Лигата на антибългаризма
Общественият имунитет против грабителите
По муцуни и бастуни, лъснала в розово, се точи Лигата на анти-българизма. Тя стартира от подставени лица в тукашния политически живот, само че води надалеч отвън страната ни, чак до търбуха на интернационалната корпоративна престъпност. Чуждият интерес е да гълтам националното благосъстояние на изпаднали според страни, управлявани от нововъзникнал „ революционно-реформаторски хайлайф “. Той е изкуствено селектиран и няма корени в естествената история на своя народ – той в действителност не възприема този народ като собствен. Затова е изцяло лишен от рефлексите на политическо родолюбие. Продуктът на такава антиселекция е доста комфортен медиатор за разграбване на активите на една предумишлено дестабилизирана страна. Не беше ли такава страна и България на няколко пъти през последните три десетилетия?
Първият удар беше с по този начин наречения Мораториум на Лукановото държавно управление по заплащанията на външния дълг. Тогава доста милиарди бяха добити за жълти стотинки от кръгове, близки до основателите на въпросния мораториум. Страната обедня фрапантно и популацията стана пленник на финансово-икономическа измама, която разедини съдбовно хората. Към прочувствените аргументи за опълчването им се добави бедността, от чиято хватка и до през днешния ден няма изплъзване. И в този момент на митингите доминира отчаянието от немотията, а не идеологически мантри на една или друга партия. Който схваща това – дано си спомни с отвращение за „ дизайнерите “ на този извратен преход. В него гномът на клептокрацията (властта на огромните крадци) се прикри зад едвам проходилата народна власт.
Перверзията продължи и по-късно. В България имаше още доста за крадене. На хоризонта се появи екип от задгранични консултанти именувани Ран и Ът, за които чухме доста дитирамби. Техният проект за оглозгване на страната имаше благоволението на високо държавно и чуждоправителствено равнище. Затова и президентът, и министър председателят на страната тогава агитираха в интерес на пиратския проект „ Ран-Ът “. Но дързостта на младото гражданско общество беше фактор, който даже властта не можеше да заобиколи. Авторитетът на „ Екогласност “ бе извънредно висок. Той се допълваше и от експертизата на Групата за самостоятелни разбори и тактики, ръководена от професор Ганчо Ганчев и пишещия тези редове. В последна сметка, проектът на прехвалените задгранични корифеи бе спрян, за чест на родолюбивата интелигенция. Тя бе свободна от чуждопоклонни комплекси. Презираше националните предатели и ги разпознаваше по делата им. Предвиждаше геополитическите компликации пред страната и се опитваше с мисъл и перо да предизвести обществото за тях. Плеяда от ярки персони се изявяваше в тази тенденция по това време – от учен Сендов и проектант Христо Генчев до братята Пирин и Румен Воденичарови.
Но от другата страна на барикадата към този момент се формираше корпусът на токсичния интернационализъм. В бедната ни страна, като че ли по силата на интернационално съглашение, започнаха да никнат богато финансираните кафези на антибългаризма. Съзнателно употребявам аналогията с клетките на световния тероризъм – технологията за основаването им е една и съща! А може би и основният бенефициент…
В страната през цялото време на прехода се бе настанил и различен състезател – надареният търгаш Джордж Сорос. Има изказвания, че той дори е получил „ грант “ от държавното управление на Луканов – 8 милиона $ за основаване на локален филиал на „ Отворено общество “. Няма по какъв начин да уточним това след толкоз години и унищожена при пожар документация… Но сигурно знаем различен любопитен факт: след време ръководителят на Народното събрание учен Благовест Сендов персонално изгони от кабинета си самия Сорос, който напористо желал още пари за дейностите си в България. Като героичен български политик Сендов не се поколеба да покаже вратата на международния магнат, считан за гуру на неолибералния глобализъм. Явно политическото родолюбие у нас имаше здрави обичаи (и положителни практики), които си коства да се помнят…
За страдание имаше и друга, изцяло противоположна наклонност. Има сумрачни ползи, които развъждат в обществото нов неестествен политически хайлайф с не до такава степен родолюбиви полезности. Този ГМО-елит е комфортен и предразположен на външни внушения в името на световния нео-либерализъм. От неговите среди произлязоха либерал-фундаменталисти, с които дори Лео Троцки би се гордял. Всъщност троцкизмът вампиряса и излезе от ковчега си. Днес той населява идейната щаб квартира на криворазбрания глобализъм.
Проповядваната от Троцки перманентна гражданска война в този момент се крие зад непрекъснати „ новаторски “ напъни. Но те прикриват тактиката за непрекъсната, т.е. перманентна дестабилизация която обезсилва националните страни и ги предава в ръцете на световни спекуланти. Макар че дърдорят за промени, в действителност иде тирада за чудовищно доста пари, откраднати от „ революционно “ комплицирани страни. Става дума за национално благосъстояние на страни, хвърлени в пъкъла на братоубийствени раздори, които ги лишават и от действителен суверенитет, и от публичния имунитет против грабителите.
Не беше ли и България в сходно състояние по време на огромното разграбване в края на 90-те години от предишния век? Не беше ли това и следващо развихряне на отдалечено управляемия анти-българизъм?
Спомням си по какъв начин тогавашният министър председател Костов съобщи в Парламента, че бил забил последния гвоздей в ковчега на българския шовинизъм. Тогава единствено четирима депутати дръзнаха да се изправят в митинг против този блажен изблик на отровен интернационализъм. Начело на митинга беше Красимир Каракачанов, който незабавно напусна ръководещата по това време коалиция. Това бе акт на политическо родолюбие от страна на Вътрешна македонска революционна организация, за който се изискваше и героизъм, и национално отговорно мислене. Две десетилетия по-късно българският национализъм е жив и здрав. Именно той опази страната и от Истанбулската спогодба, и от миграционен потоп който щеше съдбовно да дестабилизира България. И този път беше осуетен остарелият скрит план, имащ за цел да изтика народа ни от земята, която към този момент 14 века носи неговото име. За оцеляването на този народ оказва помощ и Господ – като че ли е българин под прикритие…
Но има и тъмни сили, които беснеят от следващия си неуспех. Бълват змии и гущери против Вътрешна македонска революционна организация – организацията, която към този момент 125 години пази българската идея. Между другото, старите богомили казвали, че светът е полесражение сред Бога и дявола. Според богомилите Бог е основал природата и естественото в самите индивиди, а дяволът е виновен за публичните несгоди и перверзии. Защото обществата постоянно са били толкоз несправедливи, че не може да са дело на божествена сила…
Троцкизмът и актуалният либерал-фундаментализъм доста си наподобяват по ненавистта към националните страни. Но към ресурсите на тези страни и единият, и другият изпитват неутолимо увлечение. Чудно ли е, че с изключение на като началник на болшевишкия Революционен боен съвет Троцки се е подвизавал и като Народен комисар по концесиите. И съумял да задели задоволително от благодарностите на задграничните концесионери. Така че, когато бяга от изтерзаната Русия чак в Мексико, той заживява в имение, чиято поддръжка е коствала повече от поддръжката на Белия дом по това време. Дали пък не е разчитал и на „ грантове “?…
Кой е бил негов спонсор през другите стадии на кървавата му кариера? Каква роля има транснационалното задкулисие на парите в развоя на огромните и по-малки революции? Талейран споделя, че революциите се замислят от идеалисти, вършат се от палачи, а се употребяват от инцидентни минувачи…Колко грациозен мъдрец е този френски посланик от епохата след Великата френска гражданска война. Но мисля, че подценява факторите, които заплащат за подготовката и печелят от резултатите на международните нещастия. Нещата там въобще не са инцидентни и нямат нищо общо с идеализма.
Нямат общо и с филантропията. По-скоро имат меркантилно, а също и властово пояснение. Човечеството е на прицела на сили, заинтригувани от противоположна еволюция. Да се сведе до най-малко хуманистичният резултат на християнската цивилизация в общата трудност на актуалния свят. Защо неолибералният глобализъм се стреми да ерозира националните страни? Защото активите им по-лесно да се присвоят, в случай че липсва национална концепция и съответната взаимност. Показателни са нападките против водача на именития синдикат „ Солидарност “ в Полша. Валенса отбрани националния интерес на поляците и в икономическо, и в чисто ценностно отношение. И таман заради това стана обект на систематични, дирижирани извън нападки.
Не се ли случва нещо сходно и в България? По същите аргументи се вихри нервност против Красимир Каракачанов и Вътрешна македонска революционна организация. На прицел е освен политическото родолюбие, а и инстинктът за самозапазване на нацията. Лигата на антибългаризма се е активизирала, колкото и фарсово да звучат изфабрикуваните от нея подправени вести. Тя е обезпечена финансово и медийно от сили, стремящи се към националното ни обезличаване. Те са подготвени да жертват страната в изгода либерал-фундаментализма. Има ги по света и у нас, авторитетни са и са богати. Имат интерес от перманентна дестабилизация на България и на Балканите.
Но тук оказва помощ античният древен аршин: по делата им (т.е. по нападките) ще ги познаете. Ще успее ли заговорът им? Не – тъй като Господ е българин под прикритие.
По муцуни и бастуни, лъснала в розово, се точи Лигата на анти-българизма. Тя стартира от подставени лица в тукашния политически живот, само че води надалеч отвън страната ни, чак до търбуха на интернационалната корпоративна престъпност. Чуждият интерес е да гълтам националното благосъстояние на изпаднали според страни, управлявани от нововъзникнал „ революционно-реформаторски хайлайф “. Той е изкуствено селектиран и няма корени в естествената история на своя народ – той в действителност не възприема този народ като собствен. Затова е изцяло лишен от рефлексите на политическо родолюбие. Продуктът на такава антиселекция е доста комфортен медиатор за разграбване на активите на една предумишлено дестабилизирана страна. Не беше ли такава страна и България на няколко пъти през последните три десетилетия?
Първият удар беше с по този начин наречения Мораториум на Лукановото държавно управление по заплащанията на външния дълг. Тогава доста милиарди бяха добити за жълти стотинки от кръгове, близки до основателите на въпросния мораториум. Страната обедня фрапантно и популацията стана пленник на финансово-икономическа измама, която разедини съдбовно хората. Към прочувствените аргументи за опълчването им се добави бедността, от чиято хватка и до през днешния ден няма изплъзване. И в този момент на митингите доминира отчаянието от немотията, а не идеологически мантри на една или друга партия. Който схваща това – дано си спомни с отвращение за „ дизайнерите “ на този извратен преход. В него гномът на клептокрацията (властта на огромните крадци) се прикри зад едвам проходилата народна власт.
Перверзията продължи и по-късно. В България имаше още доста за крадене. На хоризонта се появи екип от задгранични консултанти именувани Ран и Ът, за които чухме доста дитирамби. Техният проект за оглозгване на страната имаше благоволението на високо държавно и чуждоправителствено равнище. Затова и президентът, и министър председателят на страната тогава агитираха в интерес на пиратския проект „ Ран-Ът “. Но дързостта на младото гражданско общество беше фактор, който даже властта не можеше да заобиколи. Авторитетът на „ Екогласност “ бе извънредно висок. Той се допълваше и от експертизата на Групата за самостоятелни разбори и тактики, ръководена от професор Ганчо Ганчев и пишещия тези редове. В последна сметка, проектът на прехвалените задгранични корифеи бе спрян, за чест на родолюбивата интелигенция. Тя бе свободна от чуждопоклонни комплекси. Презираше националните предатели и ги разпознаваше по делата им. Предвиждаше геополитическите компликации пред страната и се опитваше с мисъл и перо да предизвести обществото за тях. Плеяда от ярки персони се изявяваше в тази тенденция по това време – от учен Сендов и проектант Христо Генчев до братята Пирин и Румен Воденичарови.
Но от другата страна на барикадата към този момент се формираше корпусът на токсичния интернационализъм. В бедната ни страна, като че ли по силата на интернационално съглашение, започнаха да никнат богато финансираните кафези на антибългаризма. Съзнателно употребявам аналогията с клетките на световния тероризъм – технологията за основаването им е една и съща! А може би и основният бенефициент…
В страната през цялото време на прехода се бе настанил и различен състезател – надареният търгаш Джордж Сорос. Има изказвания, че той дори е получил „ грант “ от държавното управление на Луканов – 8 милиона $ за основаване на локален филиал на „ Отворено общество “. Няма по какъв начин да уточним това след толкоз години и унищожена при пожар документация… Но сигурно знаем различен любопитен факт: след време ръководителят на Народното събрание учен Благовест Сендов персонално изгони от кабинета си самия Сорос, който напористо желал още пари за дейностите си в България. Като героичен български политик Сендов не се поколеба да покаже вратата на международния магнат, считан за гуру на неолибералния глобализъм. Явно политическото родолюбие у нас имаше здрави обичаи (и положителни практики), които си коства да се помнят…
За страдание имаше и друга, изцяло противоположна наклонност. Има сумрачни ползи, които развъждат в обществото нов неестествен политически хайлайф с не до такава степен родолюбиви полезности. Този ГМО-елит е комфортен и предразположен на външни внушения в името на световния нео-либерализъм. От неговите среди произлязоха либерал-фундаменталисти, с които дори Лео Троцки би се гордял. Всъщност троцкизмът вампиряса и излезе от ковчега си. Днес той населява идейната щаб квартира на криворазбрания глобализъм.
Проповядваната от Троцки перманентна гражданска война в този момент се крие зад непрекъснати „ новаторски “ напъни. Но те прикриват тактиката за непрекъсната, т.е. перманентна дестабилизация която обезсилва националните страни и ги предава в ръцете на световни спекуланти. Макар че дърдорят за промени, в действителност иде тирада за чудовищно доста пари, откраднати от „ революционно “ комплицирани страни. Става дума за национално благосъстояние на страни, хвърлени в пъкъла на братоубийствени раздори, които ги лишават и от действителен суверенитет, и от публичния имунитет против грабителите.
Не беше ли и България в сходно състояние по време на огромното разграбване в края на 90-те години от предишния век? Не беше ли това и следващо развихряне на отдалечено управляемия анти-българизъм?
Спомням си по какъв начин тогавашният министър председател Костов съобщи в Парламента, че бил забил последния гвоздей в ковчега на българския шовинизъм. Тогава единствено четирима депутати дръзнаха да се изправят в митинг против този блажен изблик на отровен интернационализъм. Начело на митинга беше Красимир Каракачанов, който незабавно напусна ръководещата по това време коалиция. Това бе акт на политическо родолюбие от страна на Вътрешна македонска революционна организация, за който се изискваше и героизъм, и национално отговорно мислене. Две десетилетия по-късно българският национализъм е жив и здрав. Именно той опази страната и от Истанбулската спогодба, и от миграционен потоп който щеше съдбовно да дестабилизира България. И този път беше осуетен остарелият скрит план, имащ за цел да изтика народа ни от земята, която към този момент 14 века носи неговото име. За оцеляването на този народ оказва помощ и Господ – като че ли е българин под прикритие…
Но има и тъмни сили, които беснеят от следващия си неуспех. Бълват змии и гущери против Вътрешна македонска революционна организация – организацията, която към този момент 125 години пази българската идея. Между другото, старите богомили казвали, че светът е полесражение сред Бога и дявола. Според богомилите Бог е основал природата и естественото в самите индивиди, а дяволът е виновен за публичните несгоди и перверзии. Защото обществата постоянно са били толкоз несправедливи, че не може да са дело на божествена сила…
Троцкизмът и актуалният либерал-фундаментализъм доста си наподобяват по ненавистта към националните страни. Но към ресурсите на тези страни и единият, и другият изпитват неутолимо увлечение. Чудно ли е, че с изключение на като началник на болшевишкия Революционен боен съвет Троцки се е подвизавал и като Народен комисар по концесиите. И съумял да задели задоволително от благодарностите на задграничните концесионери. Така че, когато бяга от изтерзаната Русия чак в Мексико, той заживява в имение, чиято поддръжка е коствала повече от поддръжката на Белия дом по това време. Дали пък не е разчитал и на „ грантове “?…
Кой е бил негов спонсор през другите стадии на кървавата му кариера? Каква роля има транснационалното задкулисие на парите в развоя на огромните и по-малки революции? Талейран споделя, че революциите се замислят от идеалисти, вършат се от палачи, а се употребяват от инцидентни минувачи…Колко грациозен мъдрец е този френски посланик от епохата след Великата френска гражданска война. Но мисля, че подценява факторите, които заплащат за подготовката и печелят от резултатите на международните нещастия. Нещата там въобще не са инцидентни и нямат нищо общо с идеализма.
Нямат общо и с филантропията. По-скоро имат меркантилно, а също и властово пояснение. Човечеството е на прицела на сили, заинтригувани от противоположна еволюция. Да се сведе до най-малко хуманистичният резултат на християнската цивилизация в общата трудност на актуалния свят. Защо неолибералният глобализъм се стреми да ерозира националните страни? Защото активите им по-лесно да се присвоят, в случай че липсва национална концепция и съответната взаимност. Показателни са нападките против водача на именития синдикат „ Солидарност “ в Полша. Валенса отбрани националния интерес на поляците и в икономическо, и в чисто ценностно отношение. И таман заради това стана обект на систематични, дирижирани извън нападки.
Не се ли случва нещо сходно и в България? По същите аргументи се вихри нервност против Красимир Каракачанов и Вътрешна македонска революционна организация. На прицел е освен политическото родолюбие, а и инстинктът за самозапазване на нацията. Лигата на антибългаризма се е активизирала, колкото и фарсово да звучат изфабрикуваните от нея подправени вести. Тя е обезпечена финансово и медийно от сили, стремящи се към националното ни обезличаване. Те са подготвени да жертват страната в изгода либерал-фундаментализма. Има ги по света и у нас, авторитетни са и са богати. Имат интерес от перманентна дестабилизация на България и на Балканите.
Но тук оказва помощ античният древен аршин: по делата им (т.е. по нападките) ще ги познаете. Ще успее ли заговорът им? Не – тъй като Господ е българин под прикритие.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ