Евгени Минчев: Не лъжете. Няма Коледа, докато входовете миришат на кисело зеле и хората се карат за паркомясто
Общественикът, PR експерт и всемирски специалист Евгени Минчев излезе коментир за обстановката към Коледа в присъщия за него жанр. Публикуваме го без редакторска интервенция:
Няма Коледа. Има Индустрия...
Добротата и Вярата са занаят- усвоете го!
от Евгени Минчев
Не лъжете себе си и децата си. Няма Коледа и няма нищо сходно, до момента в който съседите се разминават намусени и тряскат вратите. Няма Коледа, до момента в който входовете миришат на кисело зеле и хората се карат за паркомясто. Онова, което се чака, че би трябвало да честваме, се назовава религия и екстаз от раждането на Исус.
Ако през днешния ден има Исус, той ще поздравява даже съседите, които си отвръщат главата от Него. Той ще даде преимущество на някой яростен водач. Понеже, в действителност Го има, въпросът е, къде е силата Му, че да не подреди нещата по светия обичай, да има мир и съгласие, да има светли очаквания в хората, вместо зелеви сарми и пълнени чушки във фурната.
Срам и срам за вярата е това пъплене по магазини, това презапасяване, това обединение на работни с почивни дни. Вярата не откликва на такива придвижвания, Вярата се нуждае от спокоен разум, с цел да му принадлежи. Исус е признакът на тази религия, продължението на нейната струна, той е в действителност цялата Божествена цигулка, на която отхвърляме да се научим да свирим. Като подценяваме този поминък, наименуван Доброта, ние надуваме кавалите на опростения, сив, изчерпателен в работа на стомасите ни живот. Защото Добротата и Вярата са поминък, който би трябвало да усвояваме всеки ден.
И даже да подминавам намусените си съседи, аз не диря погледа им, с цел да ги умилостивя, единствено откровено в себе си им пожелават да бъдат по-добри. Липсата на Доброта и Вяра смъква имунитета и такива хора постоянно се срутват морално и физически. Останалото е Индустрия. Останалото са газирани питиета с облика на дядо Мраз, пластмасови играчки и пластмасови елхи. Пластмасова Вяра и пластмасово въодушевление.
Пластмасови чинии с пластмасов усет на храната, която даже не е благословена от смирението и Вярата ни. Затова аз имам вяра на непретенциозно осветеното балконче, на украсената елхова клонка, на дряновата сурвачка с прежда и памук по нея. И поетът е споделил " Зрънце от моята Вяра “, не е споделил океани от нея. Защото зрънцето вирее и се развива, а океаните постоянно пресъхват.
А лицемерието на постите е още по-очевидно на фона на предшестващото го и последващото го плюскане и нагъване. А на тези, които си мислят, че цялостните им с челяд и родственици къщи имат цялото благосъстояние на света, ще кажа – не, не е по този начин.
Ако нямате Господ в мислите си, нямате нищо. А е елементарно, тъй като споделил го Е - Където сте двама в моето име, там съм и аз. Ехо, доста сте дружно, само че не сте в Неговото Име. Коледен наплив просто.
Няма Коледа. Има Индустрия...
Добротата и Вярата са занаят- усвоете го!
от Евгени Минчев
Не лъжете себе си и децата си. Няма Коледа и няма нищо сходно, до момента в който съседите се разминават намусени и тряскат вратите. Няма Коледа, до момента в който входовете миришат на кисело зеле и хората се карат за паркомясто. Онова, което се чака, че би трябвало да честваме, се назовава религия и екстаз от раждането на Исус.
Ако през днешния ден има Исус, той ще поздравява даже съседите, които си отвръщат главата от Него. Той ще даде преимущество на някой яростен водач. Понеже, в действителност Го има, въпросът е, къде е силата Му, че да не подреди нещата по светия обичай, да има мир и съгласие, да има светли очаквания в хората, вместо зелеви сарми и пълнени чушки във фурната.
Срам и срам за вярата е това пъплене по магазини, това презапасяване, това обединение на работни с почивни дни. Вярата не откликва на такива придвижвания, Вярата се нуждае от спокоен разум, с цел да му принадлежи. Исус е признакът на тази религия, продължението на нейната струна, той е в действителност цялата Божествена цигулка, на която отхвърляме да се научим да свирим. Като подценяваме този поминък, наименуван Доброта, ние надуваме кавалите на опростения, сив, изчерпателен в работа на стомасите ни живот. Защото Добротата и Вярата са поминък, който би трябвало да усвояваме всеки ден.
И даже да подминавам намусените си съседи, аз не диря погледа им, с цел да ги умилостивя, единствено откровено в себе си им пожелават да бъдат по-добри. Липсата на Доброта и Вяра смъква имунитета и такива хора постоянно се срутват морално и физически. Останалото е Индустрия. Останалото са газирани питиета с облика на дядо Мраз, пластмасови играчки и пластмасови елхи. Пластмасова Вяра и пластмасово въодушевление.
Пластмасови чинии с пластмасов усет на храната, която даже не е благословена от смирението и Вярата ни. Затова аз имам вяра на непретенциозно осветеното балконче, на украсената елхова клонка, на дряновата сурвачка с прежда и памук по нея. И поетът е споделил " Зрънце от моята Вяра “, не е споделил океани от нея. Защото зрънцето вирее и се развива, а океаните постоянно пресъхват.
А лицемерието на постите е още по-очевидно на фона на предшестващото го и последващото го плюскане и нагъване. А на тези, които си мислят, че цялостните им с челяд и родственици къщи имат цялото благосъстояние на света, ще кажа – не, не е по този начин.
Ако нямате Господ в мислите си, нямате нищо. А е елементарно, тъй като споделил го Е - Където сте двама в моето име, там съм и аз. Ехо, доста сте дружно, само че не сте в Неговото Име. Коледен наплив просто.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ