250 000 работници не стигат в икономиката
Общата липса на служащи за цялата стопанска система на страната е сред 200 000 и 250 000 души. Това съобщи Николай Николов от „ Българска конфедерация по заетостта " в ефира на NOVA NEWS.
„ Ако приемем, че трудовата мощ на България е паднала под 3 милиона, то най-критичните позиции, които липсват, са към 15% ", сподели той. Николов добави, че сезонният бизнес притегля българи от други браншове, което „ оголва " техните работни места и основава спомагателен дефицит в цялата страна.
По публични данни, представени от Николов, предходната година наетите чужденци в България са били 36 000, а тази година се чака броят им да надвиши 50 000. Към момента те са към 24 000, като малко повече от половината са в областта на сезонната претовареност.
" Недостигът на фрагменти е явен факт, с който бизнесът в България се бори ", разяснява и Атанас Димитров, заместник-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. По думите му, след пандемията от КОВИД-19 доста хора трайно са напуснали туристическия бранш, което се е отразило както на продуктивността, по този начин и на качеството на услугата. „ Имаме дефицит на чиновници над 50% ", твърди Димитров.
За да се оправят със обстановката, хотелиери и ресторантьори прибягват до импорт на служащи от страни като Индия, Непал, Бангладеш, Таджикистан и Узбекистан. Димитров обаче означи, че част от тези чиновници употребяват България като „ трамплин “ към Западна Европа с вярата за по-добри заплати. Интересно наблюдаване е, че някои от тях след това вършат молби за връщане, защото в България работодателите поемат основна част от разноските им за изхранване и настаняване, до момента в който в други страни от Европейски Съюз режийните разноски са извънредно съществени. Проблем остават и административните процедури, като някои компании чакат сред 5 и 7 месеца за издаване на визи за своите задгранични чиновници.
„ Ако приемем, че трудовата мощ на България е паднала под 3 милиона, то най-критичните позиции, които липсват, са към 15% ", сподели той. Николов добави, че сезонният бизнес притегля българи от други браншове, което „ оголва " техните работни места и основава спомагателен дефицит в цялата страна.
По публични данни, представени от Николов, предходната година наетите чужденци в България са били 36 000, а тази година се чака броят им да надвиши 50 000. Към момента те са към 24 000, като малко повече от половината са в областта на сезонната претовареност.
" Недостигът на фрагменти е явен факт, с който бизнесът в България се бори ", разяснява и Атанас Димитров, заместник-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. По думите му, след пандемията от КОВИД-19 доста хора трайно са напуснали туристическия бранш, което се е отразило както на продуктивността, по този начин и на качеството на услугата. „ Имаме дефицит на чиновници над 50% ", твърди Димитров.
За да се оправят със обстановката, хотелиери и ресторантьори прибягват до импорт на служащи от страни като Индия, Непал, Бангладеш, Таджикистан и Узбекистан. Димитров обаче означи, че част от тези чиновници употребяват България като „ трамплин “ към Западна Европа с вярата за по-добри заплати. Интересно наблюдаване е, че някои от тях след това вършат молби за връщане, защото в България работодателите поемат основна част от разноските им за изхранване и настаняване, до момента в който в други страни от Европейски Съюз режийните разноски са извънредно съществени. Проблем остават и административните процедури, като някои компании чакат сред 5 и 7 месеца за издаване на визи за своите задгранични чиновници.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ