Знаете ли колко струва един хляб, господин Пеевски?
Във фискална рецесия ли е страната е въпрос, на който би трябвало да отговорят виновните институции - най-много Министерството на финансите. При всички положения обаче е ясно, че с цел да стигнем дотук, виновността е на всички политици и на техния потресаващо развилнял се популизъм през последните години на политическа и парламентарна рецесия.
И макар че това е видно за всички, наподобява, че инстинктът да не престават с нелепостите няма да бъде изкоренен без радикални ограничения на политическата операционна маса. Този път концепциите, разцепващи логиката на здравия разсъдък, доближават кресчендо и в тях се включат доста от политическите играчи. За благополучие, гласът на разсъдъка пристигна от най-високо равнище и министър председателят Росен Желязков се опълчи на шокиращата икономическа неначетеност.
" Тавани " на цените и стопанската система
Да се постановат " тавани " на цените, да се управляват, да се дефинират административно и от политиците е антична фантазия на всички популисти в ръководството, само че за благополучие е фантазия, която в последните десетилетия остана неосъществена в множеството цивилизовани страни. Разбира се, всичко си има своите изключения, само че в съвсем 100% от случаите тъкмо тези изключения дават такива резултати, че те просто потвърждават верността на икономическата логичност. А тя е елементарна - " таваните " на цените водят до дефицити и скриване на артикули от магазините, до следващо внезапно нарастване на цените и до шокова инфлация.
И за това си има причина. Според науката цената е паричният израз на цената на дадена стока или услуга. Тя се дефинира от търсенето и предлагането на пазара и върху нея работят всички пазарни механизми, които нормално контролират пазарната стопанска система. " Справедлива цена " в стопанската система значи чисто и просто тази цена, която потребителят е податлив да заплати за дадена стока или услуга. Естествено е търговците да търсят тъкмо тази горна допустима граница, тъй като се стремят към своята оптималната облага. Те просто това работят. Ако обаче прескочат тази летва и изискат нереална цена за своята стока, то просто търсенето й ще падне и търговецът ще бъде заставен да стартира да продава още по-евтино от справедливата си цена, тъй като ще желае да навакса с продажбите.
В този смисъл " справедливата цена " включва в себе си индустриалната себестойност, цената на труда за производството, цената на всичко, което съпътства стигането до магазина, плюс рационалната облага на всички по веригата.
Така че какво би трябвало да значи " таван " на цената? Означава единствено едно - директна интервенция в пазарните механизми и строшаване на логиката на ценообразуването. Или казано просто - търговците получават пределна цена, на която могат да продават стоката и всичко над нея се трансформира в нелегално.
Да кажем, че продаваме дървена пръчка. Тя, съгласно нас, коства шест лв. за крайния клиент. Изчисляваме цената като знаем индустриалната стойност, тази на превоза, на труда, на всичко, което ни би трябвало, с цел да сложим пръчката на щанда си. Към това число прибавяме и цената на труда на нашите чиновници, цената на електричеството ни, на водата, на какво ли не. След това решаваме каква да бъде нашата чиста облага. Сметнали сме, че при последна цена за клиента от шест лв., то всички по веригата ще са задоволени и ние ще можем да поръчаме след продажбата още една пръчка и да се радваме на облага от договорката.
Появява се обаче " предвидлив " политик, който счита, че ограбваме хората и че дървената пръчка би трябвало да коства 4 лева Той няма никаква визия каква е цената по цялата верига на произвеждане и доставка на продукта, само че има " чувство " за нещата.
Сега търговецът има два избора - или да стартира да работи на загуба, с цел да резервира клиентите си и да се надява, че разсъдъкът ще се върне допустимо най-скоро, или да спре да продава дървени пръчки, тъй като просто няма полза от договорката. Обикновено се случва следното - известно време се работи на загуба и по-късно стоките се скриват от рафтовете и стартира дефицитът.
В един хубав миг политиците вземат решение, че са оплескали нещата и отстраняват " тавана " на цената. Добре де, обаче през това време хората не са си купували дървени пръчки и в този момент се втурват към магазините и си купуват по две, три, четири. Търсенето излита в космоса и с цел да контролира пазара търговецът подвига цената.
Накрая реализираме противоположния резултат на търсения, като по средата сме имали недостиг.
Всичко, което досега казахме, несъмнено, е при съвършените условия и липса на картели и изкривявания на пазара.
Картелите и какво в действителност са те?
По формулировка:
" Картелът е съглашение и/или съгласувана процедура сред две или повече предприятия – съперници на съответния пазар, ориентирани към ограничение на конкуренцията посредством установяване на цени или ценови условия за покупка или продажба, разпределение на квоти за произвеждане или продажби, или разпределение на пазари, в това число при манипулиране на обществени търгове или състезания, или процедури за възлагане на публични поръчки. "
Или казано просто - изкуствено и неаргументирано завишаване на цените за нараснали облаги и заличаване на конкуренцията. В този смисъл картелирането е един от най-вредните явления в стопанската система и няма нито една страна в света, която да не се бори с него. Картелът води до унищожаване на конкуренцията, което директно поврежда потребителите на артикули и услуги. Картелите повреждат и стопанската система като цяло, като отстраняват тласъците на предприятията за иновативност и оптимизация на продуктивността им.
Така че спор няма - в случай че има потвърден картел на пазара, то той би трябвало да бъде разрушен и да се върне естественото състояние на конкуренция, в това число ценова такава.
Проблемът е, че картел в България не просто не е потвърден, а даже няма никакви доказателства за подобен. Напротив - всичко, което имаме като данни - най-много финансовите доклади на веригите за хранителни артикули - демонстрира, че маржовете им са ниски и те разчитат на големите количества, които продават.
Колко коства хлябът, господин Пеевски?
И по този начин стигаме до мотива за този текст. Оказва се, че българските политици не могат да научат всички тези уроци на икономическата история и им трябват нови наши, родни и обичани.
На конвейра да оферират " тавани " на цените се подредиха безконечните обвинени от Българска социалистическа партия, само че и МЕЧ, Вътрешна македонска революционна организация и... " Ново начало " на Делян Пеевски. А той е най-изненадващият член на този клуб и то не тъй като имаме вяра, че в него няма нищо популистко или просто неуместно. Напротив.
Но е доста смешно по какъв начин " сполучливият млад мъж ", който внезапно забогатя и който като " феномен " преуспява в бизнеса и политиката, не е научил тъкмо тези елементарни правила. Интересно е дали тъкмо по този начин управлява и своите каузи? Дали е сложил " таван " на цената на стоките и услугите на някой от своите бизнеси?
Ако отговорът е " да ", то това би означавало, че господин Пеевски не е предприемач, а член на благотворително сдружение. И значи също, че до момента трябваше да е банкрутирал 100 пъти. Но може да значи и друго. Че животът на бизнесите му не зависи от естествената бизнес и икономическа логичност, а от някакви други фактори, които не се интересуват от цени и облаги, тъй като облагите идват от друго място. Защото знаем, че облаги има. Интересно е по какъв начин ще отговори на този въпрос той.
Още по-смешното е, че имаме съществени подозрения, че господин Пеевски има някаква действителна визия за цените на каквото и да било в комерсиалните вериги и че в последните най-малко 10 години е влизал персонално в магазин, с цел да си купи най-малко едно нещо. Така че той няма по какъв начин да знае дали цените са високи или са ниски.
Разбира се, няма никакво значение дали знае цената на хляба, тъй като той би трябвало да може да борави с данни. Но този мотив е популистки, тъкмо каквото е... неговото предложение за ценови " тавани ". Нашето дребно заяждане няма да помогне на жителите, само че най-малко няма да им навреди. За разликата от концепцията на господин Пеевски.
Защото в случай че господин Пеевски искаше в действителност да е потребен, щеше да изиска Комисия за защита на конкуренцията да работи същински, да се проведат промените, от които имаме потребност и да подсигурява, че регулаторите са на мястото си. В момента той подсигурява само подозрението, че не схваща нищо от стопанска система. Или че не му пука какво предизвиква на страната.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
И макар че това е видно за всички, наподобява, че инстинктът да не престават с нелепостите няма да бъде изкоренен без радикални ограничения на политическата операционна маса. Този път концепциите, разцепващи логиката на здравия разсъдък, доближават кресчендо и в тях се включат доста от политическите играчи. За благополучие, гласът на разсъдъка пристигна от най-високо равнище и министър председателят Росен Желязков се опълчи на шокиращата икономическа неначетеност.
" Тавани " на цените и стопанската система
Да се постановат " тавани " на цените, да се управляват, да се дефинират административно и от политиците е антична фантазия на всички популисти в ръководството, само че за благополучие е фантазия, която в последните десетилетия остана неосъществена в множеството цивилизовани страни. Разбира се, всичко си има своите изключения, само че в съвсем 100% от случаите тъкмо тези изключения дават такива резултати, че те просто потвърждават верността на икономическата логичност. А тя е елементарна - " таваните " на цените водят до дефицити и скриване на артикули от магазините, до следващо внезапно нарастване на цените и до шокова инфлация.
И за това си има причина. Според науката цената е паричният израз на цената на дадена стока или услуга. Тя се дефинира от търсенето и предлагането на пазара и върху нея работят всички пазарни механизми, които нормално контролират пазарната стопанска система. " Справедлива цена " в стопанската система значи чисто и просто тази цена, която потребителят е податлив да заплати за дадена стока или услуга. Естествено е търговците да търсят тъкмо тази горна допустима граница, тъй като се стремят към своята оптималната облага. Те просто това работят. Ако обаче прескочат тази летва и изискат нереална цена за своята стока, то просто търсенето й ще падне и търговецът ще бъде заставен да стартира да продава още по-евтино от справедливата си цена, тъй като ще желае да навакса с продажбите.
В този смисъл " справедливата цена " включва в себе си индустриалната себестойност, цената на труда за производството, цената на всичко, което съпътства стигането до магазина, плюс рационалната облага на всички по веригата.
Така че какво би трябвало да значи " таван " на цената? Означава единствено едно - директна интервенция в пазарните механизми и строшаване на логиката на ценообразуването. Или казано просто - търговците получават пределна цена, на която могат да продават стоката и всичко над нея се трансформира в нелегално.
Да кажем, че продаваме дървена пръчка. Тя, съгласно нас, коства шест лв. за крайния клиент. Изчисляваме цената като знаем индустриалната стойност, тази на превоза, на труда, на всичко, което ни би трябвало, с цел да сложим пръчката на щанда си. Към това число прибавяме и цената на труда на нашите чиновници, цената на електричеството ни, на водата, на какво ли не. След това решаваме каква да бъде нашата чиста облага. Сметнали сме, че при последна цена за клиента от шест лв., то всички по веригата ще са задоволени и ние ще можем да поръчаме след продажбата още една пръчка и да се радваме на облага от договорката.
Появява се обаче " предвидлив " политик, който счита, че ограбваме хората и че дървената пръчка би трябвало да коства 4 лева Той няма никаква визия каква е цената по цялата верига на произвеждане и доставка на продукта, само че има " чувство " за нещата.
Сега търговецът има два избора - или да стартира да работи на загуба, с цел да резервира клиентите си и да се надява, че разсъдъкът ще се върне допустимо най-скоро, или да спре да продава дървени пръчки, тъй като просто няма полза от договорката. Обикновено се случва следното - известно време се работи на загуба и по-късно стоките се скриват от рафтовете и стартира дефицитът.
В един хубав миг политиците вземат решение, че са оплескали нещата и отстраняват " тавана " на цената. Добре де, обаче през това време хората не са си купували дървени пръчки и в този момент се втурват към магазините и си купуват по две, три, четири. Търсенето излита в космоса и с цел да контролира пазара търговецът подвига цената.
Накрая реализираме противоположния резултат на търсения, като по средата сме имали недостиг.
Всичко, което досега казахме, несъмнено, е при съвършените условия и липса на картели и изкривявания на пазара.
Картелите и какво в действителност са те?
По формулировка:
" Картелът е съглашение и/или съгласувана процедура сред две или повече предприятия – съперници на съответния пазар, ориентирани към ограничение на конкуренцията посредством установяване на цени или ценови условия за покупка или продажба, разпределение на квоти за произвеждане или продажби, или разпределение на пазари, в това число при манипулиране на обществени търгове или състезания, или процедури за възлагане на публични поръчки. "
Или казано просто - изкуствено и неаргументирано завишаване на цените за нараснали облаги и заличаване на конкуренцията. В този смисъл картелирането е един от най-вредните явления в стопанската система и няма нито една страна в света, която да не се бори с него. Картелът води до унищожаване на конкуренцията, което директно поврежда потребителите на артикули и услуги. Картелите повреждат и стопанската система като цяло, като отстраняват тласъците на предприятията за иновативност и оптимизация на продуктивността им.
Така че спор няма - в случай че има потвърден картел на пазара, то той би трябвало да бъде разрушен и да се върне естественото състояние на конкуренция, в това число ценова такава.
Проблемът е, че картел в България не просто не е потвърден, а даже няма никакви доказателства за подобен. Напротив - всичко, което имаме като данни - най-много финансовите доклади на веригите за хранителни артикули - демонстрира, че маржовете им са ниски и те разчитат на големите количества, които продават.
Колко коства хлябът, господин Пеевски?
И по този начин стигаме до мотива за този текст. Оказва се, че българските политици не могат да научат всички тези уроци на икономическата история и им трябват нови наши, родни и обичани.
На конвейра да оферират " тавани " на цените се подредиха безконечните обвинени от Българска социалистическа партия, само че и МЕЧ, Вътрешна македонска революционна организация и... " Ново начало " на Делян Пеевски. А той е най-изненадващият член на този клуб и то не тъй като имаме вяра, че в него няма нищо популистко или просто неуместно. Напротив.
Но е доста смешно по какъв начин " сполучливият млад мъж ", който внезапно забогатя и който като " феномен " преуспява в бизнеса и политиката, не е научил тъкмо тези елементарни правила. Интересно е дали тъкмо по този начин управлява и своите каузи? Дали е сложил " таван " на цената на стоките и услугите на някой от своите бизнеси?
Ако отговорът е " да ", то това би означавало, че господин Пеевски не е предприемач, а член на благотворително сдружение. И значи също, че до момента трябваше да е банкрутирал 100 пъти. Но може да значи и друго. Че животът на бизнесите му не зависи от естествената бизнес и икономическа логичност, а от някакви други фактори, които не се интересуват от цени и облаги, тъй като облагите идват от друго място. Защото знаем, че облаги има. Интересно е по какъв начин ще отговори на този въпрос той.
Още по-смешното е, че имаме съществени подозрения, че господин Пеевски има някаква действителна визия за цените на каквото и да било в комерсиалните вериги и че в последните най-малко 10 години е влизал персонално в магазин, с цел да си купи най-малко едно нещо. Така че той няма по какъв начин да знае дали цените са високи или са ниски.
Разбира се, няма никакво значение дали знае цената на хляба, тъй като той би трябвало да може да борави с данни. Но този мотив е популистки, тъкмо каквото е... неговото предложение за ценови " тавани ". Нашето дребно заяждане няма да помогне на жителите, само че най-малко няма да им навреди. За разликата от концепцията на господин Пеевски.
Защото в случай че господин Пеевски искаше в действителност да е потребен, щеше да изиска Комисия за защита на конкуренцията да работи същински, да се проведат промените, от които имаме потребност и да подсигурява, че регулаторите са на мястото си. В момента той подсигурява само подозрението, че не схваща нищо от стопанска система. Или че не му пука какво предизвиква на страната.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ