Образованието е ключовият инструмент за модернизация на страната и трябва

Образованието е основният инструмент за рационализация на страната и би трябвало да е централна тематика в Плана за възобновяване и резистентност, само че беше сведено до една “салатиера от комсомолски клишета ”. Това мнение изрази съпредседателят на Демократична България Христо Иванов по време на онлайн полемика, отдадена на образованието в оферти от държавното управление план. Иванов дефинира проекта като един “ ”.
“Едно общество би трябвало да избере дали желае да влага в затвори, или в просветителни институции ”, съобщи Христо Иванов и уточни, че инвестицията в обучение е най-хубавата инвестиция в ред, правда и сигурност.
Демократична България показа е-платформата си за почтени избори и редом броене
Демократична България показа цифровата си платформа за почтени създаде и редом броене, която създава за идните п...
“Демократична България ще влага във всяко българско дете, без значение от кое място произлиза, тъй че да имаме едно ново потомство български жители, които да способстват за една България, която е страна в 21 век ”, сподели още той. Обърна се и към вицепремиера Томислав Дончев, който упрекна форацията, че не е чела проекта: “Чели сме, господин вицепремиер, само че там няма нито съответна визия, нито съответни ограничения ”.
Преподавателят в Софийския университет и член на доктор Георги Няголов уточни, че в плана на държавното управление липсва разбор на обстановката в страната. По думите му в основната област “Образование ” проектът не планува нито възобновяване, нито резистентност. Той открои 3 огромни казуса: потребността от ускорена цифровизация на образованието; огромното закъснение на възпитаници от групи с по-нисък обществен статус; отрицателното отношение към отдалеченото образование след стихийното му въвеждане напролет о страна и на родителите, и на учителите, и на учениците.
Д-р Ива Бонева, изпълнителен шеф на съдружие за споделено учене ЕЛА и учител във Факултета по педагогика на СУ “Св. Климент Охридски “, добави, че с изключение на разбор, в проекта липсва признание на проблем. Тя уточни, че в документа се цитират резултати от проучването PISА и данни на Евростат, само че те не се адресират. По думите ѝ обаче в това няма нищо изненадващо.
“всъщност е артикул на същата тази просветителна система и затвърждава най-големият проблем в нея - симулацията ”, е нейното мнение.
Христо Иванов: Борисов е в бездна, а има да взема решение коронакриза
Независимо кой ще завоюва изборите в Съединени американски щати, страната ще остане съществено разграничена, светът е надълбоко изменен, а България има опция д...
Според Бонева и в този проект българският преподавател продължава да не бъде подсилен. Тя подчертава върху нуждата да бъде квалифицирано ново потомство учители, за което е нужно преразглеждане на образователните стратегии в университетите и обвързването им с практиката.
Проф. Александър Кьосев дефинира проекта в частта му за образованието и културата като “един имитативен, празен документ ”. По думите му той е изпълнен с пожелателни ограничения с комсомолски тип - цитират клишета, а зад тях няма наличие. Той сложи акцент върху опцията посредством средствата по Плана за възобновяване българската просвета да стане налична в цифрова среда - проблем, който на фона на рецесията с ковид блестящо се открои.
“Трябва да се построят. Сега българската просвета има опция за прекосяване в цифрова среда, а страната би трябвало да взе участие с най-важното - стандартизирането на критериите и ръководството на тази среда ”, съобщи проф. Кьосев. Той посочи, че културата има капацитета да включва, да сплотява - нещо, за което в плана на проект няма и намек. “Ако от нещо имаме потребност в тази рецесия, това е точно вярата, която културната продукция може да даде ”, уверен е Александър Кьосев.