Кметът на Сливен Стефан Радев пред „Труд“: Намалихме с повече от 17 милиона лева стари просрочени задължения
Община Сливен има 45 обитаеми места и по техния брой тя е най-голямата в страната. През ноември 2015 година, когато Стефан Радев встъпи в служба, Сливен оглави черния лист на общините, които подлежат на финансова реанимация. При бюджет от 80-90 млн. лв., Градът под Сините камъни се оказа с най-големи отговорности от 40 млн. лв. по контракти от предходните два мандата и поради просрочия. Общината действително бе в обстановка на банкрут. Започнаха запори от кредитори. Междувременно сполучливо бе пласирана облигационна емисия за 25 млн. лв.. Някои непопулярни ограничения, като повдигането на имотния налог и съкращаването на разноските за два емблематични културни института, провокираха неодобрение. След две години ръководство, просрочията са понижени с повече от две трети, споделят от администрацията.
– Г-н Радев, в края на предходната година преполовихте кметския си мандат. Тогава се случиха две неща. И двете провокираха безредици в града. Първо, общината бе наказана да заплати 2,6 млн. лв. лихви поради забавено заплащане по остарели контракти за пътна поддръжка – следващ финансов потрес за локалните финанси. И второ, обявихте, че най-сетне стартира ремонтът на инфарктното кръстовище „ Розова градина ” в града. Каква е вашата оценка?
– Кръстовището „ Розова градина ” е доста значим обект, който повече от 30 години стои на вниманието на сливенската общност. На първо място, благодаря на държавното управление, че отпусна 3 млн. лв. за него. Имахме рекорден брой процедури за избор на реализатори. Доволен съм, че преди края на годината успяхме да сключим този контракт.
– Но класиралото се преди всичко сдружение (с присъединяване на „ Хидрострой ”АД и „ Трансконсулт 22 ”ООД – б.а.) изненадващо се е отказало, договорът е предоставен на втория класирал се, а строителството се оскъпява с близо 1 млн. лв.. Много пари, изключително за финансовото положение на Сливен. Как е допустимо да става това?
– Фирмата, която в началото завоюва, беше дала много по-различна цена от всички останали. По принцип това е причина за премахване още на първия стадий, имам поради огромното отклоняване от цената. Комисията вярно е взела решение да одобри обосновката за цената, с цел да не се апелира, тъй като това е една от аргументите да се дава дъмпингова цена. От друга страна, въпреки и да има най-малък късмет компанията да извърши обекта на тази много по-различна цена, дава се късмет да го направи.
– В общината се е говорело: „ Треперим да не се откажат ”?
– Щях да се веселя, в случай че някой направи „ Розова градина ” на такава стойност, за 1,4 млн.лева без Данък добавена стойност. Какви са аргументите за отхвърли, не знаем. Законът не вменява обвързване на спечелилия претендент да оповестява аргументите, нито пък е планувал някаква гаранция при отвод. В последна сметка е по-добре, че не влязохме в цикъл на обжалване. До лятото на идната година би трябвало да завършат строителните работи.
– Тоест, вие ще прережете лентата?
– Да сме живи и здрави!
– Как ще платите милионите поради забавените заплащания по тези остарели контракти за пътна поддръжка? Знаем, че има запор върху общинските банкови сметки, защото Министерство на околната среда и водите желае пари поради скандалния първи воден цикъл, който се провали преди 8-9 години .
– Вероятно няма да апелираме правосъдното решение за лихвите, защото юристите са на мнение, че от това няма да има резултат. Ще преговаряме за разсрочване. Що се отнася до желае на екоминистерството, оспорваме претенцията. Смятаме, че не изискуем тези пари. За страдание, това не е първата тежка обстановка, в която изпада нашата община. Искам да подчертая, че постоянно сме се справяли по този начин, че да не се отрази на чиновниците ни. Досега не е имало неизплатени заплати.
– Още при започване на мандата си вдигнахте имотния налог. Но последваха митинги и неотдавна общинският съвет го понижи от 3,2 на 2,7 промила. Под напън ли стана това?
– Не знам дали съветниците, които гласоподаваха за понижението, са се поддали на натиска на митинга. Истината е, че това понижение изобщо не облагодетелства хората с по-ниски приходи. За жителите, които заплащат налози за един апартамент, разликата е 10-12 лв.. Но пък понижението е доста огромно за едрите притежатели на недвижимости. Там е от порядъка на десетки хиляди левове. Затова си разрешавам да дефинира това решение като чист популизъм. Нещо, което е в прорез с дълготрайния интерес на общината. Нещо, което слага под риск осъществяването на проекта за финансово излекуване и което на процедура ощетява жителите. За страдание, от това понижение губим 1 милион лв. доходи.
– Това значи ли, че ви разочарова работата с общинския съвет?
– Първо би трябвало да стартира с признателност към съветниците, които демонстрират отговорност при вземането на сложните, непопулярни решения. Голяма признателност към съветниците на ГЕРБ, които – даже да сме били на разнообразни отзиви – са отстоявали най-непопулярните ограничения, в това число за налозите. Та, в действителност не ме радва тази вълна на популизъм, която съществува. Тя е продължение на жанр и метод на ръководство от предходните години, който ни е довел до тук. Не го споделям като опрощение, това е констатация: през 2015 година община Сливен оглавяваше всички отрицателни ранглисти на Министерството на финансите във връзка с положението на общините в България.
– Е, в предходния мандат, когато управляваше червен кмет, мнозина съветници от ГЕРБ бяха срещу нарастването на локалните налози и такси, макар че финансовото положение и тогава беше неприятно. Какво е то през днешния ден?
– Все още продължаваме да имаме просрочени отговорности. Аз съм имал опция доста пъти да споделям, че не размерът на задълженията е огромният проблем. А размерът на просрочените отговорности е това, от което би трябвало да се тормозим, и това, което прави неуправляемо положението на една община, компания, семейство, дом. Това е същинската заплаха. Намалили сме повече от 17 млн. лв. просрочени отговорности, които при започване на мандата бяха над 25 млн. лв.. По финансовата стратегия всички просрочени отговорности бяха изплатени с новия облигационен заем – става дума за над 12 млн. лв.. С него погасихме и 10 млн. лв. остарели заеми с висока рента. В същото време получихме безлихвен заем от държавното управление в размер на 5 млн. лв.. И в случай че тези средства, както и средствата по сполучливо осъществената облигационна емисия, бяхме вложили в града, резултатът щеше да е огромен – 30 млн. лв. щяха да бъда вложени в кръстовища, ремонтирани тротоари, спортни обекти, детски градини и ясли, т.е. в обществени богатства за хората. Но за жалост, всичко отива за заплащане на остарели отговорности.
– Кмет с вързани ръце ли сте?
– Не. Гледам на обстановката като даденост и предизвикателство.
– Когато влязохте в мандата, заявихте, че упоритостта ви е да осигурите бърза писта за вложителите. Случи ли се това?
– Първата нова разпоредба, която предложихме, беше за насърчаването на вложенията, което е инструментът, даван от законодателството на общините, да предизвикват вложителите посредством узаконяването и така нататък Все още нямаме вложители, които желаят да се сертифицират, само че опцията е налице. Имаме вложители, сертифицирани с клас А и клас В по линия на Закона за поощряване на вложенията. По тази линия изградихме паркинга на компания „ Едоардо Миролио ”. Имаме диалози с компании, които обмислят опцията за вложения тук.
– Кажете едно име.
– Не, към този момент. Но мога да кажа, че първият въпрос, който постоянно се слага, не е толкоз дали компаниите могат да употребяват преференции от общината, а дали има задоволително работна мощ. Последната компания, с която говорихме, имаше желание за 1000 работни места и то в обичаен за Сливен отрасъл – текстила.
– Всъщност, вие направихте първата в страната трудова борса навън, с опция за директно договаряне сред работодатели и служащи. Какъв е анализът ви?
– Моят разбор е, че има разминаване на търсенето и предлагането на работна мощ. От друга страна, все по-малко е застъпено професионалното обучение, както и броят на младежите, които желаят да останат тук. А те не са задоволително, с цел да зареждат и тази промишленост, която имаме. Най-големите предприятия в Сливен са мотора на растежа на заплати и те са тези, които най-вече се нуждаят от нова работна мощ. В избрани исторически интервали средата в нашия регион е била доста удобна, тук се е зародила текстилната промишленост. В момента това е доста трудоемка промишленост, с доста ръчен труд и тя не може да обезпечи такива равнища на възнаграждение, като други промишлености в България. Но по този начин или другояче, градът ни доста години е бил фактор в индустрията на България и ще продължава да бъде.
– Това го казвате по сантиментални аргументи или като икономист?
– Едно от нещата за това къде да има вложения, с изключение на географските фактори и съществуването на работна мощ, са традициите на даденото място и те са доста значими. Това се прави оценка от вложителите и постоянно е един от факторите кой район да се избере за вложенията. Уверен съм, че богатите обичаи на нашия район в това отношение ще бъдат оценени. И те се правят оценка. Едоардо Миролио, да вземем за пример, който има огромно произвеждане в Сливен, е един от най-големите вложители в България.
– Сливен е „ столицата “ на ромите в България. Но хубавата пешеходна зона на града няма нищо общо с най-южната, бедна част на 15-хилядния ромски квартал „ Надежда ”. Защо?
– Не знам до какъв брой е столица… Със сигурност в други градове има по-голямо ромско население, в действителност в по-големи градове – да. Много огромна тематика. За страдание, тя не е по силите на нито една община в България. Необходима е целенасочена държавна политика в това отношение. За мен въпросът не е единствено въпрос на интеграция. Подходът би трябвало да е сложен – и урбанистичен, и учебен, и обществен, и обвързван с правоохранителната активност, нужно е да се реши сложно въпроса с ромските махали и това, че средата, която те основават, на процедура не обезпечава еднакъв късмет на децата от тези махали…Не мисля, че има непосредствена заплаха от напрежение на етническа основа. Разбира се, опасности има. Не би трябвало да толерираме никакви крайности. В Сливен години, да не кажа епохи наред, сме имали общуване, имало е и огромна арменска диаспора, тук е и столицата на каракачаните в България, има и турско население. В историята на града в никакъв случай не е имало някакви основни етнически несъгласия, хората постоянно са живели значително в съгласие. Винаги има някой, който желае да експлоатира тази тематика, само че хората са рационални.
– Каква цел сте си сложили в работата през идващите две години от мандата ви?
– Постигане на финансовата непоклатимост. Имаме възстановителен проект, би трябвало да го осъществим и би трябвало да стоим зад думите си. Поели сме задължения към МФ, те пък са поели насрещни задължения. Трябва да бъдем благонадежден сътрудник. Приемам за моя виновността, че мъчно изяснявам на хората какъв брой е значимо това! През идващите две години ще стартират да се виждат действителните резултати от всички процедури, които направихме през втората половина на предходната и през тази година – кръстовището „ Розова градина ”, пробивът на улица „ Раковски ” – също обект от доста години на дневен ред, с който ще облекчим придвижването в центъра. Предстоят поправки на улиците в селата, за които получихме 1 млн. лв. от държавното управление. Най-значимият ни обект е обновяването на градския превоз за 14 млн. лв. по Оперативна програма „ Региони в напредък ” – 27 нови рейсове, 143 спирки, ще вкараме линии в старите сливенски квартали „ Клуцохор ” и „ Комлука ”, за което хората от дълго време упорстват, ще има нови велоалеи и така нататък Другото: една от най-трудните тематики, които отворихме преди 2 години, е премахването на гаражната система. Нещо, с което на никого не му се занимаваше, не че и на мен ми се занимава… Четири детски градини ще бъдат напълно актуализирани, ще бъде облагороден различен остарял квартал – „ Република ”, ще имаме две нови обществени заведения – спешен център и център за бездомници. Разбира се, ще се случи и по този начин предстоящото от хората саниране. Вече са подписани първите контракти. През 2018 година мисля, че ще бъдат подписани договорите за всичките 49 блока, включени в програмата. Доволни сме, че въведохме електронен банкет за детските градини и първокласниците. Създадохме общинско дружество по озеленяване, въпреки и с компликации, вместо да разпореждаме тази активност на външен реализатор. Излиза по-евтино и е качествено.
– Трябва ли актуалният български кмет да е управител?
– Сложен въпрос. Демокрацията споделя, че би трябвало да е определен от хората, без да слага критерии какъв би трябвало да бъде. Според мен, с цел да бъде сполучлив, все по-важно ще бъде да има мениджърски опит, да е осведомен със системите за финансово ръководство. Но, отново споделям, това е въпрос на избор.
Нашият посетител
Стефан Радев (ГЕРБ) е кмет на Сливен за първи мандат. 45-годишният икономист е със компетентност по ръководство на промишлеността. Има магистърска степен по счетоводство и надзор от УНСС в София, квалифициран експерт-счетоводител. С опит в частния бранш като изпълнителен и финансов шеф. До встъпването си в служба е работил като инспектор. За да заеме кметския пост, се връща от София в родния си град, където в недалечното минало е бил в управническата конструкция на „ Мелинвест ”.
– Г-н Радев, в края на предходната година преполовихте кметския си мандат. Тогава се случиха две неща. И двете провокираха безредици в града. Първо, общината бе наказана да заплати 2,6 млн. лв. лихви поради забавено заплащане по остарели контракти за пътна поддръжка – следващ финансов потрес за локалните финанси. И второ, обявихте, че най-сетне стартира ремонтът на инфарктното кръстовище „ Розова градина ” в града. Каква е вашата оценка?
– Кръстовището „ Розова градина ” е доста значим обект, който повече от 30 години стои на вниманието на сливенската общност. На първо място, благодаря на държавното управление, че отпусна 3 млн. лв. за него. Имахме рекорден брой процедури за избор на реализатори. Доволен съм, че преди края на годината успяхме да сключим този контракт.
– Но класиралото се преди всичко сдружение (с присъединяване на „ Хидрострой ”АД и „ Трансконсулт 22 ”ООД – б.а.) изненадващо се е отказало, договорът е предоставен на втория класирал се, а строителството се оскъпява с близо 1 млн. лв.. Много пари, изключително за финансовото положение на Сливен. Как е допустимо да става това?
– Фирмата, която в началото завоюва, беше дала много по-различна цена от всички останали. По принцип това е причина за премахване още на първия стадий, имам поради огромното отклоняване от цената. Комисията вярно е взела решение да одобри обосновката за цената, с цел да не се апелира, тъй като това е една от аргументите да се дава дъмпингова цена. От друга страна, въпреки и да има най-малък късмет компанията да извърши обекта на тази много по-различна цена, дава се късмет да го направи.
– В общината се е говорело: „ Треперим да не се откажат ”?
– Щях да се веселя, в случай че някой направи „ Розова градина ” на такава стойност, за 1,4 млн.лева без Данък добавена стойност. Какви са аргументите за отхвърли, не знаем. Законът не вменява обвързване на спечелилия претендент да оповестява аргументите, нито пък е планувал някаква гаранция при отвод. В последна сметка е по-добре, че не влязохме в цикъл на обжалване. До лятото на идната година би трябвало да завършат строителните работи.
– Тоест, вие ще прережете лентата?
– Да сме живи и здрави!
– Как ще платите милионите поради забавените заплащания по тези остарели контракти за пътна поддръжка? Знаем, че има запор върху общинските банкови сметки, защото Министерство на околната среда и водите желае пари поради скандалния първи воден цикъл, който се провали преди 8-9 години .
– Вероятно няма да апелираме правосъдното решение за лихвите, защото юристите са на мнение, че от това няма да има резултат. Ще преговаряме за разсрочване. Що се отнася до желае на екоминистерството, оспорваме претенцията. Смятаме, че не изискуем тези пари. За страдание, това не е първата тежка обстановка, в която изпада нашата община. Искам да подчертая, че постоянно сме се справяли по този начин, че да не се отрази на чиновниците ни. Досега не е имало неизплатени заплати.
– Още при започване на мандата си вдигнахте имотния налог. Но последваха митинги и неотдавна общинският съвет го понижи от 3,2 на 2,7 промила. Под напън ли стана това?
– Не знам дали съветниците, които гласоподаваха за понижението, са се поддали на натиска на митинга. Истината е, че това понижение изобщо не облагодетелства хората с по-ниски приходи. За жителите, които заплащат налози за един апартамент, разликата е 10-12 лв.. Но пък понижението е доста огромно за едрите притежатели на недвижимости. Там е от порядъка на десетки хиляди левове. Затова си разрешавам да дефинира това решение като чист популизъм. Нещо, което е в прорез с дълготрайния интерес на общината. Нещо, което слага под риск осъществяването на проекта за финансово излекуване и което на процедура ощетява жителите. За страдание, от това понижение губим 1 милион лв. доходи.
– Това значи ли, че ви разочарова работата с общинския съвет?
– Първо би трябвало да стартира с признателност към съветниците, които демонстрират отговорност при вземането на сложните, непопулярни решения. Голяма признателност към съветниците на ГЕРБ, които – даже да сме били на разнообразни отзиви – са отстоявали най-непопулярните ограничения, в това число за налозите. Та, в действителност не ме радва тази вълна на популизъм, която съществува. Тя е продължение на жанр и метод на ръководство от предходните години, който ни е довел до тук. Не го споделям като опрощение, това е констатация: през 2015 година община Сливен оглавяваше всички отрицателни ранглисти на Министерството на финансите във връзка с положението на общините в България.
– Е, в предходния мандат, когато управляваше червен кмет, мнозина съветници от ГЕРБ бяха срещу нарастването на локалните налози и такси, макар че финансовото положение и тогава беше неприятно. Какво е то през днешния ден?
– Все още продължаваме да имаме просрочени отговорности. Аз съм имал опция доста пъти да споделям, че не размерът на задълженията е огромният проблем. А размерът на просрочените отговорности е това, от което би трябвало да се тормозим, и това, което прави неуправляемо положението на една община, компания, семейство, дом. Това е същинската заплаха. Намалили сме повече от 17 млн. лв. просрочени отговорности, които при започване на мандата бяха над 25 млн. лв.. По финансовата стратегия всички просрочени отговорности бяха изплатени с новия облигационен заем – става дума за над 12 млн. лв.. С него погасихме и 10 млн. лв. остарели заеми с висока рента. В същото време получихме безлихвен заем от държавното управление в размер на 5 млн. лв.. И в случай че тези средства, както и средствата по сполучливо осъществената облигационна емисия, бяхме вложили в града, резултатът щеше да е огромен – 30 млн. лв. щяха да бъда вложени в кръстовища, ремонтирани тротоари, спортни обекти, детски градини и ясли, т.е. в обществени богатства за хората. Но за жалост, всичко отива за заплащане на остарели отговорности.
– Кмет с вързани ръце ли сте?
– Не. Гледам на обстановката като даденост и предизвикателство.
– Когато влязохте в мандата, заявихте, че упоритостта ви е да осигурите бърза писта за вложителите. Случи ли се това?
– Първата нова разпоредба, която предложихме, беше за насърчаването на вложенията, което е инструментът, даван от законодателството на общините, да предизвикват вложителите посредством узаконяването и така нататък Все още нямаме вложители, които желаят да се сертифицират, само че опцията е налице. Имаме вложители, сертифицирани с клас А и клас В по линия на Закона за поощряване на вложенията. По тази линия изградихме паркинга на компания „ Едоардо Миролио ”. Имаме диалози с компании, които обмислят опцията за вложения тук.
– Кажете едно име.
– Не, към този момент. Но мога да кажа, че първият въпрос, който постоянно се слага, не е толкоз дали компаниите могат да употребяват преференции от общината, а дали има задоволително работна мощ. Последната компания, с която говорихме, имаше желание за 1000 работни места и то в обичаен за Сливен отрасъл – текстила.
– Всъщност, вие направихте първата в страната трудова борса навън, с опция за директно договаряне сред работодатели и служащи. Какъв е анализът ви?
– Моят разбор е, че има разминаване на търсенето и предлагането на работна мощ. От друга страна, все по-малко е застъпено професионалното обучение, както и броят на младежите, които желаят да останат тук. А те не са задоволително, с цел да зареждат и тази промишленост, която имаме. Най-големите предприятия в Сливен са мотора на растежа на заплати и те са тези, които най-вече се нуждаят от нова работна мощ. В избрани исторически интервали средата в нашия регион е била доста удобна, тук се е зародила текстилната промишленост. В момента това е доста трудоемка промишленост, с доста ръчен труд и тя не може да обезпечи такива равнища на възнаграждение, като други промишлености в България. Но по този начин или другояче, градът ни доста години е бил фактор в индустрията на България и ще продължава да бъде.
– Това го казвате по сантиментални аргументи или като икономист?
– Едно от нещата за това къде да има вложения, с изключение на географските фактори и съществуването на работна мощ, са традициите на даденото място и те са доста значими. Това се прави оценка от вложителите и постоянно е един от факторите кой район да се избере за вложенията. Уверен съм, че богатите обичаи на нашия район в това отношение ще бъдат оценени. И те се правят оценка. Едоардо Миролио, да вземем за пример, който има огромно произвеждане в Сливен, е един от най-големите вложители в България.
– Сливен е „ столицата “ на ромите в България. Но хубавата пешеходна зона на града няма нищо общо с най-южната, бедна част на 15-хилядния ромски квартал „ Надежда ”. Защо?
– Не знам до какъв брой е столица… Със сигурност в други градове има по-голямо ромско население, в действителност в по-големи градове – да. Много огромна тематика. За страдание, тя не е по силите на нито една община в България. Необходима е целенасочена държавна политика в това отношение. За мен въпросът не е единствено въпрос на интеграция. Подходът би трябвало да е сложен – и урбанистичен, и учебен, и обществен, и обвързван с правоохранителната активност, нужно е да се реши сложно въпроса с ромските махали и това, че средата, която те основават, на процедура не обезпечава еднакъв късмет на децата от тези махали…Не мисля, че има непосредствена заплаха от напрежение на етническа основа. Разбира се, опасности има. Не би трябвало да толерираме никакви крайности. В Сливен години, да не кажа епохи наред, сме имали общуване, имало е и огромна арменска диаспора, тук е и столицата на каракачаните в България, има и турско население. В историята на града в никакъв случай не е имало някакви основни етнически несъгласия, хората постоянно са живели значително в съгласие. Винаги има някой, който желае да експлоатира тази тематика, само че хората са рационални.
– Каква цел сте си сложили в работата през идващите две години от мандата ви?
– Постигане на финансовата непоклатимост. Имаме възстановителен проект, би трябвало да го осъществим и би трябвало да стоим зад думите си. Поели сме задължения към МФ, те пък са поели насрещни задължения. Трябва да бъдем благонадежден сътрудник. Приемам за моя виновността, че мъчно изяснявам на хората какъв брой е значимо това! През идващите две години ще стартират да се виждат действителните резултати от всички процедури, които направихме през втората половина на предходната и през тази година – кръстовището „ Розова градина ”, пробивът на улица „ Раковски ” – също обект от доста години на дневен ред, с който ще облекчим придвижването в центъра. Предстоят поправки на улиците в селата, за които получихме 1 млн. лв. от държавното управление. Най-значимият ни обект е обновяването на градския превоз за 14 млн. лв. по Оперативна програма „ Региони в напредък ” – 27 нови рейсове, 143 спирки, ще вкараме линии в старите сливенски квартали „ Клуцохор ” и „ Комлука ”, за което хората от дълго време упорстват, ще има нови велоалеи и така нататък Другото: една от най-трудните тематики, които отворихме преди 2 години, е премахването на гаражната система. Нещо, с което на никого не му се занимаваше, не че и на мен ми се занимава… Четири детски градини ще бъдат напълно актуализирани, ще бъде облагороден различен остарял квартал – „ Република ”, ще имаме две нови обществени заведения – спешен център и център за бездомници. Разбира се, ще се случи и по този начин предстоящото от хората саниране. Вече са подписани първите контракти. През 2018 година мисля, че ще бъдат подписани договорите за всичките 49 блока, включени в програмата. Доволни сме, че въведохме електронен банкет за детските градини и първокласниците. Създадохме общинско дружество по озеленяване, въпреки и с компликации, вместо да разпореждаме тази активност на външен реализатор. Излиза по-евтино и е качествено.
– Трябва ли актуалният български кмет да е управител?
– Сложен въпрос. Демокрацията споделя, че би трябвало да е определен от хората, без да слага критерии какъв би трябвало да бъде. Според мен, с цел да бъде сполучлив, все по-важно ще бъде да има мениджърски опит, да е осведомен със системите за финансово ръководство. Но, отново споделям, това е въпрос на избор.
Нашият посетител
Стефан Радев (ГЕРБ) е кмет на Сливен за първи мандат. 45-годишният икономист е със компетентност по ръководство на промишлеността. Има магистърска степен по счетоводство и надзор от УНСС в София, квалифициран експерт-счетоводител. С опит в частния бранш като изпълнителен и финансов шеф. До встъпването си в служба е работил като инспектор. За да заеме кметския пост, се връща от София в родния си град, където в недалечното минало е бил в управническата конструкция на „ Мелинвест ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ