Хората емигрират, защото не се чувстват защитени от закона
Образованието тук беше доста положително, а в този момент е " нямам думи ".
[Солтех]
Профил
Йозеф Шети е притежател на няколко бизнеса в България - индустриалната компания " Шети ", комерсиалната " Солтех " и още две по-малки. Започва преди 12 години с произвеждане на железни и свързващи детайли, а с времето се разраства и като формален представител на няколко огромни компании.
Освен че има забавни наблюдения за средата за бизнес в България и нейните промени в последните 12 години (например доставя личната си продукция самичък, тъй като български карго оператори са проваляли доставки два пъти), той е и приказлив - нетипично качество за ръководителите на предприятия тук.
Шети споделя, че мисли в режим " Индустрия 4.0 " - бъдещето с роботизацията при него към този момент е настояще. В компанията му са внедрени машини, които работят съвсем самостоятелно, а благодарение на специфичен програмен продукт основава виртуални близнаци на машините, през които настройката на оборудването става доста по-бързо и на ниска цена.
Той е и специфичен посетител в панела " Образование " на огромната конференция на " Капитал " Индустрия 4.0, която се организира на 28 и 29 септември в Пловдив (можете да се регистрирате за присъединяване на сайта). Още по тематиката
Най-големите компании за метали: Под натиска на ниските цени
Поевтиняването на металите намали приходите на фирмите в бранша, само че облагите са по-добри
13 сеп 2017
Oсемнадесет български компании попадат в районния топ 500
Автопроизводителите са най-растящата група в класацията на Coface
12 сеп 2017
Промишленото произвеждане нараства с 4.2% през юли
Силният интервал за строителството продължава
10 сеп 2017
Най-големите компании за машини и съоръжение: Двигателят на стопанската система
Секторът продължава да пораства, усилват се и облагите и чиновниците на заводите в класацията
8 авг 2017
Кога дойдохте в България?
За пръв път пристигнах през януари 2005 година Първият урок, който научих, беше, че проект, който работи в Швейцария, не работи тук. Но това ми даде и вероятност.
Защо България?
Скучно ми бе в Швейцария. Исках да разширя бизнеса, търсех предизвикателство. Не пристигнах тук поради евтината работна ръка. Това беше добре, само че не беше съществена причина. Беше по-евтино да се направи компания тук, в сравнение с в Чехия или Полша. Направихме международно изследване, отказахме се от Индия и Китай, тъй като са прекомерно надалеч за нашите клиенти, и взехме решение да останем в Европа. На финалната права останаха Литва и България. Още помня по какъв начин брат ми ме попита " къде искаш да работиш " и аз отговорих " в България - има алено вино и зеленчуци, а на север има грис, черен самун и бира ". Когато правиш нещо такова, би трябвало да се чувстваш добре. А и хората тук са по-близки до мен като менталност, в сравнение с в Литва.
Как ви завоюва мястото?
Българите, които срещнах тук, ми " продадоха " страната си. Те бяха интелигентни, умни, с необятен небосвод. Никога не минах през известните публични канали - търговски камари или организации - всички тези чудесни хора, които се въртят към входните порти и търсят вложители. Минах по чужд път. Познавам швейцарец специалист от синдикатите, който водеше образование на тукашните си сътрудници, по стратегия на държавното управление. И минах през неговите контакти.
Защо Пловдив?
Направих 5 пътувания по една седмица - София, Перник, Русе, Варна и Стара Загора и Пловдив. Пловдив излезе най-отгоре, първо тъй като е огромен град. Ако погледнете историята на индустриализацията, хората първо отиват в огромния град, а когато приходите им набъбнат, излизат още веднъж от града и си купуват къщи отвън него. Тук към този момент виждаме втория стадий.
Второ, споделих си, къде имам кадърни образовани хора и професионални учебни заведения. Аз самият имам опит в правенето на принадлежности и детайли от метал. И за мен да мина през някои от тези учебни заведения ме насълзи - да видя специалността ми третирана по този начин, беше просто тъжно. И тогава породи желанието ми да дам късмет на младежите.
Опитах да направя план в една от тези зони, които тогава, несъмнено, не бяха структурирани като в този момент. Тогава се сблъсках с една от чертите от българския темперамент. Питам какъв брой коства една конфигурирана тръба за сбит въздух? И те споделят " би трябвало ни цялостен план, с цел да дадем цена ". Намерих си различен метод и друго място - благодарение на верния човек – честния и доблестния.
Как започнахте?
Отворихме инженерен офис и концепцията беше да имаме 20 - 25 души, а аз да пристигам един път месечно. Разбира се, стана по изцяло друг метод. Изникваха опция след опция. Тук, в случай че си бизнесмен и искаш да правиш неща, е парадайс. В Швейцария моята бизнес концепция биха я имали още 12 души и 3 биха били по-добри. Тук имам възприятието, че съм единственият.
През 2008 година с идването на рецесията, един от главните ни клиенти отхвърли поръчките си. И аз имах фабрика, само че нямах задоволително поръчки. А тъкмо тогава никой не беше удовлетворен да ме види да тракам на вратата им да им желая поръчки. Затова започнах да прибавям още услуги, единствено и единствено да не избавям хора. Сега има две компании, които са под една шапка.
След време индустриалната компанията стана по-голяма, 2008-2009 година се преместихме край Пловдив и се пробвах да намеря принадлежности и съоръжение. Можех да купя по-евтиното турско и китайско или да очаквам 12 седмици за доставка от Германия. И по този начин се ядосах, че се обадих на немската компания Hoffmann Group - компанията, която в този момент съставлявам - и им споделих " аз ще ви продавам тук по-добре ". Те споделиха " не се интересуваме ". Половин година по-късно ме поканиха на кафе. Така стартира другата ми комерсиална компания - " Солтех ". Имах доста потребности, които обичайният български снабдител не можеше да задоволи. Не мога да очаквам 7 седмици за инструмент, нито да употребявам остарели такива.
Какво вършат фирмите ви?
Едната прави функциониращи механизми за мебели и бяла техника, железни елементи. Това беше първата ни задача. Това е произвеждане, което има потребност от машини и ноу-хау, само че би трябвало и сглобка. Затова тук пасва добре. Сега клиентите ни са интернационалните производители като Electrolux, Bosch, Siemens и някои немски, австрийски и френски дребни и междинни предприятия. 99% от продукцията е за експорт. Имам един клиент в България и той е британска компания.
" Солтех ", въпреки това, е комерсиална компания, която основах доскоро повече от пет години. Тя е представител на Hoffmann Group (индустриално съоръжение и инструменти), Universal Robots (колаборативни роботи) и Siemens PLM. В " топ 40 " класацията на " Капитал " на най-големите сдружения за машини и съоръжение съвсем всички компании употребяват нашите услуги.
Занимавате се интензивно с тематиката за Индустрия 4.0, оферирате и решения за преоборудване. Дошла ли е към този момент тази гражданска война и по какъв начин се приготвяме за нея?
Цената на един робот, да кажем, е 30 хиляди лева Той може да прави 3000 работни часа на година. Това са 15 хиляди часа за пет години против 30 хиляди лв.. Така че той коства по 2 лв. на час за пет години. Да го създадем 4 лв. с ток и други разноски. 4 лв. на час по 150 часа са 600 лв. на месец. Това към този момент е много под междинното тук.
Това към този момент се случва. Нямаме още 10 години да чакаме. Ако изпуснеш влака, може да няма други. Трябва да работиш, с цел да подготвиш организацията си за тези провокации. Ако бизнес моделът ти е да чакаш " чичо Минчо " да ти даде нова поръчка, ще оцелееш още десетина години. Ако обаче искаш да оцелееш на международния пазар, би трябвало да мислиш по какъв начин да бъдеш дълготрайно конкурентен.
Индустрия 4.0 е доста подвеждащ термин - доста мислят, че става дума да си купиш хардуер. Но то е смяна на светогледа, индустриална гражданска война, само че друга. Предишната гражданска война беше замяната на труда с капитал, а в този момент не знам по какъв начин да го назова. Заместване на знанието с изкуствен интелект. Всеки желае да взе участие в това, да е Фабрика 4.0®, само че за мен става въпрос на първо място на отношение.
Повечето машини, които купих през последните 3 години, или са напълно роботизирани, или имат такива вградени благоприятни условия. Почнах със системата един оператор, една машина, една промяна. Сега е един оператор, доста машини, доста роботи. Но няма да останат единствено роботите. Винаги има потребност от човек.
Как ще се отрази на работния пазар тази гражданска война?
" Невероятно е, че никой не приказва за огромното приключване на мозъци от България "
[Солтех]
Роботите ще трансформират труда и това е хубаво. Защото аз към този момент не мога да намеря нископлатен труд. Но мога да намеря младежи, които желаят да се учат по какъв начин да ръководят роботи. Това е забавно. Знанието към този момент не е толкоз значимо, колкото беше. Всичко е Гугъл. Знанието се обезцени и да се преподава по този начин, както до момента - учениците да повтарят след учителя, ще бъде ненужно. Сега е значимо по какъв начин ползваш знанието и го превръщаш в нови неща.
Много младежи тук, даже образовани, не могат да схващат това, което четат. Те са функционално необразовани. Хората, които бих наел, са към този момент отпътували, или наети. Така че оставам с тези групи, които са маргинализирани.
Аз съм доста деликатен с наемането на хора. Когато ангажирам, от моя страна е, до момента в който съответният човек се пенсионира. Искам да давам тази вероятност. Обичам да резервирам хората си. Повечето от тях са с мен от 12 години.
Спрях да върша входни проби за инженери, тъй като се разочаровах. Търся хора с сила, които желаят да се развиват и ги образовам.
След като сте тук от 12 години, мислите ли, че България се промени за това време?
Стана по-непредвидимо. Когато дойдохме, имаше хора, които желаеха да работят. Сега безработицата е 2-3%, а това е цялостна претовареност. Нямаш задоволително хора, с цел да растеш. Но това не е поради фирмите, които отварят тук - те са 10 - 20 хиляди души, а тук имаме град от 400 хиляди, публично. Неофициално - по-скоро 250 хиляди Свързано е с приключването на мозъците от България, което е в огромен мащаб. И е необикновено, че никой не приказва за това.
Е, не е като да не се приказва, в противен случай.
Да, и множеството споделят " о, не можем да го променим. Бог е наредил по този начин нещата, че хората напущат България ". Това ме вбесява. Не мога да ви кажа какъв брой доста изявленията съм имал с хора, които са ми казвали: " Да бяхте пристигнали години по-рано, харесва ни при вас - имам сигурност и предизвикателство, само че децата ми нямат положително учебно заведение, не се усещам добре тук, желая да опитам другаде. " Как се състезаваш с това? Не става дума за пари.
Един от проблемите, които неизбежно изникват, когато приказваме, че хората напущат, са ниските заплати?
Бих отворил за вас счетоводната си книга. Ако сравните заплатите по покупателна дарба, главните ми хора тук печелят повече, в сравнение с в Швейцария. Има хора тук, които взимат нето над 3 хиляди евро. И то не един или двама. Средното равнище на възнаграждение за чиновник с управителна функционалност е нето към 1000 евро. И това е в Пловдив. Тук с тези пари можеш да отгледаш семейство, защото доста от хората имат лично жилище да вземем за пример.
Разбира се, това не са заплатите на всички места. Но това не е мой позор и не е моя отговорност. Аз приказвам с други бизнесмени и ги виждам по какъв начин се пробват да хитруват. Това не е добре. Схемата постоянно тук е да плащаш минимална заплата и всичко останало под масата. Това е от 25 години и всички го знаят. Моите заплати са естественото равнище за промишленост.
Имали ли сте инспекции?
Да, инспекции от държавните институции. Тогава виждам при някои от тях каква е разликата сред България и Швейцария.
Казвате, че е станало по-зле - от позиция на бизнеса или за хората?
[Солтех]
2007 година беше едно очакване за пролет. Когато като компания отидеш при локалните управляващи и кажеш " това не дава отговор на европейските правила ", те проучваха и ти даваха разрешение. Сега би трябвало да чакаш и надали не да хвърляш закона по тях, с цел да стане. В Швейцария държавните институции оказват помощ на жителите, на бизнеса, в негова услуга са. Качеството на хората на такива позиции се скапе - те сякаш са към този момент напълно политически назначения, не експерти, а се сменят след всеки политически избор; няма традиция.
Образованието беше доста положително, а в този момент е " нямам думи ". Кой университет тук има роля в европейската научна общественост?
Не е ли парадоксално, че стопанската система пораства, заплатите порастват, а има отзиви, че обстановката се утежни?
Давам образец. Аз съм на 30 години и имам чудесна концепция. Искам да основа компания. Къде бихте го създали - в Швейцария или в България? Ако имате опция, ще е в Швейцария. Защо? Заради законите, които се ползват вярно. Защото там сте предпазени. Защо хората напущат и не мислят, че тук е добре? Не се усещат предпазени. Това го слушам от доста хора. Държавата не ги пази.
Или пък имате 5-годишна щерка. Можете да отидете в Германия. Там ли бихте я пратили на учебно заведение или тук? Там има вероятност, защото образователният развой е действително обвързван с бизнеса и живота. Ако и на двата въпроса не можете да отговорите с " тук ", хората ще продължат да напущат тази красива страна.
И еврофондовете не трансформират това, в противен случай. Това финансиране циментира тукашната конструкция.
Интервюто взе Огнян Георгиев
[Солтех]
Профил
Йозеф Шети е притежател на няколко бизнеса в България - индустриалната компания " Шети ", комерсиалната " Солтех " и още две по-малки. Започва преди 12 години с произвеждане на железни и свързващи детайли, а с времето се разраства и като формален представител на няколко огромни компании.
Освен че има забавни наблюдения за средата за бизнес в България и нейните промени в последните 12 години (например доставя личната си продукция самичък, тъй като български карго оператори са проваляли доставки два пъти), той е и приказлив - нетипично качество за ръководителите на предприятия тук.
Шети споделя, че мисли в режим " Индустрия 4.0 " - бъдещето с роботизацията при него към този момент е настояще. В компанията му са внедрени машини, които работят съвсем самостоятелно, а благодарение на специфичен програмен продукт основава виртуални близнаци на машините, през които настройката на оборудването става доста по-бързо и на ниска цена.
Той е и специфичен посетител в панела " Образование " на огромната конференция на " Капитал " Индустрия 4.0, която се организира на 28 и 29 септември в Пловдив (можете да се регистрирате за присъединяване на сайта). Още по тематиката
Най-големите компании за метали: Под натиска на ниските цени
Поевтиняването на металите намали приходите на фирмите в бранша, само че облагите са по-добри
13 сеп 2017
Oсемнадесет български компании попадат в районния топ 500
Автопроизводителите са най-растящата група в класацията на Coface
12 сеп 2017
Промишленото произвеждане нараства с 4.2% през юли
Силният интервал за строителството продължава
10 сеп 2017
Най-големите компании за машини и съоръжение: Двигателят на стопанската система
Секторът продължава да пораства, усилват се и облагите и чиновниците на заводите в класацията
8 авг 2017
Кога дойдохте в България?
За пръв път пристигнах през януари 2005 година Първият урок, който научих, беше, че проект, който работи в Швейцария, не работи тук. Но това ми даде и вероятност.
Защо България?
Скучно ми бе в Швейцария. Исках да разширя бизнеса, търсех предизвикателство. Не пристигнах тук поради евтината работна ръка. Това беше добре, само че не беше съществена причина. Беше по-евтино да се направи компания тук, в сравнение с в Чехия или Полша. Направихме международно изследване, отказахме се от Индия и Китай, тъй като са прекомерно надалеч за нашите клиенти, и взехме решение да останем в Европа. На финалната права останаха Литва и България. Още помня по какъв начин брат ми ме попита " къде искаш да работиш " и аз отговорих " в България - има алено вино и зеленчуци, а на север има грис, черен самун и бира ". Когато правиш нещо такова, би трябвало да се чувстваш добре. А и хората тук са по-близки до мен като менталност, в сравнение с в Литва.
Как ви завоюва мястото?
Българите, които срещнах тук, ми " продадоха " страната си. Те бяха интелигентни, умни, с необятен небосвод. Никога не минах през известните публични канали - търговски камари или организации - всички тези чудесни хора, които се въртят към входните порти и търсят вложители. Минах по чужд път. Познавам швейцарец специалист от синдикатите, който водеше образование на тукашните си сътрудници, по стратегия на държавното управление. И минах през неговите контакти.
Защо Пловдив?
Направих 5 пътувания по една седмица - София, Перник, Русе, Варна и Стара Загора и Пловдив. Пловдив излезе най-отгоре, първо тъй като е огромен град. Ако погледнете историята на индустриализацията, хората първо отиват в огромния град, а когато приходите им набъбнат, излизат още веднъж от града и си купуват къщи отвън него. Тук към този момент виждаме втория стадий.
Второ, споделих си, къде имам кадърни образовани хора и професионални учебни заведения. Аз самият имам опит в правенето на принадлежности и детайли от метал. И за мен да мина през някои от тези учебни заведения ме насълзи - да видя специалността ми третирана по този начин, беше просто тъжно. И тогава породи желанието ми да дам късмет на младежите.
Опитах да направя план в една от тези зони, които тогава, несъмнено, не бяха структурирани като в този момент. Тогава се сблъсках с една от чертите от българския темперамент. Питам какъв брой коства една конфигурирана тръба за сбит въздух? И те споделят " би трябвало ни цялостен план, с цел да дадем цена ". Намерих си различен метод и друго място - благодарение на верния човек – честния и доблестния.
Как започнахте?
Отворихме инженерен офис и концепцията беше да имаме 20 - 25 души, а аз да пристигам един път месечно. Разбира се, стана по изцяло друг метод. Изникваха опция след опция. Тук, в случай че си бизнесмен и искаш да правиш неща, е парадайс. В Швейцария моята бизнес концепция биха я имали още 12 души и 3 биха били по-добри. Тук имам възприятието, че съм единственият.
През 2008 година с идването на рецесията, един от главните ни клиенти отхвърли поръчките си. И аз имах фабрика, само че нямах задоволително поръчки. А тъкмо тогава никой не беше удовлетворен да ме види да тракам на вратата им да им желая поръчки. Затова започнах да прибавям още услуги, единствено и единствено да не избавям хора. Сега има две компании, които са под една шапка.
След време индустриалната компанията стана по-голяма, 2008-2009 година се преместихме край Пловдив и се пробвах да намеря принадлежности и съоръжение. Можех да купя по-евтиното турско и китайско или да очаквам 12 седмици за доставка от Германия. И по този начин се ядосах, че се обадих на немската компания Hoffmann Group - компанията, която в този момент съставлявам - и им споделих " аз ще ви продавам тук по-добре ". Те споделиха " не се интересуваме ". Половин година по-късно ме поканиха на кафе. Така стартира другата ми комерсиална компания - " Солтех ". Имах доста потребности, които обичайният български снабдител не можеше да задоволи. Не мога да очаквам 7 седмици за инструмент, нито да употребявам остарели такива.
Какво вършат фирмите ви?
Едната прави функциониращи механизми за мебели и бяла техника, железни елементи. Това беше първата ни задача. Това е произвеждане, което има потребност от машини и ноу-хау, само че би трябвало и сглобка. Затова тук пасва добре. Сега клиентите ни са интернационалните производители като Electrolux, Bosch, Siemens и някои немски, австрийски и френски дребни и междинни предприятия. 99% от продукцията е за експорт. Имам един клиент в България и той е британска компания.
" Солтех ", въпреки това, е комерсиална компания, която основах доскоро повече от пет години. Тя е представител на Hoffmann Group (индустриално съоръжение и инструменти), Universal Robots (колаборативни роботи) и Siemens PLM. В " топ 40 " класацията на " Капитал " на най-големите сдружения за машини и съоръжение съвсем всички компании употребяват нашите услуги.
Занимавате се интензивно с тематиката за Индустрия 4.0, оферирате и решения за преоборудване. Дошла ли е към този момент тази гражданска война и по какъв начин се приготвяме за нея?
Цената на един робот, да кажем, е 30 хиляди лева Той може да прави 3000 работни часа на година. Това са 15 хиляди часа за пет години против 30 хиляди лв.. Така че той коства по 2 лв. на час за пет години. Да го създадем 4 лв. с ток и други разноски. 4 лв. на час по 150 часа са 600 лв. на месец. Това към този момент е много под междинното тук.
Това към този момент се случва. Нямаме още 10 години да чакаме. Ако изпуснеш влака, може да няма други. Трябва да работиш, с цел да подготвиш организацията си за тези провокации. Ако бизнес моделът ти е да чакаш " чичо Минчо " да ти даде нова поръчка, ще оцелееш още десетина години. Ако обаче искаш да оцелееш на международния пазар, би трябвало да мислиш по какъв начин да бъдеш дълготрайно конкурентен.
Индустрия 4.0 е доста подвеждащ термин - доста мислят, че става дума да си купиш хардуер. Но то е смяна на светогледа, индустриална гражданска война, само че друга. Предишната гражданска война беше замяната на труда с капитал, а в този момент не знам по какъв начин да го назова. Заместване на знанието с изкуствен интелект. Всеки желае да взе участие в това, да е Фабрика 4.0®, само че за мен става въпрос на първо място на отношение.
Повечето машини, които купих през последните 3 години, или са напълно роботизирани, или имат такива вградени благоприятни условия. Почнах със системата един оператор, една машина, една промяна. Сега е един оператор, доста машини, доста роботи. Но няма да останат единствено роботите. Винаги има потребност от човек.
Как ще се отрази на работния пазар тази гражданска война?
" Невероятно е, че никой не приказва за огромното приключване на мозъци от България "
[Солтех]
Роботите ще трансформират труда и това е хубаво. Защото аз към този момент не мога да намеря нископлатен труд. Но мога да намеря младежи, които желаят да се учат по какъв начин да ръководят роботи. Това е забавно. Знанието към този момент не е толкоз значимо, колкото беше. Всичко е Гугъл. Знанието се обезцени и да се преподава по този начин, както до момента - учениците да повтарят след учителя, ще бъде ненужно. Сега е значимо по какъв начин ползваш знанието и го превръщаш в нови неща.
Много младежи тук, даже образовани, не могат да схващат това, което четат. Те са функционално необразовани. Хората, които бих наел, са към този момент отпътували, или наети. Така че оставам с тези групи, които са маргинализирани.
Аз съм доста деликатен с наемането на хора. Когато ангажирам, от моя страна е, до момента в който съответният човек се пенсионира. Искам да давам тази вероятност. Обичам да резервирам хората си. Повечето от тях са с мен от 12 години.
Спрях да върша входни проби за инженери, тъй като се разочаровах. Търся хора с сила, които желаят да се развиват и ги образовам.
След като сте тук от 12 години, мислите ли, че България се промени за това време?
Стана по-непредвидимо. Когато дойдохме, имаше хора, които желаеха да работят. Сега безработицата е 2-3%, а това е цялостна претовареност. Нямаш задоволително хора, с цел да растеш. Но това не е поради фирмите, които отварят тук - те са 10 - 20 хиляди души, а тук имаме град от 400 хиляди, публично. Неофициално - по-скоро 250 хиляди Свързано е с приключването на мозъците от България, което е в огромен мащаб. И е необикновено, че никой не приказва за това.
Е, не е като да не се приказва, в противен случай.
Да, и множеството споделят " о, не можем да го променим. Бог е наредил по този начин нещата, че хората напущат България ". Това ме вбесява. Не мога да ви кажа какъв брой доста изявленията съм имал с хора, които са ми казвали: " Да бяхте пристигнали години по-рано, харесва ни при вас - имам сигурност и предизвикателство, само че децата ми нямат положително учебно заведение, не се усещам добре тук, желая да опитам другаде. " Как се състезаваш с това? Не става дума за пари.
Един от проблемите, които неизбежно изникват, когато приказваме, че хората напущат, са ниските заплати?
Бих отворил за вас счетоводната си книга. Ако сравните заплатите по покупателна дарба, главните ми хора тук печелят повече, в сравнение с в Швейцария. Има хора тук, които взимат нето над 3 хиляди евро. И то не един или двама. Средното равнище на възнаграждение за чиновник с управителна функционалност е нето към 1000 евро. И това е в Пловдив. Тук с тези пари можеш да отгледаш семейство, защото доста от хората имат лично жилище да вземем за пример.
Разбира се, това не са заплатите на всички места. Но това не е мой позор и не е моя отговорност. Аз приказвам с други бизнесмени и ги виждам по какъв начин се пробват да хитруват. Това не е добре. Схемата постоянно тук е да плащаш минимална заплата и всичко останало под масата. Това е от 25 години и всички го знаят. Моите заплати са естественото равнище за промишленост.
Имали ли сте инспекции?
Да, инспекции от държавните институции. Тогава виждам при някои от тях каква е разликата сред България и Швейцария.
Казвате, че е станало по-зле - от позиция на бизнеса или за хората?
[Солтех]
2007 година беше едно очакване за пролет. Когато като компания отидеш при локалните управляващи и кажеш " това не дава отговор на европейските правила ", те проучваха и ти даваха разрешение. Сега би трябвало да чакаш и надали не да хвърляш закона по тях, с цел да стане. В Швейцария държавните институции оказват помощ на жителите, на бизнеса, в негова услуга са. Качеството на хората на такива позиции се скапе - те сякаш са към този момент напълно политически назначения, не експерти, а се сменят след всеки политически избор; няма традиция.
Образованието беше доста положително, а в този момент е " нямам думи ". Кой университет тук има роля в европейската научна общественост?
Не е ли парадоксално, че стопанската система пораства, заплатите порастват, а има отзиви, че обстановката се утежни?
Давам образец. Аз съм на 30 години и имам чудесна концепция. Искам да основа компания. Къде бихте го създали - в Швейцария или в България? Ако имате опция, ще е в Швейцария. Защо? Заради законите, които се ползват вярно. Защото там сте предпазени. Защо хората напущат и не мислят, че тук е добре? Не се усещат предпазени. Това го слушам от доста хора. Държавата не ги пази.
Или пък имате 5-годишна щерка. Можете да отидете в Германия. Там ли бихте я пратили на учебно заведение или тук? Там има вероятност, защото образователният развой е действително обвързван с бизнеса и живота. Ако и на двата въпроса не можете да отговорите с " тук ", хората ще продължат да напущат тази красива страна.
И еврофондовете не трансформират това, в противен случай. Това финансиране циментира тукашната конструкция.
Интервюто взе Огнян Георгиев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ