Средновековна слава: Обсадата на Константинопол
Обсадата на Константинопол, която приключва с погром за силите на Халифата, е едно от най-значимите сражения от сревновековната история на България. Тя е във фокуса на втория епизод на новата анимационно-документална поредност „ Средновековна популярност “ на „ Българска история “ и ЗАД „ Армеец “. Подвигът е огромен и печели на Тервел прозвището „ Спасителят на Европа “.
Историята можеше да бъде доста по-различна, в случай че през през 674 година войските на Арабския халифат, не бяха достигнали за пръв път до столицата на Византия – Константинопол. След четиригодишна битка, Константин IV Погонат съумява да се оправи с надвисналата опасност. Четиридесет години по-късно, арабският държател – халифът Сюлейман ибн Абд ал Малѝк взема решение да победи там, където дедите му се провалят и да завладее най-великия град в тогавашния свят. Носело се вярване, че „ новият Рим “ ще бъде високомерен от халиф с името на античен оракул, в тази ситуация на Соломóн.
Арабите избират момента за деяние вярно – Византия се намира в непрекъсната династическа рецесия близо две десетилетия. Василевсите се сменят един след различен в кървава игра на дворцови преврати. В тази конкуренция за трона ефективно присъединяване взема и българския държател Тервел, който изкусно манипулира имперските велмóжи, подкрепяйки разнообразни фракции и извличайки оптималната изгода за своята страна.
През 716 година, в Сирия се събира голяма войска отпред с братът на халифа – Маслáма ибн Абд ал Малѝк, за която Михаил Сирийски написа: “Маслáма събра 200 000 бойци и 5 000 кораба, които изпълни с бойци и хранителни запаси. Събра 12 000 служащи, 6 000 камили и 6 000 магарета, които да носят храната на камилите и пътните хранителни запаси на служащите. На камилите натовари оръжията и обсадната техника. Накара хората си да подготвят храна за доста години напред и сложи отпред им като военачалник Омáр, наследник на Хубейра. Сюлейман се закле по този начин: „ Няма да спра да се боря против Константинопол до момента в който не разоря Арабия или не завладея града. “ Макар арабската войска да не надвишава 120 000 души като действителна бройка, тя остава най-голямата стъпвала на Балканите от епохи.
Арабите зимуват в Мала Азия през 716 година, и се договарят със стратега на Амóрион – Лъв Сириец, който видимо им дава обещание помощта си. През пролетта на 717 година, Лъв съумява да надхитри арабите, употребявайки техен отряд с цел да влезе в Константинопол и да се разгласи за император, след което незабавно се заема да укрепява града. Разгневеният Маслáма незабавно повежда силите си към византийската столица, с цел да накаже Лъв за измяната му. Основната част на арабската войска навлиза в Тракия през месец юли. Един авангарден корпус, отпред с Ухайда, е изпратен на север, евентуално по течението на Тунджа, с цел да подсигури тила на армията. Арабите нахлуват в българските земи, провокирайки Тервел да изпрати своята постоянна войска в размер към 12 000 души и да ги пресрещне.
Българите разрушават арабският контингент, след което навлизат в Тракия при започване на август. Те съумяват да изненадат Маслáма и персоналният му отряд от 4 000 елитни бойци и ги разгромяват. Маслáма се избавя на косъм и бяга при главните си сили, които блокират Константинопол по суша. Междувременно, Тервел и Лъв III стартират договаряния и сред България и Византия е завършен съюз за справяне с арабската опасност. Какъв е техният проект –гледайте във видеото.
Документалната поредност „ Средновековна популярност “ е третият учебен план на ЗАД „ Армеец “ и съдружие „ Българска история “. Неговата задача е да помогне за популяризирането на родната история и да послужи като потребен инструмент за учителите, които желаят да оцветят часовете си по история. „ Средновековна популярност “ споделя за 10 от най-славните борби в средновековната история на България. Всеки епизод може да гледате премиерно по Bulgaria ON AIR – всяка неделя, от 16,30 часа, в предаването „ Операция История “ с Росен Петров.
