Геодинамиката на Балканите: Очаква ли се опасна сеизмична активност в региона?
Обширна мрежа от сеизмични станции учи геоложката конструкция и сеизмичната интензивност в района на адриатическата плоча и балканския полуостров. Инициативата, която сплотява над 200 институции от над 30 страни от Европа, се назовава Адриа Арей.
Според гл. ас. Гергана Георгиева на този стадий най-важното за учените е да събират данни, а сеизмичните станции би трябвало да бъдат отстранени през 2026 година, когато ще станат ясни и резултатите.
Прогнозирането на трусове обаче остава блян за по-далечното бъдеще, сподели още тя.
Доц. Лилия Димитрова от Българска академия на науките изясни, че по самодейността в България са конфигурирани 25 сеизмични станции, а с към този момент функциониращите у нас броят им става 67.
Те са покрили цялата страна в една доста гъста мрежа и ние непрестанно събираме данни. В момента тези станции ни оказват помощ за по-прецизно установяване на нашите трусове, а в бъдеще, когато имаме задоволително огромно количество данни, ще можем да изследваме и земната кора под България, тъй че да знаем какви структури има и по какъв начин нашите огнища реагират.
доц. Лилия Димитрова, Българска академия на науките
България се намира в края на Средиземноморската сеизмична зона, която е втората по активност след тихоокеанската, изясни още гл. ас. Гергана Георгиева.
Учените обясниха, че това, което стопира опцията за предугаждане на трусове, е неналичието на данни. Сеизмологията е относително млада просвета, трябват наблюдения и проучване, с цел да бъдат вероятни сходни прогнози, споделиха още те.
Според гл. ас. Гергана Георгиева на този стадий най-важното за учените е да събират данни, а сеизмичните станции би трябвало да бъдат отстранени през 2026 година, когато ще станат ясни и резултатите.
Прогнозирането на трусове обаче остава блян за по-далечното бъдеще, сподели още тя.
Доц. Лилия Димитрова от Българска академия на науките изясни, че по самодейността в България са конфигурирани 25 сеизмични станции, а с към този момент функциониращите у нас броят им става 67.
Те са покрили цялата страна в една доста гъста мрежа и ние непрестанно събираме данни. В момента тези станции ни оказват помощ за по-прецизно установяване на нашите трусове, а в бъдеще, когато имаме задоволително огромно количество данни, ще можем да изследваме и земната кора под България, тъй че да знаем какви структури има и по какъв начин нашите огнища реагират.
доц. Лилия Димитрова, Българска академия на науките
България се намира в края на Средиземноморската сеизмична зона, която е втората по активност след тихоокеанската, изясни още гл. ас. Гергана Георгиева.
Учените обясниха, че това, което стопира опцията за предугаждане на трусове, е неналичието на данни. Сеизмологията е относително млада просвета, трябват наблюдения и проучване, с цел да бъдат вероятни сходни прогнози, споделиха още те.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ