Ген. В. Цанков пред Фрог: Обвинението към генералите е опит за обезкостяване на Военното разузнаване
Обвинението към шефове на работа ”Военна информация ” е опит за цялостно дискредитиране на управлението на специфичната работа, назначение на „ свои “ хора на основните позиции и цялостно преодоляване на службата. Щом прокуратурата упреква генералите от военното разузнаване, какво остава за нас, елементарните хора?.
Това споделя за Фрог бригаден военачалник от запаса Валентин Цанков, специалист в Центъра за проучване на защитата и сигурността и заместник-председател на Асоциацията на Сухопътните войски, някогашен аташе по защитата в Съединени американски щати и Англия.
Ето по какъв начин още разяснява дейностите на прокуратурата ген. Цанков:
" От няколко дни медиите са сложили в центъра на вниманието специфична работа, чиято мощ се осъществя в условия, разнообразни от осветената сцена, както е в театъра. Появиха се заглавия като „ Настоящ и някогашен шеф на " Военна информация " с обвиняване от прокуратурата “, „ Прокуратурата упрекна двама генерали злоупотребили със секретна информация “ и други сходни, които, меко казано, биха тормозили съществено елементарния четец. Той би си задал въпросите: „ Какво става? Толкова ли пропадна страната? Щом прокуратурата упреква генералите от военното разузнаване, какво остава за нас, елементарните хора? “
Интересен е мотивът, по който някогашен и сегашен шеф на Служба „ Военна информация “ се проверяват за закононарушение по работа. В известието на Прокуратурата се споделя, че и двамата шефове на службата за сигурност - С.Д. и П.А. не са изпълнили отговорностите си по работа, регламентирани в член 24 ал.1 от Закона за военното разузнаване (ЗВР) по управление, образуване и управление на дейностите по отбрана на класифицираната информация и позволили чиновниците по сигурността на информацията в СВИ да издават позволения за достъп за равнища на подредба, които нямали право да издават, защото е извънредно пълномощие на шефа на Служба „ Военна информация “ – МО. Но, ал.1 на Чл. 24 от ЗВР регламентира само назначението на самия шеф на службата и това, че той я съставлява и управлява, а неговите функционалности във връзка с класифицираната информация са дефинирани в т. 7 на алинея 6 на Чл. 24 текстът на която гласи, че той „ управлява, провежда и управлява дейностите по отбрана на класифицираната информация в Службата “. В Чл. 71 на ЗВР пък се постановява, че СВИ обезпечава сама своята вътрешна сигурност и отбраната на класифицираната информация – посредством личен орган, ръководителят на който е и чиновник по сигурността на информацията.
Може и да е „ пропуск “ в ЗВР, само че на никое място в него не се упоменава категорично, кой тъкмо би трябвало да подписва разрешенията за достъп до другите равнища класифицирана информация. Това на собствен ред води до въпроса, в случай че инспекциите за издаване на разрешенията са осъществявани в сходство със закона (независимо от кого са подписани) за закононарушение ли става въпрос или за административно нарушаване.
От случая се схваща, че шефът на службата персонално не е подписал издадените 504 позволения за достъп до информация, класифицирана като държавна загадка с равнище на подредба " Секретно " и " Строго секретно ". Твърдението на прокуратурата е, че същите е следвало да се подписват от шефа на службата, а не от служителя, отговарящ за отбраната на класифицираната информация, който е и шеф на Дирекция „ Вътрешната сигурност “. Т.е. никой и на никое място не загатва, че инспекциите, които се вършат на чиновниците, боравещи с тези най-високи равнища на достъп до класифицирана информация, не са направени. С други думи, всичко належащо и планувано по закона, наложително и съответно е било осъществено от Дирекция „ Вътрешната сигурност “. В случая подписът на шефа в края на процедурата е чисто фиктивен акт, който с нищо не усложнява, удължава или уголемява инспекцията на съответния чиновник. Той си остава толкоз тестван, колкото е решил шефът на Дирекция „ Вътрешната сигурност “ и каквито ограничения е планувал той. И по този начин би трябвало да бъде. Няма по какъв начин всички отговорности на цяла работа да бъдат вменени за еднолично осъществяване от един човек.
Още по-интересно стана когато се разбра, че наред с дейностите на прокуратурата по проблема, са подхванати и други дейности по постъпили „ данни “ за финансови злоупотреби в службата и осъществени нарушавания на закона за публичните поръчки. Т.е. броят на „ осъществените “ закононарушения се усили и засегна най-чувствителната част на човешката същина – алчността и желанието за нелегално обогатяване. Тук нещата стават ясни, дори и за най-отдалечения от бранша и неинформиран за днешната обстановка в страната. Като цяло тези дейности могат да се охарактеризират малко – опит за цялостно дискредитиране на управлението на специфичната работа, въведения към премахване на шефа и „ отговорните “ лица, назначение на „ свои “ хора на основните позиции и цялостно преодоляване на Служба „ Военна информация “.
Предишният опит за преодоляване на службата с назначане на цивилн шеф се оказа несполучлив. Т.е. не се стигна до ориентиране на функционалностите на военното разузнаване в посока, преференциална на лица със съмнителни ползи. Не бе реализирана и друга фантазия за разтрошаване на службата посредством консолидираното й като звено в Държавната организация по разузнаване.
От тук пораждат следните, меко казано, „ неудобства “.
Директорът на Служба „ Военна информация “ бригаден военачалник Пламен Ангелов е с лишен допуск за работа с класифицирана информация, заради следствието е в отпуск към този момент 40 дни, и несъмнено, изцяло неинформиран по отношение на настоящите каузи на службата, защото никой няма право да го среща с класифицирана информация. Сиреч – шеф – титуляр службата няма.
Разбираме от прокуратурата, че издадените 504 позволения за работа с класифицирана информация са подписани не от който би трябвало, т.е. са нелегитимни и нелегално издадени. А тези 504 чиновници (не по-малко, като се има поради посочения интервал от три години) са в нарушаване на закона, защото употребяват (и създават класифицирана информация) и на тях също би следвало да им бъде повдигнато обвиняване от прокуратурата. Ако се потвърди, че разрешенията за достъп до класифицирана информация на 504 чиновници на СВИ са невалидни, което по натурален път ще произтече от възможното правосъдно решение, че те са нелегално издадени, то военното ни разузнаване няма да бъде единствено „ обезглавено “, а напряко ще бъде „ обезкостено “. Никой не си фантазира, че разрешителни за „ строго секретна “ информация (национална или на НАТО и ЕС) са издавани на чистачките или защитата? Това са на първо място главния управителен състав, оперативни служащи и анализатори. Те неотложно ще изгубят достъп до класифицирана информация и виждайки „ образеца “ с двамата генерали ще схванат риска да употребяват нелегално такава информация. Дори би било естествено, те към този момент да са се отказали – нали никой не би желал след това да бъде разследван и може би съден?!
Не знам дали някой в страната е наясно в каква обстановка е сложена част от най-чувствителния бранш на държавното ръководство, като се има поради, че върхът на това ръководство би следвало да се интересува от анализите, оценките и рекомендациите на тези хора. Рискът българското военно разузнаване просто за прочут интервал да е спряло или да спре да извършва функционалностите си е голям. Колко дълъг ще бъде този интервал и какви вреди ще нанесе това спиране на самото разузнаване е мъчно да се реши, само че занапред е ясно, че ще бъдат тежки. Отделно е отношението и спадът на доверие, които неизбежно ще се проявят от страна на органите за сигурност на НАТО и Европейски Съюз към родните служби, респ. Служба „ Военна информация “.
Няма да ставам юрист на Служба „ Военна информация “, само че добър взор върху резултатите от работата й може да се придобие в случай че се прочете „ ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЛУЖБА “ВОЕННА ИНФОРМАЦИЯ” ПРЕЗ 2018 година “, оповестен на страницата на Министерски съвет през март 2019 година "
Генерал от запаса Валентин Цанков
Това споделя за Фрог бригаден военачалник от запаса Валентин Цанков, специалист в Центъра за проучване на защитата и сигурността и заместник-председател на Асоциацията на Сухопътните войски, някогашен аташе по защитата в Съединени американски щати и Англия.
Ето по какъв начин още разяснява дейностите на прокуратурата ген. Цанков:
" От няколко дни медиите са сложили в центъра на вниманието специфична работа, чиято мощ се осъществя в условия, разнообразни от осветената сцена, както е в театъра. Появиха се заглавия като „ Настоящ и някогашен шеф на " Военна информация " с обвиняване от прокуратурата “, „ Прокуратурата упрекна двама генерали злоупотребили със секретна информация “ и други сходни, които, меко казано, биха тормозили съществено елементарния четец. Той би си задал въпросите: „ Какво става? Толкова ли пропадна страната? Щом прокуратурата упреква генералите от военното разузнаване, какво остава за нас, елементарните хора? “
Интересен е мотивът, по който някогашен и сегашен шеф на Служба „ Военна информация “ се проверяват за закононарушение по работа. В известието на Прокуратурата се споделя, че и двамата шефове на службата за сигурност - С.Д. и П.А. не са изпълнили отговорностите си по работа, регламентирани в член 24 ал.1 от Закона за военното разузнаване (ЗВР) по управление, образуване и управление на дейностите по отбрана на класифицираната информация и позволили чиновниците по сигурността на информацията в СВИ да издават позволения за достъп за равнища на подредба, които нямали право да издават, защото е извънредно пълномощие на шефа на Служба „ Военна информация “ – МО. Но, ал.1 на Чл. 24 от ЗВР регламентира само назначението на самия шеф на службата и това, че той я съставлява и управлява, а неговите функционалности във връзка с класифицираната информация са дефинирани в т. 7 на алинея 6 на Чл. 24 текстът на която гласи, че той „ управлява, провежда и управлява дейностите по отбрана на класифицираната информация в Службата “. В Чл. 71 на ЗВР пък се постановява, че СВИ обезпечава сама своята вътрешна сигурност и отбраната на класифицираната информация – посредством личен орган, ръководителят на който е и чиновник по сигурността на информацията.
Може и да е „ пропуск “ в ЗВР, само че на никое място в него не се упоменава категорично, кой тъкмо би трябвало да подписва разрешенията за достъп до другите равнища класифицирана информация. Това на собствен ред води до въпроса, в случай че инспекциите за издаване на разрешенията са осъществявани в сходство със закона (независимо от кого са подписани) за закононарушение ли става въпрос или за административно нарушаване.
От случая се схваща, че шефът на службата персонално не е подписал издадените 504 позволения за достъп до информация, класифицирана като държавна загадка с равнище на подредба " Секретно " и " Строго секретно ". Твърдението на прокуратурата е, че същите е следвало да се подписват от шефа на службата, а не от служителя, отговарящ за отбраната на класифицираната информация, който е и шеф на Дирекция „ Вътрешната сигурност “. Т.е. никой и на никое място не загатва, че инспекциите, които се вършат на чиновниците, боравещи с тези най-високи равнища на достъп до класифицирана информация, не са направени. С други думи, всичко належащо и планувано по закона, наложително и съответно е било осъществено от Дирекция „ Вътрешната сигурност “. В случая подписът на шефа в края на процедурата е чисто фиктивен акт, който с нищо не усложнява, удължава или уголемява инспекцията на съответния чиновник. Той си остава толкоз тестван, колкото е решил шефът на Дирекция „ Вътрешната сигурност “ и каквито ограничения е планувал той. И по този начин би трябвало да бъде. Няма по какъв начин всички отговорности на цяла работа да бъдат вменени за еднолично осъществяване от един човек.
Още по-интересно стана когато се разбра, че наред с дейностите на прокуратурата по проблема, са подхванати и други дейности по постъпили „ данни “ за финансови злоупотреби в службата и осъществени нарушавания на закона за публичните поръчки. Т.е. броят на „ осъществените “ закононарушения се усили и засегна най-чувствителната част на човешката същина – алчността и желанието за нелегално обогатяване. Тук нещата стават ясни, дори и за най-отдалечения от бранша и неинформиран за днешната обстановка в страната. Като цяло тези дейности могат да се охарактеризират малко – опит за цялостно дискредитиране на управлението на специфичната работа, въведения към премахване на шефа и „ отговорните “ лица, назначение на „ свои “ хора на основните позиции и цялостно преодоляване на Служба „ Военна информация “.
Предишният опит за преодоляване на службата с назначане на цивилн шеф се оказа несполучлив. Т.е. не се стигна до ориентиране на функционалностите на военното разузнаване в посока, преференциална на лица със съмнителни ползи. Не бе реализирана и друга фантазия за разтрошаване на службата посредством консолидираното й като звено в Държавната организация по разузнаване.
От тук пораждат следните, меко казано, „ неудобства “.
Директорът на Служба „ Военна информация “ бригаден военачалник Пламен Ангелов е с лишен допуск за работа с класифицирана информация, заради следствието е в отпуск към този момент 40 дни, и несъмнено, изцяло неинформиран по отношение на настоящите каузи на службата, защото никой няма право да го среща с класифицирана информация. Сиреч – шеф – титуляр службата няма.
Разбираме от прокуратурата, че издадените 504 позволения за работа с класифицирана информация са подписани не от който би трябвало, т.е. са нелегитимни и нелегално издадени. А тези 504 чиновници (не по-малко, като се има поради посочения интервал от три години) са в нарушаване на закона, защото употребяват (и създават класифицирана информация) и на тях също би следвало да им бъде повдигнато обвиняване от прокуратурата. Ако се потвърди, че разрешенията за достъп до класифицирана информация на 504 чиновници на СВИ са невалидни, което по натурален път ще произтече от възможното правосъдно решение, че те са нелегално издадени, то военното ни разузнаване няма да бъде единствено „ обезглавено “, а напряко ще бъде „ обезкостено “. Никой не си фантазира, че разрешителни за „ строго секретна “ информация (национална или на НАТО и ЕС) са издавани на чистачките или защитата? Това са на първо място главния управителен състав, оперативни служащи и анализатори. Те неотложно ще изгубят достъп до класифицирана информация и виждайки „ образеца “ с двамата генерали ще схванат риска да употребяват нелегално такава информация. Дори би било естествено, те към този момент да са се отказали – нали никой не би желал след това да бъде разследван и може би съден?!
Не знам дали някой в страната е наясно в каква обстановка е сложена част от най-чувствителния бранш на държавното ръководство, като се има поради, че върхът на това ръководство би следвало да се интересува от анализите, оценките и рекомендациите на тези хора. Рискът българското военно разузнаване просто за прочут интервал да е спряло или да спре да извършва функционалностите си е голям. Колко дълъг ще бъде този интервал и какви вреди ще нанесе това спиране на самото разузнаване е мъчно да се реши, само че занапред е ясно, че ще бъдат тежки. Отделно е отношението и спадът на доверие, които неизбежно ще се проявят от страна на органите за сигурност на НАТО и Европейски Съюз към родните служби, респ. Служба „ Военна информация “.
Няма да ставам юрист на Служба „ Военна информация “, само че добър взор върху резултатите от работата й може да се придобие в случай че се прочете „ ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЛУЖБА “ВОЕННА ИНФОРМАЦИЯ” ПРЕЗ 2018 година “, оповестен на страницата на Министерски съвет през март 2019 година "
Генерал от запаса Валентин Цанков
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ