Плодородна почва за пропагандата на Русия. Ще се пренаписват ли учебниците по история
" Образованието не става " е стабилно факсимиле. Едни желаят да е като преди 1989-та, други желаят функционална просветеност, бизнесът желае фрагменти. Промени желае даже и църквата. Сега обаче се повдига въпросът за преподаването на историята на България и по-специално за ролята на Русия в нея.
Руската агитация е ефикасна в България, тъй като пада на плодородна почва, а в това огромна роля играе образованието по история.
Тази теза на един министър беше подкрепена и от премиера Николай Денков . Думите им провокираха остри реакции измежду политици и медии, които постоянно заемат позиции, близки до тези на Кремъл.
Спорът остана в сянката на пропагандни акции с подправени вести, свързани със стихотворението, паметника на и продажбата на. И трите са образци за агитация на проруски играчи в страната.
След всичко обаче породи въпросът - идва ли смяна в учебниците по история и има ли в действителност проблем в тях?
Според специалисти и откриватели проблемите в поднасянето на историческия материал, обвързван с Русия, са минимум пет:
Продължаващо безмълвие за отрицателната ролята на Русия в сериозни моменти в българската история, съпроводено с позитивни оценки за ролята на съветската държаваОставащи фактологични пропуски, макар измененията в последните годиниПрехвърляне на интерпретацията на историческите обстоятелства върху учениците, без обаче те да имат цялостната картинаЗасилен административен надзор върху измененията в съдържаниетоЛичните пристрастия на учители Кой заприказва за смяна в учебниците?
Преосмислянето на ролята на Русия в българската история не е нова тематика, само че настояванията в тази посока се усилиха с началото на войната в Украйна.
Преди седмица за потребността от сходна смяна приказва министърът на защитата Тодор Тагарев по време на свое посещаване в Съединени американски щати.
той разви тезата, че в България съветската агитация пада на " плодотворна почва ", за което Москва работи близо два века. Причина за това е образованието по история, което е „ първото нещо “, което би трябвало да се поправя.
Поколение след потомство са били учени, че Русия е наш другар
„ Защото потомство след потомство са били учени, че Русия е наш другар, наш избавител и ние би трябвало да сме ѝ постоянно признателни за направеното, макар че в историята ние постоянно сме били на разнообразни страни в спорове “, сподели Тагарев.
Темата разяснява и министър председателят Николай Денков . Той сподели, че в учебниците по история участват единствено една част от обстоятелствата, както и че Русия и Съюз на съветските социалистически републики са показани в „ избрана светлина “.
„ Истинската цялостна история съдържа тези детайли, само че съдържа и други детайли, които доста грижливо и деликатно са разчистени и оттова се основава едно подстрекателство, с което децата израстват “, сподели Денков.
Изказванията им срещнаха сериозен отпор и рецензии най-много от проруските партии, отпред с „ Възраждане “ и нейния водач Костадин Костадинов .
В обява в блога си той дефинира думите на Тагарев за облика на Русия в учебниците по история като „ нещо злокобно “ и добави, че министърът „ би трябвало да бъде съден за държавна измяна “.
Самият Костадинов също е критик на учебниците по история и самичък издава книга с име „ Учебник по родинознание “. За нея имаше сигнали,. От партията отхвърлиха.
На новината реагира и някогашният вонен министър Димитър Стоянов , който е част от администрацията на президента Румен Радев .
„ Дали да изтрие само и единствено обстоятелствата от историята ни или да изтрие и бъдещето на страната ни, кое от двете желае господин Тагарев? “,.
Президентът постоянно приказва за българската история и е призовавал за единно наличие в учебниците.
Има ли обаче проблем с учебниците?
Подробно проучване от 2023 година споделя съвсем същото, което и министър Тагарев - „ въздействието на Русия върху историческите усещания на българската общност стои в основата на възприемчивостта към всички останали съветски пропагандни послания “.
Забелязва се едно релативно безмълвие за ролята на Русия в сериозни епизоди в българската история
„ Забелязва се едно релативно безмълвие за ролята на Русия в сериозни епизоди в българската история “, споделя доктор Румена Филипова , авторката на проучването, от „ Института за световни разбори “.
Според преподавателя по история доц.-доктор Лъчезар Стоянов от Нов български университет , взел участие в процеси по утвърждение на образователните стратегии по история, в последните години има усъвършенствания, само че все пак към момента има съществени празноти, свързани с преподаването и оценката за ролята на Русия.
Свободна Европа изпрати въпроси до Министерството на образованието и науката (МОН) и Министерския съвет за това дали се приготвят промени в учебниците по история, свързани с ролята на Русия в България и дали институциите виждат проблем с образованието по този предмет в учебните заведения.
От МОН дадоха отговор, че всички учебници по история са „ създадени от експертни комисии и одобрени след необятно публично разискване, при огромна интензивност от страна на учители “.
От министерството споделиха още, че през 2022 година е изработен „ обзор на образователни стратегии от общообразователната подготовка за тяхното усъвършенстване “, само че „ за образователните стратегии по история и цивилизации не бяха направени оферти за промени “.
Проблемът, обвързван с ролята на Русия
В отчета, озаглавен „ История под прицел. Руската историческа дезинформация, политики на паметта в България и уроци за справяне с предишното от Централна и Източна Европа “ , е показан повсеместен обзор на всички версии на учебниците по история за 4-ти, 7-и., 10-и и 12-и клас. Това са годините, в които образователната стратегия се концентрира върху българската история.
В отчета се показва, че той е сбъднат с поддръжката на Държавния департамент на Съединени американски щати .
Като съответни образци за исторически събития, които в някои учебници са премълчани, разисквани на малко или показали Русия в позитивна светлина, са посочени да вземем за пример:
Причините поради които Русия стартира войната против Турция през 1877 година, след която идва освобождението на България;Руското ръководство след края на войната през 1878 г.Противопоставянето на Русия против Съединението на Княжество България и Източна Румелия;Окупацията на България от страна на Червената войска и ролята ѝ за установяването на комунистически режим след септември 1944 година, както и намесата на Съюз на съветските социалистически републики в ръководството на Народна република България до 1989 година
Според авторката на отчета Румена Филипова, проблем съставлява и „ прехвърлянето на интепретативна отговорност на учениците “.
„ Проблемът в тази тактика е, че учениците няма по какъв начин да си сформират мнение, в случай, че подробна информация по въпроса [за ролята на Русия бел. ред.] липсва в учебниците “, споделя тя.
Според проф. Лъчезар Стоянов един от главните проблеми, който е съществувал и при последните промени в наличието по история, е че процесът постоянно е подвластен и от администрацията, която от своя страна брани избрани ползи.
За измененията са най-важни обществените разисквания. Чиновниците обаче вършат псевдо-обсъждания
„ За измененията са най-важни обществените разисквания. Чиновниците обаче вършат псевдо-обсъждания “, споделя той. Проблем съгласно него е и че се утвърждават учебници на издателства, а не на колективи.
По думите му казусът с учебниците към този момент даже не е толкоз огромен и „ ненапълно се преекспонира “.
По-голям проблем е да вземем за пример вложеният недостиг на часове по история, който води до подминаването на доста тематики, изключително от най-новата история. Стоянов споделя, че основна е и ролята на самите преподаватели, част от които заобикалят конфликтните тематики от българската история поради персонални пристрастия.
Подобрява ли се обстановката и какво още липсва?
Въпреки оставащите проблеми в преподаването по история, проф. Стоянов и доктор Филипова се сплотяват към мнението, че през годините има смяна и усъвършенстване по огромна част от пропуските в учебниците.
Вкараха се доста от тематиките, свързани с ролята на Русия. Други не съумяха да минат, да вземем за пример приемането на Съветската войска за окупаторка
„ Вкараха се доста от тематиките, свързани с ролята на Русия. Други не съумяха да минат, да вземем за пример приемането на Съветската войска за окупаторка, само че несъмнено има усъвършенстване “, сподели проф. Стоянов.
Според доктор Филипова най-сериозни крачки напред са направени във връзка със наличието, обвързвано с комунистическия интервал, който е прегледан сериозно.
Според нея пропуските в учебниците по история са част от сложен проблем.
„ Това включва просветителната система, само че също по този начин и преоценка на монументалното завещание, а също съветското въздействие и пропагандата в медиите “, споделя тя.
По думите ѝза прогрес е належащо да се води народен спор за мястото на Русия и Съюз на съветските социалистически републики в историята на България, за което би трябвало и водачество, просветителни и осведомителни акции, основаване на нов музей с сериозна оценка за предишното, както и институт за паметта.
Руската агитация е ефикасна в България, тъй като пада на плодородна почва, а в това огромна роля играе образованието по история.
Тази теза на един министър беше подкрепена и от премиера Николай Денков . Думите им провокираха остри реакции измежду политици и медии, които постоянно заемат позиции, близки до тези на Кремъл.
Спорът остана в сянката на пропагандни акции с подправени вести, свързани със стихотворението, паметника на и продажбата на. И трите са образци за агитация на проруски играчи в страната.
След всичко обаче породи въпросът - идва ли смяна в учебниците по история и има ли в действителност проблем в тях?
Според специалисти и откриватели проблемите в поднасянето на историческия материал, обвързван с Русия, са минимум пет:
Продължаващо безмълвие за отрицателната ролята на Русия в сериозни моменти в българската история, съпроводено с позитивни оценки за ролята на съветската държаваОставащи фактологични пропуски, макар измененията в последните годиниПрехвърляне на интерпретацията на историческите обстоятелства върху учениците, без обаче те да имат цялостната картинаЗасилен административен надзор върху измененията в съдържаниетоЛичните пристрастия на учители Кой заприказва за смяна в учебниците?
Преосмислянето на ролята на Русия в българската история не е нова тематика, само че настояванията в тази посока се усилиха с началото на войната в Украйна.
Преди седмица за потребността от сходна смяна приказва министърът на защитата Тодор Тагарев по време на свое посещаване в Съединени американски щати.
той разви тезата, че в България съветската агитация пада на " плодотворна почва ", за което Москва работи близо два века. Причина за това е образованието по история, което е „ първото нещо “, което би трябвало да се поправя.
Поколение след потомство са били учени, че Русия е наш другар
„ Защото потомство след потомство са били учени, че Русия е наш другар, наш избавител и ние би трябвало да сме ѝ постоянно признателни за направеното, макар че в историята ние постоянно сме били на разнообразни страни в спорове “, сподели Тагарев.
Темата разяснява и министър председателят Николай Денков . Той сподели, че в учебниците по история участват единствено една част от обстоятелствата, както и че Русия и Съюз на съветските социалистически републики са показани в „ избрана светлина “.
„ Истинската цялостна история съдържа тези детайли, само че съдържа и други детайли, които доста грижливо и деликатно са разчистени и оттова се основава едно подстрекателство, с което децата израстват “, сподели Денков.
Изказванията им срещнаха сериозен отпор и рецензии най-много от проруските партии, отпред с „ Възраждане “ и нейния водач Костадин Костадинов .
В обява в блога си той дефинира думите на Тагарев за облика на Русия в учебниците по история като „ нещо злокобно “ и добави, че министърът „ би трябвало да бъде съден за държавна измяна “.
Самият Костадинов също е критик на учебниците по история и самичък издава книга с име „ Учебник по родинознание “. За нея имаше сигнали,. От партията отхвърлиха.
На новината реагира и някогашният вонен министър Димитър Стоянов , който е част от администрацията на президента Румен Радев .
„ Дали да изтрие само и единствено обстоятелствата от историята ни или да изтрие и бъдещето на страната ни, кое от двете желае господин Тагарев? “,.
Президентът постоянно приказва за българската история и е призовавал за единно наличие в учебниците.
Има ли обаче проблем с учебниците?
Подробно проучване от 2023 година споделя съвсем същото, което и министър Тагарев - „ въздействието на Русия върху историческите усещания на българската общност стои в основата на възприемчивостта към всички останали съветски пропагандни послания “.
Забелязва се едно релативно безмълвие за ролята на Русия в сериозни епизоди в българската история
„ Забелязва се едно релативно безмълвие за ролята на Русия в сериозни епизоди в българската история “, споделя доктор Румена Филипова , авторката на проучването, от „ Института за световни разбори “.
Според преподавателя по история доц.-доктор Лъчезар Стоянов от Нов български университет , взел участие в процеси по утвърждение на образователните стратегии по история, в последните години има усъвършенствания, само че все пак към момента има съществени празноти, свързани с преподаването и оценката за ролята на Русия.
Свободна Европа изпрати въпроси до Министерството на образованието и науката (МОН) и Министерския съвет за това дали се приготвят промени в учебниците по история, свързани с ролята на Русия в България и дали институциите виждат проблем с образованието по този предмет в учебните заведения.
От МОН дадоха отговор, че всички учебници по история са „ създадени от експертни комисии и одобрени след необятно публично разискване, при огромна интензивност от страна на учители “.
От министерството споделиха още, че през 2022 година е изработен „ обзор на образователни стратегии от общообразователната подготовка за тяхното усъвършенстване “, само че „ за образователните стратегии по история и цивилизации не бяха направени оферти за промени “.
Проблемът, обвързван с ролята на Русия
В отчета, озаглавен „ История под прицел. Руската историческа дезинформация, политики на паметта в България и уроци за справяне с предишното от Централна и Източна Европа “ , е показан повсеместен обзор на всички версии на учебниците по история за 4-ти, 7-и., 10-и и 12-и клас. Това са годините, в които образователната стратегия се концентрира върху българската история.
В отчета се показва, че той е сбъднат с поддръжката на Държавния департамент на Съединени американски щати .
Като съответни образци за исторически събития, които в някои учебници са премълчани, разисквани на малко или показали Русия в позитивна светлина, са посочени да вземем за пример:
Причините поради които Русия стартира войната против Турция през 1877 година, след която идва освобождението на България;Руското ръководство след края на войната през 1878 г.Противопоставянето на Русия против Съединението на Княжество България и Източна Румелия;Окупацията на България от страна на Червената войска и ролята ѝ за установяването на комунистически режим след септември 1944 година, както и намесата на Съюз на съветските социалистически републики в ръководството на Народна република България до 1989 година
Според авторката на отчета Румена Филипова, проблем съставлява и „ прехвърлянето на интепретативна отговорност на учениците “.
„ Проблемът в тази тактика е, че учениците няма по какъв начин да си сформират мнение, в случай, че подробна информация по въпроса [за ролята на Русия бел. ред.] липсва в учебниците “, споделя тя.
Според проф. Лъчезар Стоянов един от главните проблеми, който е съществувал и при последните промени в наличието по история, е че процесът постоянно е подвластен и от администрацията, която от своя страна брани избрани ползи.
За измененията са най-важни обществените разисквания. Чиновниците обаче вършат псевдо-обсъждания
„ За измененията са най-важни обществените разисквания. Чиновниците обаче вършат псевдо-обсъждания “, споделя той. Проблем съгласно него е и че се утвърждават учебници на издателства, а не на колективи.
По думите му казусът с учебниците към този момент даже не е толкоз огромен и „ ненапълно се преекспонира “.
По-голям проблем е да вземем за пример вложеният недостиг на часове по история, който води до подминаването на доста тематики, изключително от най-новата история. Стоянов споделя, че основна е и ролята на самите преподаватели, част от които заобикалят конфликтните тематики от българската история поради персонални пристрастия.
Подобрява ли се обстановката и какво още липсва?
Въпреки оставащите проблеми в преподаването по история, проф. Стоянов и доктор Филипова се сплотяват към мнението, че през годините има смяна и усъвършенстване по огромна част от пропуските в учебниците.
Вкараха се доста от тематиките, свързани с ролята на Русия. Други не съумяха да минат, да вземем за пример приемането на Съветската войска за окупаторка
„ Вкараха се доста от тематиките, свързани с ролята на Русия. Други не съумяха да минат, да вземем за пример приемането на Съветската войска за окупаторка, само че несъмнено има усъвършенстване “, сподели проф. Стоянов.
Според доктор Филипова най-сериозни крачки напред са направени във връзка със наличието, обвързвано с комунистическия интервал, който е прегледан сериозно.
Според нея пропуските в учебниците по история са част от сложен проблем.
„ Това включва просветителната система, само че също по този начин и преоценка на монументалното завещание, а също съветското въздействие и пропагандата в медиите “, споделя тя.
По думите ѝза прогрес е належащо да се води народен спор за мястото на Русия и Съюз на съветските социалистически републики в историята на България, за което би трябвало и водачество, просветителни и осведомителни акции, основаване на нов музей с сериозна оценка за предишното, както и институт за паметта.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ