големи звезди като Натали Ууд, Джоан Крауфорд, Дийн Мартин, Джери Люис и Ким Новак купуват оригиналите. Семейството печели купища пари. Уолтър купува огромна къща с басейн, обезпечава прислуга и опция на Маргарет да не прави нищо друго с изключение на да рисува. Той заживява разблуден живот, басейнът му е цялостен с голи девойки, непрекъснато му гостуват популарни персони от хайлайфа. Но Маргарет рядко ги вижда. Тя рисува по 16 часа дневно, заключена в стая със спуснати пердета. Когато брачният партньор й е у дома, я ревизира на всеки час дали си прави съзнателно работата.
В последна сметка след 10 години брак, осем от тях ужасяващи, те се развеждат. Маргарет дава обещание да пази тайната, само че откакто му доставя 20-30 нови картини взема решение, че не желае повече да поддържа тази неистина. Завежда дело в съда. За да дефинира кой е създателят, съдът постановява двамата да рисуват по едно и също време в правосъдната зала. Марагрет е подготвена с картината си 53 минути. Уолтър отхвърля поради болки в рамото. Присъждат й обещетение от 4 милиона $, които тя по този начин и не получава, защото той е пропилял цялото им положение. Диагностицират го с налудно разстройство, като вероятността от самото начало същински да е вярвал в истинността на цялата мистификация е доста огромна.
Днес изкуството й може да се види в музеи и галерии по целия свят. Много от старите холивудски артисти си поръчват портрети при нея, даже американският президент Джон Кенеди поръчва портрети на децата си Джон и Карълайн. Една от картините й - „ Нашите деца “ се намира в арт-колекцията на Обединените народи.
Поради изключителната си известност и това че съумяват елементарно да задоволят всеобщия усет, творбите й постоянно биват наричани кич. Уди Алън прави извънредно подигравателен скеч по техен адрес, само че гениалният Анди Уорхол споделя за нея: „ Мисля, че това което прави е просто ужасно. Изкуството й е велико, в случай че не беше, нямаше толкоз доста хора да го харесват. “
Цялата тази история можете да видите, режисирана от блестящия Тим Бъртън, в биографичния филм „ Големите очи “ – роман за това какво е безусловно да си пленник на изкуството.
Снимки: Margaret Keane Gallery
