Парите за училищата ще се дават вече за резултати, а не според бройката деца
Образователният прогрес на учениците, който те демонстрират в другите стадии на своето образование, ще бъде главен аршин, по който ще бъдат оценени учебни заведения та. Това е залегнало в новата методика за оценка на просветителните институции.
Системата почива върху математически модел, препоръчан от екип на Световната банка, доработен и приспособен към българските условия през последните години от учени от Софийския университет.
Съгласно методиката, учебни заведения та ще бъдат разпределени в избрани групи въз основа на композиция от фактори. Такива са да вземем за пример типът обитаемо място, в което се намират, видът учебно заведение, преобладаващият език, който се приказва в фамилиите на учениците, просветителният, общественият и трудовият статус на родителите и други
Целта е всяко учебно заведение да се съпоставя със сходни на него учебни заведения.
Доколко ефикасен е бил просветителният развой в обещано учебно заведение ще излиза наяве, като се съпоставят резултатите от националните външни оценения (НВО) и матурите на едни и същи възпитаници в другите стадии от тяхното обучение – например резултатите от изпитите в края на VII клас ще се съпоставят с резултатите на същите деца от изпитите в края на IV клас, а резултатите от НВО след Х клас – с тези от НВО след VII клас.
Така ще бъде определян междинният прогрес на учениците във всяка група учебни заведения и ще се преценя въздействието на един или различен фактор върху този резултат. Ще излиза наяве също кои съответни учебни заведения са над или под тази междинна стойност. Това ще даде опция за подробен разбор и предприемане на съответни дейности за мултиплициране на положителните практики в едни учебни заведения и за премахване на аргументите за изоставането в други.
Общата оценка на качеството във всяко учебно заведение ще включва още параметри, които ще бъдат разнообразни за другите видове учебни заведения. При професионалните гимназии ще се взима поради да вземем за пример броят приключили възпитаници, които са си намерили работа по изучаваната специалност.
Предстои необятно публично разискване на новата методика за оценка на добавената стойност в учебното обучение.
" Методологията не се отнася за цялостното финансиране на учебни заведения та. Тя е известна като оценка на добавената стойност на учебни заведения та. Проследява се един випуск сред две оценения на всички възпитаници. Те демонстрират някакви резултати, на база на които се прави прогноза за представянето им отсега нататък. От действително показаните резултати по-късно се изважда прогнозата ", изясни един от създателите на методологията проф. Кирил Банков.
Председателят на профсъюз " Образование " към КТ " Подкрепа " Юлиян Петров разяснява, че е значимо да се дефинират критериите, които ще наблюдават и правят оценка обучение то.
" Време е да се стартира диалог за подобен нов модел, само че той би трябвало да е дълъг и да реализира народен консенсус. Засега критериите не са ясни ", сподели още той.
Директорът на столичното 119 СУ Диян Стаматов добави от своя страна, че моментът за въвеждане на такава методология не е подобаващ.
" Не е оригиналност концепцията да се вкара качеството като детайл на финансиране. Времето за това в този момент обаче не е уместно. Последните две години сме в онлайн режим на образование. В безтегловност сме. Смятам, че постCOVID интервала ще продължи още няколко месеца. Време, което може да се употребява за спор по тематиката ", добави той.
Системата почива върху математически модел, препоръчан от екип на Световната банка, доработен и приспособен към българските условия през последните години от учени от Софийския университет.
Съгласно методиката, учебни заведения та ще бъдат разпределени в избрани групи въз основа на композиция от фактори. Такива са да вземем за пример типът обитаемо място, в което се намират, видът учебно заведение, преобладаващият език, който се приказва в фамилиите на учениците, просветителният, общественият и трудовият статус на родителите и други
Целта е всяко учебно заведение да се съпоставя със сходни на него учебни заведения.
Доколко ефикасен е бил просветителният развой в обещано учебно заведение ще излиза наяве, като се съпоставят резултатите от националните външни оценения (НВО) и матурите на едни и същи възпитаници в другите стадии от тяхното обучение – например резултатите от изпитите в края на VII клас ще се съпоставят с резултатите на същите деца от изпитите в края на IV клас, а резултатите от НВО след Х клас – с тези от НВО след VII клас.
Така ще бъде определян междинният прогрес на учениците във всяка група учебни заведения и ще се преценя въздействието на един или различен фактор върху този резултат. Ще излиза наяве също кои съответни учебни заведения са над или под тази междинна стойност. Това ще даде опция за подробен разбор и предприемане на съответни дейности за мултиплициране на положителните практики в едни учебни заведения и за премахване на аргументите за изоставането в други.
Общата оценка на качеството във всяко учебно заведение ще включва още параметри, които ще бъдат разнообразни за другите видове учебни заведения. При професионалните гимназии ще се взима поради да вземем за пример броят приключили възпитаници, които са си намерили работа по изучаваната специалност.
Предстои необятно публично разискване на новата методика за оценка на добавената стойност в учебното обучение.
" Методологията не се отнася за цялостното финансиране на учебни заведения та. Тя е известна като оценка на добавената стойност на учебни заведения та. Проследява се един випуск сред две оценения на всички възпитаници. Те демонстрират някакви резултати, на база на които се прави прогноза за представянето им отсега нататък. От действително показаните резултати по-късно се изважда прогнозата ", изясни един от създателите на методологията проф. Кирил Банков.
Председателят на профсъюз " Образование " към КТ " Подкрепа " Юлиян Петров разяснява, че е значимо да се дефинират критериите, които ще наблюдават и правят оценка обучение то.
" Време е да се стартира диалог за подобен нов модел, само че той би трябвало да е дълъг и да реализира народен консенсус. Засега критериите не са ясни ", сподели още той.
Директорът на столичното 119 СУ Диян Стаматов добави от своя страна, че моментът за въвеждане на такава методология не е подобаващ.
" Не е оригиналност концепцията да се вкара качеството като детайл на финансиране. Времето за това в този момент обаче не е уместно. Последните две години сме в онлайн режим на образование. В безтегловност сме. Смятам, че постCOVID интервала ще продължи още няколко месеца. Време, което може да се употребява за спор по тематиката ", добави той.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ