Западът се пита – с Русия или против Русия
Очаквано инагурацията на съветския президент Владимир Путин за неговия четвърти мандат провокира огромен интерес – поради измеренията на политическата стратегия, която си слага той до 2024 година. Основните тези, намерили място в речта му след полагане на клетвата за президент, се концентрираха в няколко посоки.
Първо, да снижи инфлацията до 4 %. Втората огромна задача е да ускори обществения пакет най-много за младите фамилии – приемане на безлихвени заеми, жилища, както и да продължи положителната традиция с така наречен майчин капитал за всяко дете. Особено за трето и всяко последващо дете. Амбициите на Путин във външно-политически проект са ориентирани на първо място към опцията по стопански индикатори Русия да попадне измежду петте най-силни страни в света. Президентът сложи доста сериозен акцент върху световните промени, настъпващи в света, и за които Русия би трябвало да бъде подготвена. И не на последно място персоналният за Путин акцент – осъзнаването на огромната отговорност да бъде отпред на съветската страна.
Световните мнения насочват вниманието към нещо в действителност доста значимо: че военните разноски на Русия ще бъдат понижени за сметка на обществените – опазване на здравето и обучение. Това няма по какъв начин да не разсъни медийния интерес, тъй като към този момент има действителни обстоятелства. И те се появиха единствено преди дни в отчет на Международния институт за проучване на мира (SIPRI) – за 2017 година Русия е понижила военните си разноски с 20 %! Намалението е до 66,3 милиарда $. Сравнено с невижданото нарастване на военния бюджет на Пентагона – 700 милиарда $ за 2017 година (!), дава съображение да се зададе реторичният въпрос: кой в действителност се превъоръжава и кой с войнствена изразителност работи за конкуренцията във въоръжаването. В западната преса имаше коментар, че това се дължи на икономическата неустойчивост на Русия. Но самият факт, че Западът усилва своя боен бюджет, а Русия го понижава, може да значи друго – че Русия има своята икономическа непоклатимост, която към този момент й дава гаранции да работи за обществената обезпеченост на популацията. Да не забравяме и различен факт, че в речта си пред Федералното заседание на 1 март Путин сносно сподели другите типове оръжия, които Руската федерация има. А опитите за контра дейности от страна на Съединени американски щати и съдружниците им Англия и Франция на сирийското военно поле, се видя, че военната им техника е много надалеч от това, което показва Русия. По отношение на развиването на военната обезпеченост има още един забавен факт – че Сирия с остарялата си съветска ракетна система съумя да обезврежда множеството от изстреляните ракети на западната коалиция.
Предсказуема беше реакцията на съветската съпротива в навечерието на встъпването в служба на Владимир Путин. В петък, събота и неделя бяха регистрирани демонстрации в 19 съветски града и задържани над 1000 души. Опозиционният водач Алексей Навални издигна надслова „ Ние не желаеме цар, не сме монархия “. Този апел, несъмнено, беше доста чудноват, тъй като президентът в никакъв случай не е предявявал искания за власт, която да не е в разговор с другите институции. Във всяка една огромна страна, когато има вертикал на властта, тя постоянно има своето начало и своя край. И е необичайно, когато западната преса и политическите водачи, както в Европа, по този начин и в Съединени американски щати, разясняват „ антидемократичните “ дейности на съветската власт. Второ, значителен факт е, че както на президентските избори на 18 март, по този начин и самите дейности на опозицията през последните дни, се вижда, че тя няма сериозен запас – имам поради хора, които да са напълно завладени от концепцията за свалянето на Путин. Всъщност повече можем да приказваме за дирижирани извън дейности, само че не и за някаква организация, която има силите и опциите да смъкна Путин и политическия хайлайф, който в този момент ръководи Руската федерация.
Друга предстояща вест бе номинирането на Дмитрий Медведев за нов премиерски мандат. Този факт може да се разяснява в подтекста на устойчивостта и приемствеността. Русия, а с нея и светът са изправени пред световни провокации. А историята е потвърдила, че когато се вършат внезапни придвижвания – изключително в страни като Русия, възстановила своето позициониране в световното пространство, стабилността им може да бъде сложена на съществено тестване. Затова изборът на Медведев за министър председател значи, че се резервира формата на съветското държавно управление, само че се слага огромният въпрос кои ще бъдат членовете му. Да не забравяме, че Русия е президентска република, което значи, че в един миг доста по-важни може да са министрите на това държавно управление. Е, Западът се интересува най-вече за двама от тях – на външните работи и на защитата. С висока степен на убеденост може да се каже, че и външният Сергей Лавров, и военният – Сергей Шойгу, ще запазят своите позиции. Защото те са част от тъкмо тази система на непоклатимост, която през последните години потвърди, че има своята висока успеваемост.
Реакцията на света във връзка с четвъртия президентски мандат на Путин не закъсняха и в друга посока. Те откриха своите съответни измерения – кои международни и районни водачи отиват да беседват с Путин този месец. А това са сигнали, които ще покажат мястото на Русия в световната и районната интернационална система. От през вчерашния ден – 8 май, започнаха формалните визити, като първият, който ще отиде в Москва, е сръбският президент Александър Вучич – ден преди този момент той бе признат от Ердоган в Турция. Днес в Деня на успеха – 9 май, идва израелският министър председател Бенямин Нетаняху, а през идващите дни се чака на визити в Русия да бъдат немската канцлерка Ангела Меркел (на 18 май в Сочи), френският президент Еманюел Макрон (на 24-25 май) и не на последно място българският държавен глава Румен Радев (21-22 май). По време на Световния стопански конгрес в Санкт Петербург пък ще дойде и японският министър председател Шиндзо Абе. Това може да бъде окачествено като сериозен факт за позицирането на Кремъл и персонално на Путин във външно-политическите цели на такива страни като Германия, Франция, Израел, Сърбия и нашата България. Самият факт, че скоро откакто Нетаняху посети Вашингтон и се срещна с Тръмп, той ще направи посещаване в Москва, дава опция да се разяснява тезата, че сега за Израел еднообразно значима е позицията и на Тръмп, и на Путин (само за сведение Нетаняху беше три пъти в Москва за последните месеци).
Това значи, че незабавно влизаме в двуполюсния модел на Великите сили, където Китай съществува, само че още никой не възприема Поднебесната империя в ролята, в която не престават да бъдат Руската федерация и Съединените щати. Между другото водещи страни като Франция и Германия след скорошните визити на техните водачи в Съединени американски щати и срещите им с Доналд Тръмп, демонстрираха стабилно отстояване на позицията за опазване статуквото във връзка с Иранската нуклеарна стратегия. Те резервират своята поредност в отстояване на статуквото, реализирано през 2015 година, и това принуждава Тръмп да влезе в разговор и да търси подвижност и примирителност в американската позиция.
Само преди ден се появи и доста забавно изявление на немския президент Щайнмайер, който сподели две доста значими неща. Русия се отдръпва от Европа и Европа би трябвало да възвърне своите връзки с Русия. Той изрази сериозната си паника от еволюцията в връзките сред Европейски Съюз и Съединени американски щати. Според него има съществено напрежение в трансатлантическото съдействие с Щатите, които демонстрират, че се пробват да играя на полето на конкуренцията, а не на съдействието.
Инагурацията на Путин и всичко това, което следва да се случи в околните дни, още веднъж потвърди, че Русия има своето устойчиво място в интернационалните връзки и на нея не престават да гледат на фактор, който не може да бъде заобиколен. Фактор, който от ден на ден ускорява своите позиции в районното и световното пространство.
Първо, да снижи инфлацията до 4 %. Втората огромна задача е да ускори обществения пакет най-много за младите фамилии – приемане на безлихвени заеми, жилища, както и да продължи положителната традиция с така наречен майчин капитал за всяко дете. Особено за трето и всяко последващо дете. Амбициите на Путин във външно-политически проект са ориентирани на първо място към опцията по стопански индикатори Русия да попадне измежду петте най-силни страни в света. Президентът сложи доста сериозен акцент върху световните промени, настъпващи в света, и за които Русия би трябвало да бъде подготвена. И не на последно място персоналният за Путин акцент – осъзнаването на огромната отговорност да бъде отпред на съветската страна.
Световните мнения насочват вниманието към нещо в действителност доста значимо: че военните разноски на Русия ще бъдат понижени за сметка на обществените – опазване на здравето и обучение. Това няма по какъв начин да не разсъни медийния интерес, тъй като към този момент има действителни обстоятелства. И те се появиха единствено преди дни в отчет на Международния институт за проучване на мира (SIPRI) – за 2017 година Русия е понижила военните си разноски с 20 %! Намалението е до 66,3 милиарда $. Сравнено с невижданото нарастване на военния бюджет на Пентагона – 700 милиарда $ за 2017 година (!), дава съображение да се зададе реторичният въпрос: кой в действителност се превъоръжава и кой с войнствена изразителност работи за конкуренцията във въоръжаването. В западната преса имаше коментар, че това се дължи на икономическата неустойчивост на Русия. Но самият факт, че Западът усилва своя боен бюджет, а Русия го понижава, може да значи друго – че Русия има своята икономическа непоклатимост, която към този момент й дава гаранции да работи за обществената обезпеченост на популацията. Да не забравяме и различен факт, че в речта си пред Федералното заседание на 1 март Путин сносно сподели другите типове оръжия, които Руската федерация има. А опитите за контра дейности от страна на Съединени американски щати и съдружниците им Англия и Франция на сирийското военно поле, се видя, че военната им техника е много надалеч от това, което показва Русия. По отношение на развиването на военната обезпеченост има още един забавен факт – че Сирия с остарялата си съветска ракетна система съумя да обезврежда множеството от изстреляните ракети на западната коалиция.
Предсказуема беше реакцията на съветската съпротива в навечерието на встъпването в служба на Владимир Путин. В петък, събота и неделя бяха регистрирани демонстрации в 19 съветски града и задържани над 1000 души. Опозиционният водач Алексей Навални издигна надслова „ Ние не желаеме цар, не сме монархия “. Този апел, несъмнено, беше доста чудноват, тъй като президентът в никакъв случай не е предявявал искания за власт, която да не е в разговор с другите институции. Във всяка една огромна страна, когато има вертикал на властта, тя постоянно има своето начало и своя край. И е необичайно, когато западната преса и политическите водачи, както в Европа, по този начин и в Съединени американски щати, разясняват „ антидемократичните “ дейности на съветската власт. Второ, значителен факт е, че както на президентските избори на 18 март, по този начин и самите дейности на опозицията през последните дни, се вижда, че тя няма сериозен запас – имам поради хора, които да са напълно завладени от концепцията за свалянето на Путин. Всъщност повече можем да приказваме за дирижирани извън дейности, само че не и за някаква организация, която има силите и опциите да смъкна Путин и политическия хайлайф, който в този момент ръководи Руската федерация.
Друга предстояща вест бе номинирането на Дмитрий Медведев за нов премиерски мандат. Този факт може да се разяснява в подтекста на устойчивостта и приемствеността. Русия, а с нея и светът са изправени пред световни провокации. А историята е потвърдила, че когато се вършат внезапни придвижвания – изключително в страни като Русия, възстановила своето позициониране в световното пространство, стабилността им може да бъде сложена на съществено тестване. Затова изборът на Медведев за министър председател значи, че се резервира формата на съветското държавно управление, само че се слага огромният въпрос кои ще бъдат членовете му. Да не забравяме, че Русия е президентска република, което значи, че в един миг доста по-важни може да са министрите на това държавно управление. Е, Западът се интересува най-вече за двама от тях – на външните работи и на защитата. С висока степен на убеденост може да се каже, че и външният Сергей Лавров, и военният – Сергей Шойгу, ще запазят своите позиции. Защото те са част от тъкмо тази система на непоклатимост, която през последните години потвърди, че има своята висока успеваемост.
Реакцията на света във връзка с четвъртия президентски мандат на Путин не закъсняха и в друга посока. Те откриха своите съответни измерения – кои международни и районни водачи отиват да беседват с Путин този месец. А това са сигнали, които ще покажат мястото на Русия в световната и районната интернационална система. От през вчерашния ден – 8 май, започнаха формалните визити, като първият, който ще отиде в Москва, е сръбският президент Александър Вучич – ден преди този момент той бе признат от Ердоган в Турция. Днес в Деня на успеха – 9 май, идва израелският министър председател Бенямин Нетаняху, а през идващите дни се чака на визити в Русия да бъдат немската канцлерка Ангела Меркел (на 18 май в Сочи), френският президент Еманюел Макрон (на 24-25 май) и не на последно място българският държавен глава Румен Радев (21-22 май). По време на Световния стопански конгрес в Санкт Петербург пък ще дойде и японският министър председател Шиндзо Абе. Това може да бъде окачествено като сериозен факт за позицирането на Кремъл и персонално на Путин във външно-политическите цели на такива страни като Германия, Франция, Израел, Сърбия и нашата България. Самият факт, че скоро откакто Нетаняху посети Вашингтон и се срещна с Тръмп, той ще направи посещаване в Москва, дава опция да се разяснява тезата, че сега за Израел еднообразно значима е позицията и на Тръмп, и на Путин (само за сведение Нетаняху беше три пъти в Москва за последните месеци).
Това значи, че незабавно влизаме в двуполюсния модел на Великите сили, където Китай съществува, само че още никой не възприема Поднебесната империя в ролята, в която не престават да бъдат Руската федерация и Съединените щати. Между другото водещи страни като Франция и Германия след скорошните визити на техните водачи в Съединени американски щати и срещите им с Доналд Тръмп, демонстрираха стабилно отстояване на позицията за опазване статуквото във връзка с Иранската нуклеарна стратегия. Те резервират своята поредност в отстояване на статуквото, реализирано през 2015 година, и това принуждава Тръмп да влезе в разговор и да търси подвижност и примирителност в американската позиция.
Само преди ден се появи и доста забавно изявление на немския президент Щайнмайер, който сподели две доста значими неща. Русия се отдръпва от Европа и Европа би трябвало да възвърне своите връзки с Русия. Той изрази сериозната си паника от еволюцията в връзките сред Европейски Съюз и Съединени американски щати. Според него има съществено напрежение в трансатлантическото съдействие с Щатите, които демонстрират, че се пробват да играя на полето на конкуренцията, а не на съдействието.
Инагурацията на Путин и всичко това, което следва да се случи в околните дни, още веднъж потвърди, че Русия има своето устойчиво място в интернационалните връзки и на нея не престават да гледат на фактор, който не може да бъде заобиколен. Фактор, който от ден на ден ускорява своите позиции в районното и световното пространство.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ