Очакваният с трепет в медийните среди Закон за изменение и

Очакваният с боязън в медийните среди Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и малкия екран (ЗИД на ЗРТ), което ще продължи до 18 ноември.
Защо, ще се запитате, би трябвало да ви занимаваме с него в случай, че надалеч не е най-предпочитаната телевизия в България, а има относително висока слушаемост просто тъй като има единствено едно частно национално радио като съперник, а в родината ни към момента има значително кътчета, където се хваща единствено БНР. Занимаваме ви с полуобществените БНР и Българска национална телевизия по простата причина, че те ви бъркат в джоба. Независимо дали ги гледате или слушате, те се устоят от парите на българските, тоест от нашите пари. И в случай че някой има право да претендира за качеството на медийните услуги, които оферират, това сме таман ние, българските жители. А до каква степен имаме думата? А до каква степен ще имаме думата, откакто Закон за радиото и телевизията се промени? На тези въпроси ще потърсим отговор, прочели към този момент поднесения за публично разискване норматив, претекстовете към него, че и отчета на вносителя – министъра на културата Боил Банов.
Но преди този момент едно малко увещание.
Свободно прилагане на сигнал за откритите съвещания дава Българска национална телевизия на Народно събрание
Българска национална телевизия към този момент дава на Народното събрание безплатно прилагане на сигнала за откритите съвещания, които се излъчват в действително време на...
Кой поръчва музиката?
Бюджетът на Българска национална телевизия за 2020 година е 70 907 100 лева, за 2019 година е бил 67 730 000 лева, а личните й доходи за предходната година са 6 058 000 лева Бюджетът на БНР за 2020 година е съвсем 47 440 000 лева, за 2019 година е бил 44 994 000 лева, а личните му доходи - 1 832 413 лева Както забелязвате, сумите не са дребни и са над 10 пъти по-високи от личните доходи на двете медии. Положението им на държавно дотирани е несравнимо с това на частните медии, които разчитат единствено на лични доходи или на това да ги придобие и дотира някой олигарх. Така значи – частните електронни медии у нас са подвластни от този, който дава парите. В техния случай от притежателя и рекламодателя. А от кого са подвластни тогава публичните по план? От този, който дава парите? От българския поданик, респективно от българското общество? Ако попитате управленията и личния състав на Българска национална телевизия и БНР, те незабавно ще се ударят в гърдите и ще кажат гръмко „ ДА “. Добре, одобряваме това, само че за какво тогава множеството български жители не припознават в тях обичаните си медии? Може би един от отговорите е в качеството на медийните услуги, а другият се крие точно в пътя на парите. За да стигнат от данъкоплатеца до медиите, парите би трябвало да минат през страната, респективно през политиците. Българска национална телевизия и БНР се финансират от държавния бюджет. Парламентът утвърждава сумата. В ремонтирания закон е същото, само че по малко по-друг метод. А който дава парите, той поръчва музиката, нали по този начин?
Сега, сякаш да не бъде по този начин, пък и тъй като Европейският съюз отново желал нещо от нас, законът щял да се промени. С нарочни постулати в него щяла да се формулира „ публичната функционалност “ на Българска национална телевизия и БНР, та медийната услуга да се приближи оптимално до нея и по тази причина да се давали парите. Ето част от тях: те би трябвало да обезпечават медийни услуги за всички жители, да основават и популяризират висококачествена публицистика посредством плурализъм, да спомагат за развиването и популяризирането на българската просвета и българския език, да отделят особено внимание на децата и така нататък Да напомним, че публичните функционалности са дефинирани с малко по-малко думи и в в този момент настоящия закон, а задължението да ги извършват е заложено в програмните им лицензии.
Кой ще управлява?
И двете медии щели да се регистрират обществено пред (СЕМ). Да кажем, че и в този момент БНР и Българска национална телевизия се регистрират на няколко месеца пред Съвет за електронни медии. Сега щяло да има обществен доклад за всяка минала година. Отчетите ще се разгласяват на интернет страниците на двете медии и на страницата на Съвет за електронни медии.
Рашидов предложи 5-годишен мандат за шефовете на Българска национална телевизия и БНР
Мандатът на генералните шефове на Българското национално радио и Българската национална телевизия да се усили от 3 на 5 години. То...
По новия закон публичните медии ще са дължни да дават обстоен доклад за източниците и размера на всички доходи, свързани с публичната си задача, както и за приходите от финансиране на други действия до 28 февруари на настоящата година. Отчетът би трябвало да съдържа и чистите разноски от осъществяване на публичната услуга.
Съвет за електронни медии от своя страна всяка година също ще приготвя и доклади за осъществяване на задачата на публичната услуга от страна на Българска национална телевизия и БНР, които също ще са обществени.Само да кажем, че Съвет за електронни медии и в този момент се регистрира и се изяснява на депутатите с поредничеството на парламентарната комисия по просвета и медии. И да напомним, че Съвет за електронни медии се избира от Народното събрание и от президента по квоти. Това състояние остава и в ремонтирания закон.Остава и опцията за политически зависимости в регулатора. В Съвет за електронни медии няма гражданска квота, а единствено две политически.
И още - измежду медийните услуги на публичните оператори са включени и предоставяните в интернет среда. Съвет за електронни медии ще упражнява контрол и върху тях. Този надзор на съвета обаче не се отнася другите снабдители на медийни услуги. Остава въпросът до каква степен е редно да има каквато и да е форма на контрол и регулация в интернет.
Кой ще дава парите?
Нека да напомним замисъла на по този начин и непроработилия. През него, без толкоз тясна взаимозависимост от страната, публичните медии трябваше да се финансират по някакъв метод. Този метод по този начин и не се откри. Не беше призната такса електромер, нито такса „ тв приемник “ и фондът по този начин и не проработи. Не се случи по този начин, че в него да има средства, за които да аплайват и часни медии за финансиране на публични планове и стратегии. Не се измисли и формата за публичен надзор над фонда. Така или другояче фондът повече от 20 години беше саботиран от политиците, а финансовата взаимозависимост на Българска национална телевизия и БНР от страната си остана.
Българска национална телевизия и БНР регистрират обществено средствата си
БНР и Българска национална телевизия да регистрират парите си обществено пред Съвета за електронни медии за всяка минала година. Това планува смяна на Закона за р...
Сега смяната на медийния закон планува финансирането на публичните медии да се прави по нова методика, съгласно която ще се дават пари за дейностите им по публичната им задача. Така то ще бъде приведено в сходство с разпоредбите на държавната помощ, каквото е и европейското условие. В противоположен случай е допустимо Европейската комисия да изиска възобновяване на държавната помощ от страна на получателя, което включва и рента. Не че вероятността това да се случи е дребна.
На процедура измененията в Закон за радиото и телевизията анулират наредбите за действието на фонд " Радио и телевизия ".
Новият закон ще анулира и правилото за определянето на дотацията въз основата на норматив за час стратегия. В момента един час стратегия в Българска национална телевизия се прави оценка на 1844 лева, а в БНР - 443 лева Остойностяването на час стратегия, в случай че се прави действително в сходство с пазарните условия и финансовата обстановка, е справедлив аршин за финансиране. На процедура в този момент го няма. Сега себестойността на медийния артикул ще става по едни нереално дефинирани критерии за осъществяване на социална функционалност. Те ще бъдат отразени в променените лицензии на Българска национална телевизия и БНР, които ще бъдат безконечни, не срочни, както беше до момента. Какво от това, че и те ще бъдат оповестени на интернет страниците на двете медии. Човек не може да не се запита по какъв начин се остойностяват положителни пожелания и има ли сериозен финансист, който може да го направи?
И кой ще дава парите на Българска национална телевизия и БНР? Отново страната по неразбираемо какви критерии. Уви, остава съмнението, че политико-икономическите зависимости на двете медии и на регулатора Съвет за електронни медии ще останат непоклатими и даже ще се задълбочат. За дребното останали фенове и слушатели на двете медии политическото кадруване при избора на управления и намесата на мощните на деня в публицистичното наличие остават явни и гръмки.