Румен Радев даде интервю за сръбско издание и разкри...
" Обявеният небосвод 2025 година за присъединение на страните от Западните Балкани към Европейски Съюз е опция и тласък за Сърбия и другите кандидат-членки да извършат нужните промени. Това е дълъг път, който изисква всички заинтригувани страни да обединят старания за реализиране на това, което беше оповестено от всички сръбски политици за стратегическа цел на Сърбия – участие в Европейски Съюз ". Това декларира президентът Румен Радев в изявление за сръбското издание CorD Magazine, оповестиха от прессекретариата му.
Държавният глава откроява одобряването на върховенството на закона, отбраната на правата на малцинствата, свободата на медиите, ускоряването на процесите в публичния бранш и икономическите промени, като основни фактори за реализирането на прогрес в процеса на европейска интеграция.
„ Приобщаването на Западните Балкани към обединена Европа е цел на България още от присъединението на страната ни към Европейския съюз през 2007 година Нещо повече, това беше и една от задачите на политиката на разширение на самия Европейски Съюз, закрепена с решенията от така наречен Солунски дневен от 2003 година „ Замразяването “ на тази тематика в дневния ред на Европейски Съюз за миналото десетилетие не е в интерес нито на България, нито на страните от района, нито даже на Европейски Съюз “, показва Румен Радев. Той акцентира, че сигурността, стабилността и икономическото развиване на Балканите са свързани с реализирането на европейската вероятност за целия район.
„ Като страна членка на Европейски Съюз и като балканска страна България остава ангажирана с европейската вероятност на района и е потвърдила готовността си да поддържа своите съседи от Западните Балкани по техния път към Европейски Съюз. След края на българското председателството страната ни остава дейна в тройката на Председателството на Съвета на Европейски Съюз и продължава да работи за това фокусът да остане върху района на Западните Балкани “, показва още президентът.
В отговор на въпрос за резултатите от визитата му в Сърбия през юни т.г., Румен Радев отбелязва позитивната наклонност в развиването на политическия разговор, растежа в двустранния стокообмен, който надвишава 1 милиарда евро, както и нарастването на броя на туристите.
„ Двете страни имат положително съдействие в сферите на защитата, вътрешните работи и миграцията. Заедно работим сполучливо по доста огромни планове в областите на свързаността, което мисля, че е изключително значимо за бъдещето и сигурността на двете страни “, прибавя Румен Радев. Президентът показва упованието си българо-сръбския газов интерконектор да бъде приключен през 2022 година, а страната ни да форсира работата по построяването на автомагистралата, която ще свързва България и Сърбия, като част от Трансевропейската транспортна мрежа, която съставлява най-краткия маршрут сред Западна Европа и Близкия изток.
Помолен да разяснява най-голямото предизвикателство пред българското национално малцинство в Сърбия, Румен Радев акцентира, че съществуващият климат на доверие и декларираната политическата воля на Сърбия би трябвало да доведат до ефикасни и дълготрайни решения на проблемите на българското национално малцинство в региона на образованието, свободата на вероизповеданията, достъпа до информация на роден език.
„ Зачитането на правата на българското малцинство е значимо освен за България, само че също и за Сърбия, както и за двустранните ни връзки и европейската вероятност на целия район “, показва президентът.
Държавният глава дефинира направените от Сърбия стъпки и постигнатите резултати за възстановяване на ситуацията на българското национално малцинство като окуражаващи.
„ Това че дружно с президента Вучич посетихме Димитровград и се срещнахме с представителите на българското национално малцинство одобрявам като знак за единение и голяма решителност на нашите две страни да продължим и отсега нататък да построяваме взаимно доверие и още по-силно партньорство “, декларира още президентът. Румен Радев приветства подхванатите законодателни промени във връзка с правата на националните малцинства в Сърбия и приканва за ефикасни дейности за тяхното следващо използване на процедура.
„ Институцията на Националните препоръки би трябвало да бъде окуражена да упражни в цялостен размер правата си, предоставени ѝ от страната в сходство със сръбското законодателство “, е позицията на президента.
Румен Радев показва благодарността си на своя сръбски сътрудник Александър Вучич за поетия ангажимент към проблемите на българското национално малцинство и за неговата решителна поддръжка по време на срещата на двамата държавни глави в Белград за трикратното увеличение на финансирането от сръбската страна на медийните компании в Сърбия, които създават медийно наличие на български език.
В отговор на въпрос по какъв начин вижда бъдещето на Европа и позицията на България в един реформиран Европейски Съюз, Румен Радев показва, че идващите няколко години ще бъдат сложни и е належащо да се организира вътрешния спор в границите на съюза.
„ Нужна е радикална смяна, тъй като Европа мина през няколко рецесии. Финансовата рецесия, която се случи преди съвсем 10 години, докара до спад в икономическия напредък и беше мъчно преодоляна. Безработицата остава на релативно високи равнища, изключително измежду младите и това докара до изостряне на латентни обществени несъгласия и засегна интеграцията на етническите общности. Европейски Съюз мина през рецесия на доверието. Някои европейски жители слагат под подозрение даже способността на Съюза да се оправи с провокациите “ отбелязва президентът. Държавният глава приканва в бъдеще Европейски Съюз да се утвърждава като съюз, „ който да обръща повече внимание на потребностите на елементарните жители “, а днешните разделения сред „ Севера “ и „ Юга “, сред „ Запада “ и „ Изтока “, да бъдат отстранени.
„ Ако можем да осъществяваме този мироглед, това ще способства за придвижването на Европа на една скорост. Преди всичко остава потребността да се пазят тези полезности, които държаха Европа дружно повече от шест десетилетия. България също има интерес да резервира основополагащите политики на Европейския съюз като икономическото доближаване и във връзка с земеделието “, декларира още Радев.
Помолен да разяснява отправения от него апел при визитата му през месец май в Москва за запазване на капацитета за директни газови доставки за България и Европейски Съюз през Черно море и дали планът ще бъде политически допустим за Европейски Съюз, президентът още веднъж акцентира, че това остава най-сигурният, директен и най-евтин маршрут. „ Необходимостта, доставките на съветски газ до територията на страните от Европейски Съюз да бъдат директни, се дефинира както от разсъдъка, по този начин и от условията за енергийна сигурност и надеждност. Те образуват основата на построявания Европейски енергиен съюз. А по отношение на това дали планът ще бъде политически допустим за Европейски Съюз, бих желал да повторя, че обезпечаването на преноса на газовите доставки по така наречен „ Южен поток “ по никакъв метод не се разграничава от проектите на Германия да осъществя газопровода „ Северен поток “ 2, несъмнено при спазването на условията на Третия енергиен пакет. Надявам се, че Брюксел ще одобри концепцията с схващане, още повече като се има поради, че това обезпечава спомагателни газови доставки освен до България, само че също и до Сърбия, Унгария, Австрия, Северна Италия, също и други страни “, декларира президентът.
Той акцентира, че ролята на външната политика е да отваря порти за разговор и съдействие, а не да нарочва някого за зложелател. Отношенията на Европейски Съюз с Русия не могат да не бъдат повлияни от политическата рецесия в Източна Европа, само че отводът от какъвто и да е разговор не е решение. „ Въпреки продължаващото напрежение в връзките сред Русия и Европейски Съюз и взаимно наложените наказания, Русия се утвърди като обичаен сътрудник на Европа в секторите на енергетиката, стопанската система, туризма и битката против тероризма. Водещите страни членки на Европейски Съюз пазят своите стопански ползи в Русия и не виждам за какво това да не бъде годно и за България “, разяснява президентът. Румен Радев приканва избягването на нападателния звук да стане общ принцип в двустранните връзки, а прагматичният разговор с най-голямата страна в Източна Европа е в общ интерес както на Европейски Съюз, по този начин и на Русия.
В изявлението си за списание CorD президентът дефинира постигнатото съглашение сред Гърция и Република Македония за нейното име, като един от най-трудните въпроси в нашия район. „ Ако двете страни могат да преминат през юридическите процедури за влизане в действие на съглашението, това ще даде солидна база за определяне на добросъседски връзки сред тези две страни. Надявам се съглашението сред България и Република Македония да изиграе същата роля във връзка с моята страна “, акцентира Румен Радев.
Държавният глава откроява одобряването на върховенството на закона, отбраната на правата на малцинствата, свободата на медиите, ускоряването на процесите в публичния бранш и икономическите промени, като основни фактори за реализирането на прогрес в процеса на европейска интеграция.
„ Приобщаването на Западните Балкани към обединена Европа е цел на България още от присъединението на страната ни към Европейския съюз през 2007 година Нещо повече, това беше и една от задачите на политиката на разширение на самия Европейски Съюз, закрепена с решенията от така наречен Солунски дневен от 2003 година „ Замразяването “ на тази тематика в дневния ред на Европейски Съюз за миналото десетилетие не е в интерес нито на България, нито на страните от района, нито даже на Европейски Съюз “, показва Румен Радев. Той акцентира, че сигурността, стабилността и икономическото развиване на Балканите са свързани с реализирането на европейската вероятност за целия район.
„ Като страна членка на Европейски Съюз и като балканска страна България остава ангажирана с европейската вероятност на района и е потвърдила готовността си да поддържа своите съседи от Западните Балкани по техния път към Европейски Съюз. След края на българското председателството страната ни остава дейна в тройката на Председателството на Съвета на Европейски Съюз и продължава да работи за това фокусът да остане върху района на Западните Балкани “, показва още президентът.
В отговор на въпрос за резултатите от визитата му в Сърбия през юни т.г., Румен Радев отбелязва позитивната наклонност в развиването на политическия разговор, растежа в двустранния стокообмен, който надвишава 1 милиарда евро, както и нарастването на броя на туристите.
„ Двете страни имат положително съдействие в сферите на защитата, вътрешните работи и миграцията. Заедно работим сполучливо по доста огромни планове в областите на свързаността, което мисля, че е изключително значимо за бъдещето и сигурността на двете страни “, прибавя Румен Радев. Президентът показва упованието си българо-сръбския газов интерконектор да бъде приключен през 2022 година, а страната ни да форсира работата по построяването на автомагистралата, която ще свързва България и Сърбия, като част от Трансевропейската транспортна мрежа, която съставлява най-краткия маршрут сред Западна Европа и Близкия изток.
Помолен да разяснява най-голямото предизвикателство пред българското национално малцинство в Сърбия, Румен Радев акцентира, че съществуващият климат на доверие и декларираната политическата воля на Сърбия би трябвало да доведат до ефикасни и дълготрайни решения на проблемите на българското национално малцинство в региона на образованието, свободата на вероизповеданията, достъпа до информация на роден език.
„ Зачитането на правата на българското малцинство е значимо освен за България, само че също и за Сърбия, както и за двустранните ни връзки и европейската вероятност на целия район “, показва президентът.
Държавният глава дефинира направените от Сърбия стъпки и постигнатите резултати за възстановяване на ситуацията на българското национално малцинство като окуражаващи.
„ Това че дружно с президента Вучич посетихме Димитровград и се срещнахме с представителите на българското национално малцинство одобрявам като знак за единение и голяма решителност на нашите две страни да продължим и отсега нататък да построяваме взаимно доверие и още по-силно партньорство “, декларира още президентът. Румен Радев приветства подхванатите законодателни промени във връзка с правата на националните малцинства в Сърбия и приканва за ефикасни дейности за тяхното следващо използване на процедура.
„ Институцията на Националните препоръки би трябвало да бъде окуражена да упражни в цялостен размер правата си, предоставени ѝ от страната в сходство със сръбското законодателство “, е позицията на президента.
Румен Радев показва благодарността си на своя сръбски сътрудник Александър Вучич за поетия ангажимент към проблемите на българското национално малцинство и за неговата решителна поддръжка по време на срещата на двамата държавни глави в Белград за трикратното увеличение на финансирането от сръбската страна на медийните компании в Сърбия, които създават медийно наличие на български език.
В отговор на въпрос по какъв начин вижда бъдещето на Европа и позицията на България в един реформиран Европейски Съюз, Румен Радев показва, че идващите няколко години ще бъдат сложни и е належащо да се организира вътрешния спор в границите на съюза.
„ Нужна е радикална смяна, тъй като Европа мина през няколко рецесии. Финансовата рецесия, която се случи преди съвсем 10 години, докара до спад в икономическия напредък и беше мъчно преодоляна. Безработицата остава на релативно високи равнища, изключително измежду младите и това докара до изостряне на латентни обществени несъгласия и засегна интеграцията на етническите общности. Европейски Съюз мина през рецесия на доверието. Някои европейски жители слагат под подозрение даже способността на Съюза да се оправи с провокациите “ отбелязва президентът. Държавният глава приканва в бъдеще Европейски Съюз да се утвърждава като съюз, „ който да обръща повече внимание на потребностите на елементарните жители “, а днешните разделения сред „ Севера “ и „ Юга “, сред „ Запада “ и „ Изтока “, да бъдат отстранени.
„ Ако можем да осъществяваме този мироглед, това ще способства за придвижването на Европа на една скорост. Преди всичко остава потребността да се пазят тези полезности, които държаха Европа дружно повече от шест десетилетия. България също има интерес да резервира основополагащите политики на Европейския съюз като икономическото доближаване и във връзка с земеделието “, декларира още Радев.
Помолен да разяснява отправения от него апел при визитата му през месец май в Москва за запазване на капацитета за директни газови доставки за България и Европейски Съюз през Черно море и дали планът ще бъде политически допустим за Европейски Съюз, президентът още веднъж акцентира, че това остава най-сигурният, директен и най-евтин маршрут. „ Необходимостта, доставките на съветски газ до територията на страните от Европейски Съюз да бъдат директни, се дефинира както от разсъдъка, по този начин и от условията за енергийна сигурност и надеждност. Те образуват основата на построявания Европейски енергиен съюз. А по отношение на това дали планът ще бъде политически допустим за Европейски Съюз, бих желал да повторя, че обезпечаването на преноса на газовите доставки по така наречен „ Южен поток “ по никакъв метод не се разграничава от проектите на Германия да осъществя газопровода „ Северен поток “ 2, несъмнено при спазването на условията на Третия енергиен пакет. Надявам се, че Брюксел ще одобри концепцията с схващане, още повече като се има поради, че това обезпечава спомагателни газови доставки освен до България, само че също и до Сърбия, Унгария, Австрия, Северна Италия, също и други страни “, декларира президентът.
Той акцентира, че ролята на външната политика е да отваря порти за разговор и съдействие, а не да нарочва някого за зложелател. Отношенията на Европейски Съюз с Русия не могат да не бъдат повлияни от политическата рецесия в Източна Европа, само че отводът от какъвто и да е разговор не е решение. „ Въпреки продължаващото напрежение в връзките сред Русия и Европейски Съюз и взаимно наложените наказания, Русия се утвърди като обичаен сътрудник на Европа в секторите на енергетиката, стопанската система, туризма и битката против тероризма. Водещите страни членки на Европейски Съюз пазят своите стопански ползи в Русия и не виждам за какво това да не бъде годно и за България “, разяснява президентът. Румен Радев приканва избягването на нападателния звук да стане общ принцип в двустранните връзки, а прагматичният разговор с най-голямата страна в Източна Европа е в общ интерес както на Европейски Съюз, по този начин и на Русия.
В изявлението си за списание CorD президентът дефинира постигнатото съглашение сред Гърция и Република Македония за нейното име, като един от най-трудните въпроси в нашия район. „ Ако двете страни могат да преминат през юридическите процедури за влизане в действие на съглашението, това ще даде солидна база за определяне на добросъседски връзки сред тези две страни. Надявам се съглашението сред България и Република Македония да изиграе същата роля във връзка с моята страна “, акцентира Румен Радев.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ