Общността на бесарабските българи, която повече от 200 години съществува

Общността на бесарабските българи, която повече от 200 години съществува отвън рамките на България е част от българския народ. В настояще време съгласно другите оценки, общият брой на българите в Молдова са 60-90 000 души. 31 000 от тях имат българско поданство (към 2019 г.).

Българското малцинство живее най-вече в южната част на Молдова – поземлен район със едва развита индустрия.

След 1989г. българската общественост съумя да придобие редица достижения, найважното от които е проучването на родния език в държавните учебни заведения в места с плътно българско обитаемоте. Финансирането се реализира от бюджета на Р. Молдова. Това разрешава всяка година над 100 младежи от общността ни да аплайват и да бъдат признати в българските университети.

Мнозинство от тях не са завръщат в Молдова. Младите хора остават в прародината си, осъществят се и стават съзнателни данъкоплатци на страната България.

Общия брой на тези висшисти и други българи, пристигнали в България от Молдова, комплицирано да се пресметна, само че сигурно можем да кажем, че са над 10 000 души в най-активната трудоспособна възраст.

Неблагоприятните демографски трендове, включващи негативен натурален приръст, интензивна външна миграция и застаряване на популацията, изправят съществени провокации пред бъдещото действие на системите на обществено обезпечаване и подкрепяне, опазване на здравето, обучение и обществени финанси. Пазарът на труда отрицателно е повлиян от тези процеси, при ясна вероятност в средносрочен интервал, че ще продължава изостряне на негативните последствия.

Текущата демографска картина в места с плътно наличие на бесарабските българи и вероятностите за нейното развиване в средносрочен и дълготраен проект демонстрират, че при непроменени политики, демографският фактор ще компрометира опцията на икономическата система да генерира висок и резистентен напредък и ще намалява успеваемостта на икономическата политика, ориентирана към обезпечаването (предпоставки) за подобен напредък.

Ето за какво, съществена стратегическа цел на общността ни би трябвало да стане смекчаването на неподходящите демографски трендове и обръщането им в по-дългосрочна вероятност.

С лимитиран човешки потенциал и запаси, които по гореозначените аргументи, стават и все по-ограничени, предлагаме да се прегледа създаване на устойчива и дълготрайна стратегия, която ще е потребна както за общността ни, по този начин и за България.

През последите 30 година България няма специфична стратегия, а цялата й поддръжка за историческата диаспора е разпръсната измежду няколко профилирани стратегии, a значи има смисъл за радикална промяна на визията.

Ситуация на момента:

1. Доколкото известно, с изключение на Националната стратегия „ Роден език и просвета зад граница “, чийто бюджет за Молдова през 2019 г е еднакъв на 400 хил.лева, няма друга, която да отговоря на потребностите на бесарабските българи. Целта на горепосочената стратегия е възстановяване на изискванията за реализиране на ефикасни образователно-възпитателни действия, съдействащи за подсилване на българската нематериалност, за запазване на националното съзнание, обичай и просвета. Основната част от средствата й отиват за финансиране на неделните учебни заведения. За нея отговоря Министерство на образованието на Р. България.

2. Както образец можем да посочим програмата «Българско съдействие за развитие», която се осъществя по линия на Европейски Съюз в границите на «Източното партньорство». С старания на Министерството на Външните работи на Р.България в нея намират място планове, засягащи общността ни, макар че тя като цел не преглежда бесарабските българи. Например, през 2020г. ще е финансиран единствено един план на стойност 68 хиляди лв..

3. Целенасочен план за подкрепяне на Тараклийският държавен университет. (Няма информация за стойността) Това значи, че през 2019г. България общо отпусна за историческата общественост в Молдова към 500 хиляди лв., а предходната 2018г. – двойно помалко.

Същността на предложение:

Предлагаме с наша поддръжка и експертиза, да бъде дефинирана стратегическа национална стратегия, която да обхване главните сфери. Без развиването на тези основни сфери потока на бесарабски младежи към България ще спре към този момент в околните няколко години.

Тази стратегия би трябвало да засегни три целта и да обезпечи внедряването на действителни планове в:

1. Икономиката

2. Здравеопазването

3. Социалната сфера

Важно: към целите наложително се създават проекти за деяние (мероприятие, период, сума, отговорно ведомство);

Полза: съхраняването на българската общественост в Молдова изцяло дава отговор на ползите на България:

1. Дълготраен източник на първокласен човешки запас.

2. Запазване на българското малцинство в Молдова, като мост в интернационалните връзки.

3. Предимство в Европейски Съюз — образец на страна, която развива диаспората за обща изгода.

Автори: Олег Косих, шеф на фондация «Български дух» Александър Боримечков, ръководител на надзорния съвет на фондацията " Български дух ", Натали Петрова, член на УС на Дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи Родолюбец