Неразказаната история на Георги Йоанну – тютюнотърговецът, който направил първия киносалон в Хасково „Модерен театър“
Община Хасково и РИМ Хасково описваме неразказаната история на
ТИХИЯ ТЪРГОВЕЦ ГЕОРГИ ЙОАННУ
Тютюнотърговецът, който направил първия киносалон в Хасково „ Модерен спектакъл “
Поредицата „ Будителите на Хасково “ е отдадена на 1 ноември – Ден на националните будители
Сред първите огромни тютюнотърговци в Хасково от втората половина на ХІХ в., заели изключително място в стопанския живот на града, се подреждат братята Панайот и Георги Йоанну. Отдалечеността във времето и неналичието на непокътнати мемоари у потомците, не дава информация за ранните години от техния живот. Двамата братя, дружно със сестра си, без подозрение били измежду българите-гъркомани в града, а сестра им се омъжила за поп Дойко ‒ духовник от църквата на гърчеещите се българи в града „ Св. Архангели Михаил и Гавраил “. Търговските им каузи ги отвеждали нерядко по пазарите на империята и след Освобождението. През последното десетилетие на ХІХ в., братята Панайот и Георги Йоанну, се захванали с тютюневата търговия, със съществени планове и доста пари. Водещата фигура в комерсиалните каузи бил Георги Йоанну, запомнен от съвременниците си като „ спокоен и безмълвен, интересуващ се извънредно от търговията си и от покупка на парцели и земи ”. До ден сегашен потомците пазят загатна за известния търговец, който имал толкоз огромни и многочислени парцели от Стара Загора до Кърджали, че било допустимо да ги обикаля единствено яздейки кон.
Къщата на братята Йоанну се издигала в българската махала, в съседство с известния в предишното гъркоман х.Ставри Примов. През годините те основали свои фамилии. Георги Йоанну се оженил за гъркиня – Калиопи и с нея отгледали единствената си щерка Хриши.
Повече от 30 години сполучлива търговия, наредили Георги Йоанну сред най-богатите хасковци от края на ХІХ и първото десетилетие на ХХ в. Грижата за фирмените сметки и счетоводството, той поверил на племенника си Захария Попдойков, който от младежка възраст, откакто приключил образованието си в Пловдив, поел като счетоводител компанията и водел без спиране нейните сметки до края на активността й.
Още през 80-те години на ХІХ в. Панайот и Георги Йоанну купили огромен чифлик в местността „ Балакли дере ” и наред с търговията, развивали и чифликчийството. По-малкият брат Георги пътувал непрестанно в Харманлийския и Кърджалийския край, оглеждал и пазарял тютюните, установявал контакти с производители и събирал образци. След като добре се ориентирал в ситуацията, Г. Йоанну отпътувал за Солун – тогавашен център на търговията с ориенталски тютюни и предложил на тютюневата компания Commercial Compagny of Salonica Limited /„ Комерсиал Салоника Лимитед ”/ да доставя тютюни от двата окръга. Той съумял да контракти преференциални условия, само че шефът не приел предлагането да открие склад в Хасково. Вместо това, компанията се лимитирала единствено в изкупуване на обработени тютюни от Г. Йоанну като частно лице. Но началото било сложено и през идващите 25 години Г. Йоанну се утвърдил като един от най-влиятелните тютюнотърговци на своето време.
През 1899 година в Хасково дошъл представител на известната австроунгарска тютюнотърговска компания „ Херцог ”, което провокирало съществени терзания у Г. Йоанну и той съобщил в Солун за появяването в града на европейска конкуренция. В отговор получил разпореждане незабавно да търси място за градеж на склад.
Закупил към този момент един имот в центъра на града за адвокатска фирма и къща, Г. Йоанну го отстъпил за строителството на тютюнев склад и отворил публично посланичество на гръцката компания „ Комерсиал “, със седалище в Солун. Съревнованието сред двете компании – европейската „ М. Л. Херцог и Сие ” и локалното посланичество на солунската компания „ Комерсиал ”, с капитали на един от най-мощните експортьори на ориенталски тютюни в Европа, положили началото на европейската традиция в тютюневата индустрия на града. Представлявана от Георги Йоанну, за няколко години компания „ Комерсиал ” разраснала производството си и нараснала броя на заетите служащи. Дълги години той сполучливо купувал, обработвал и продавал тютюни на вътрешния и интернационалния пазар, от името на солунската компания и бил един от най-големите тютюнотърговци в района до началото на 20-те години. Наред с комерсиалните си каузи и евентуално не прекомерно надалеч от концепцията за ново доходоносно начинание, се показал и ползата му към настъпващата тогава мода на кинематографа. В Хасково към този момент били показвани обособени кинопрожекции и като най-подходящо място за тази цел, се оказал читалищният салон над градския хамам, който през огромна част от годината бил употребен и за депозиране и култивиране на тютюни. По това време в София тютюнотърговците Карло А. Вакаро, основател на тютюневия консорциум и шефът на огромната компания „ Херцог ” Аладар Оттай-Остерайхер отворили няколко киносалона за прожекции на филми. Киномодата се популяризирала бързо из страната. В Хасково се оказва, че първи отворил порти за новото изкуство тютюнотърговецът Георги Йоанну. Той преустроил едно от складовите си пространства в киносалон с името „ Модерен спектакъл ”, който години наред събирал феновете за кинопрожекции. Киносалонът оживял чак до 60-те години на ХХ в., само че към този момент под името кино „ Заря ”.
В началото на 20-те години Хриши /1901-1951 г./, единствената щерка на Г. Йоанну, се сгодила за Райко Бодуров ‒ първороден син на полк. Константин Бодуров от Хасково. Хриши и Райко се оженили в Хасково към 1920 година и отпътували за Франкфурт, където тя учела пиано, а той завършвал архитектура.
През 1927 година Георги Йоанну умрял и оставил всичките си парцели и комерсиалната компания на щерка си Хриши и своя шурей Райко Бодуров. Внушителната комерсиална империя на Георги Йоанну се оказала сложна за ръководство и скоро след гибелта му, Райко Бодуров почнал да разпродава част от парцелите, а фамилията се открило в София. За да продължат разностранната комерсиална активност на Г. Йоанну, в която били ангажирани доста парцели и пари, те записали през 1933 година Търговско индустриално акционерно сдружение „ Арда ”, в което взели участие, наред с директната наследница Хриши, и двамата братя Бодурови – Райко и Любомир. Дружеството включвало няколко предприятия: сапунена фабрика „ Български домакински сапун ”, огромен чифлик, електрическа централа „ Тракия ”, магазин за електрически уреди и елементи „ Светлина ”. Още на идната 1934 година в сдружението влизат като акционери компаниите „ Трамонтели ”, „ Шимон & Бенмайер ” и „ Сименс ”. След гибелта на Райко Бодуров през 1938 година, Хриши траяла да продава бащините си парцели, като с доста грижа подбирала купувачите, с цел да не бъде унищожено направеното с старание и икономически нюх от огромния търговец, а да отиде в ръцете на почтени и способни търговци. През 1943 година Хриши Бодурова прекратила активността и протекция сдружението.
Заради притежаваните през годините парцели и предприятия, и развивана индустриална активност, ориста на наследниците на Георги Йоанну – сем. Бодурови след 9-ти септември 1944 година се оказала нелека. Някои от тях потърсили избавление в емиграция, други останали в България, приели жестоката орис на „ някогашни хора ” – невидими и отхвърлени от тогавашното общество.
По-големият наследник на Райко и Хриши ‒ Георги бил студент в Германия по време на войната и когато руската войска окупирала България и пристигналите на власт български комунисти открили ръководството си, той не се върнал в родината, а отпътувал за Съединени американски щати. Там след твърдоглав труд и евентуално проявени положителни търговски качества, наследени от дядо му Георги Йоанну, достигнал до високи позиции в американското автомобилостроене, като се издигнал до поста на един от заместник‒директорите на заводите „ Форд ”. По-малкият му брат останал в България, бил изключен от университета и с цел да си изкарва прехраната до пенсионирането си работил като водач.
Другият наследник на полк. К. Бодуров – военният авиатор Савко Бодуров, откакто приключил през 1931 година военното учебно заведение, достигнал до чин майор във въздухоплавателния полк, инструктор във въздухоплавателната школа и адютант на ген. Айрянов, пълководец на Военновъздушни сили до 9 септември 1944 година, през 1946 година бил уволнен от армията. Едва 38-годишен, просветен, само че лишен от опция да работи своята специалност, с цел да изкарва прехраната си станал майстор-ключар в София. Третият наследник на Бодурови – Любомир, приключил електроинженерни науки в Германия, завърнал се в Хасково и под негово управление в града била построена електроразпределителната система и предприятието „ Енергоснабдяване ”, в което той работил до пенсионирането си.
Автор: доктор Веселина Узунова
Гл. организатор в РИМ Хасково и създател на книгата
„ Неразказаните истории на хасковските търговци и индустриалци “
фотография: РИМ Хасково
ТИХИЯ ТЪРГОВЕЦ ГЕОРГИ ЙОАННУ
Тютюнотърговецът, който направил първия киносалон в Хасково „ Модерен спектакъл “
Поредицата „ Будителите на Хасково “ е отдадена на 1 ноември – Ден на националните будители
Сред първите огромни тютюнотърговци в Хасково от втората половина на ХІХ в., заели изключително място в стопанския живот на града, се подреждат братята Панайот и Георги Йоанну. Отдалечеността във времето и неналичието на непокътнати мемоари у потомците, не дава информация за ранните години от техния живот. Двамата братя, дружно със сестра си, без подозрение били измежду българите-гъркомани в града, а сестра им се омъжила за поп Дойко ‒ духовник от църквата на гърчеещите се българи в града „ Св. Архангели Михаил и Гавраил “. Търговските им каузи ги отвеждали нерядко по пазарите на империята и след Освобождението. През последното десетилетие на ХІХ в., братята Панайот и Георги Йоанну, се захванали с тютюневата търговия, със съществени планове и доста пари. Водещата фигура в комерсиалните каузи бил Георги Йоанну, запомнен от съвременниците си като „ спокоен и безмълвен, интересуващ се извънредно от търговията си и от покупка на парцели и земи ”. До ден сегашен потомците пазят загатна за известния търговец, който имал толкоз огромни и многочислени парцели от Стара Загора до Кърджали, че било допустимо да ги обикаля единствено яздейки кон.
Къщата на братята Йоанну се издигала в българската махала, в съседство с известния в предишното гъркоман х.Ставри Примов. През годините те основали свои фамилии. Георги Йоанну се оженил за гъркиня – Калиопи и с нея отгледали единствената си щерка Хриши.
Повече от 30 години сполучлива търговия, наредили Георги Йоанну сред най-богатите хасковци от края на ХІХ и първото десетилетие на ХХ в. Грижата за фирмените сметки и счетоводството, той поверил на племенника си Захария Попдойков, който от младежка възраст, откакто приключил образованието си в Пловдив, поел като счетоводител компанията и водел без спиране нейните сметки до края на активността й.
Още през 80-те години на ХІХ в. Панайот и Георги Йоанну купили огромен чифлик в местността „ Балакли дере ” и наред с търговията, развивали и чифликчийството. По-малкият брат Георги пътувал непрестанно в Харманлийския и Кърджалийския край, оглеждал и пазарял тютюните, установявал контакти с производители и събирал образци. След като добре се ориентирал в ситуацията, Г. Йоанну отпътувал за Солун – тогавашен център на търговията с ориенталски тютюни и предложил на тютюневата компания Commercial Compagny of Salonica Limited /„ Комерсиал Салоника Лимитед ”/ да доставя тютюни от двата окръга. Той съумял да контракти преференциални условия, само че шефът не приел предлагането да открие склад в Хасково. Вместо това, компанията се лимитирала единствено в изкупуване на обработени тютюни от Г. Йоанну като частно лице. Но началото било сложено и през идващите 25 години Г. Йоанну се утвърдил като един от най-влиятелните тютюнотърговци на своето време.
През 1899 година в Хасково дошъл представител на известната австроунгарска тютюнотърговска компания „ Херцог ”, което провокирало съществени терзания у Г. Йоанну и той съобщил в Солун за появяването в града на европейска конкуренция. В отговор получил разпореждане незабавно да търси място за градеж на склад.
Закупил към този момент един имот в центъра на града за адвокатска фирма и къща, Г. Йоанну го отстъпил за строителството на тютюнев склад и отворил публично посланичество на гръцката компания „ Комерсиал “, със седалище в Солун. Съревнованието сред двете компании – европейската „ М. Л. Херцог и Сие ” и локалното посланичество на солунската компания „ Комерсиал ”, с капитали на един от най-мощните експортьори на ориенталски тютюни в Европа, положили началото на европейската традиция в тютюневата индустрия на града. Представлявана от Георги Йоанну, за няколко години компания „ Комерсиал ” разраснала производството си и нараснала броя на заетите служащи. Дълги години той сполучливо купувал, обработвал и продавал тютюни на вътрешния и интернационалния пазар, от името на солунската компания и бил един от най-големите тютюнотърговци в района до началото на 20-те години. Наред с комерсиалните си каузи и евентуално не прекомерно надалеч от концепцията за ново доходоносно начинание, се показал и ползата му към настъпващата тогава мода на кинематографа. В Хасково към този момент били показвани обособени кинопрожекции и като най-подходящо място за тази цел, се оказал читалищният салон над градския хамам, който през огромна част от годината бил употребен и за депозиране и култивиране на тютюни. По това време в София тютюнотърговците Карло А. Вакаро, основател на тютюневия консорциум и шефът на огромната компания „ Херцог ” Аладар Оттай-Остерайхер отворили няколко киносалона за прожекции на филми. Киномодата се популяризирала бързо из страната. В Хасково се оказва, че първи отворил порти за новото изкуство тютюнотърговецът Георги Йоанну. Той преустроил едно от складовите си пространства в киносалон с името „ Модерен спектакъл ”, който години наред събирал феновете за кинопрожекции. Киносалонът оживял чак до 60-те години на ХХ в., само че към този момент под името кино „ Заря ”.
В началото на 20-те години Хриши /1901-1951 г./, единствената щерка на Г. Йоанну, се сгодила за Райко Бодуров ‒ първороден син на полк. Константин Бодуров от Хасково. Хриши и Райко се оженили в Хасково към 1920 година и отпътували за Франкфурт, където тя учела пиано, а той завършвал архитектура.
През 1927 година Георги Йоанну умрял и оставил всичките си парцели и комерсиалната компания на щерка си Хриши и своя шурей Райко Бодуров. Внушителната комерсиална империя на Георги Йоанну се оказала сложна за ръководство и скоро след гибелта му, Райко Бодуров почнал да разпродава част от парцелите, а фамилията се открило в София. За да продължат разностранната комерсиална активност на Г. Йоанну, в която били ангажирани доста парцели и пари, те записали през 1933 година Търговско индустриално акционерно сдружение „ Арда ”, в което взели участие, наред с директната наследница Хриши, и двамата братя Бодурови – Райко и Любомир. Дружеството включвало няколко предприятия: сапунена фабрика „ Български домакински сапун ”, огромен чифлик, електрическа централа „ Тракия ”, магазин за електрически уреди и елементи „ Светлина ”. Още на идната 1934 година в сдружението влизат като акционери компаниите „ Трамонтели ”, „ Шимон & Бенмайер ” и „ Сименс ”. След гибелта на Райко Бодуров през 1938 година, Хриши траяла да продава бащините си парцели, като с доста грижа подбирала купувачите, с цел да не бъде унищожено направеното с старание и икономически нюх от огромния търговец, а да отиде в ръцете на почтени и способни търговци. През 1943 година Хриши Бодурова прекратила активността и протекция сдружението.
Заради притежаваните през годините парцели и предприятия, и развивана индустриална активност, ориста на наследниците на Георги Йоанну – сем. Бодурови след 9-ти септември 1944 година се оказала нелека. Някои от тях потърсили избавление в емиграция, други останали в България, приели жестоката орис на „ някогашни хора ” – невидими и отхвърлени от тогавашното общество.
По-големият наследник на Райко и Хриши ‒ Георги бил студент в Германия по време на войната и когато руската войска окупирала България и пристигналите на власт български комунисти открили ръководството си, той не се върнал в родината, а отпътувал за Съединени американски щати. Там след твърдоглав труд и евентуално проявени положителни търговски качества, наследени от дядо му Георги Йоанну, достигнал до високи позиции в американското автомобилостроене, като се издигнал до поста на един от заместник‒директорите на заводите „ Форд ”. По-малкият му брат останал в България, бил изключен от университета и с цел да си изкарва прехраната до пенсионирането си работил като водач.
Другият наследник на полк. К. Бодуров – военният авиатор Савко Бодуров, откакто приключил през 1931 година военното учебно заведение, достигнал до чин майор във въздухоплавателния полк, инструктор във въздухоплавателната школа и адютант на ген. Айрянов, пълководец на Военновъздушни сили до 9 септември 1944 година, през 1946 година бил уволнен от армията. Едва 38-годишен, просветен, само че лишен от опция да работи своята специалност, с цел да изкарва прехраната си станал майстор-ключар в София. Третият наследник на Бодурови – Любомир, приключил електроинженерни науки в Германия, завърнал се в Хасково и под негово управление в града била построена електроразпределителната система и предприятието „ Енергоснабдяване ”, в което той работил до пенсионирането си.
Автор: доктор Веселина Узунова
Гл. организатор в РИМ Хасково и създател на книгата
„ Неразказаните истории на хасковските търговци и индустриалци “
фотография: РИМ Хасково
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ