Нови открития за ледената обвивка на луната Европа
Обвивката на Европа, известната ледена луна на Юпитер, може да се образува частично от чист подводен сняг, който изплува нагоре, вместо да пада надолу. Ново изследване, оповестено в августовския брой на списанието Astrobiology, открива, че ледената кора на Европа може да бъде построена отчасти от „ фразилен лед “, пухкаво струпване на ледени кристали, което също се натрупва под ледените покривки и на Земята.
Този нежен лед съдържа част от солта, открита в леда, който пораства от самия мразовит шелф, което допуска, че ледените покривки на Европа може да са по-малко солени, в сравнение с се смяташе до момента. „ Когато изследваме Европа, ние се интересуваме от солеността и състава на океана, тъй като това е едно от нещата, които ще ръководят евентуалната му обитаемост или даже типа живот, който може да живее там “, споделя в изказване водещият създател на проучването Натали Волфенбаргер, аспирант откривател в Института по геофизика на Тексаския университет.
За астробиолозите Европа е един от най-интригуващите обекти в Слънчевата система. Луната е покрита от океан с дълбочина от 40 до 100 благи (60 до 150 километра), затрупан с ледена кора с дебелина от 10 до 15 благи (15 до 25 километра), съгласно НАСА. Европа е една четвърт от размера на Земята, само че океанът й може да съдържа към два пъти повече вода от всички океани на Земята, съгласно галактическата организация, което прави Луната завладяващо място за търсене на извънземен живот.
Нов орбитален уред на НАСА, Europa Clipper, би трябвало да бъде изстрелян през октомври 2024 година, с цел да прелети до ледената луна и да види дали тя може да е уместно местообитание за живот. Учените от Тексаския университет в Остин управляват създаването на проникващия в леда радар на Europa Clipper, който ще надникне в ледената завивка и океана тъкмо под нея.
Като част от това изпитание, откривателите желаеха да схванат по какъв начин ледената завивка може да бъде структурирана. Те се обърнаха към Земята като аналог, изследвайки двата съществени метода, по които се образува ледът под ледените покривки на Антарктика. Една форма, конгелационен лед, пораства от повърхността на ледения шелф. Другият, фразилен лед, се образува в студена морска вода и се носи нагоре като люспи като сняг, който вали нагоре, като в последна сметка остава в капан под ледената завивка.
Европа, сходно на Антарктика, евентуално има невисок температурен градиент, което значи, че температурата се трансформира малко с дълбочината. При тези условия, открива Волфенбаргер, фразилният ледът е много постоянно срещан, изключително тук-там, където изтънява в цепнатини или пукнатини. Ако фразилният лед също е постоянно срещан в Европа, това значи, че може да има огромна разлика в състава на ледената обвивка на луната. Докато замръзващият лед може да съдържа 10% от солта на околната морска вода, фразилният лед е доста по-чист, съдържащ единствено 0,1% от солта в морската вода, от която се образува.
Този лед с ниско наличие на сол може освен да повлияе на структурата и здравината на ледената кора на Европа, само че също по този начин може да повлияе на това какъв брой добре радарът на Clipper може да проникне в леда. „ Тази публикация разкрива цяла нова група от благоприятни условия за мислене за океанските светове и по какъв начин те работят “, споделя в изказването Стив Ванс, откривател в Лабораторията за реактивни мотори на НАСА (JPL), който не е взел участие в изследването. „ Това слага основата за това по какъв начин можем да се подготвим за разбора на леда на Europa Clipper. “
